Мира Лин Кели – Докосване и движение – Книга 2 – част 20

Глава 19

Ава се опитваше да не позволи на целувката от сутринта да се настани твърде дълбоко в главата ѝ.
Точно както се опитваше да не се привързва твърде много към секса, както се опитваше да не позволи на сърцето си да и избяга и както се опитваше да не позволи на приятелите си да разберат какво се случва с нея и Сам.
Но жонглирането с всичко, което не трябваше да допуска, се превръщаше във все по-голямо предизвикателство. Защото онази целувка, Боже, сякаш Сам ѝ я беше подарил с частица от душата си. А опияняващата интензивност на връзката, която протичаше през нея, беше направила последвалия секс още по-невероятен. Мощен. Пристрастяващ. А това, че Сам се движеше в нея, докато я гледаше в очите по начина, по който го беше направил, изпълваше сърцето ѝ по-пълно, отколкото той изпълваше тялото ѝ.
И цялата тази преливаща емоция търсеше отдушник. Искаше и се да протегне ръка и да свърже пръстите си с неговите. Да сложи ръцете си на бедрото му. Да целуне врата му и…
– Така че, Ава, ергенското парти е тази вечер – каза Тони около огромната си уста с ръжена пастърма и прекъсна мислите си, които бързо излизаха от релси. – Кажи ми, че момичетата ще се издокарате и ще играете куп секси игри на приятелки. Ще се биете с възглавници по оскъдно бельо. Ще играете на „Истина или предизвикателство“ и ще докосвате езици – вземете си черешово червило.
Боже. Тони. Човекът беше толкова… Тони.
– Съжалявам, Ти. Темата за бельото беше за подаръците, а не за дрескода. И ще излезем навън, а възглавниците ще оставим вкъщи.
Той натъпка твърде много пържени картофи в устата си и избърса пръстите си в салфетката, която беше загубила борбата с капещата мазнина преди около шест хапки.
– Но ти правиш нещо в бара. С игрите.
– Да. Имаме няколко игри. – Маги се беше оплаквала и стенела за това, но така, както Ава го беше устроила, всеки от дванайсетте участници можеше да избере игра за партито, а Маги имаше право на отказ само за една през цялата вечер. Според Ава ергенското парти беше част от цялото сватбено преживяване и тя не искаше да пести. Така че, да, щеше да има напитки и игри, парти автобус и потенциално няколко инцидента, на които Тони щеше да даде дясната си ръка, за да стане пряк свидетел. Но за щастие, той щеше да отиде с момчетата на пържоли и питиета и на други спокойни неща.
– Какви игри?
Ава поклати глава, защото част от забавлението беше да държиш булката в неведение до момента, в който играта и бъде подсказана.
– Ех, хайде. Хвърли ми един кокал, Аве. Маги е в стаята на момичетата. Тайлър прибира брат си. Форд сигурно няма да забележи, че говориш, тъй като той има новия си телефон там. А Сам – е, предполагам, че Сам вече знае, така или иначе.
Сам сви едното си рамо, хвърляйки и крива усмивка от другата страна на масата, където беше в безопасност от това тя да се наведе и да оближе това секси изкривяване от устните му. Защото, секси. И сладко. И тя го обичаше. И бяха заобиколени от приятели.
Но да се върнем на въпроса, да. Сам знаеше.
Беше се наложило да помоли за помощ при създаването на документа в „Гугъл“, а после той беше до нея, когато тя провери няколко пъти как се запълва.
Поглеждайки Тони, който чакаше, сякаш знаеше, че ще се пропука, тя най-накрая го направи.
– Добре. Имаме игра за познаване на това кой е донесъл подаръка. Имаме игра „познай бившия“, която мисля, че ще трябва да променим на „име на срещата“, защото става дума за Маги, а освен това Тайлър – ами, нали знаеш. Имаме викторина, в която тя трябва да познае как Тайлър е отговорил на списък с въпроси от интервюто…
Тони и махна с ръка, изглеждайки раздразнен.
– Изсмуквам за пари? Доларова „Истина или предизвикателство“? Господи, Ава, поне ми кажи, че ще продавате жартиери на търг. Момиче като Маги, има какво да си спечели. Момчетата ядат тези глупости.
Те го правиха. Ава го беше виждала повече пъти, отколкото можеше да преброи, но Маги си имаше граници и някои от тези игри щяха да ги надхвърлят. Така че щяха да изработят завеси от тоалетна хартия, да останат твърде късно и да накарат Маги да изпълни списък със задачи, които варираха от убеждаване на момче да ѝ купи питие до танц на пилон за пет секунди. Но всичко, което включваше зъбите или езика на непознат, не беше на дневен ред.
– Съжалявам, Тони – каза тя и беше много близо до това да го каже.
Форд вдигна поглед от новия си телефон.
– Тони, започни да се подмазваш на Маги сега и може би тя ще накара Ава да играе няколко от любимите ти игри, когато се омъжи.
Маги тъкмо се връщаше към масата, с високо вдигнато чело, докато падаше на мястото си.
– Каквото и да предлагаш, ако Тони е съгласен, не мога да бъда купена. Ава, бъдещото ти моминско парти е в безопасност при мен.
Ава дари Маги с обожаваща усмивка, след което се обърна към Сам, готова да се пошегува за спокойната вечер на вечеря и питиета, която момчетата бяха планирали, когато забеляза бръчката, изписана на лицето му, и погледа, който можеше да опише само като дълбоко обезпокоен… вперен в нея.

***

Нощта беше скромна според стандартите на ергенското парти, но Сам със сигурност нямаше никакви оплаквания. А и през погледа на Тайлър – който беше успял да прибере толкова голяма пържола, че момчетата бяха започнали да правят залози дали ще я довърши – той самият се чувстваше доста пълноценен. Току-що бяха изпили още един рунд от нелепо добрия бърбън на Букър, когато Ава му изпрати съобщение.
Отново.
Той не можеше да не се усмихне, защото макар ергенските партита да не бяха неговото нещо, моминското парти – особено тези, на които присъстваше Ава – бързо му станаха любими. Тя си прекарваше лудо. Беше спечелила някаква игра, в която за щастие се използваха само плакат и тиксо, но след това беше загубила играта „стигни навреме до църквата“. Щеше да разбере подробности за това, когато я види по-късно тази вечер.
А той щеше да я види. Защото в допълнение към бързите актуализации за партито, които идваха, придружаващата ги снимка на коктейла „Хлъзгави зърна“, „Крещящ оргазъм“, „Минет“ и „Секс на плажа“ очевидно беше достатъчен алкохол, за да пробие шлюзовете на хранилището на фантазиите на Ава.
Мръсните тайни се появяваха приблизително на всеки петнадесет минути. Всяка от тях беше по-добра от предишната.
Което означаваше, че точно в момента, в който се разприказваше, щеше да се появи поредният текст и той щеше да получи ново прозрение за това, което възбуждаше Ава. Горещо. Най-горещото.
И Бог да му е на помощ, харесваше му.
Личният му фаворит беше… складът за дървен материал. Явно момичето му си падаше по миризмата на нарязано дърво и харесваше идеята да се изгуби в някой от онези тихи кътчета сред купчините необработен кедър.
На второ място се нареждаше… конят на триона. По-конкретно, той я вземаше отзад, докато тя се навеждаше над един от тях. Не му звучеше много удобно, но беше сигурен, че ако му дадат около трийсет секунди време за подготовка, ще успее да измисли решение, което да и осигури удобство, докато я кара да крещи.
Отпи глътка от питието си, Сам изчака, докато се увери, че никой не гледа към него, и провери съобщението.
Боже мой.
Задъхан, той се свлече, благодарен на бърбъна, който изгаряше дробовете му, за това, че му даде основателна причина да предпази члена в панталоните му.
Момчетата се бяха навели около него, когато телефонът на Тайлър изсвири.
От далеч чу, че говори с Маги, после по-малко далече долови промяната в стойката, едва доловимото пренареждане на изражението му и накрая червеното, което се прокрадна по лицето на Тайлър.
О, да. Той разпозна този поглед.
– Допивайте си питиетата, мъже – каза Тайлър, като изпи питието си на една глътка. – Срещаме се с момичетата след десет минути.
Действителното време за пътуване се оказа по-скоро тринайсет, но не беше поради липса на опит. Трябваше да изчакат за тоалетната, а там беше Тони с ореховия си мехур, който трябваше да спре в стаята на малките момичета, и Мич, който държеше вратата за една сбръчкана малка стара двойка, която изглеждаше на около сто години и някак си караше гърдите на Сам да се чувстват странно, докато ги гледаше. Бяха сладки, смееха се и вървяха, държейки се един за друг, сякаш може би искаха да го направят, дори и да не им се налагаше.
Но сега Сам плащаше на шофьора, а Тайлър вече се беше запътил към входната врата, а Мич и Тони се шегуваха за стриптийз клубове, уверявайки се, че женското население им дава широко поле за изява. А Форд – хм, Форд питаше за телефон, докато Сам минаваше покрай тях с потупване по рамото.
Клубът беше малко по-енергичен от местата, на които обикновено се отбиваха, но атмосферата беше подходяща за момичетата, дансингът беше пълен и той със сигурност знаеше, че има задна зала, където можеше да притисне Ава за още няколко подробности относно последния текст.
И тогава тя беше там, танцуваше с групата си приятелки, вдигнала ръце във въздуха, а устните ѝ бяха изкривени от онази прекрасна усмивка. Щеше да е още по-хубаво, ако групата им не беше заобиколена от група момчета на четири места, но по дяволите, какво беше очаквал?
Пробивайки си път през тълпата, Сам разбра още щом Ава го видя. Защото изведнъж тя не беше просто едно от момичетата. Тя не следваше ритъма на техния танц.
Опушените ѝ очи бяха втренчени в неговите, а усмивката ѝ, макар и толкова ярка, колкото винаги, криеше тайна, която не беше налице предишния момент.
И тогава те танцуваха заедно, откривайки ритъм, който беше само техен собствен. Приближаваха се към червената табела с надпис „Изход“ в задната част на клуба.
Той не можеше да я заведе там достатъчно бързо. Или може би тя беше тази, която го дърпаше. Но така или иначе, в момента, в който излязоха от главната зала, Ава беше с гръб към стената, устните ѝ бяха отворени за езика му, а пръстите ѝ бяха вплетени в косата му.
Той имаше нужда от това. Господи, не беше минал и ден, така че не знаеше как е възможно това. Но беше. Защото Ава да попадне под него беше като да излезе на повърхността след твърде много минути под вълните.
Вкусът ѝ беше сладък, като на бонбоните, чиито снимки му изпращаше цяла нощ, а когато се откъсна от него, той трябваше да си припомни, че всъщност не са сами. Бяха дошли с две групи приятели, всички се познаваха и никой от тях не искаше да се спъне зад ъгъла и да ги срещне с коляното на Сам между краката на Ава и ръката му наполовина под полата ѝ.
Затова той направи крачка назад, но не и преди Ава да го хване с пръсти, закачени в колана му.
– Ава – предупреди той, хвърляйки бърз поглед в посоката, откъдето бяха дошли, преди отново да срещне този секси поглед.
– Виждала съм те да извеждаш момичета от баровете и клубовете твърде много пъти, за да ги преброя.
Сам примигна, защото не беше това, което очакваше да излезе от устата на Ава. Устата, която само преди секунди беше целувал, сякаш е единствената, която някога е имал. Единствената, която някога щеше да запомни.
– Жени, които току-що си срещнал – продължи тя, а очите ѝ се втренчиха в неговите. – Жени, от които си искал само едно нещо.
– Исках. – Нямаше какво друго да каже. Това беше истината и то такава, която никога не го беше притеснявала до този момент.
– Щеше да си тръгнеш за известно време. Минути, понякога час. И после изведнъж се връщаше. Сам или не. Винаги съм се чудила какво правиш. – Тя се засмя тихо и погледна встрани. – Искам да кажа, че знаех какво правиш. Всички знаеха.
– Ава – каза той, извинението, което рационално знаеше, че не дължи, беше на езика му, опитвайки се да намери изход.
Едва тогава Ава го погледна обратно, към гърдите и устата му, а накрая и към очите му.
– Искам да ми покажеш какво направеше с тях. Искам да го направиш с мен.

Назад към част 19                                                           Напред към част 21  

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *