Глава 27
Ава се взираше в чинията си, а на бейби морковите липсваше само едно връхче. Филето ѝ беше почти недокоснато. А онези луксозни картофи, които на практика беше облизала от чинията по време на дегустацията… не беше успяла да отхапе дори хапка.
– Свършихте ли? – Попита сервитьорът до нея.
Коремът ѝ се напрегна и се сви, но тя се усмихна слабо и кимна.
От другата ѝ страна Мич се наведе, така че рамото му се притисна в нейното.
– Сега разбирам защо си толкова дребна. Ядеш като птица.
Не съвсем. Сам я дразнеше, че яде повече от два пъти телесното си тегло на ден. Нещо, което винаги я караше да се смее, само че точно в този момент мисълта накара стомаха ѝ да се свие по-силно, докато очите ѝ го търсеха на масата вдясно. Беше седнал до братовчедката на Тайлър – Джоселин, която по случайност беше красива, висока и атлетично слаба. Имаше вид на калифорнийско момиче, допълнено със загорялата от слънцето коса и златистите оттенъци на кожата ѝ. Двамата със Сам изглеждаха така, сякаш трябва да отворят магазин за сърф някъде долу на крайбрежната алея.
Дали това щеше да е тя?
Или може би Силвия, семейната приятелка на Уелс, която седеше срещу него на масата. През целия ден тя хвърляше на Сам срамежливи усмивки изпод кестенявата си коса.
– Внимавай, защото майка ми ще се опита да ти сготви, за да сложи малко повече месо на костите ти.
Ава примигна, объркана от заговорническия тон на Мич и от думите, които не беше проследила. Горкият човек – той беше останал с нея цял ден, послушно водеше разговор, докато тя се задушаваше и се стресираше дали Сам ще сметне няколко дни за достатъчно дълги, преди да възобнови стандартните си занимания с пикап. Но Мич се бе възползвал максимално от това и за няколко минути по-рано дори бе успял да я разсее напълно.
И все пак сега, когато забелязваше, че все повече от присъстващите жени забелязват Сам, беше все по-малко способна да забележи нещо друго.
Това щеше да се случи.
Магическият брой дни, който Сам беше решил, че е достатъчен, щеше да мине и дивото очарование, което беше толкова характерно за него, щеше да се върне обратно, а на него му оставаше само да избере една от десетките жени, които го заобикаляха като акули.
А когато го направи, тя щеше да се усмихне и да се засмее и нито за миг да не допусне, че това я убива отвътре, както бе правила през по-голямата част от живота си.
– Но ако питаш мен…
Тя се стресна от усещането, че пръстите на Мич преминават по китката ѝ, и срещна очите му.
– Мисля, че си перфектна такава, каквато си.
О, Боже. Дали ставаше въпрос за храната? Мич беше по-малкият брат на Тайлър и наистина нямаше да я убие, ако беше учтива.
– Просто бях малко нервна тази вечер. Знаеш ли, заради Маги и всичко останало. Надявах се всички детайли да са както трябва.
Не беше точно истината, но трябваше да му даде нещо.
Тогава той и се усмихна с тази усмивка с трапчинки, която го направи толкова подобен на по-големия му брат, че тя се въздържа да не го щипне по бузата.
– Искаш да ми кажеш, че ядеш много?
Този човек не е много добър събеседник. Но тя все пак се усмихна топло, защото той се опитваше.
– Да, като да разтвориш челюстта ми и да преглътнеш цяла крава.
Той се засмя, а сините му очи блеснаха с чувство за хумор.
– Харесваш ми, Ава. Не се опитваш да убеждаваш хората, че си нещо различно от това, което си. Ти си честна.
Този път ответната ѝ усмивка беше напрегната, защото никога през живота си не се беше чувствала по-нечестна. Беше лъгала всички. На приятелите си – казваше на всички, че в сърцето ѝ няма никой, и се правеше, че не ѝ пука. На Сам – кълнеше се, че емоциите ѝ няма да се забъркат в това, което правят, когато емоциите ѝ бяха забъркани в продължение на двадесет години. Към себе си – за това, че си мислеше поне за минута, че може да прекара седмици, изживявайки всяка своя фантазия с мъжа, когото обичаше още от времето, когато бяха малки деца, а след това да се върне към приятелството от сорта на „просто“, без това да я унищожи напълно.
Джоселин се облегна назад на стола, вдигна ръце над главата си, а движението издължи и без това престъпно дългото ѝ тяло и избута напред обилните ѝ гърди. Очите ѝ бяха насочени към Сам през цялото време, а устните ѝ бяха съблазнително извити, което беше пълна покана. Нищо, което Ава да не е виждала хиляди пъти досега, и нищо, което да я притеснява, защото когато се стигнеше дотам, Сам щеше да реши. Само че по начина, по който беше седнал – а за съжаление Ава нямаше кого да обвинява, освен себе си, тъй като тя беше тази, която натисна малкия му лепкав етикет на място на маса две – тя не можеше да види нищо друго освен тила му.
Мич отново ѝ заговори, нещо за диджея и танците, и тогава Ава се откъсна от него. Маги и Тайлър бяха излезли заедно на дансинга под текста на Сара Барейлс за това как казват на света, че най-накрая са се оправили. Радостта в лицата им, докато танцуваха из стаята, беше толкова чиста и пълна, че Ава се озова в състояние да отблъсне поредния прилив на щастливи сълзи. Беше толкова красиво.
Когато диджеят покани всички да се присъединят към двойката на дансинга, Мич беше там и хвана ръката ѝ, преди тя да осъзнае, че търси Сам. А след това танцуваха на Майкъл Бубле и тя нямаше къде да се съсредоточи, освен върху мъжа, който я разхождаше по дансинга като пълен професионалист.
– Добър танцьор си, Мич.
Той се усмихна и тя трябваше да признае, че това беше наистина приятна усмивка.
– Красива си, Ава. – Мич я придърпа към себе си, докато я въртеше по-бързо. – Опитвам се да те накарам да забележиш, че се интересувам от теб, откакто дойдох в града, но не съм сигурен, че ми се получава.
Те се движеха в замайваща бързина и Ава примигна към Мич, наистина го гледаше достатъчно отблизо, за да види нещо повече от малкия брат на Тайлър, може би за първи път. Беше висок, не колкото Сам, но вероятно приблизително на височината на Тайлър.
Малко по-слаб в сравнение с брат си, но все пак изграден по-скоро като спортист, отколкото като бизнесмен. И имаше замислени сини очи, които изведнъж я накараха да го види такъв, какъвто беше. Мъж. А не дете. Някой, който се интересуваше от нея и не си играеше на игрички по този въпрос.
– Мич, съжалявам. Не разбрах…
– Да, разбрах – прекъсна я той с усмивка, която не обещаваше обиди. – И затова ти го казвам. Попитах приятелите ти за теб и те казаха, че не си замесен с никой друг. Помислих си, че може би ти и Сам, но те се кълняха, че това не е така. Не е така, нали?
Добре, това беше лошо. Наистина лошо.
Защото тук беше този човек, който се излагаше по такъв открит и честен начин… и колкото и да заслужаваше да знае, че е имало нещо със Сам – или да забрави дори да го назове, ако тя признаеше, че е имало някой и че не е приключила съвсем… можеше да каже на Тайлър. Тайлър щеше да каже на Маги, а после Маги щеше да повдигне въпроса, докато Сам седеше до нея на закуска.
Всичко щеше да се промени.
И тя не можеше да позволи това да се случи.
– Не е така, но, Мич, аз не търся връзка или, тъй като не живееш в града, дори среща в момента.
Поне последната част беше вярна.
Той я наблюдаваше за момент и когато танцът свърши, не я пусна.
– Обзалагам се, че мога да променя мнението ти.
Ава се канеше да му откаже, когато погледна през рамото му към мястото, където Сам стоеше до бара и подаваше на Джоселин питие.
Ами ако това не беше просто питие?
Тя преглътна тежко и, след като сърцето ѝ започна да се разтуптява, принуди погледа си да се върне към мъжа пред нея.
Можеше ли той да я накара да забрави?
Не, дори нямаше шанс.
Но може би щеше да я разсее. Ако Сам беше готов да възобнови романтичните си приключения, ако двамата с Джоселин внезапно подозрително липсваха от празненството, можеше ли да се справи, ако позволи на Мич…
– Не. – Пълна с убеденост, думата се изплъзна от устните ѝ, преди да осъзнае колко силно иска да се освободи.
Не можеше да използва Мич и дори сърцето ѝ да се втвърди дотолкова, че да може да живее със себе си за това, че му го е направила, пак нямаше да го направи. Защото нямаше да се получи.
Сам беше твърде много под кожата ѝ. Твърде близо до нея.
Твърде лесен за сравняване с който и да е заместител, който се надяваше да го замести в сърцето ѝ.
Освен това единственото нещо, което я отвращаваше повече от идеята Сам да е с друга жена, беше мисълта самата тя да е с друг мъж.
– Съжалявам, Мич. Ако бях разбрала по-рано, щях да кажа нещо, за да не си губиш времето.
Устните му се присвиха.
– Не е дори близо до загуба на време. – Той я целуна по бузата и тръгна към брат си и Маги. В този момент тя забеляза Сам, който целенасочено се вряза през тълпата към нея. На лицето му имаше изключителен замисъл, а на устните му – усмивка, за която тя без съмнение знаеше, че не е истинска.
Погледите им се срещнаха и всичко останало изчезна.
– Искаш ли да танцуваш с мен? – Попита той, плъзгайки ръката си около кръста ѝ с движение, което никой друг освен най-близките им приятели не би разбрал като нещо друго освен като притежание.
И Боже, тя искаше да се разтопи в него. Да се отдаде отново на усещането на ръцете му около нея. Да облегне глава на гърдите му под звуците на Джейсън Мраз.
Никой нямаше да се усъмни в това.
Те танцуваха на сватбата на най-близките си приятели. Празнуваха.
Но дори и всяка молекула в тялото ѝ да я молеше да направи точно това, тя се държеше твърдо. И когато оскъдните няколко сантиметра между тях не бяха достатъчни, тя направи следващата крачка назад.
Веждите на Сам се сключиха, а мускулите на челюстта му започнаха да подскачат.
– Това е само танц, Ава.
За нея това никога не беше просто танц.
– Знам.
Той спря и в морето от гости, които се движеха около тях под звуците на песен, която тя беше изгубила представа, се вгледа в очите ѝ.
– Какво се случва? Цял ден си била напрегната. Мич ли е? Влюбена ли си в него или нещо подобно?
Тя примигна, зашеметена. Възможно ли беше да ревнува?
Едва тогава осъзна – ами ако е така?
Да не искаше друг мъж да я има, не е същото като да я искаш за себе си. Да я искаш напълно.
Нищо не се беше променило. Сам не искаше цялата ѝ същност.
И тя трябваше да спре да се самосъжалява заради това.
През последните седмици беше получила точно този шанс, за който беше прекарала години, за да мечтае. Шансът да му покаже какво може да бъде между тях. Шансът да разбере какво е усещането да бъде държана в ръцете му.
В онзи момент, когато бяха толкова близо, колкото двама души могат да бъдат, и той ѝ беше казал, че я обича, тя имаше всичко.
Да бъде със Сам беше всичко, което си беше представяла, и дори повече. А той все още не я искаше така, както тя се нуждаеше от него.
И сега тя знаеше.
И сега беше време да продължи живота си, без значение какво щеше да се случи.
– Ава, по дяволите, говори ми – изръмжа той, напълно забравил за погледите, които бяха започнали да привличат от околните. – Какво става с теб?
Тя се усмихна, а глождещото напрежение, което се бе надигнало в нея след първата целувка, изведнъж изчезна.
– Връщам се в Сан Диего.