Глава 9
Форд все пак щеше да се наложи да подхвърли нещо на костюмарите. Защото да излезе от клуба и да открие лимузината им в готовност, когато нямаше нищо на планетата, което да иска повече от това да остане сам с Брин, да има повече от устата ѝ и неспокойното ѝ тяло, което да се движи срещу него, дишащите ѝ звуци в ухото му – да, това беше голямо. Огромно.
– Това е за теб? – Попита Брин, когато Форд я поведе за ръка към мястото, където шофьорът отваряше вратата.
Той ѝ помогна да влезе вътре, а после се сгъна до нея.
– Да, бизнесът. Те изкарват всичко на показ.
Тя изглеждаше малко объркана, но той щеше да обясни за игрите по-късно. Утре сутринта или поне скоро. Щом разбереше какво толкова я беше изплашило от отношенията. Щом и покажеше, че не е нужно да се страхува от него. Но точно сега цялото му внимание беше насочено към това да изчака, докато даде адреса на шофьора и щитът за поверителност бъде поставен, за да придърпа Брин в скута си.
Тя мълчеше до него, а напрежението в интимното пространство се натрупваше, докато шофьорът заобикаляше колата.
Той отвори вратата и ръката на Форд покри ръката на Брин, нуждаеща се от контакт. Нуждаеше се от много повече от контакт, но знаеше, че това е всичко, което ще му трябва, докато не тръгнат на път.
Шофьорът се вмъкна вътре и ръката на Брин се преобърна, а пръстите ѝ се вмъкнаха между неговите. И по дяволите, ако това бавно плъзгане на плът срещу плът не го беше накарало да се втвърди до половината. Той я искаше. Искаше да се плъзга между краката ѝ, между устните ѝ, дълбоко в нея.
Фокус. Само още няколко секунди.
Кимна в знак на разбиране на указанията на Форд и след това преградата се плъзна нагоре и нагоре, докато накрая останаха сами. Той се обърна към Брин, когато тя се обърна към него, и като я хвана за врата и за хълбока, Форд я придърпа в скута си.
Тя изпусна дъх на изненада, но след това устата ѝ беше на идеалната височина за нападението, което той не можеше да удържи и още една проклета секунда, и тя стенеше срещу устните му и около езика му. Меко, сладко.
Майната му, после по-малко сладко и по-настойчиво, когато едната ѝ ръка се върна в косата му, а другата се оплете в плата на ризата му. Толкова хубаво. Обичаше начина, по който тя се притискаше към него, когато я целуваше, сякаш се страхуваше, че ако я пусне, ще спре. Нямаше да го направи, но нуждата от тази хватка беше като силен удар по егото му, все едно. И тогава бедрата ѝ се движеха срещу него, докато се извиваше, за да се приближи и…
– О, Боже, Форд, вече полудявам от вътрешността на клуба – изпъшка тя, а тези тъмни къдрици засенчиха лицето ѝ, където висяха пред очите ѝ. – Нямам търпение.
..нещо в мозъка му се скъса.
В следващата секунда той я накара да се разпъне върху него. Ръцете му се бяха увили около задната част на бедрата ѝ, избутвайки ги нагоре, докато не притисна полата около бедрата ѝ. Докато не видя малкия триъгълник на черните ѝ бикини. Ръцете му размятаха перфектните извивки на дупето ѝ, докато тя стенеше между една и друга целувка.
А след това я издърпа обратно надолу, привличайки към себе си цялата тази влажна топлина, за която не можеше да спре да мисли от твърде кратката си среща с нея преди седмица. Господи, толкова бързо, а той беше толкова твърд, че чак го болеше.
– Трябва да проверя, бейби – изстена той срещу ухото и, докато се плъзгаше в задната част на бикините и, достигайки до мястото, където тя беше гореща и влажна за него – с пълното намерение да я направи още по-влажна. Да я накара да крещи.
По дяволите. Никакви писъци на задната седалка на лимузината – поправи се мислено той. Но по-мократа част? Да, по дяволите.
