Мира Лин Кели – Докосване и движение – Книга 2 – част 8

Глава 7

– И как мина снощи? – Попита Маги, като се настани в сепарето до Ава.
Сам седеше от другата ѝ страна, а чашата му с портокалов сок беше на половината път към устата му, когато я постави недокосната, което накара сърцето на Ава да прескочи и около врата ѝ бавно да се надигне топлина.
Ако само тя седеше там и говореше с Маги, в този разговор изобщо нямаше да има риск.
Ава имаше двайсетгодишен опит в пазенето на тази тайна, ако беше сама в това нямаше да има проблем. Но не беше. Сам беше ключов играч в събитията от предишната вечер и въпреки че се бяха съгласили да запазят в тайна мръсните подробности за извънкласните си занимания… е, това беше Сам, а той можеше да бъде малко див.
Затова, когато той се обърна към нея, протягайки ръка покрай облегалката на сепарето, тя нямаше представа какво ще каже.
– Добре – отвърна той небрежно, като поклати глава настрани, сякаш се замисляше допълнително. – Всъщност мисля, че снощи мина доста добре. Доволен съм от постигнатото. Какво ще кажеш ти, Аве? Доволна ли си?
Ава усети как ъгълчетата на устата ѝ се повдигат, а в центъра ѝ се разгаря топлина при този внушителен отговор.
Но тя не се издаде.
– Да, беше добре – отговори тя на Маги. – Имаше няколко момента, в които изглеждаше малко несигурно дали Стивън ще повярва. Но Сам остана на моя страна и към края на вечерта мисля, че Стивън разбра идеята.
Сам кимна и вдигна ръка към предната част на претъпканата закусвалня, давайки знак на момчетата, които току-що бяха влезли.
– Оказа се, че и аз съм си прекарал добре. Трябва да кажа, че се радвам, че отидох.
Ъгълчетата на устата ѝ потрепваха, борейки се отчаяно срещу котешката усмивка, която се опитваше да избухне на лицето ѝ. Тя също се радваше. И въпреки че част от нея я болеше от това колко лесно се върнаха към „приятелски“ отношения, тя изпита облекчение, когато Сам падна на дивана до нея без нито миг колебание. Защото това беше важно за нея. Да можеше да спориш дали да гледат отново „Жега“ или „Кик-ас“ и да изпипваш предимствата на всеки от тях беше удобно и независимо колко невероятно беше най-накрая да бъде интимно със Сам, сексът не си струваше да загубиш този комфорт.
Момчетата, Форд, Тайлър и Тони, се струпаха в сепарето, взеха менюта и кимнаха на сервитьора за кафе. Допълнителните тела преместиха всички в по-близък контакт, така че бедрото на Ава беше притиснато плътно към бедрото на Сам, а тялото ѝ беше прибрано близо под ръката му.
Бяха яли така стотици пъти, без да и мигне окото за това. Но тази сутрин близостта я разсейваше. Изнервяше. Беше хубаво по начин, който трябваше да остави зад гърба си, и то бързо. Задача, която щеше да е значително по-лесна, ако Сам не беше избрал този момент да сведе глава до нейната и да прошепне:
– Но ти доволна ли си?
Коремът ѝ падна свободно, тя се дръпна назад, очите ѝ се спряха на неговите и уловиха този единствен проблясък на палавост, преди той да изчисти напълно изражението си. Умение, което Сам владееше забележително добре, и което щеше да е по-добре да усъвършенства, ако той щеше да я подлудява пред приятелите им.
Само още един поглед към него и тя видя успокоението в очите му. Той няма да го направи.
– И какво ще правиш сега? Ще се преструваш, че се срещате до края на кариерата си? Сам ще започне да проверява коридорите на хранителните магазини за следи от Стивън, преди той да предложи на момичето от склада за замразени храни? – Попита Маги с поглед, вперен в менюто. След това добави: – Казвай, какво искаш бързо? Трябва да отида да отворя галерията доста бързо.
Тайлър посочваше няколко неща от менюто – вероятно неща, които се надяваше, че тя няма да има време да изяде, за да може да довърши чинията ѝ, когато трябва да тича. Но Ава все още беше уловена за първата част от това, което беше казала.
Не защото очакваше повторение на представлението или защото се притесняваше за Стивън, който да я тормози в бъдеще, след като му бяха дали основателна причина да насочи вниманието си другаде. Но защото изведнъж Ава се зачуди колко ли време ще мине, преди Сам да доведе друга жена при себе си. Преди да и се наложи да се справи с реалността, че той е един етаж под нея, поставя устата си върху друга жена, прокарва пръсти през чужда коса, движи се в тяло, което не е нейно.
Тя изсумтя, после се опита да прикрие с кашлица, но усещаше, че Сам я наблюдава, така че беше крайно време да се заеме задълбочено с раздела за омлети в менюто.
Това щеше да се случи, Сам да доведе някого у дома. И шансовете бяха големи, че няма да мине толкова много време, преди да го направи. Той беше физически човек и винаги е бил такъв. Така че най-доброто, на което Ава можеше да се надява, беше да върне този буфер около сърцето си. Този, който бавно укрепваше още от гимназията и който до предишната вечер беше толкова здрав, че Сам, който взимаше своята жена, не ѝ беше коствал повече от едно помръдване от години. Сега просто се надяваше, че буферът все още държи.

***

Сам виждаше как колелата в главата на Ава се въртят. Беше проклета късметлийка, че никой от приятелите им нямаше и дяволска представа какво се беше случило с тях предната вечер, иначе щяха да могат да го разчетат толкова лесно, колкото и той.
Сигурно си мислеше за това, че той е вдигнал някое парче задник и се е почувствал малко по-малко от звезда в поредицата от случайни срещи, които никога не бяха притеснявали Сам, преди Ава да стане част от тях.
Само че дори докато си го мислеше, той знаеше, че това не е правилно.
Това, което се беше случило с Ава, не беше същото. Беше забавно, да. И определено беше нещо еднократно. Но една-единствена нощ с Ава имаше повече смисъл от всички нощи, които бяха дошли преди това. Комбинирано.
Би трябвало и тя да го знае, но при секса и момичетата, и особено при момичета като Ава, чиито нощи бяха рядкост, нещата бяха такива, че понякога те не виждаха дори най-очевидните неща толкова ясно, колкото би трябвало.
За съжаление седенето на закуска с брат ѝ и техните приятели не беше точното време за изясняване. Но имаше нещо, с което той можеше да облекчи съзнанието ѝ.
– За това със Стивън – започна той и намигна на Джорджия, когато тя предложи още кафе. – Мисля, че през следващите няколко седмици няма да се занимавам със срещи. – Месец. Може би два. – Тогава, ако пътят на Стивън „случайно“ се пресече с нашия още един-два пъти, няма да е докато в скута ми седи някой, който не е Ава.
Отпивайки глътка от чашата, той забеляза тишината около себе си.
– Какво?
Форд го погледна, а след това премести фокуса си обратно към Ава, а в очите му имаше различен поглед, какъвто Сам не беше виждал от… по дяволите, от последния път, когато беше попаднал на нещо, което можеше да се опише само като прекалено защитен поглед на вбесен брат.
– Колко точно сериозен е проблемът с този човек, Ава?
Маги посегна към ръката на Ава.
– Трябва ли да се намеси полицията?
Господи, защото беше казал, че няма да се среща с никоя в продължение на няколко седмици? За какъв мъжкар го смятаха?
Едва тогава Ава го погледна и това беше там, в мекотата на очите ѝ и нежната извивка на устните ѝ. Тя знаеше. И нямаше значение какво мислят останалите.

Назад към част 7                                                   Напред към част 9

 

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *