Глава 8
– Извинявай, Ава? Филипс те търси в Конферентна зала Б – прошепна асистентката ѝ Рени от мястото, откъдето надзърташе в офиса, твърде плаха, за да се осмели да направи дори крачка навътре. Сякаш бежовият килим и неутралните стени някак си щяха да я погълнат цялата, ако стъпеше само с един пръст отвъд този праг.
В обикновен ден подобно колебание би я ядосало. В края на краищата Ава правеше всичко възможно, освен да приготвя закуската на плахото момиченце, опитвайки се да го накара да се отпусне достатъчно, за да може Ава поне да чуе момичето, без да се напряга.
Но тази седмица?
Не е проблем.
Тя не беше спала, а когато го правеше, се събуждаше напрегната и потна, с накъсан дъх. Усещането за Сам беше толкова свежо и истинско върху тялото ѝ, че ѝ отнемаше минути, преди да приеме, че момчето всъщност не е там. После още минути, за да се накара да остави телефона, вместо да направи нещо безумно като да му напише съобщение с молба за още една нощ.
В крайна сметка тя си вземаше душ, закусваше, а след това се разхождаше из апартамента си, разсейвайки се, както можеше, докато умът ѝ се успокои дотолкова, че сънят да стане възможен.
Последната нощ беше най-лошата. Беше се опитала да работи по програмата си „Перфектно изтласкване“. Беше използвала спа центъра за крака. Дори беше извадила уреда за приготвяне на баклавички и си беше направила такива, които после беше напълнила със сладолед… Само че всяко от любимите ѝ разсейвания имаше един и същ проблем. Всички те бяха подаръци от Сам. Всички те я караха да мисли за него. За ентусиазираното му обяснение защо щеше да обикне всеки от тях. Как гледаше като дете в коледната сутрин, само че целият този засилен ентусиазъм беше за нея.
Боже, той беше най-добрият човек.
Той беше най-добрият ѝ приятел.
И сега не можеше да затвори очи, без да си помисли за всички повече от приятелски начини, по които и се искаше да го има. Секси начините. Завладяващият сърцето начин.
– Ама, Ава? Да му кажа ли, че ще отидеш? – Рени попита толкова тихо, че Ава се изненада, че изобщо я е чула, след като умът ѝ току-що бе поел надолу.
Като се съвзе, тя се изправи и се съсредоточи. Прехвърли се на програмата си на календара и поклати глава.
– Не съм го включила в графика си за днес. Имаш ли представа за какво става дума?
Рени преглътна и погледна настрани.
– Смятам, че на линия е офисът в Сан Диего.
Разбира се. Сега, като се замисли, им предстоеше поредното обаждане.
Като махна на Рени с обещанието, че веднага ще слезе, Ава поклати глава. Тези момчета просто не се отказваха.
***
– Но ти им отказа, нали? – Попита Маги, заобикаляйки предното бюро – покрита с червен лак площ от извивки, която напомняше на Ава малко на лимец, но хубав – със скорост, малко по-малка от олимпийската спринтьорска, а шепотът ѝ вече привличаше вниманието на гостите, дошли за вечерта „Четене и вино“, която галерията предлагаше веднъж месечно. – Сватбата ми е след две седмици и ти обеща, че ще бъдеш до мен през всяка стъпка от пътя. Не можеш да се откъснеш за още шест седмици, които изведнъж стават дванайсет, и особено когато имам нужда от теб. Ава, не можеш да отидеш. Не можеш!
Ава потупа въздуха около себе си по онзи начин, който се предполагаше, че успокоява хората на ръба на възможността да се успокоят. След това поведе приятелката си към един от шоколадовите кадифени дивани, далеч от читалнята, и седна, като придърпа Маги със себе си.
– Отпусни се. Казах им не.
Повече от няколко пъти. Особено защото те всъщност не питаха за шест седмици. И не беше го направила през последните няколко пъти, когато се стигна до тази дискусия.
Искаха от шест месеца до една година. Или завинаги.
Не беше уточнението, от което Маги се нуждаеше точно в този момент, когато емоциите ѝ започваха да се покачват заради сватбата. Събитие, за което беше изключително спокойна допреди няколко дни, когато изведнъж се разтрепери.
И като се има предвид какво се случи с първия опит на Маги за сватба, Ава беше впечатлена, че е издържала толкова дълго, без да се стресне.
– Мм-хмм, но ти вече им беше казала „не“. И какво все още искат?
– Това е Дрю Мичъл. – Той беше движещата сила на офиса в Сан Диего и когато миналата година Ава беше излязла да помага за стартирането му, двамата бяха прекарали около три месеца в тясно сътрудничество. Тя не можеше да отрече, че са били добър екип. Харесваше правото на интелектуалната собственост, но това беше Сан Диего, а животът ѝ беше тук. – Той е от онези, които знаят какво искат и не приемат „не“ като отговор. Поне в професионален план. – В личен план тя беше отхвърлила единствения му опит да я нападне и месеци след това бяха работили безпроблемно като колеги.
Ръцете на Маги бяха скръстени, а между очите ѝ се очертаваше дълбока бръчка.
– Какво става с теб и тези преследвачи?
– С него не е така. Той просто е решителен и целеустремен. Мисли си, че ако продължава да иска, да изпипва офертата, накрая ще уцели магическата формула и аз ще поддам.
Това беше едно от нещата, които я привличаха в Дрю от самото начало. Човекът знаеше какво иска и го преследваше. И това си пролича; офисът в Сан Диего заработи на пълни обороти и все още не е намалил темпото.
– Той си мисли, че ще му се отдадеш, но ти няма да се отдадеш.
В очите на Маги се появиха въпроси, от които приятелката ѝ не се нуждаеше точно в този момент, затова Ава направи единственото, което ѝ хрумна, за да я успокои. Придърпа я към себе си, за да я прегърне прекалено силно, и не я пусна.
– Няма да го направя. – Поне не преди сватбата и не повече от няколко седмици.
***
Сам излезе от стаята за трийсет секунди, за да вземе пакет с царевичен чипс от кухнята на Форд, и се върна при това:
– Пич, трябва да го направим в „Адмирала“. – Ударът с юмрук на Тони беше заключен и зареден, само чакаше да го вземе, но „джентълменски клуб“? Човече, Сам адски се надяваше, че братът на Тайлър – Мич, е планирал да отиде в друга посока за ергенското парти.
Не че Сам имаше някакви философски възражения срещу стриптийзьорките, танцьорките или каквото и да било друго; тези места просто не бяха неговото нещо. Когато някоя жена се съблече пред него, или дори частично, това, което го възбуждаше, беше да знае, че тя иска това. А не че някой и плаща, за да го направи. Но това си беше негова работа и през по-голямата част от зрелия си живот трябваше да свикне с мисълта, че много мъже не споделят неговия начин на мислене.
Тони например живееше за следващото си посещение в „джентълменския клуб“, за танците в скута, за които се заплащаше на място, и за странния като гадост ритуал да гледа, докато приятелите му също ги получават.
Не и той. Не, благодаря.
Все пак Сам не искаше да бъде мокрото одеяло на ергенското парти на Тайлър, така че ако момичетата бяха начинът по койте решат да бъде, тогава той щеше да се съгласи. Но държеше мнението си за себе си.
– Забрави, Тони – отвърна Форд и провери телефона си, докато Сам посегна към още една бира от кофата с лед до камината. – Ще отидем в „Гибсън“ за пържоли, а после в един бар само с момчетата. – Той вече се е разбрал с Мич и Тайлър.
Тони плесна с ръце по гърдите си, сякаш някой току-що го беше прострелял, и падна на дивана.
– Как може да сте толкова некадърни, момчета? Ергенските партита са гадни. И с всеки един от вас, който падне, това е една възможност по-малко. Вие, копелета, ги проваляте.
Сам преглътна силно, борейки се с усмивката си. Единственият човек, когото познаваше по-драматичен от Тони, беше Ава. Нищо чудно, че човекът я обожаваше.
– Правиш така, сякаш падаме като мухи, човече. При последното преброяване Тайлър беше единственият, който се броеше.
Входната врата се отвори и Ава се пусна във „Форд“, следвана от Тайлър и Маги. Беше облякла един от онези раздвижени панталони с широки крачоли, които се стесняваха в талията, така че той можеше да види точните контури на бедрата, които бе обгърнал с пръсти преди по-малко от седмица, синя блуза, завързана на талията и вероятно разкопчана с едно копче повече на врата, ако се съди по начина, по който се бе загледал.
– Не е вярно – каза тя, като се впусна в разговора, от който сигурно бе доловила последната част. – Имам четири сватби, за които знам, че са насрочени за тази година. Манди долу от басейна в работата се омъжва за някакво момче, което още не съм виждала. Това е едната. Лия и Ник от юридическия факултет ще вържат възел през юни. А втората ми братовчедка Рейн ще се омъжи за любимата си от гимназията Джоузи през юли, така че това са три. А Маги и Тайлър са четири. Но се обзалагам, че поканите ще започнат да валят през следващите няколко седмици.
Форд кимна, а челюстта му се наклони на една страна, докато изглеждаше, че се бори с усмивката.
– И тогава има Сам и Ава, нали?
Сам вдигна вежди, но Ава се дръпна толкова силно, че се завъртя, препъна се в подлакътника на дивана, а след това направо през ръба и върху Тони, който все още лежеше на мястото, където го бяха „простреляли“.
– Форд, виж какво ме накара да направя – измърмори тя, изправи се на ръце и се втренчи в Тони, чиято широка усмивка подсказваше, че всъщност за минута е бил заровен в гърдите на Ава. Нещо, на което Сам обикновено би се изсмял до уши, но изведнъж не му се стори толкова смешно.
Не само, че наполовина се проклинаше за това, че не е инструментът, който се е свлякъл на дивана, готов да вземе това сладко, меко деколте, но имаше и нещо друго. Нещо по-тъмно. Нещо…
– Боже, Тони, това беше инцидент, така че престани да ме гледаш така, сякаш току-що съм ти оправила коледната сутрин.
– Случайност, Ава. И за да сме на една вълна, можеш да използваш лицето ми за площадка за кацане, когато пожелаеш.
– Вдигни си гащите, Тони. – Сам се приближи до мястото, където Ава се оправяше. – Добре ли си?
Тя кимна, а устните ѝ се разтеглиха в злобна усмивка.
– С изключение на кошмарите, които ще дойдат заради предложението на Тони да използвам лицето му за кацане.
– И – изрече Тони, който стенеше, докато се опитваше да седне, махайки на всички за минутата, от която със сигурност щеше да има нужда след отмъщението на Ава.
Господи, тя беше лоша.
Сам искаше да отмахне няколкото заблудени косъма от мастилена коса от веждите и, но това, че мислеше за това, вместо просто да го направи, без да мисли? Вероятно беше по-добре да държи ръцете си при себе си. Но тогава…
Задръжте. За какво, по дяволите, говореше Форд?
На Ава сигурно също ѝ беше дошло до гуша от чакане, защото сложи ръка на хълбока си и се завъртя.
– И така, какво за Ава и Сам?
Форд се усмихна в бирата си, а на лицето му се появи неповторима наслада.
– Просто си мисля за бедния Сам тук и как му отказах, когато ми поиска ръката на Ава.
Главата на Тони се вдигна, а устата на Ава се отвори. Но Сам само потърка устата си с длан, поддавайки се на смеха, който се надигаше в гърдите му.
– О, това.
Не можеше да повярва, че Форд си го е спомнил – той дори не си го беше спомнял. Но сега сякаш усещаше миризмата на бисквитите, които госпожа Мейърс беше приготвила онзи ден. Все още усещаше онова лудо блъскане в гърдите си, с което дори след една година, откакто беше приет в семейството на Ава, едва бе започнал да свиква – вълнение, щастие – докато тичаше към вратата и се събуваше, както му бяха казали да направи.
Събувайки обувките си, той ги подреди в един чист ред с всички останали.
– Здравей, Сам – обади се госпожа Мейърс от кухнята, където беше избърсала плота с парцал. Винаги беше харесвал кухнята им. Харесваше му купата със зелени ябълки на масата и това, че имаше място, където да седне. Харесваше му колко много храни имаше в хладилника и килера. Харесваше му и това, че госпожа Мейърс му беше позволила да помогне за засаждането на билковата градина, която растеше на прозореца над мивката.
Беше се опитал да почисти малко собствената си кухня, но въпреки че беше толкова тих, колкото можеше, шумът от стъклата и консервите беше твърде силен и тогава старецът му запълваше вратата, искайки да знае какво мисли, че прави Сам с неговите неща. Той не можеше да диша правилно, като виждаше как старецът го гледа, знаейки какво ще последва, но се опита да обясни, че помага. Нямаше значение и затова не беше опитвал повече. Което вероятно така или иначе беше по-добре, защото когато премести кутията с боя, за да остърже кората отдолу, с нея се издигна и парче от плота.
Не като къщата на Мейърс.
И той започна да си мисли, че когато майка му се върне за него, ще ѝ помогне да поддържа кухнята хубава. Щеше да засади билкова градина за прозореца ѝ и с госпожа Майерс можеха да станат приятелки. А може би щеше да се ожени за Ава и тогава госпожа Мейърс щеше да бъде и негова майка. Идеята за това толкова му хареса, че дори отиде да попита Форд за това.
Излишно е да казвам, че той не беше много съгласен и това беше краят. До сега.
Форд поклати глава.
– Сега, когато вие, двамата луди хлапета, сте влюбени, реших, че е време да поговорим отново, нали?
Назад към част 8 Напред към част 10