Той се свлече на седалката, придърпвайки Брин със себе си, така че тя се наведе още повече напред. Широкото разтваряне на коленете ѝ върху седалката от двете му страни я държеше в една линия с твърдия хребет на панталона му, докато той натискаше пръст в нея отзад.
– Форд – извика тя и се залюля в него, докато той потъваше още по-дълбоко.
Беше толкова стегната. Толкова мокра. И начинът, по който тялото ѝ го притискаше – той никога нямаше да успее да стигне до Уикър Парк.
Но дори и да си го мислеше, той знаеше, че ще успее. Защото единственото нещо, което искаше повече от това да свърши Брин, беше да свърши с Брин, след като първо я е накарал да свърши половин дузина пъти.
Това нямаше търпение. Това, от което се нуждаеше повече от следващия си шибан дъх – да усети как тя се разпада около него.
Още едно бавно, дълбоко помпане, докато тя отново се люлееше над него, а пулсиращият спазъм на вътрешните ѝ стени му подсказваше, че това ще е скоро.
– Искаш ли да те накарам да свършиш, Брин? – Попита той, въпреки че напрегнатото ѝ тяло и отчаяното стискане на ръцете ѝ вече му бяха дали отговор. Искаше да я гледа в очите, когато каже „да“. Искаше да я види как се разпада.
Бедрата ѝ продължиха да се люлеят, докато тя мигаше към него, посрещайки го с тези прекрасни ирландски очи, които бяха още по-красиви от чувствената мъгла, която ги забулваше.
– О, Боже, да. Да.
Добавяйки втори пръст към първия, той отново навлезе дълбоко, помпайки срещу удара на сърцевината ѝ върху него. Плъзгаше се навътре и навън, докато тялото ѝ се стискаше и прилепваше към него. Тя беше толкова стегната. Толкова мека. Толкова много, много влажна. И толкова невероятно близо, че трябваше да настъпи всеки момент и – тя беше там.
Тялото ѝ се сви силно, устните ѝ се разтвориха от безмълвната молба, която той прочете твърде ясно в очите ѝ. Не спирай. Моля те, не спирай.
– Няма шанс, бейби – обеща той, продължавайки да гали и през последния трепет около докосването му.
***
Брин нямаше представа колко време са били на път или колко време им е оставало, преди да пристигнат обратно при нея, но прецени, че вероятно са минали поне няколко минути, иначе Форд щеше да отдръпне ръката, която в момента се разстилаше топла и широка по дупето ѝ. Под бикините ѝ.
Да, там нямаше признаци на спешност. Което беше добре, защото не беше сигурна, че ще успее да се съвземе достатъчно, за да помръдне, ако се наложи.
– Хей, добре ли си? – Попита той, а свободната му ръка се прокара през косата ѝ, където тя беше опряла глава на гърдите му.
Тя кимна, но все още не вярваше на гласа си.
Може би не беше готова да разкрие колко много ѝ е повлияла тази малка мръсна интерлюдия. А то беше много.
– Брин. – Обичаше начина, по който произнасяше името ѝ, колко различно звучеше, когато се качваше на ниския регистър. – Убиваш ме, като криеш лицето си в момента. Изправи се и ми покажи, че си добре.
Тя примигна, усещайки как от ъгълчето на очите ѝ изтича влага, за която не знаеше. Господи, сякаш това щеше да го успокои. Така че, опитвайки се да бъде незабележима, тя някак си потърка лицето си напред-назад в меката материя на ризата му и след това, поставяйки ръце на гърдите му, се надигна. Подари му усмивката си, но въпреки колко невероятни бяха последните мигове, тя се поколеба. Защото тази безумна малка част от сърцето ѝ я болеше от нещо, което много приличаше на загуба.
– Хей – каза той, избута се обратно изправен на седалката си и прокара палец по скулата ѝ. – Ти плачеш, Брин. Мислех, че…
– Не – прекъсна го тя, поклати глава и ѝ се прииска да скрие лицето си, но знаеше, че той трябва да я види. – Не е това, което си мислиш. Това беше невероятно. Просто за мен беше минало известно време… и понеже това си ти, сега съм малко претоварена от емоциите си.
– Претоварена добре или претоварена зле?
Тя искаше да му каже: „Добре.“ Просто се усмихна и го целуна по врата. Да симулира нормална реакция на зашеметяващото освобождаване, което току-що беше изпитала. Но това беше Форд и ако някой можеше да разбере какво изпитва, то това беше той.
– Може би по малко и от двете – призна тя след треперещ дъх. – Чувствах се толкова добре, Форд. Не само физическият акт – който наистина, наистина беше на най-високо ниво, обещавам – но и самото отдаване. Беше минало наистина много време и – и така, да, беше зашеметяващо хубаво.
Уловил страните на лицето ѝ в дланите си, Форд я приближи до себе си за целувка. Мека и бавна, и толкова различна от тази, която едва не подпали лимузината, когато се качиха за първи път.
– Господи, Брин – изръмжа той срещу устните ѝ. – Сърцето ми ме боли от теб, но, кълна се, по най-добрия шибан начин.
Думите бяха твърде много, означаваха нещо повече от това, което току-що бяха направили. Но след това той отново я целуна. Държеше я толкова близо, че тя усещаше как сърцето му бие срещу нейното, нуждата, която все още не беше освободил. Почукване по преградата и тя осъзна, че колата е спряла. Форд ѝ помогна да се върне на седалката, докато тя оправяше полата си, преди стъклото да се спусне и той да подаде няколко банкноти на шофьора.
Двамата излязоха от колата и държейки ръката на Форд, Брин се върна по пътеката, като го дърпаше, докато вървеше. Погледите им бяха втренчени, а очакването за това, което щеше да последва, се засилваше с всяка стъпка. Вътре Форд спря, за да я целуне до вратата, ръцете му се изглаждаха по страните ѝ и по гърдите ѝ, а дланите му се търкаха в болезнените ѝ зърна през роклята и тънкия сутиен.
Тя изпусна още един стон, когато контактът предизвика домино ефект от усещания дълбоко в нея, преди Форд да изръмжи срещу устата ѝ и да я дръпне към стълбите.
Два пъти спряха, възползвайки се от празното стълбище, уловени в прегръдките си, в горещите, влажни целувки, които някак си бяха запазили, докато най-накрая стигнаха до нейната врата.
Три етажа по-нагоре, ключът ѝ вече беше в ключалката – и тогава тя разбра.
– Какво става? – Попита той, без съмнение усещайки как тялото ѝ се напряга, тъй като беше притиснат към задната ѝ страна, а ръката му беше обгърнала кръста ѝ.
Тя не искаше да го каже. Не можеше да повярва, че не се е замислила за това, а сега бяха тук и – щеше да изглежда като толкова наивна глупачка.
– Презервативи – каза тя дрезгаво. – АЗ…
О, Боже, не искаше да го признава, но нямаше как да забрави.
– Много съжалявам, Форд. Аз не… никога не… – Тя почти не чуваше гласа си, но дали това се дължеше на начина, по който кръвта и гърмеше покрай ушите, или на факта, че едва намираше дъх, за да говори, не знаеше. – Защото не съм…
Разочарована, тя поклати глава и срещна очите му.
– Нямам презервативи. Защото не водя момчета вкъщи със себе си. Както казах, мина много време.
Форд изпусна нисък, топъл смях.
– Знам, че трябва да се срамувам от себе си, но пещерният човек в мен някак си се бие в гърдите в момента.
Струваше ѝ се, че го чува да мърмори нещо за „Безопасният Сам на помощ“, но нямаше никакъв смисъл и после той отново я целуна. Целуваше я, докато раменете ѝ не се подпряха на вратата, а кракът ѝ не се закачи за бедрото му. Докато накрая се откъсна достатъчно, за да попита:
– Значи имаш презерватив? – Или той познаваше магазин, който доставяше, или нещо подобно, защото колкото и невероятно да беше освобождаването ѝ в колата, тя вече отчаяно искаше още.
– Да, но само три – каза той и изглеждаше искрено съжаляващ. – Следващия път ще донеса повече, обещавам.
Кимвайки твърде бързо, Брин заби ключа в ключалката и го завлече вътре.