Мира Лин Кели – Докосване и движение – Книга 2 – част 35

Глава 34

Той не казваше нищо.
Това беше най-лошото. Сам никога не се пазеше от чувствата или мненията си, поне не и с нея. Но в този случай тя знаеше, че той се чувства предаден. Защото е бил предаден.
Това не беше нейното намерение и тя щеше да направи всичко, за да предотврати нещата да се развият по този начин, но сега нямаше връщане назад.
– Сам, кажи нещо – помоли тя, а коремът ѝ се свиваше от ужас и отвратителното, сигурно знание за загубата.
Тя така или иначе щеше да дойде, но наивно си мислеше, че има повече време.
Вдигайки рамкираната снимка на семейството ѝ, Сам отиде до прозореца; след това погледна навън и постави снимката на нощното шкафче до леглото ѝ.
– Не разбирам – каза накрая той, гласът му беше тих и гневен. – Очевидно е, че става дума за мен. За нас. За това, че искаш да се махнеш от мен.
Боже, мразеше го, че изобщо си го е помислил, а още повече, че донякъде беше вярно.
– Но това, което не разбирам, е какво толкова ужасно съм направил, че предпочиташ да се откажеш от единственото си останало семейство, от всичките си приятели и от живота, който си градила и защитавала толкова години, колкото си спомням, отколкото да се занимаваш с мен.
Гърлото ѝ беше гъсто от сълзите, които пълнеха очите ѝ.
Той чакаше отговора ѝ, а мускулите в челюстта му подскачаха с всяка изминала секунда.
Как изобщо си беше помислила, че ще успее да му обясни това? Да го накара да разбере?
– Не е това – започна тя отчаяно. Само че какво можеше да каже?
Лицето му бе безизразно, когато срещна очите ѝ.
– Влюби ли се в някого тук?
– Сам, не.
– Бременна ли си?
– Не!
– Болна ли си? Има ли нещо нередно с теб?
– Не!
– Тогава какво? Кажи ми – поиска той. – Просто се събуди една сутрин и осъзна след двадесет години, че не можеш да понасяш гледката ми?
– Сам, не – изхлипа тя, а болката в очите му я убиваше. – Не е това, което си мислиш…
– Тогава какво, по дяволите, е! – Изръмжа той, а гневът му я удари с толкова горещ взрив, че единственото, което можеше да направи, беше да реагира.
– Аз съм влюбена в теб! – Отвърна тя, а сълзите се разляха по бузите ѝ. Думите разкъсаха всички стени и защити, зад които ги беше заключила, докато самата тя осъзнаваше истината.
Но той все още не разбираше.
– Да, и аз също те обичам, но какво, по дяволите, има това общо с…
– Не, Сам. Аз съм влюбена в теб – каза тя, а ръката ѝ силно се притисна към разбитото ѝ сърце. – Ето защо трябва да си тръгна.
Дъхът на Сам избухна, сякаш беше получил физически удар, който изхвърли въздуха, горчивината и яростта от него и ги замени с мъка и вина, които бяха дълбоки в душата му.
– Господи, Ава. – Той поклати глава, прокара ръка по лицето си и погледна назад към мястото, където тя стоеше, оголена и опустошена, срещу него. – Не знаех.
– Не исках да знаеш.
И тогава той се пресегна към нея, привличайки я в утехата на прегръдката, която беше там през целия ѝ живот. Силна и топла, и толкова позната, че тя можеше само да се разтопи в нея, докато сълзите се плъзгаха една след друга по бузите ѝ.
Тя губеше това. Независимо дали Сам се опитваше да я задържи или не, тя трябваше да го пусне.
– Съжалявам, Сам. Не исках да те нараня. Мислех, че ще е достатъчно да се махна за известно време, но не е така.
Ръцете около нея се стегнаха.
– Недей. Аз съм този, който прецака това. Трябваше да те оставя на мира след първата проклета целувка. Можех да го спра стотици пъти, но се почувствах прекалено добре и бях прекалено проклет егоист, за да помисля за последствията. Твърде арогантен, за да повярвам, че нещо може да застане между нас.
– Не – възрази тя, защото нямаше как Сам да поеме това върху себе си. Тя беше тази, която разполагаше с цялата информация. Тя беше тази, която трябваше да знае по-добре.
– Знам, че в момента се плашиш, защото се опитваш да се справиш с това сама. Но не е нужно. Можем да се справим с това заедно, Ава.
Отдръпвайки се от ръцете му, тя го погледна.
– Не мисля, че можем. Сам, ако някога искам да имам истински собствен живот – собствено семейство, съпруг и бебета – трябва да спра да се преструвам, че това, че съм влюбена в теб, няма значение. Защото има. Това разбива сърцето ми. И с теб, за да ги сравнявам с теб, никой друг мъж няма да може да се сравнява с теб.
Сам я дари с нежна усмивка и отмахна сълзите от лицето ѝ с палци.
– Ава, да мислиш така за мен – няма думи за това как ме кара да се чувствам. Но това няма да е така. Това нещо, което изпитваш, ще избледнее. И след една година ще се смеем на това, може би дори с момчето, което всъщност е достойно за…
– Сам, ти не разбираш – каза тя, а гърлото ѝ беше толкова пълно с емоции, че едва успяваше да изкара думите. – Това не е нещо ново, от което ще изпадна толкова бързо, колкото и в него.
Брадата му се отдръпна, той поклати глава.
– За какво говориш?
Той вече знаеше най-лошото от това.
Сега просто трябваше да узнае останалото.
Поставяйки ръка върху центъра на гърдите му, тя срещна очите му.
– Сам, аз съм била влюбена в теб, откакто бях на седем години.

***

– Какво? Не. – Той чуваше това погрешно. Не. Не е така… – Господи, Ава. Не е така с нас. Никога не е било така. – Сърцето му започваше да се блъска, студена паника се плъзгаше по вените му, защото тя не искаше да… – Чакай, искаш да кажеш, че току-що си го разбрала, нали? Че поглеждайки назад, си мислиш, че това трябва да е било любов – въпреки че, казвам ти, грешиш. Да, всеки от нас е имал по няколко неуместни емоции през годините. Няколко влюбвания, които трябваше да бъдат потушени. Но Ава, ти бъркаш истинската любов, която беше между нас, с романтична любов.
Трябваше да е така. Алтернативата беше твърде прецакана, за да я обмислям. Но Ава поклащаше глава, продължавайки с думите, които той не можеше да понесе да чуе.
– Не, Сам. От самото начало. Мисля, че още от първия ден.
– Ти си ми приятелка, Ава. Най-добрият ми шибан приятел на света.
– И знаех, че ако ти кажа, ще загубя това. Че това ще обърка всичко между нас. Между всички нас. Затова се постарах да го скрия. И през повечето време това не беше голяма работа. Знаех къде се намираме и бях напълно съгласна с това. Но когато се целунахме…
Ръцете му полетяха нагоре и той се отдръпна.
– Господи Боже, ти ли го подготви?
– Не! – Изпъшка тя категорично, но някак си намери смелост да изглежда обидена.
Което беше много, след всичко, което току-що беше чул.
– Но ти знаеше. Преди да се случи всичко това, ти знаеше какво изпитваш към мен. И си решила, че все пак ще го направиш. – Обърна се, но не откри нищо друго освен стена и легло, както и пространство, твърде малко за каквото и да било бягство, без да се напусне стаята физически.
Ръката на Ава беше на гърба му, а гласът ѝ беше загрижен и умоляващ.
– Да, знаех, но не мислех, че…
– Не си мислела, че това, че си влюбена в мен, може да изиграе роля за успеха на някой секс без обвързване? – Поиска да знае той. – Не си мислила, че претеглени на фона на нашето приятелство – двадесет години приятелство – няколко безсмислени чукания може да не си заслужават?
Ава изтръпна при думите му и се отдръпна в малката стая.
– Мислех, че ще се справя, Сам. Мислех си – какво е една целувка? Шанс да изпитам нещо, за което съм мечтала, откакто целувката за първи път се появи в радара ми.
– Но това не беше просто целувка, нали? – Обвини я той, а зад очите му проблясваха образи от онази нощ, заедно с вкусове и текстури, миризмата на кожата ѝ, звукът от нейното издишване.
Той поклати глава, отхвърляйки всичко това. Не искаше тези спомени да бъдат накърнени от знанието за явното пренебрежение на Ава към приятелството им. Но знаеше, че е твърде късно да ги запази.
– Не, не беше. – Главата ѝ увисна ниско. – Но трябва да ми повярваш – никога не съм мислила, че застрашаваме това, което имаме. Единственото, за което можех да мисля, беше, че това е единственият ми шанс да знам. Единствената ми възможност да имам това, което съм искала най-много през целия си живот, без то да пречи на приятелството ни.
– Глупости. Искаш да ми кажеш, че никога не си се съмнявала?
– А ти ми казваш, че през всичките тези нощи и ти не си имал? – Изстреля го тя.
– Това не е същото – изкрещя той. – Аз не съм влюбен в теб! Нямам представа!
Тя изглеждаше така, сякаш я е ударил, и онази част от него, която никога не искаше да спре да се грижи за нея, се надигна от целия този гняв и предателство, подтиквайки го да я хване за раменете и да поиска да разбере как може да е толкова глупава, защо е позволила на сърцето си да се спре на него.
Но после този зашеметен поглед изгоря, когато собственият ѝ гняв се надигна и с високо вдигната глава тя направи крачка към него.
– Тогава нека го кажа с думи, които ще разбереш, Сам. Ти си шибан идиот. Разбирам как си могъл да го пропуснеш през последните двайсет години. Аз го криех, откакто ти беше твърде малък, за да имаш дори представа за подобни неща. Така че между това, че имам адски много практика, и това, че ти просто приемаш статуквото, е разбираемо. Но за човек, който твърди, че е най-добрият ми приятел, след като започнахме да спим заедно, след като ти беше в тялото ми, гледайки толкова дълбоко в очите ми, че си мислех, че няма какво да скрия от теб, има само един начин да не видиш това, което те гледа в гръб – да не искаш!
– Така че сега това е моя вина – засмя се той с чувство за хумор, като се наведе в пространството между тях. – Защото ти повярвах. Защото бях достатъчно глупав да си мисля, че имам един човек на тази шибана планета, на когото мога да се доверя!
Последното нещо, което видя, беше как лицето на Ава се смалява, докато той се измъква от тази гадна дупка, която тя наричаше дом. Едва дишаше и вече не можеше да разсъждава рационално.
За първи път този месец двамата с Ава бяха на едно мнение: единственият начин да се справи с това беше да се отдалечи от тях. Ироничното е, че трябваше да прекоси страната, за да разбере защо.

Назад към част 34                                                   Напред към част 36

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *