Мира Лин Кели – Докосване и движение – Книга 2 – част 42

Епилог

– Не си – засмя се Ава, задъхано отстъпвайки по коридора на втория етаж на къщата си към спалнята, която виждаше повече от справедлив дял от действието. – Дори не знам защо поръчах тази.
Сам се върна на крачка назад, като я следваше стъпка по стъпка, а Пинки и Грийнбийн го следваха нетърпеливо по петите. Но кривата усмивка, която седеше на сексапилното му лице и се разтягаше все повече, докато си помагаше да погледне още веднъж в кутията с приоритетна доставка, която държеше в едната си ръка, беше само за нея.
– Ето как ще го изиграеш, Аве? Дори не знаеш защо си поръчала това…
– Не го казвай! – Изпищя тя, топлината пламна по бузите ѝ и се събра по-дълбоко в центъра ѝ, когато тези износени дънкови очи се втренчиха горещо в нейните.
Добре, тя знаеше защо го е поръчала. Няколко вечери назад Сам работеше по хоби проекта си – преустройваше сградата, която беше купил от Форд, в едно двуетажно жилище. Тя тъкмо беше излязла от душа, когато откри, че Сам е на строителната страна на пластмасовите завеси и отбелязва някакви планове. Беше се навел над импровизираното си бюро от шперплат, така че тя можеше да види феноменалния релеф на изваяния му гръб под памучната разтеглива бяла тениска… и носеше колана с инструменти.
Беше се опитала да бъде добра. Наистина се беше постарала.
Защото този проект беше важен за Сам. Това беше техният дом. И макар да не я интересуваше какъв е графикът, докато имаше своя невероятен съпруг, който всяка вечер стопляше леглото ѝ и всеки ден я озаряваше по хиляди различни начини, той се грижеше да го направи перфектен и да ѝ даде дома, който беше имала, когато беше израснала. Такъв дом, какъвто са имали те.
Така че тя не можеше да го разсейва… което означаваше да разсейва себе си.
Вече си бяха играли с кученцата в кучешкия кът на Уикър Парк, така че и Пинки, и Грийнбийн бяха мъртви за света, отказвайки да вдигнат само глави, когато тя се опита да ги примами с Пискунчето. Маги беше голяма като баскетболна топка и спеше колкото се може повече, а Тайлър се носеше близо до нея, така че Ава се опитваше да ограничи преследването си до часовете между девет и девет. А Форд… напоследък беше още по-разсеян от обикновено с намирането на нов имот, в който да реинвестира парите от продажбата на тази сграда, и с пускането на най-новата си игра.
Оставаше компютърът.
Само че тя не искаше да работи. И след няколко неправилни натискания на клавишите се озова отново в любимия си сайт за пазаруване за възрастни. Ставаше все по-гореща и по-гореща, мислейки за съпруга си в дъното на коридора… носещ колана си с инструменти… и за това, което искаше да му направи, след като приключи с това, върху което работеше. Или десет минути след това, което според нея беше най-многото, което можеше да се очаква от нея да чака.
Едно нещо доведе до друго и два дни по-късно Сам подписваше поредната пратка от няколко кутии.
Погледна я с онзи горещ поглед, който я накара да се разтопи в локва, докато спринтираше към спалнята.
Дразнеше я с покупките ѝ. Непослушните подаръци, които беше толкова смела да купува, а сега… ами този специално? Тя дори не знаеше как…
Но после изглеждаше, че Сам е приключил с играта си на котка и мишка. С две крачки преодоля останалото разстояние помежду им, хвана я около кръста със свободната си ръка и я придърпа силно към себе си, като балансираше кутията встрани.
Устните му бяха върху нейните, а езикът му се провираше между устните ѝ, докато я връщаше обратно в спалнята и на леглото. Кутията падна на пода с тежък трясък, но Ава не можеше да мисли за нищо друго освен за опияняващото усещане от устата на Сам върху нея. Ръцете му, които се плъзгаха под ризата ѝ. Мускулите му, които се напрягаха под нейния блуждаещ допир.
Двамата бяха отчаяни, дърпаха дрехите си, сякаш от това зависеше следващият им дъх. И тогава той беше над нея – съпругът ѝ, любовникът ѝ, най-добрият ѝ приятел на света и мъжът, който беше сбъднал всяка нейна фантазия. Той се вмъкна дълбоко в нея, запълвайки я изцяло. И когато останаха само двамата заедно, свързани по начин, който тя познаваше само с него, той се вгледа в очите ѝ. Позволявайки ѝ да види всичко в сърцето му, той ѝ каза думите, които сякаш не можеше да изрече достатъчно и които тя никога нямаше да се умори да чува.
– Обичам те, Ава.
– Аз също те обичам.
Час по-късно Ава беше сгушена под ръката на Сам, а краката им бяха интимно преплетени под чаршафите. Тя се обърна и се залюля, докато брадичката ѝ не се озова на гърдите му и тя не погледна в едно много доволно и изключително самодоволно лице.
– Добре, значи не съжалявам за покупката си.
Сам се засмя, а тихият му тътен правеше на сърцето ѝ неща, с които се чудеше дали някога ще свикне.
– Да, имах това усещане, когато изкрещя името ми за трети път.
Лицето на Ава се разгорещи и износените сини джинси омекнаха, когато той прокара палец по бузата ѝ.
– Как изобщо е възможно да те накарам да се изчервиш?
Само че тя нямаше време да отговори, защото тогава телефонът ѝ завибрира от нощното шкафче вдясно, а този на Сам започна да трепери по масата вляво от него. Погледите им се срещнаха за един познат миг, а след това се изтърколиха от леглото, навличайки дрехите си толкова бързо, колкото можеха, без да се интересуват от подробности като шевове, които се късат от вътрешната страна, докато бързаха към вратата – защото Маги раждаше.
Когато стигнаха дотам, Форд беше затоплил колата на Тайлър и я чакаше долу, а прозорците бяха почистени от сантиметрите нов сняг, който беше паднал от следобеда насам. Тайлър и Маги слязоха по стъпалата и за миг изглеждаше, че той ще се опита да я носи, но тогава Маги го погледна най-страшния поглед, който Ава някога е виждала, и човекът имаше благоразумието да се отдръпне. Помогна ѝ да стигне до колата и я настани на предната седалка, а Ава прибра чантата на Маги в багажника. След това Ава, Сам и Форд се натовариха на задната седалка – защото Тайлър не се доверяваше на никого да кара скъпоценния му товар, освен на него – и потеглиха с безопасно, консервативно темпо към болницата.
– Справяш се чудесно, Маги – обеща Тайлър за тридесети път, откакто се откъснаха от бордюра преди две пресечки.
– Да, наистина добре, Магс. Можем ли да направим нещо за теб? – Форд попита, докато Ава се взираше в съпруга си, който сякаш бе изпаднал в някакво паралитично състояние, наблюдавайки как приятелят им се задъхва и мърмори на предната седалка.
– Сам? – Попита тя тихо. Но не достатъчно тихо, защото тогава Маги погледна назад.
Лицето ѝ беше изкривено и тя се наведе напред.
– Тай, мисля, че ще трябва да побързаш.
Той пребледня.
– О, мамка му, Маги, сега ли ще дойде бебето? – Попита той и започна да спира. – Форд, обади се на 911. Прочетох за това, мога да родя бебето, ако се наложи, но се надявам на линейка…
Едва тогава Маги се задъха, смеейки се на съпруга си.
– Сигурна съм, че можеш. Но аз просто исках да кажа, че мисля, че Сам ще загуби съзнание, ако не стигнем бързо дотам.
Следващите няколко часа бяха смесица от прецизно шофиране с ниска скорост, регистрация и документи, ескалиращи контракции, осъзнаването, че Форд има подозрително петно червило на долния край на тениската си, отказът му да отговори на последвалия наплив от въпроси и накрая… около четиридесет минути, в които Сам, Форд и Ава седяха мълчаливо в чакалнята, докато Маги ставаше майка.
А когато всичко приключи и им позволиха да се върнат обратно, един след друг, Сам беше този, който взе думите от устата на Ава.
– Тя е чудо.
Ава кимна, загледана в красавицата, сгушена в ръцете на майка си.
– Тя е съвършена – прошепна тя, поразена от гледката на това мъничко човече, което бе чакала да срещне толкова дълго. – Маги, справи се толкова добре.
Приятелката ѝ се усмихна, а умората бе изписана по всяка линия на блаженото ѝ лице.
– Тайлър помогна малко.
Той се усмихна откъм гърба ѝ, където седеше с една ръка над момиченцето им и с една ръка върху косата на Маги.
– Не, Маги, това си ти.
И тогава Тайлър и Маги се взираха в очите си, усмихвайки се по начин, който накара Ава да почувства, че наистина всичко на този свят е наред.
Сам я обгърна с ръце отзад и държейки я близо до себе си… се усмихна срещу ухото ѝ.
– Скоро, Ава.
Тя погледна през рамо и със сълзи на очи се усмихна на лицето, което обичаше най-много на света.
– Да, скоро.

Назад към част 41

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!