Мира Лин Кели – Докосване и движение – Книга 2 – част 3

Глава 2

Дълбоко в сърцето на луксозната бална зала на петия етаж на хотел „Уайз-Луксен“, пълна от солидна част от юридическия елит на Чикаго, Сам Фароу се усмихна на намусената си половинка.
– Аве, изпълнявам своята част от работата, но кой ще повярва, че сме влюбени, след като ти ми ръмжиш така?
Възможно беше да се наслаждава на гневната гримаса на Ава повече, отколкото би трябвало да се наслаждава човек, който наистина я обича. Или не. Тъй като истината беше, че той я обичаше до полуда и то още от седемгодишна възраст. Тя беше най-добрият му приятел, семейството му. И беше адски смешна, когато се разгорещяваше, защото той играеше на влюбен с повече размах, отколкото тя искаше.
– Бейбикинс? – Попита тя, принуждавайки дълбоката си червена уста да се усмихне, за която той предполагаше, че е искала да изглежда любвеобилна за тълпата, но беше сериозно страшна като дявол. Или щеше да бъде, ако не я познаваше толкова добре.
Неговата Ава имаше адски много лица, но колкото и да се надяваше да убеди света в обратното, момичето не беше кой знае колко хапливо.
Поне не и в контекста, в който я познаваше. Сексуалният живот на Ава беше единственото място, на което Сам не смееше да стъпи, така че не знаеше на какво е способна устата ѝ, а той си беше създал навик цял живот да не го открива.
Което правеше този неин коктейл още по-забавен.
Защото тази вечер той трябваше да си играе така, сякаш познаваше отблизо устата ѝ и всяка друга част от тялото ѝ, и това караше Ава да се чувства безумно неудобно.
Навеждайки се по-дълбоко в пространственото балонче, което постоянно нарушаваше от пристигането им, Сам се заигра още малко.
– Ооо, кифленце, знаеш, че харесваш специалните ми имена към теб. Влюбени сме. Това е, което правим.
Освен това се беше погрижил единственият присъстващ, който го чу да я нарича с някое от двете имена, да е барманът, когато им донесе напитките.
С наведена настрани глава Ава го погледна изпод гъсти мигли, които бяха с един нюанс по-тъмни от падащата около раменете ѝ дълга махагонова коса.
-Кифленце?
О-о.
И изведнъж не толкова страшната ѝ усмивка все пак го накара да се притесни, защото в комбинация с искрата на предизвикателство, която току-що бе видял да свети в очите ѝ… това можеше да стане грозно. За него.
Макар че Сам имаше благоразумието да държи подигравките си от тази страна на границата, границите не бяха по вкуса на Ава. Момичето се биеше мръсно и се биеше, за да спечели. Трик, на който самият той я беше научил, когато беше на девет години.
Така че може би трябваше да спре при Бейбикинс.
– Прав си – съгласи се тя и се изправи на пръсти, за да му промърмори. – Това е, което правим, моя сладка корнишонка. Мой скъп Тик-так.
Исусе. Не можеше да се сдържи да не се усмихне, а най-хубавото в Ава беше, че и тя не можеше.
Когато си спомни. По дяволите. Беше изненадан, че във фирмата и има само един човек, от когото трябва да я отърве.
И точно тук усмивката му изгуби малко от мощността си. Защото точно заради това беше там. Стивън беше вкарал в дебелия си череп, че иска Ава, и при всичките букви след името му, тъпанара не беше събрал достатъчно мозък, за да разберат, че тя не си пада по него.
И като стана дума за дявола, той се промъкна през тълпата, вперил прекалено много очи в жената до Сам.
Горкият глупак.
Хванал ръката на Ава в своята, Сам сплете пръстите им и кимна на човека, който се приближаваше бързо.
– Здравей, Стив. Радвам се да те видя отново.
– Сам, аз също – отвърна той, а нетърпеливите му очи едва се откъснаха от Ава дори за секунда, преди да се насочат отново към целта. – Но, Ава, ако знаех, че водиш само един приятел, можеше да дойдем заедно на еленския лов.
До него Ава отвори уста, за да отговори, но когато някоя от обичайните ѝ шеги не успя да избухне, Сам пое инициативата и се засмя, като я издърпа пред себе си и я обви в прегръдките си.
– Ава, скъпа, не си ли казала на някого от работата? – Попита той, като наведе глава ниско до ухото ѝ, но не забравяше да говори достатъчно силно, за да чуе Стивън. След това погледна към Преследвача, който определено издаваше, че е гадняр точно в този момент, и се усмихна приятелски. – Отне ни само двайсет години, но мисля, че най-накрая го разбрахме.
– Вие сте заедно? – Попита скептично Стивън. Бързо охлаждащият му поглед се местеше между тях, докато се луташе между това, което знаеше, че е вярно – че Сам и Ава никога не са били нещо повече от приятели – и репликата, която Сам му поднасяше.
Това не е проблем. Сам можеше да прави това цяла нощ.
– Колко правим сега? Почти месец, нали Суитс?
Ръцете му се стегнаха, придърпвайки Ава по-дълбоко в прегръдката си. Трябваше да признае, че нововъведението да я държи по този начин – с гръб, притиснат към гърдите му, и с тънкото ѝ тяло, притиснато в ръцете му – не го напусна. Тя беше от онези съвършено подходящи жени, които никога не бе намирал между другите – смешно, тъй като тя беше едва пет и четири на неговите шест и две, но с Ава беше точно така. Тя му пасваше.
Ава се премести в ръцете му, за да го погледне обратно, като набръчка нос и примигна няколко пъти с мигли.
– Да, Орехче, мисля, че си прав. Един месец този вторник.
Орехче?
Ава, Ава, Ава. Тя щеше да си плати за това.
Обръщайки се обратно към Стивън, тя въздъхна по онзи мечтателен начин, който момичетата имаха и който винаги сякаш караше момчето да мисли за спалнята. И привидно или не, беше странно Ава да издава такъв шум до него. Или дори преструващия се на него, който правеше всякакви неща, които истинският той никога не би направил.
Не би искал да прави.
Не и с Ава, която този задник гледаше така, сякаш не беше сигурен, че вярва на това, което му казват.
– Уау, вече месец? – Коментира Стивън, оправяйки ръкавите на ризата си. – Ава, изненадан съм, че не си ми казала.
Това, което изненада Сам, беше, че този човек си мислеше, че тя ще го направи.
В кръга на ръцете му тесните рамене на Ава се свиха.
– Беше ново и аз бях нервна. Но сега… – каза тя, последвана от още една от онези задъхани въздишки, които предизвикваха странна реакция дълбоко в стомаха на Сам, нещо, което можеше да го накара да се почувства неудобно, само че това беше Ава и с нея той нямаше за какво да се притеснява. – Беше невероятно. По-добре дори. Не е ли така, Захарче?
Сам кимна в знак на съгласие, влагайки всичко от себе си в този любовен фарс.
Когато това свършеше, Ава щеше да му бъде много задължена.

***

Когато това свършеше, Сам беше мъртъв.
Добре де, когато коктейла свърши и Ава се възстанови от махмурлука.
Благодарение на сегашния си статут на редовен член в южния бар, където Мики правеше ужасно добър джин с тоник – нейната призната патерица за преодоляване на нощта.
– Сам, помогни ми, ако не спреш, ще съжаляваш.
– Как да съжалявам, Лютичко? – Попита той с тих глас, а на лицето му се появи онази веща усмивка, докато плъзгаше дебелите си пръсти между нейните. И хрисимо, сякаш истинският физически отговор, който се надигаше, не беше последното нещо, от което се нуждаеше, докато симулираше любовна връзка с най-добрия си приятел за цял живот. Но, боже, начинът, по който той сплиташе ръцете им в една посока, а после бавно, фалшиво-несъзнателно ги връщаше обратно в друга… ех! Финото триене на кожата, което рядко се получаваше, изпращаше сигнали до всички погрешни места.
Нещо, което Сам изглежда беше разбрал още при първото предателско издишване, което тя се опита да прикрие с кашлица – защото оттогава той не се отказваше.
– Извинявай, като че ли обратът е честна игра, Глупчи – отвърна тя с плахо завъртане на главата, като провери отново дали никой не се е насочил към иначе празната маса, която заемаха. Вероятно беше по-добре да пропусне свидетелите, когато Сам започна да се отдръпва колкото може по-бързо. Което Ава очакваше да се случи всеки момент.
Усмивката на Сам изглеждаше малко скована там за секунда, но после се разтегна до смъртоносни размери, напомняйки на Ава защо точно тази игра може би не е най-умната. Въпреки годините им на приятелство, тя не беше точно имунизирана срещу чара на момчето.
И все пак не искаше да се отдръпне.
Освобождавайки ръката си от тази на Сам, тя прехапа долната си устна – защото всички знаеха, че така се прави – и след това бавно, леко започна да проследява външния край на пръстите му един по един.
Едва беше достигнала първото кокалче на средния му пръст, преди Сам да прочисти гърлото си и тези очи с цвят на износени дънки да се вдигнат към нейните.
– Ава, сигурна ли си, че искаш да играем тази игра?
Не съвсем. Но Ава не се оставяше да бъде изпреварена от никого. А и какво беше най-лошото, което можеше да се случи? Стивън – който почти без прекъсване наблюдаваше от кой да е ъгъл на стаята, в който се беше разположил – щеше да види как Ава е щастлива и влюбена в Сам. Щеше да се наложи да се откаже.
Още една щедра глътка от питието си и тя мърмореше:
– Сигурна съм, че ще извикаш „чичо“ преди мен.
Сам се взираше още няколко секунди, забавлението бе издълбано дълбоко в линиите на лицето му.
Чукна чашата ѝ със своята и отпи, което Ава можеше да сметне само за показателна глътка течен кураж.
– Донеси го, Чушленце.
Издънка.
– Както желаеш, Фърн-тип.
Тридесет минути по-късно Ава беше изтърпяла кокалчетата на Сам да се движат лениво нагоре-надолу по гръбнака ѝ, докато разговаряха с някои приятели от юридическия факултет. Резултат: пеперудите родени от допира на най-добрият ѝ приятел.
Самата тя беше спечелила няколко точки, като изтри въображаемо парченце нещо от долната устна на Сам, докато навлажняваше своята, докато няколко момчета от „Тръст“, с които разговаряха, се бяха впуснали в дебат за последния сезон на „Булс“.
Тези потъмнели очи… точка, благодаря.
Сам взе следващата точка, като наруга вътрешната страна на китката ѝ с дразнещи кръгове от палеца си, докато шепа момичета от „Банкрут“ разказваха за най-интересните моменти от събитието през миналата година. И да, тази лека работа с перото беше разтапяща коленете.
Което означаваше, че Ава трябва да се заеме сериозно. Тя вече беше натрупала повече практически опит с уменията на Сам в изкуството на съблазняването, отколкото една жена в нейното положение би трябвало да има.
Още една смела крачка и тя щеше да го накара да отстъпи със сигурност.
Усуквайки няколко пъти около пръста си вратовръзката на Сам – великолепна синя вратовръзка, която подхождаше на очите му – тя го дръпна надолу, за да може да достигне ухото му. След това остави устните си да се допрат до ухото му и промълви:
– Просто се откажи. Винаги побеждавам.
Ръката, която се плъзна около раменете ѝ, беше забележимо напрегната. И Ава се пресегна да отстъпи назад, за да може да види как Сам се сгъва.
Само че вместо да ѝ даде пространство, Сам я придърпа по-близо, като се премести така, че устата му да е срещу ухото ѝ.
О, не.
Един дъх, топъл и влажен, и през нея премина трепет.
Преместване на главата му и лекото докосване на челюстта му се плъзна по шията ѝ, събуждайки чувствителния участък кожа с бодливо съзнание, което открадна въздуха от дробовете ѝ.
Думите му я заляха с тих тътен.
– Печелиш само защото винаги ти позволявам. Но не и тази вечер. – О, Боже, с нея беше свършено. Той беше прав. Разбира се, в този случай това вероятно имаше повече общо с увереността, с която играеше, но каквото и да беше оправданието ѝ, Сам я имаше.
Буквално. Не беше сигурна, че краката ѝ щяха да я държат, ако нямаше тази твърда, солидна ръка, която я притискаше толкова близо до тялото му.
И точно в този момент Ава адски много искаше да е една от онези жени, които са достатъчно уверени в неприкосновеността на личното си пространство, за да държат вибратор под ръка. Но Сам Фароу вече две десетилетия се ровеше в глупостите ѝ, така че всичко, което не искаше да намери, не държеше вкъщи. И колкото и сигурна да беше ключалката ѝ в банката… е, вибратор нямаше да има и там. Което беше гадно, защото тя беше в окаяно състояние и нещо и подсказваше, че да се отърве от него тази вечер ще бъде грандиозно начинание.
Глупав преследвач. Всичко това беше по негова вина.
Още докато си го мислеше, тя го забеляза от другия край на стаята. Очите му бяха втренчени в нея, сякаш не вярваше и за миг на това, което виждаше. Което всъщност беше доста иронично, като се има предвид, че последните мигове бяха може би най-искрените, които Ава си беше позволявала от твърде много години, за да си спомня.
Но както и да е.
– Господи, този човек не се отказва – изръмжа Сам, като проследи очите ѝ със своите. – Колко много искаш да го махнеш от гърба си, Ава?
Цяла вечер я гледаше с друг и той все още я зяпаше?
– Много.
– Да, така и предполагах. Ела с мен за секунда. – Плавно Сам я поведе към вратата на терасата и излезе навън.
Вятърът се беше усилил и въпреки половин дузината стратегически разположени отоплителни уреди беше достатъчно студено, за да са сами. Ава се размърда и без да пропуска нито миг, Сам смъкна сакото си, преметна го през раменете ѝ и я дръпна към един отдалечен ъгъл.
Изведнъж Ава се зачуди дали не е направила сериозна грешка.
– Сам, добре, знаеш, че искам да се отърва от този човек. Но каквото и да планираш тук, то ме кара да се изнервям. Не можеш да го заплашваш или да се опитваш да го изплашиш. Целият смисъл беше да бъдеш пасивен. Ако трябва да бъда директна, ще го направя сам.
Чувстваше се зле дори да го каже, защото Сам съвсем не беше такъв. Вече не. Но…
– Каквото и да си мислиш, грешиш. Дори няма да говоря с него.
Ава въздъхна с облекчение.
– Добре. – Само че във въздуха все още се усещаше напрежение. В Сам, който не откъсваше поглед от вратата, откакто бяха излезли оттам. – И какво ще правиш?
Сам я изгледа с поглед, който тя разпозна като типично изпреварващ някоя глупава постъпка, която със сигурност ще я разтърси. Само че вместо обичайното: „Не се ядосвай“, този път той каза:
– Не се плаши.
Стивън излезе през вратата и Сам я целуна.

Назад към част 2                                                           Напред към част 4

 

 

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *