Мира Лин Кели – Докосване и движение – Книга 2 – част 22

Глава 21

– Сам? – Попита Ава, смъквайки полата си надолу, като се обърна към мъжа, който само преди секунди беше на косъм от това да се озове в нея, а сега стоеше с гръб към нея, сякаш наистина си мислеше, че може да се отдалечи на тясното стълбище.
– Ава, имам нужда от минутка. Съжалявам. Просто… – прекъсна с грубо проклятие и прокара ръце през косата си.
Това нямаше смисъл и тя не го разбираше. И въпреки че Сам ѝ казваше, че има нужда от минута, тя не можеше да се накара да му я даде. Не и когато бяха такива, каквито бяха, а сега на преден план изплуваха всякакви панически мисли.
– Това заради случилото се в клуба ли е? – Тя си мислеше, че са се разбрали, че той е бил съгласен с това, което са направили. Но какво, ако той е правил това, което винаги е правил, давал и е това, което тя е искала, а всъщност изобщо не е било наред? Дали беше толкова увлечена в отчаяния си опит да изживее всяка гнусна фантазия, която можеше да вкара в себе си, преди Сам да се опомни и тази малка интерлюдия да приключи, че беше сляпа за чувствата на Сам относно това, което се случваше в действителност?
– Мислех, че след като поговорихме и ти разбра колко много означава тази връзка между нас…
– Не, Ава – прекъсна я той, обърна се към нея и тръгна нагоре по стълбите. – Това не е нищо подобно. Това в клуба – по дяволите – беше горещо. Адски горещо. И аз бях на гребена на вълната, повярвай ми.
Добре, но определено имаше нещо нередно. Тя го видя по начина, по който челюстта му подскачаше, и по това, че линиите около очите му изглеждаха така, сякаш нещо друго, а не смях, ги е поставило там. Освен това той беше закопчал ципа на панталона и беше оправил колана си.
Подвизавайки се под мишницата на Сам, тя вървеше с него до края на пътя до апартамента си.
Влязла в кухнята и донесе и на двамата по чаша вода от чешмата.
– И какво се случи току-що? – Попита тя, като се облегна на плота до Сам, който се мръщеше на пода. – Защото няма да лъжа – малко ме стресна.
Главата му се повдигна.
– Да, аз също съм малко уплашен. Но мисля, че просто имам нужда да се охладя малко. На стълбището не бях напълно под контрол. Вероятно това беше просто кулминацията на всички онези съобщения и шепот и това, че знаех точно какво има под полата ти и какво не.
– Не си имала контрол? Как?
Изглеждаше, че от мястото, където беше коленичила над стълбите, той държи ситуацията доста здраво под контрол, но вероятно тя не беше в състояние да прецени.
Той прокара длан по устата и челюстта си и тя изведнъж разпозна какво виждаше зад този износен поглед. Вината.
– Не мислех. Изобщо не мислех. Не виждах нищо друго освен това, че влизах в теб и бях на един шибан миг от това да бъда там… – Той прекъсна, преглътна и срещна очите ѝ. – И дори не мислех за защита. Не бях сложил презерватив.
Дъхът ѝ секна.
– Това не ми се случва, Ава. Никога. Не съм някакъв безотговорен задник, който няма достатъчно уважение и внимание към жените, с които е, за да се облекчи. И за да се случи това с теб, от всички хора. Майната му, съжалявам.
Ава кимна, сега вече разбираше. Безопасният секс беше нещо много важно за Сам и той беше религиозен по отношение на използването на предпазни средства, и то от самото начало. Предполагаше, че ако трябва да намери едно нещо, за което да благодари на бащата на Сам, това би могло да бъде това.
Не искаше да мисли за това сега, но денят, в който баща му се беше появил в града, никога нямаше да може да забрави. Тя седеше със Сам и ядеше сладолед пред „Dairy Queen“, когато баща му спря до магазина за алкохол от другата страна на улицата. Вероятно Ава дори нямаше да го забележи, ако изведнъж Сам не беше застинал до нея и когато проследи погледа му, откри, че господин Фароу се движи към тях, носейки същата омразна гримаса, която бе видяла на лицето му през първата вечер.
Сам ѝ каза да си върви, че ще я настигне, но тя не искаше да си тръгне.
Баща му започна да се нахвърля върху Сам точно там, насред „Кестенън авеню“, като го ругаеше, че е безполезен губител на място, и продължаваше да говори как Сам имал нужда някой да му срита задника. Нарече го страхлив плебей, защото е избягал. Приближаваше се все повече и повече, докато питаше дали Сам ще избяга тогава. Дали той ще се скрие.
Тя беше толкова уплашена. Страхуваше се за Сам, страхуваше се, че баща му ще го накара да се върне вкъщи, страхуваше се, че той ще стане агресивен. Но Сам просто седеше мълчаливо и приемаше всичко, което баща му казваше. След няколко минути изглеждаше, че господин Фароу се изчерпва, само че тогава кръвясалите му очи се приземиха върху Ава и пропълзяха по дължината ѝ.
Сам се изстреля на крака, като постави тялото си пред нейното.
Тя беше хванала ръкава му и се опита да го дръпне назад, но Сам беше непоклатим.
И тогава баща му извади нещо от джоба си и го хвърли в гърдите на Сам.
– Поучи се, момиче – издекламира той, като погледна от сина си към нея. – Нямаше да се сдобия с този безполезен боклук, когото никой не го иска, ако се бях погрижил да имам един от тях. Нямаше да се наложи да го отглеждам сам, когато майка му курва се изнесе и ни изостави и двамата. Направи си услуга. – Той изсмука нещо от зъбите си и изплю настрани. – Ако още не е късно, не пускай това момче в гащите си без него.
Ава се загледа в мръсния квадратен пакет, който лежеше на тротоара до шишенцето, което беше изпуснала. Това беше презерватив. Беше само на четиринайсет, но в училище имаше няколко момчета като Брейди Дъгър и Фил Рийс, които ги бяха показвали един ден предишната година, така че тя знаеше.
Господин Фароу беше свършил тогава. Пъхнал ръце в джобовете си в поза, която вероятно смяташе за превъзходна, той се запъти обратно към сградата с витрина за продажба на бира и цигари на цени, продавани на кашони.
Сам използва салфетката си, за да вземе опаковката от сладолед и презерватив, като изхвърли и двете в кошчето за боклук. Бузите му бяха тъмночервени, а очите му гледаха навсякъде, но не и към нея.
Без да кажат нито дума, те тръгнаха обратно към дома ѝ. На Ава ѝ се искаше да знае какво може да каже, за да накара Сам да се почувства по-добре. А после и се прииска изобщо да се сети за нещо, което да каже.
След още половин квартал тя взе ръката му в своята и дръпна Сам наляво, когато той би тръгнал надясно. Отведе го обратно в гората, където беше техният дъб и той можеше да се успокои, а може би тя можеше да се сети за нещо, което да каже.
Но щом седнаха в извивките на любимите си клони, Сам беше този, който заговори пръв.
– Майка ми не е това, което той каза. И не ни е изоставила и двамата.
Ава се обърна към него, но Сам се беше загледал в другия край на поляната.
– Никога не бих повярвала на нищо, което излиза от устата на този човек. Той се доказа като лъжец с нещата, които каза за теб. Ние изнасяме боклука в нашата къща, не го каним вътре и не се надяваме да остане.
Челюстта на Сам се измести, ъгълчето на устата му се дръпна настрани в нещо по-малко от усмивка.
– Не е сгрешил за частта с това, че не ме е искал. Майка ми е забременяла случайно и не смяташе, че може да се грижи сама за мен. Ето защо остана с него толкова дълго. Докато не успя да остане повече.
Повече от всичко в този момент Ава искаше да се откачи от клона си и да се качи при Сам. Искаше да седне близо до него така, както беше, когато той за първи път я беше научил да се катери, и се страхуваше да откъсне ръката му от раменете си, мислейки, че ще падне. Искаше да погледне в очите му и да му позволи да види всичко, което бе крила твърде дълго. Да му позволи да разбере колко желан е. Как тя щеше да го иска завинаги.
Но вместо това остана на мястото си и попита това, което никога преди не беше имала смелостта да попита.
– Защо майка ти не те взе със себе си?
Сали Фароу я нямаше от осем години. А Ава си спомняше от начина, по който Сам говореше през първите години, в които го познаваше, че си е мислил, че тя се е върнала заради него. Той не я споменаваше много и променяше темата, когато някой друг я повдигаше, но от време на време се вълнуваше от нещо и започваше да говори за времето, когато тя ще се върне за него и колко страхотно ще бъде. Само че, докато една година преминаваше в друга, тя така и не дойде.
Накрая Сам престана да я споменава изобщо.
Тревата в полето шумолеше, вълнообразно разлюляна от топлия вятър.
Ава си помисли, че той може да не ѝ отговори, а когато го направи, почти ѝ се прииска да не го направи.
– Трябваше да избяга, а ако ме беше взела със себе си, това щеше да даде на баща ми „лост“. Тя нямаше хора, при които да отиде, хора, които биха могли да ни помогнат. Така че тя трябваше да избере нещо. Да си стъпи на краката.
Ава не можеше да си го представи. Майка ѝ щеше да се хвърли пред камион, преди да позволи на някого да застане между нея и някое от децата ѝ, включително Сам.
Но нямаше смисъл да изтъква разликите между нейните родители и тези на Сам. Нямаше да е любезно, а и не беше като той самият да не ги осъзнава.
– Чувал ли си се някога с нея? Знаеш ли нещо, след като замина?
Този път Сам не се поколеба.
– Не.
Той скочи от клона си и се приближи, за да застане под нейния. Вдигна ръце и я изчака да падне, така че да виси на ръцете си, а после ѝ помогна да измине останалата част от пътя, като очите му бяха втренчени в нейните, докато краката ѝ докосваха земята.
– Тя нямаше много умения, Аве. Затова и беше попаднала в капана с него на първо място. Не знам какво се е случило с нея. Знам само, че тя никога не се върна. Страх ме е да си помисля какво означава това за нея.
Ава преглътна възела в гърлото си и кимна, защото какво друго можеше да направи? Само едно нещо.
Тя го прегърна толкова силно, колкото ръцете ѝ позволяваха.
Той разроши косата ѝ и ѝ намигна.
– Да се приберем у дома.
Сега, когато стояха заедно в кухнята, Ава погледна във водата си.
– Сам, знаеш, че съм на хапчета, нали?
Потривайки тила си, той кимна.
– Да, знам.
– Значи това е бременност. А що се отнася до другите рискове – също като теб знаеш, че никога не съм го правила без презерватив. И също като теб, имам чиста здравна книжка на по-малко от три месеца. Дори и да не беше спрял – а ти го направи – това нямаше да е проблем.
Веждите, все още свъсени в дълбока бръчка, Сам ѝ хвърли смутен поглед.
Тези детайли имаха за цел да го успокоят, но тя разбираше този човек достатъчно добре, за да разбере, че не единствено рискът от бременност или заболяване го притеснява в това отношение. Това беше липсата на контрол. Това, че е бил на път да действа, без да мисли. И при цялата лекота и забавление на повърхността на Сам, дълбоко в себе си човекът се нуждаеше от контрол. Хората си мислеха, че той се съгласява с всичко. Но той не го правеше. Сам вземаше решения светкавично. Беше умен и бърз и ако някой си направи труда да го попита за някое привидно случайно действие, което е предприел, той можеше да изложи плюсовете и минусите в кратък срок, заедно с всичко, което накланяше везните в една или друга посока.
А тази вечер той се канеше да остави импулса да диктува действията му.
Така че да, тя виждаше, че това го яде. Но тя не искаше това. Не искаше той да си мисли, че не може да се справи с това, което е между тях, защото за миг беше по-близо, отколкото му беше удобно, до това да се откаже от контрола. Контрол, който в крайна сметка бе запазил.
Сам я погледна.
– Какво искаш да кажеш, Аве?
Тя отпи глътка вода, а после постави чашата си нестабилно на плота.
– Предполагам, че казвам, че може би подсъзнателно знаеш, че между нас има такова доверие, че бихме могли да направим нещо подобно. И това би било хубаво.

Назад към част 21                                                         Напред към част 23

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!