Мира Лин Кели – Докосване и движение – Книга 2 – част 37

Глава 36

– Ти си се побъркал – изпъшка Ава, отстъпвайки крачка назад от безумието на Сам в действие. От мястото, където той беше хванал катарамата на колана си, я издърпваше от дънките си и я пускаше на земята до него.
– Имаш право. – След това, протягайки се през рамо, той хвана с шепа задната част на ризата си.
– Сам, сериозна съм. Това, което правиш, няма смисъл. Остави ризата си…
Той я дръпна над главата си.
– Каза, че искаш да получиш своя шанс. Не си могла да се съпротивляваш. Е… – той прокара ръка през косата си, оставяйки я да стои в разбъркана каша от златни нишки. Секси златни нишки. – Ето го, Аве. Без риск, защото съм почти сигурен, че не бихме могли да прецакаме нещата повече, ако се опитаме.
Това беше лошо, много лошо.
Защото беше ядосана, наранена, съжаляваше и имаше милион твърде много неща, които мозъкът ѝ не можеше да обработи наведнъж. И освен всичко това, тя все още беше влюбена в полуголия мъж, който я гледаше през стаята.
– Това е грешка, Сам.
Горното копче на панталона му се разкопча под пръстите му.
– Това не звучи като „не“.
Той беше прав. Тя не можеше да му каже „не“.
Дори при всичко, което се случваше между тях, тя не можеше да откъсне очи от бронзовата гола кожа на гърдите му. Твърдата маса на раменете и ръцете му, мускулите по корема му и тясната пътечка от свежи, златисти косми, която се спускаше надолу в разширяващата се дънкова извивка.
– Хайде, Ава, това е, което искаше, нали? Това е, което струваше повече за теб от нашето приятелство. Така че какъв е проблемът?
Сърцето ѝ започна да бие.
– Казах ти, Сам, че ако си мислех поне за минута, че ще се озовем тук, никога нямаше да рискувам приятелството ни. Сериозно ли си мислиш, че ми харесваше да пазя подобна тайна?
Той поклати едно солидно рамо.
– Мисля, че някои хора обичат да пазят тайни. Ебаси, някои хора се възбуждат от тях. – Той събу едната обувка, после другата, а вниманието му се насочи към извивките на тялото ѝ, докосвайки всички места, които той използваше, за да я подлуди.
– Това ли си ти, Ава? Дали се възбуждаш от лъжите, от обещанията, които нарушаваш, преди още думите да са излезли от устата ти? Или може би това беше самият риск. Това ли беше? Трябва да е било някакво шибано нещо, за да те накара да крещиш по този начин.
– Знаеш, че това не е вярно. – Юмруците ѝ се свиваха встрани, а сърцето ѝ се блъскаше в ребрата. – Защо го правиш?
– Защото това е единственият начин да разбера дали аз съм бил този, който те е накарал да свършиш, или някаква шибана лъжа. Това е единственият начин да разбера кое е вярно и кое не, тъй като съм сигурен, че не мога да вярвам на думите ти.
– От теб ми се гади – изсъска тя.
– Аз те подмокрям – отвърна той, а твърде кокалестата усмивка на устните му бе изкривена от гняв и горчивина, които тя никога не бе виждала у него преди.
И тогава той скъси разстоянието между тях, влизайки в нейното пространство, сякаш тя го беше поканила. Изсмукваше кислорода и зареждаше молекулите на въздуха около нея.
Не спря, докато не се приближи толкова близо, че трябваше да вдигне поглед, за да види лицето му, толкова близо, че можеше да усети топлината, която се излъчваше от кожата му.
От нея и се завиваше свят.
По дяволите, това я караше…
– Луд като теб, ли съм аз? – Гласът му се понижи до познавателен, съблазнителен шепот, който дразнеше косите ѝ, карайки я да осъзнае всеки нерв. – Кажи ми, че не си мокра за мен точно в този момент, Ава. Излъжи ме още малко.
С тези последни думи в нея се завъртя един ключ и единственото, което можеше да мисли, беше: Да върви по дяволите.
Ръцете ѝ попаднаха върху солидните мускули на гърдите му и тя го отблъсна една крачка назад.
Да, тя искаше Сам.
Винаги го е искала и независимо колко далеч е бягала, колко разстояние или време е минавало между тях, тя си представяше, че винаги ще го иска.
Но това беше достатъчно.
– Искаш ли истината, Сам? – Пръстите ѝ се свиха в свободния плат на горнището ѝ и тя го дръпна отгоре, сви го на балон и го изстреля в някак в изненаданото лице на Сам.
Ха, сега кой не беше честен? Не трябваше да започва тази игра, ако нямаше намерение да я завърши. Ако не искаше това, което искаше.
– Това е всичко, което някога съм искал от теб, Ава!
Палците ѝ се закачиха в колана на клина ѝ и тя ги събу.
– Ами ето го и неподправеното цяло: да съм влюбена в теб е гадно, Сам!
Сам посрещна изявлението ѝ с престорен смях.
– Вярно ли е?
Навивайки панталоните си, тя ги хвърля в краката му.
– Да, така е. И ето защо. Знам, че заслужавам нещо по-добро от теб.
Дънките на Сам паднаха на пода.
– Преди мислех така.
Сакатлък.
– Заслужавам човек, който няма да ме кара да гледам, докато подбира цялото женско население на Илинойс, за да забие члена си в него.
– Хайде сега, Ава. Тук казваме истината – сутиенът ѝ го удари в лицето – и знаеш, че оставям омъжените момичета на мира.
– Заслужавам нещо по-добро от това да прекарам двайсет години, без да имам с кого да говоря, без да имам на кого да плача, защото не бих рискувала какво би могла да направи тази информация с отношенията ви.
Той примигна, брадичката му се отдръпна, но тя не беше приключила.
– Заслужавам нещо по-добро от човек, който след двадесет години не може да види защо бихме били перфектни заедно.
Той се взираше в гърдите ѝ, а мускулите по гърлото му се движеха нагоре-надолу, докато преглъщаше. Направи крачка към нея.
– И заслужавам приятелка, която го мисли сериозно, когато се кълне, че това, което имаме, е достатъчно. – Белите боксерки тръгнаха по пътя на дънките и се озоваха някъде зад него. – Която разбира и приема, че и давам най-доброто, което, по дяволите, мога да дам.
Беше гол. Твърд.
И крачеше към нея.
Нейният гръб се срещна с гладката мазилка, преди да осъзнае, че е започнала да отстъпва, но след това вече нямаше къде да отиде и Сам се беше протегнал към нея, грубите му ръце се сключиха около бедрата ѝ, докато се навеждаше, притискайки я към стената.
– Заслужавам по-добър…
Устните на Сам се стовариха върху нейните, толкова безпощадни и неустоими, колкото и мъжът, който я целуваше. Горещ и взискателен, езикът му се вмъкна между устните ѝ, взе я преди тя да е имала възможност да даде и превърна тялото ѝ в разтопено от мигновена изгаряща нужда.
Хвана я за краката, придърпа бедрата ѝ от двете страни на бедрата си и безмилостно се заби в мястото, където тя го искаше най-много.
Боже, да.
Беше лудост това, което правеха. Неправилно.
Но на нея вече не ѝ пукаше.
Както Сам беше казал, не можеха да прецакат това повече, отколкото вече бяха. А той искаше това.
Също като нея.
Още едно изстрелване на езика му и тя се отвори по-широко за бруталната му целувка, обви ръце около врата му и се задържа здраво.
Сам изстена, а пръстите му потънаха в плътта ѝ.
Хубаво, ако това беше последното, което щяха да имат, тя искаше доказателствата за това да останат по тялото ѝ, докато траят.
Подхранвана от гняв и похот, тя захапа устните на Сам, подтиквайки го да продължи. Молеше за още.
И тогава тя го получи.
Стаята се завъртя около нея, когато Сам се обърна и я бутна на леглото.
– Искаш ли това, Ава? – Попита той, а очите му се впиха горещо в нейните.
– Да – изпъшка тя, когато той се премести между краката ѝ.
Подпрян на едната си ръка, той се извиси над нея.
– Тогава искам всичко. Започвам сега.
Ава си пое треперещ дъх и кимна.
Всичко се забави, когато под нуждата се промъкна тишина.
Опряла ръце отстрани на лицето на Сам, тя поглади с палци твърдата линия на челюстта му.
След това, с болки в гърлото от същата емоция, която изтичаше от ъгълчетата на очите ѝ, тя му каза.
– Обичам те, Сам.

Назад към част 36                                                       Напред към част 38

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!