Мира Лин Кели – Докосване и движение – Книга 2 – част 30

Глава 29

Сам не обичаше да се сбогува. Достатъчно много от тях бяха избухнали в лицето му, така че в наши дни се стремеше да избягва сълзливите и сърдечни разговори, когато можеше. Понякога нямаше как да ги избегне, но днес, когато заминаването на Ава съвпадна със срещата, която имаше в дневника си, той осъзна възможността си и не се опита да се отдръпне.
Те вече бяха казали това, което трябваше да кажат. Знаеше защо тя си тръгва и нямаше нищо, което можеше да направи, за да го промени.
Затова и се обади преди срещата си и я попита дали има нужда от нещо и я подразни за нещата, които обикновено забравяше – основно се опитваше да се престори, че няма нищо, което да го притеснява. Както беше всеки друг ден. Сякаш всичко е било наред между тях и единствената жена, от която наистина се нуждаеше в живота си, нямаше да отлети на две хиляди мили, за да оправи нещата.
От страна на Ава, тя изигра своята роля, като се смееше на шегите му и направи няколко свои. Но напрежението се усещаше във всички неща, които не си казваха. Затова той се обади бързо, използвайки работата като извинение, въпреки че и двамата знаеха, че можеше да остане на линия.
И сега тя си беше тръгнала.
Форд му беше казал, че ще тръгват около три часа, и Сам изчака поне още толкова, преди да възложи на Дуейн да отговаря за останалата част от следобеда и да се прибере. След като срещата му приключи, нямаше нищо, което да се нуждае от незабавното му внимание, а Сам познаваше себе си достатъчно добре, за да разбере, че няма да бъде от полза за никого в последните няколко часа от деня. Въпреки че не я беше изпратил, мисълта му беше насочена към Ава. А сега беше сам, сам в апартамента си.
Без разсейване. Никакви изкушения.
Само Сам и всички грешки, които не би върнал, ако можеше.
В кухнята спря до хладилника за бира и след това, като видя празните рафтове, изпрати съобщение на Ава, знаейки, че тя още не се е качила.

Сам:…Какво трябва да се сложи първо в хладилника?

Това беше нещо, което Ава щеше да забрави и после да страда скъпо, когато след две седмици се върне в апартамента си.
С бира в ръка той се отправи към предната част на апартамента, като си мислеше, че ще провери какво ще трябва да изгори или дали има нещо, което трябва да замрази. По дяволите, може би просто щеше да готви на горния етаж през следващите няколко седмици. Беше странно да се храни в собственото си жилище през последната седмица и ако се върнеха към нормалното, това беше всичко.
Беше на половината път от вратата, когато Ава му отговори.

Ава:…Занеси всичко на Форд. Вземи каквото ти трябва от кухнята.

Сам спря мъртъв, неспособен да повярва на очите си.
Не стига, че ги деляха две хиляди мили, ами тя не го искаше в апартамента си, докато я нямаше?
Нещо студено и твърдо се загнезди в гърдите му и за минута единственото, което можеше да направи, беше да стои там.
Исусе. Всичко, което искаше, беше да бъде в пространство, което да усеща като нейното и тя…
Отърси се, пъхна телефона в джоба си и се обърна. Върна се в жилището си и затвори вратата след себе си. Беше се държал като старец.
Дори Ава, която почти никога не се кълнеше, щеше да го каже.
Нещата между тях бяха странни, очевидно, тъй като именно затова тя си тръгна. И имаше вероятност да и е било неудобно да го пита за неща, които не искаше да приема за даденост, и да е решила, че е по-лесно да мине през Форд, тъй като той всъщност си беше направил труда да се появи, за да се сбогува лично.
Не е голяма работа. Нямаше причина да го превръща в такава.
Върна се в кухнята и изхвърли бирата си в канала, като в главата си препускаше по списъка с възможни разсейвания. Маги и Тайлър бяха в Козумел за една седмица. Форд сигурно беше заседнал в задръстване от броня до броня.
Имаше жени, на които можеше да се обади. А Ава дори беше предложила да се върнат към срещите, преди да се прибере, като част от цялото това презареждане. Но Сам не се интересуваше. Все още не.
Тони вероятно беше наблизо, но тази вечер Сам не мислеше, че може да се справи с нивото на грубост и грубост на братовчед си.
Имаше и други момчета, на които да се обади, момчета, които познаваше от години, но по някаква причина само едно име му дойде наум.
Набра номера и намали скоростта.
– Здравей, Мич, Тайлър спомена, че ще останеш още няколко дни в Чикаго. Какво ще кажеш за една бира?

***

Ава пусна куфара си до вратата, а очите ѝ се плъзнаха по детайлите на пространството, в което щеше да спи през следващите две седмици. Може би четири. Не повече от шест. Най-много осем.
И въздъхна.
Беше чисто и подредено. Ефективно използване на пространството и повече от достатъчно, за да задоволи нуждите ѝ за няколкото часа седмично, които наистина прекарваше будна в него, а това беше всичко, което имаше значение.
Не се нуждаеше от удобен диван, защото нямаше да има половин дузина хора в жилището си. Беше дошла в Сан Диего, за да бъде сама.
За да си оправи главата. За да подреди живота си. И да се отърси от единствената фантазия, която беше време да приеме – наистина да приеме – че никога няма да се сбъдне. Тогава защо този единствен стол я стягаше в гърлото и я болеше в гърдите?
Трябваше да разопакова багажа. Да подреди малкото вещи, които беше взела със себе си. Когато беше тук, трябваше да бъде толкова ефективна и минималистична, колкото и пространството ѝ – умение, което беше усъвършенствала през последните си няколко пътувания.
Разбира се, щом се върнеше в претъпкания си апартамент у дома, всички тези минималистични умения направо излизаха през прозореца и тя на практика се търкаляше в своите дрънкулки, сувенири, препълнени рафтове и вещи на Сам. Цялата тази бъркотия и прекаленото количество бяха това, което правеше дома ѝ неин дом. И беше нужна само минута, за да се върне в сърцето му и всичките ѝ организирани намерения за нетрупане на вещи да излязат направо през прозореца.
Което, сега като се замисли, не предвещаваше нищо добро за плана ѝ да забрави Сам и да се прибере у дома като променена жена. По-силна жена, която е готова да има такъв живот, какъвто Сам не можеше да ѝ предложи.
Добре, но сега нямаше да мисли за това.
Събу обувките си, потърка пръстите си в килима и се насили да измине шестте стъпки до леглото, което Сам никога не беше споделял с нея. Легна по гръб с ръце, притиснати към гърдите ѝ, и се опита да не мисли за всички неща, които знаеше, че е по-добре да не иска у дома. За гушкащи се кученца или красиви идиоти.
Един малък плач. Само за няколко минути, а след това щеше да започне с цялата работа по връщането на живота си.

***

Сам вероятно трябваше да спре с последната бира. Само че те бяха студени, мокри и вкусни, а Мич беше поръчал дозина и Сам не искаше човекът да си помисли, че е лекомислен.
А подобно мислене вероятно трябваше да го предупреди, че е достигнал лимита си за безпогрешност с предишната бутилка, но тогава щетите бяха нанесени, нали? И така, той беше изпил още една. Защото ако не го направи, щеше да се наложи да се върне и да се изправи пред тишината на апартамента, в който никога не се бе чувствал като у дома си.
– Не искам това да звучи зле или нещо подобно – каза Мич, като се наведе малко по-силно над бара. – Но за този епичен мъж за жени, ти си доста разочароващ.
Сам вдигна вежди към него и се облегна на стола си, докато не си спомни, че на него няма облегалка.
– Извинявай, човече, ти част от фенклуба ли си или нещо такова? Не исках да те разочаровам.
Ава щеше да се изкефи на това. Той вдигна телефона си, за да ѝ напише съобщение, и след това за двадесети път тази вечер го сложи обратно на бара.
– Да, да – каза Мич и му махна с ръка, преди да се изправи и да погледне над бара. – Сериозен съм, човече, откъде имаш тази репутация? Защото от мястото, на което седя, не си поглеждал жена, откакто се нанесох в града. Или поне не някоя друга жена освен Ава.
Мич кимна, когато главата на Сам се завъртя. И в очите на момчето имаше нещо повече от спекулация. Той знаеше.
Но докато Сам не го потвърди, тогава всеки, на когото Мич случайно споменеше за това, просто щеше да си помисли, че Мич не знае какво правят останалите.
– Грешиш, човече – с Ава сме просто приятели. Познаваме се от…
– Откакто си бил в пелени. Точно така, разбрах.
Сам се премести.
– Не съвсем като пелени.
– И не само приятели.
Всичко, което трябваше да направи, беше да продължи да отрича. Но вместо това погледна момчето в очите.
– Всичко свърши. Сигурно не е било и това, което си мислиш, но е свършено. И честно казано, човече, това не е нещо, което искаме да излезе наяве. Дори и на брат ти. Всъщност, най-вече не на брат ти, защото той би казал на Маги, а ти разбираш какво искам да кажа.
Групата изведнъж започна да звучи повече като шум, отколкото като музика за Сам, и той потърка тила си.
– Значи всичко е приключило?
Погледът в очите на Мич подсказваше, че това не е празно любопитство.
– За колко време пак си в града, Мич? – Попита той, а тъпото замайване от бирите се изпари, когато се втренчи в човека.
– Още няколко дни.
И какво го интересуваше дали с Ава е приключило или не? Знаеше, че тя ще си тръгне по-дълго, отколкото той ще бъде наоколо.
Мич пресуши последната си бира и постави празната на изтъркания бар с гръм и трясък.
– Това пътуване, така или иначе.
Добре, и това привлече вниманието на Сам.
– Планираш още едно?
Повдигна рамене.
– В момента нещата ми са във въздуха. Имам няколко варианта за работа – но истината е, че от известно време търся промяна. Хубаво е отново да съм около брат ми, а и, по дяволите, не знам. Чикаго е доста привлекателен.
Заради Ава.
– Тя харесва ли те? – Сам попита, чувствайки се като абсолютна мацка, но все пак искаше да чуе мнението на Мич.
Човекът поклати глава.
– Почти съм сигурен, че тя си пада по теб. Но ако наистина е свършило, тогава кой знае?
Сам пресуши бирата си и подаде сигнал на бармана за още един рунд.

Назад към част 29                                                 Напред към част 31

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!