Мира Лин Кели – Докосване и движение – Книга 2 – част 21

Глава 20

Тялото на Ава бръмчеше. Бдително, будно. Живо.
Като дръпна колана на Сам, тя се опита да го приближи, накланяйки бедрата си, за да го срещне наполовина път.
Само че вместо сладкия контакт, за който бе жадувала цяла нощ, Сам се отдръпна, като решително извади пръстите ѝ от мястото, където се бяха закачили за катарамата му.
– Не, не трябва. – Сам поклати глава. – Това е сексът на плажа, Аве. Хайде, какво ще кажеш да настигнем приятелите си, преди да са започнали да ни търсят?
Тя примигна. Защото, какво?
Той и отказваше заради няколко питиета?
– Сам, не става дума за „Секс на плажа“ или за „Хлъзгави зърна“, които всъщност ми харесаха още повече. – Тя дръпна долната си устна през леката цепка на зъбите си, като го погледна внушително, преди да добави: – Наистина трябва да ги опиташ.
Очите на Сам потъмняха, когато се спуснаха към гърдите ѝ, към зърната ѝ, които неизбежно се показваха през топа, който носеше. Макар че сериозно, толкова близо до Сам и с мислите, които се въртяха в главата ѝ цяла нощ, тя можеше да е облечена с пухената си пижама и той вероятно пак щеше да може да види твърдите върхове, свидетелстващи за желанието ѝ.
– Въпреки това. Това не е добра идея. Хайде да вървим.
Но когато той се опита да я дръпне обратно към главния клуб, тя заби пети, без да разбере. Това беше Сам, а човекът беше известен с това, че не се притеснява да се закача на неподходящи места.
– Защо не?
Сам прокара ръка през косата си, а в движението му прозираше разочарование.
– Ти не искаш, Ава. Това не е заради теб.
И тогава тя се зачуди дали все пак питиетата не говорят, защото във всеки друг момент от живота си, ако Ава имаше този малък прозорец на фантазията си със Сам, в никакъв случай нямаше да разклати лодката. Но тази вечер изведнъж и се прииска Сам да знае нещо.
Знаеше коя е тя. И какво искаше.
А сега, дали той искаше да и го даде или не? Е, това беше нещо друго.
– Знам само това… това е моята фантазия, Сам – възрази тя. – Искам да знам какво е да съм една от тях.
Една от жените, в които се бе вкопчил толкова мигновено, че нямаше търпение да се озове на някое наистина уединено място.
Сам изруга, а след това отново се озова в лицето ѝ, по-близо, отколкото беше преди.
– А може би това, че ти си различна от тях, е моя фантазия.
Брадичката ѝ се отдръпна назад.
– Какво изобщо означава това?
Тя не беше сигурна, но изглеждаше, че челюстта на Сам е на път да се счупи.
– Това означава, че има причина да се закачам с тях пред бара или в задния коридор, или в банята, или където и да било… вместо да ги взема със себе си вкъщи. Означава, че никога не би могла да разбереш какво е да си една от тях, защото това не е просто секс и ти го знаеш, дяволски добре. Това означава, че не бих могъл да се преструвам, че те използвам, дори и да искам. Това означава, че не искай от мен да се отнасям с теб като с жена, която не означава нищо за мен, защото ти не си такава и аз не мога!
Каквато и борба да беше водила Ава, тя се изчерпа с думите на Сам и за минута единственото, което можеше да направи, беше да стои и да гледа. Думите, които той изрече – те бяха всичко, което никога не си беше позволявала да мечтае да чуе.
Тя се приближи до тялото му и цялото това вибриращо напрежение, обгърна с ръце кръста му и притисна чело към любимото си място в центъра на гърдите му за миг, преди да го погледне.
– Не искам да се преструвам, че не означаваме нещо един за друг, Сам. – Тя изобщо не искаше да се преструва. Но въпреки че искаше да приеме страстните думи на Сам като някаква декларация за вечност, тя знаеше, че не може да го направи.
– Аз само се чудех какво – мислех, че ще е секси. Малко опасно, може би. Вълнуващо. И понеже си ти – заради това, което е между нас, Сам – това е единствената причина да се чувствам достатъчно сигурна, за да го призная. Доверявам ти се за всички неща, които никога не бих могла дори да прошепна на някой друг. Но повярвай ми, фантазия или не, ако ти не се интересуваш от това, и аз не се интересувам.
Ръцете на Сам я обгърнаха в продължителна прегръдка, почти като онези, които бяха споделяли през по-голямата част от живота си. Почти, с изключение на начина, по който обърна лицето си в косата ѝ и остави ръцете си да се плъзнат по извивката на дупето ѝ.
Това беше скорошна промяна.
– Малко опасно? – Попита той, думите му бяха ниски и съблазнителни. – Това ли искаш?
Изведнъж Ава се почувства несигурно. Смущаваше се.
Но тази вечер тя беше честна. Почти напълно честна.
– Може би да.
Сам намери долната част на полата ѝ, стигна между краката ѝ отзад и пое устата ѝ със своята. Даде и езика си.
Целувката беше гореща и обсебваща. Тя принадлежеше на затворени врати или поне далеч от местата, където някой от приятелите им можеше да ги открие, ако просто се разхождаше зад ъгъла. Но Сам не я целуваше, сякаш бързаше или имаше какво да крие. Той я целуваше бавно. Смело.
Погали бикините ѝ и я дразнеше, докато тя не се прилепи към него, а дъхът ѝ се разкъсваше.
– Всеки може да ни види така, Ава – промърмори той срещу устата ѝ. – Готова ли си за това?
– Не. – Но ако това означаваше да получи повече от това, което Сам ѝ даваше в този момент, тогава това беше риск, който тя беше готова да поеме.
– Аз също не съм.
Сам изглади полата ѝ обратно, след което я хвана за ръка и я поведе по-надолу по коридора към вратата, над която светеше червена светлина за излизане. Той я извеждаше отзад. Може би към алеята, където можеше…
Отбиха се вляво, където се пресичаше друг коридор, водещ обратно към офис помещение, склад и единична врата, обозначена като тоалетна за служители.
Сам опита дръжката и когато вратата се отвори, въведе Ава в малка, спретната стая с черни стени. Имаше една кабинка, разнебитен стол и окачена на стената мивка с огледало над нея – не точно Риц, но с подкрепата на Сам към вратата и изхвърлянето на крехката ключалка беше всичко, от което се нуждаеше.
– Какво ще правим? – Попита тя, а вълнението ѝ се засилваше с всяка допълнителна секунда, която прекарваха в забранената стая.
Сам намигна, посегна под полата ѝ и с едно ловко движение смъкна бикините ѝ.
– Ще бъдем много тихи, така че който и да работи в този офис или да минава наблизо, да не чуе нещо, което да му се прииска да разследва.
– Тихо. – Тя кимна. Можеше да го направи. Надяваше се.
Плъзгайки стола от ъгъла към Ава, той прокара ръка по бедрото ѝ.
– Сложи крака си на седалката, Ава.
Дъхът ѝ секна, но той вече я водеше в позицията, която искаше, и тя се остави. А след това застана на колене пред нея, избута полата ѝ изцяло над бедрата и с една последна дума:
– Тихо – я целуна на мястото, което тя бе чакала цяла нощ.

***

Ава не беше тихо момиче. Само едно от многото нови и прекрасни неща, на които го беше научила последната седмица. Това и че когато си отваряше устата, можеше да я накара да свърши два пъти за по-малко от пет минути.
Нещо, което беше изпробвал в задната тоалетна на клуба, точно преди да постави смучки с размер на сребърен долар от вътрешната страна на бедрото ѝ, на сантиметър над долния край на полата ѝ.
Момичето искаше малко опасност – е, това беше почти толкова, колкото частта от него, която на практика беше заложена да я защитава, можеше да понесе. Сексът в банята беше лесен. Засади няколко семена за нуждата да бъде тиха, когато знаеше, че не може да бъде. Постави я с гръб към вратата, така че да няма шанс някой да влезе. А що се отнася до това, че някой е чул, трябваше да има някой, който да се интересува, за да има значение. Малко вероятно. Оставаше им да се справят с баланса. Той щеше да я държи в равновесие през цялата нощ, да я държи наясно как пада полата ѝ, така че да не издаде любовните ухапвания, които той не бе успял да устои да постави върху кожата ѝ. Е, това и бикините, които не ѝ беше върнал.
Наречете го „светлина на опасността“, наречете го както искате. Беше свършила работа, като накара Ава да се възбуди в немалка степен. Което работеше за него. Заедно с това, че знаеше, че бикините ѝ са прибрани в предния му джоб, че е оставил следа върху нея и че именно доверието и връзката между тях ѝ позволяват да го помоли за нещо, което никога не е била в състояние дори да прошепне на друг мъж.
По дяволите. Това му подейства може би по-добре, отколкото би трябвало.
Но това нямаше значение, защото след това отново бяха на дансинга заедно с всичките си приятели, докато от високоговорителите се носеха песни за прясно окосена трева и леденостудена бира, за щастие и за това, че са на върха на света. Бедрата на Ава се поклащаха, а ръцете ѝ бяха наполовина над главата му, което го накара да се притеснява, за което вероятно би трябвало да се чувства малко по-виновен, отколкото беше.
А след това се прибраха вкъщи, натъпкани в такси, твърде много хора говореха наведнъж. Ава беше в скута му, защото беше много дребна и винаги седеше така, когато бяха натъпкани като сардини. И той се опитваше да разбере как е възможно тя да се смее и да бълнува, както винаги, когато той беше твърдо притиснат до дупето ѝ, готов да се пръсне от мисълта какво ще ѝ направи, когато останат сами. Наистина насаме.
Когато я приковаваше към стената, докато ноктите ѝ се впиваха в гърба му, а името му беше единствената дума, която успяваше да произнесе.
И някак си успяха да излязат от таксито, без флагчето в панталоните му да ги издаде. Преминаха през вратата. Изкачиха три стълби, преди Ава да го погледне през рамо и да прехапе устна. Преди ръцете му да се изкачат по бедрата ѝ, да избутат полата ѝ нагоре и да се покажат върху стегнатите половини на дупето ѝ. Преди да спре да се изкачва по стълбите и да се залюлее между бедрата му.
Преди да разкопчае ципа му с ръце, които трепереха от нужда, да извади ерекцията му, за която беше сигурен, че ще го убие, и – дявол да го вземе…
Сам се дръпна назад, червата му се качиха на гърлото, когато осъзна, че е щял да се вкопчи в Ава без презерватив.

Назад към част 20                                                         Напред кум част 22

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *