Мира Лин Кели – Докосване и движение – Книга 2 – част 18

Глава 17

Това беше смелост, каквато Ава никога досега не беше правила.
Беше подмамила безсрамно Сам в апартамента си, беше изложила на показ стоките си, колкото си струваха, а после беше паднала на колене, сякаш се покланяше пред олтара на сбъднатите мечти.
Той носеше колана с инструменти. Чест спътник, що се отнася до фантазиите ѝ.
Сам го правеше да изглежда толкова горещ. Всеки път, когато го виждаше да носи такъв, си мислеше само колко перфектно му стои. Защото той беше човек, който се справяше, независимо дали поправяше счупеното, или изграждаше красота и функционалност там, където преди това не е имало такива. Той беше силен. Можещ.
И сега беше тук, плъзгаше длани по мекия деним, който покриваше бедрата му, работеше по ципа му под здравата кожа и солидната катарама, преметната през бедрата му. Измъкваше набъбналия му член от цепката, която беше направила.
Сам изстена, звукът се намираше някъде между агонията и удоволствието и изтласка възбудата на Ава извън класациите.
– Това е твоята фантазия? – Изсъска той, сякаш не можеше да повярва.
Поглеждайки нагоре от мястото, където беше коленичила пред него, тя видя, че ръцете, които бяха хлабаво закачени в горната част на рамката на вратата, сега я стискаха здраво. Може би тя беше тази, която беше на колене, но в този момент Сам беше на нейна милост, както и тя на негова.
– Искаше да знаеш за какво съм мислила? Къде въображението ми се е отклонило от курса? – Тя навлажни устни и цялата тази твърда дължина пулсира срещу върховете на пръстите ѝ. – Това е то. Виждам този колан, начина, по който кожените торбички висят от двете страни, почти в рамка на единственото нещо, което не би трябвало да искам. Горещо е. Дава идеи на едно момиче.
– Идеи?
– Като например да се чудя какво би било да те обгърна с уста, докато го носиш.
Той се задави и Ава се усмихна, харесвайки грубото му звучене.
Обгърна го с ръка, доколкото стигаха пръстите ѝ, и го поглади нагоре-надолу, привеждайки луковичната глава в съответствие с устните си.
Тя го пое в устата си. Опита солено-сладкия вкус на обвитата в кадифе стомана върху езика си. Усети как устните ѝ се разтягат, докато тя се разтваря все по-широко и по-широко, искайки колкото може повече от него.
Беше твърде голям за сериозна каскадьорска работа, не че Ава знаеше толкова много за нея. Само това, което беше прочела в „Космо“ и, кикотейки се с Маги, от други подобни надеждни източници. Главата беше едно от онези неща, които никога не са я вълнували. Поне не в контекста, в който се беше представяла досега. Беше го изпробвала няколко пъти, най-вече за да види как работи, отколкото за нещо друго. Но след няколко опита бе осъзнала, че това е интимност, по-дълбока, отколкото я интересуваше при мъжете, с които бе била.
Но Сам беше различен.
При Сам дълбочината на интимността беше в основата на връзката им. Със Сам тя точеше лиги от идеята да усети как той изпълва устата ѝ, как стига до гърлото ѝ, как усеща вкуса на освобождаването му върху езика си.
При тази мисъл в корема ѝ се разгаряше течна топлина, която я караше да копнее за още.
Тя потърка езика си в долната част на члена му и усети как стонът му я разтърси като земетресение.
Тя се напрегна, за да поеме още от него…
– Ава, не бива да…
…да го приеме по-дълбоко.
– О, сладка… ебаси… устата ти…
…смучи го по-силно…
– По-добре дори… отколкото си представях.
Тя се задъхваше около него, когато нуждата я завладяваше силно и интензивно, карайки бедрата ѝ да се люлеят в такт с всяко издърпване на устата ѝ. С едната си ръка тя стискаше колана му, а с другата се спускаше по тялото ѝ в отчаяно търсене на мястото, което трябваше да докосне.
Тя дори не знаеше как да нарече разбъркания звук, който Сам издаде отгоре ѝ, но начинът, по който пенисът му се удебели още повече в устата ѝ, а бедрата му засилиха темпото си, ѝ подсказа, че е видял как се галеше, търкайки се по тънките си шорти.
– Вътре – изсъска той през стиснати зъби, нахлувайки в устата ѝ, докато хващаше косата ѝ с една ръка. – Докосвай се.
Още едно треперещо копие от удоволствие при еротичните думи на Сам и, с вдлъбнали бузи, тя засмука, плъзгайки се в шортите и бикините си.
Вдигнала поглед от мястото, където работеше, Ава се вгледа в втвърдените линии на лицето на Сам, наблюдавайки го, както той наблюдаваше нея. Плъзгайки пръсти през хлъзгавината на сърцевината си, тя се приближи. Засмука го по-дълбоко. Докъдето можеше да стигне.
– Ава, бейби… Искам да видя как се докарваш до края. – Дъхът му беше накъсан, гласът му суров. – Направи го. Направи го за мен.
И това беше всичко. Тя се разпадна. Повлече и Сам със себе си.

***

Сам не беше сигурен как е успял да се задържи на краката си. Как не се е издънил в момента, в който е видял тези съвършени червени устни да се разтягат около члена му, да се плъзгат нагоре-надолу по дължината му, докато сладкият малък език го гали.
Господи, той все още беше наполовина твърд, все още стенеше от начина, по който Ава продължаваше да го смуче и милва, а вече беше повторил най-горещото сексуално преживяване в живота си поне три пъти. Това беше лудост.
Нищо не му въздействаше така.
Нищо.
Но, по дяволите, Ава го преобръщаше отвътре навън. И това му харесваше.
Това нещо с приятелите с предимства беше невероятно. Нямаше да издържи. Знаеше, че не може да продължи. Не искаше да е така. Но докато траеше, той щеше да се увери, че Ава му се наслаждава дори повече от него.
Освобождавайки го, тя се облегна назад, облиза набъбналите си устни и го погледна с натежали от възбуда очи. Господи, този поглед.
Да, и то повече от наполовина твърд. Не е проблем. Колкото по-бързо отскочи, толкова по-скоро щеше да може да влезе отново в нея. Това нямаше да отнеме много време.
Като помогна на Ава да се отлепи от пода, той направи следващата крачка и я взе в прегръдките си. Усмихна се, когато тя нададе лек писък и уви ръце около врата му.
– И така, да обсъждам дали да поръчам този колан с инструменти да бъде бронзиран и монтиран на стената, или да опитам късмета си да го нося по цял ден, всеки ден.
Смехът на Ава го удари на всички правилни места и го накара да се стегне, придърпвайки я по-близо.
– Е, моят глас е за варианта „цял ден, всеки ден“. Но може би просто съм алчна.
Сам искаше да я попита откъде се е научила да прави това, което току-що направи, но после осъзна, че не иска да знае.
Веждите му се свъсиха.
Той наистина не искаше да знае.
Отърсвайки се, Сам тръгна към спалнята.
– Хареса ми фантазията ти, Ава. Но може би следващата трябва да е повече за теб, отколкото за мен.
Тя потърка чело в рамото му и въздъхна.
– Ако не мислиш, че това беше за мен, значи си луд.
Сам кимна.
– Достатъчно справедливо.
Внимателно я постави на леглото, след което свали горнището ѝ, за да може да види изпъкналите върхове на гърдите ѝ. Сексапилните момичешки шорти отидоха следващи, а когато Ава посегна към ризата му, той се дръпна извън обсега. Сам разтвори коленете ѝ и я дръпна до ръба на леглото.
Очите на Ава бяха широко отворени, а дъхът ѝ секна, когато той напипа центъра на гърдите ѝ и я подкани да се облегне на лактите си.
Когато я постави там, където искаше, той хвана едно стройно бедро и го преметна през рамо.
– Тогава знаеш, че това е и за мен.
Стиснал сладкото ѝ дупе в дланите си, той насочи устата си към сърцевината ѝ и я целуна дълго, силно и дълбоко.
– Сам!
Да, и това беше точно онзи вид твърд удар по егото му, който му попречи да бъде пълен лъжец.
Беше часове по-късно. Или може би дни. Минути? Седмици? Ава не знаеше и не се интересуваше. Единственото, което имаше значение, беше, че Сам е в леглото ѝ. Голямото му тяло се бе свлякло върху нейното в единствения миг на облекчение, който си бе дал, преди да се оттласне на ръце и да поеме цялата тази декадентска топлина и тежест. Преди да престанат да бъдат едно и да се върнат към две. Преди да се доближат с още една нощ до неизбежния край на нещо, от което Ава никога не е искала да се откаже.
Ето го.
Сам се свлече от нея, като пусна целувка в слепоочието ѝ, в устните ѝ, в едната гърда, а после и в другата. По същество следваше обратния път, който ги беше събрал, докато не се отдръпна от леглото и не прекоси банята ѝ, за да изгуби презерватива и да се почисти. Минута по-късно той се бе свлякъл обратно до нея, а тя се бе сгушила в него. Облегнала глава на мястото под рамото, което беше обявила за свое преди твърде много години, за да ги преброи. Само че това беше много по-добре. Защото вместо да има всички дрехи помежду им, вместо да трябва да обуздава бунтарските си пориви, когато пръстите ѝ започнат да се разхождат по него, те бяха кожа до кожа и не само ръцете ѝ бяха свободни да се разхождат, но и ръцете на Сам се движеха по нея.
– Съжалявам, че пропусна да преспиш с Маги тази вечер. Знам колко много ти харесва.
Той беше прав. Тя обичаше преспиванията, а откакто Маги и Тайлър се бяха събрали, приятелката ѝ за нощувки не беше много на разположение. Но не съжаляваше, че е манипулирала Маги да се върне в леглото, което споделяше с годеника си.
– Ще има и други преспивания – каза тя с лека усмивка. – Но моите нужди тази вечер… бяха неотложни.
Той се ухили, след което я придърпа по-плътно към себе си. Ава остави коляното си да се свлече върху бедрото му, а ръката ѝ се промуши през гърдите му.
– Отдавна не бяхме преспивали сами.
Ава се скова, но топлата ръка на Сам, която заглаждаше кръгове около бедрото ѝ, я накара да се отпусне обратно в момента.
– Така е. Но доколкото си спомням, ти беше тази, която реши, че сме остарели за тях. – Тя го дразнеше. Предимно.
На най-рационалното си ниво тя знаеше, че Сам е бил прав. Че гушкането на дивана е различно от гушкането в леглото. И все пак, мразеше да се отказва от част от връзката… от отношенията, които бяха споделили.
Усмивката на Сам беше по-скоро забавна, отколкото разкайваща. Той знаеше, че е взел правилното решение, не се съмняваше в това.
– Може би сега, когато сме достатъчно възрастни, бихме могли да опитаме отново. Просто, знаеш ли, докато… работим върху нещата.
Тя повдигна вежди.
– Да преровиш досието на фантазиите ни?
– Да.
Тя не беше сигурна.
Ако си мислеше, че да легнеш със Сам е по-интимно от обикновения секс, това не беше нищо в сравнение с прекарването на нощта. А част от нея вече знаеше, че стъпва на опасна почва, когато ставаше дума за защитата на сърцето ѝ.
Но изкушението…
Беше грешка.
Но тогава, какво беше още едно?

Назад към част 17                                                        Напред към част 19

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *