Мира Лин Кели – Докосване и движение – Книга 2 – част 23

Глава 22

Сам пъхна ръце в джобовете на дънките си, мислейки си, че това трябва да е най-добрият начин на действие, за да не посегне да хване Ава с двете си ръце и – Господи – да направи това, което беше почти сигурен, че тя току-що беше казала, че могат да направят.
Това трябваше да е лоша идея.
Разбира се, тя току-що беше изброила причините, поради които това не беше така.
Обосновката ѝ беше солидна и в главата му имаше смисъл. Той нямаше да я забремени случайно и да и отнеме шанса за живота, който би трябвало да има. Тя не можеше да хване нищо, защото тялото и кръвта му бяха чисти.
И все пак алармите зазвъняха, предупреждавайки, че това, което беше предложила, щеше да е проблем. Грешка.
По дяволите – повече, отколкото би трябвало да се случи.
Само идеята за кожа до кожа, този най-чист контакт, потъването в плътната, влажна топлина на тялото на Ава и за първи път в живота си да изпита висшата форма на връзка – той го искаше. Искаше го с Ава.
Тя беше права за доверието между тях.
До дъното на душата си той знаеше, че тя никога няма да го излъже. Не би могла да го предаде. А това беше нещо много силно.
Но секс без предпазни средства?
– Сам, забрави, че го казах. Всъщност, нека просто забравим всичко. Дори нощта. – Ава се усмихваше сковано, поклащаше глава твърде бързо, докато гледаше нанякъде, но не и към него. – Утре е нов ден. Какво ще кажеш да си вървим всеки по своя път засега, а утре ще…
За втори път тази нощ Сам действаше без да мисли, като издърпваше Ава в прегръдките си, целуваше я силно, горещо и дълбоко, докато я вдигаше от краката ѝ. А после ги поведе по коридора, докато тя го целуваше в отговор. Изцяло. Напълно.
Той се впи в устата ѝ и се плъзна срещу езика ѝ, като целувката ставаше все по-бавна с всяка стъпка, докато не я положи на леглото. Докато коленете ѝ се плъзнаха по бедрата и ребрата му. Докато не се търкулнаха заедно по розовия цветен сатен на завивката и, а звуците на удоволствието на Ава не се разнесоха покрай устните и.
И когато дрехите им бяха изчезнали, когато между тях нямаше нищо друго освен всички години и цялото доверие и цялата любов, за която не трябваше да се притеснява, че ще се превърне в отрова, защото беше безопасна по всички начини, по които другите любови не бяха, Сам се подпря на ръцете си и погледна надолу в очакващото лице на Ава.
Бузите ѝ бяха зачервени, очите ѝ бяха замъглени от похот, устните ѝ се разтвориха, а дъхът ѝ се разнесе на тихи малки издишвания. Тя беше красива. В очакване.
Готова.
Господи, тя беше толкова готова. Усещаше топлината ѝ, когато се опираше в нея, и хлъзгавината на сърцевината ѝ, когато се плъзгаше през нея. Пулсирането на нуждата ѝ под него.
Искаше го. Но това беше Ава и това, което щяха да направят, не можеше да се върне назад.
Затова той трябваше да попита отново:
– Сигурна ли си?
Пръстите на Ава минаваха през косата отзад на врата му, галеха основата на черепа му и накараха очите му почти да се върнат в главата му.
Но след това тя заговори и единственото, което той можеше да направи, беше да се изгуби в звука на гласа ѝ и да потъне в дълбоките басейни на очите ѝ.
– Сам, никога не съм била по-сигурна. Искам това. Искам те. Искам да направим това, което никога не сме правили с никой друг. Искам да имаме нещо специално.
Той се разсмя.
– Всичко, което сме правили, е специално. Всичко.
– Но това е различно. – Тъмната ѝ коса се разпиля по възглавницата. – Знаеш, че е така.
– Знам.
Пръстите ѝ се стегнаха.
– Искам ти да си първият ми в това.

Сам изстена, спомняйки си последния път, когато му беше предложила този шанс. Беше на осемнайсет, седеше на ръба на тясното си легло в общежитието в чифт дънки с ниска талия, отказваше да срещне очите му, докато му предлагаше нещото, за което той години наред бе се разправял със задници, за да го защити. Докато му казваше, че това не трябва да е голяма работа – не трябва да означава нищо.
Той се стрелна през стаята, задушавайки се от твърде много четирибуквени думи, които се бореха да се освободят наведнъж. Защото всичко, което тя казваше, беше погрешно.
Не трябваше да го моли за подобно нещо. Нима не знаеше за обещанията, които беше дал на брат ѝ и на баща ѝ? Обещанието, което беше дал на себе си?
И да я накара да каже нещо, като че ли първият ѝ път няма да е голяма работа – че това няма да означава нищо? Напук на това. За него, разбира се, това беше начинът, по който се случваше. Но Ава заслужаваше повече.
Но тогава Ава беше станала и размахваше ръце пред себе си, крещейки му да се успокои, защото това е било само глупава идея, а той знаеше, че когато и крещи, тя не може да не му отвърне с викове, а тя просто търсеше прост начин да се справи с досадния малък проблем с девствеността си и си мислеше, че той ще има благоприличието да и помогне с това, тъй като той и брат и бяха съответно причина номер едно и номер две тя все още да е обременена с тази глупост.
До момента, в който спря, Сам не беше разбрал какво да каже. Така че в продължение на минута той просто гледаше как тя стои там, а кракът ѝ потропва с километър в минута. Юмруците ѝ бяха свити до тесните бедра. Големите ѝ кафяви очи стреляха към него, сякаш именно той беше започнал всичко това. Затова той направи единственото, което можеше: Взря се в очите и ѝ всичко се върна в лицето му и започна да се бори с него, сякаш от това зависеше следващия му дъх,
Сякаш това беше единственото нещо, което му попречи да каже „да“ на единственото нещо, което знаеше, че не може да има. Не го заслужаваше.
И съвсем скоро Ава вдигна ръце и се втурна към минихладилника, откъдето извади фрапучино и натисна капака. Изпи половината от бутилката, обърна се към прозореца и се загледа в квартала.
– Предполагам, че просто си мислех, че сме били там, за да си помогнем един на друг през толкова много неудобни първи неща, разбираш ли? Искам да кажа, първият ми цикъл? Майка ми отсъстваше от града и ти купи кутията с тампони за мен, защото се срамувах да отида до гишето. А когато искаше да спиш с онази гадна Чарити Линдън, аз отидох в аптеката и купих презервативи. Просто си помислих, че това може да е така.
Той се засмя, спомняйки си как си беше помислил, че се държи толкова зряло, минавайки по забранената пътека. Беше взел кутия с презервативи, защото всички момичета говореха за това. Но после погледна кутията, помисли за процеса на „кандидатстване“ и я върна обратно на рафта, като вместо нея взе кутия с тампони. Между тях имаше милион такива неща.
Вървейки зад нея, той обгърна раменете ѝ с ръка и я придърпа към гърдите си.
– Съжалявам, Ава. Но това ще бъде различно. Не мога.
Ава го удари ласкаво с лакът в ребрата.
– Да, знам.
Така че се бяха изсмяли и го бяха оставили зад гърба си.
Но една част от него не можеше да го остави. Една част от него искаше да бъде правилният човек, който да го направи – и тази част малко се отдръпна, когато на следващия месец намери противозачатъчните хапчета на Ава и отворена кутия с презервативи.
Тази част от него, дори години по-късно, искаше да се доближи максимално до първата, от която се беше отказал.

Сам пусна целувка на устните ѝ, задържайки се там дълго време.
– Искам да бъда първият ти в това. Искам да бъдеш моя.
Господи, нейната усмивка.
Поклащайки се назад, той прокара члена си през цялата ѝ копринена топлина. Засиленото усещане от чистия, неограничен контакт едва не издуха съзнанието му и остави и двамата да стенат, напрегнати и готови.
И тогава той се намести в отвора ѝ. Затворил очи, той бавно навлезе вътре, като скърцаше с кътници, докато обработваше пристъпа на удоволствие, какъвто не беше изпитвал никога досега. Да, той познаваше тялото на Ава, но не и по този начин. Тази вечер всеки сантиметър, който поемаше, беше като ново откритие и дори тихите стонове, изплъзващи се през устните ѝ, звучаха ново, непознато за ушите му.
– Сам… о, Боже, Сам… това е лудост – тя се задъхваше, очите ѝ бяха широко отворени, а дъхът ѝ се късаше от думите.
Лудостта не беше достатъчна, за да го опише.
– Знам… толкова шибано хубаво – отвърна той, отдръпна бедрата си назад и за малко да изгуби на обратния ход, защото беше лудо, шибано хубаво.
Тя беше мокра, хлъзгава и стегната, а между тях нямаше нищо, което да заглуши преживяването. Това беше всичко.
Всичко, което имаше.
Всичко, което можеше да бъде.
И те го споделяха заедно.
И тогава тялото на Ава се свиваше около ударите му, а усещането беше шокиращо и електрическо.
Устните ѝ се разтвориха, виковете ѝ бяха сладки и секси, крехки и изискващи едновременно. И ако той не внимаваше, всичко щеше да свърши твърде бързо.
Той потъна дълбоко и се отдръпна, отдавайки се на дълги удари, с които искаше да задържи надигащия се в него натиск. Но усещането, че тялото на Ава се разделя около него, а после се вкопчва в него, когато той се отдръпва – мамка му, той едва се държеше.
И тогава тя го направи.
Ава прекъсна визуалния контакт и се подпря на лактите си, за да може да погледне надолу по дължината на телата им.
Боже мой.
– Ава – изрече той името ѝ, а бедрата му работеха все по-бързо и по-силно, докато се бореше с жестокия избор къде да погледне. Защото гледката на непокрития му член, хлъзгав от нектара ѝ, докато се вмъкваше и измъкваше от тялото ѝ, караше пещерния човек в него да иска да отметне глава назад и да изреве, но в сравнение със също толкова разтърсващата гърдите гледка на оцъклените очи на Ава, втренчени в точката на тяхното единение, беззвучното движение на устните ѝ, докато засмукваше и задържаше дъх след дъх с всеки негов движещ се тласък – несекващо.
Като мекото поклащане на гърдите ѝ. Той искаше тези ягодовочервени зърна в устата си, зрели срещу езика му. Искаше да дразнят дланите му, после да се хванат между пръстите му, докато я вземаше отзад. Искаше да са твърди и да търкат гърдите му, когато я накара да се озове на стената.
Искаше да са точно такива, безумно съвършени, докато подскачат, а той се вкопчва все по-силно в тялото, което никога не искаше да напусне.
– Сам… да… о, моля! – И тя беше там, сърцевината ѝ го стискаше като юмрук, дърпаше го бързо към ръба, а после виковете ѝ прекъснаха и тялото ѝ се изви под него, поемайки го със себе си.
Налягането, събрано в основата на гръбначния му стълб, се освободи като ток, който се стичаше към крайниците и гърба му, преди да се влее силно и дълбоко в тялото на Ава.
Отбелязвайки най-дълбоката част от нея с най-дълбоката част от него.
Майната му. Говорим за пещерен човек.
Но той не можеше да се сдържи. Както не можеше да помогне на думите, които беше казвал на Ава толкова много пъти досега, но никога по този начин. Никога с тази дълбочина на връзката, подчертаваща емоцията, която ги изтласкваше през гърлото му.
Знаейки, че тя ще разбере, той погали лицето ѝ и срещна задушевните ѝ кафяви очи.
– Обичам те.

Назад към част 22                                                    Напред към част 24

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *