***
– Продължавай да ме удряш, ако това те кара да се чувстваш по-добре – промълвявам, отърсвайки се от мъглата. – Можеш да го правиш, докато черепа ми се счупи и мозъка ми изтече през ушите. Но аз няма да се омъжа за теб. Никога.
– Както и аз – отговаря той. – Всяка една дума, която ще кажа. Така че слушай внимателно. Ти записа името си в моята лотария. Беше избрана.
– И след това си тръгнах – отсичам аз. – Намекни ми. Изглеждаш отчаян.
Удар.
– Ще ми стане лошо, ако направиш това отново – предупреждавам. – А аз съм добра мишена.
– Както казах. Ти беше избрана. Все още си. И така, ще свалиш тези кичозни дрехи, които имаш на себе си, ще облечеш тази рокля и след десет минути Старейшината ще бъде тук, за да ни венчае.
– Няма да стане.
Ръката му се плъзва нагоре и той притиска по-силно дихателната ми тръба.
– Убий ме – просъсквам аз. – По-добре мъртва… отколкото твоя… съпруга. – Той продължава да натиска по-силно, но не иска да ме накара да млъкна.
– Нямаш избор, кадет.
– Канарче… – Изтръпвам.
– Ще се омъжиш за мен. Трябва да го направиш. Не само защото те обичам, а защото наистина те обичам, кадет. Напук на преценката си и на здравия разум, аз те обичам. Но и защото имам нужда да ми помогнеш.
– Имаш нужда да… ти помогна?
– Имам нужда да застанеш до мен. „Любимката“ на армията. Тази, на която всички останали се възхищават и гледат. Тази, на която се доверяват, в някои случаи дори повече от старейшините си.
– Мисля, че ме надценяваш… Ноа… – Едва дишам! Извивам се под ръцете му, но той отказва да ме пусне.
– Имам големи планове, кадет. Огромни! Драстични! Оцеляването на човечеството е на една ръка разстояние и с теб до мен, подкрепяйки ме и обичайки ме, можем да започнем да изграждаме нашия нов световен ред.
– За какво, по дяволите, говориш? – Питам задъхано. – Звучиш като луд!
– Просто… кажи „да“. Просто ме обичай!
– Дойдох тук, за да бъда екзекутирана. Не за да се омъжа за теб. И със сигурност не за да те обичам.
Той натиска по-силно. Чувствам налягането в белите си дробове, когато тялото ми започва да крещи за кислород. Очите ми започват да се издуват.
– Наистина? – Пита той с повдигнати вежди и очакващ поглед на забавното си лице.
– На-и-с-т-и-н-а.
– Добре. Тогава ще направим това с теб в безсъзнание. Щом старейшината дойде тук, ще подпише документа, който ще те направи законно моя. Нямам нужда от твоето разрешение. Само неговия подпис и думата му, че си съгласна. Която той гарантирано ще даде. Дори и да се окажеш… устойчива. На сутринта ще направя съобщението и ще обявя на всички, че си се върнала от смелите си и дръзки приключения отвъд стената, по-решена от всякога да поведеш всички ни към победата, с мен до теб като твой любящ съпруг. Но поради скръбта ти от загубата на старейшината и раните, които си претърпяла, известно време ще си почиваш насаме. А след това, когато станеш по-… сговорчива… ще се завърнеш. С теб до мен и със Свещената армия, която гледа на нас двамата като на свои водачи, истинската работа може да започне.
– Не можеш да направиш това.
– Да, мога. Бих предпочел да се омъжиш доброволно за мен, но знам, че с времето ще разбереш моя начин на мислене. По един или друг начин. Всеки има точка на пречупване, кадет, и аз много се радвам, че ще намеря твоята. И когато отърва цялото ти непокорство и непослушание, ще бъдеш изцяло мой. Така че спи, любов моя. Защото, когато се събудиш, ще бъдеш моя съпруга.
– И ще ти прережа гърлото.
Той ме притиска по-силно. Не ми достига въздух. Започва да ми причернява. Краката ми слабо се отдръпват. Опитвам се да се освободя, но ръцете ми все още са в белезници и не мога. По-малко от безполезна съм. Очите ми започват да се затварят. Това не може да се случи! Присъединих се към „Канарчетата“, за да спра точно това да се случва. В този процес загубих Старейшина Осем. И Кас.
– ЛОРД САНДС! – Изрева познат и добре дошъл глас. – Предлагам ви да освободите хватката си върху канарчето и да се оттеглите, сър.
– Това не ви засяга, старейшино – отвръща далечното ехо на гласа на Ноа.
Аз съм на самия ръб на безсъзнанието. На самия, самия край.
– Предлагам да си тръгнете. Нямате никаква власт над мен.
– Може би не над вас, господарю мой. Но аз имам власт над нея.
– Не повече от мен, сигурен съм.
– Страхувам се, че имам – настоява Старейшината. – Имам нещо, което трябва да видите.
Следва момент на мъчително мълчание, преди за щастие Ноа да отпусне хватката си върху мен и да ме остави да падна на купчина на пода, задъхвайки се и кашляйки, докато жадно поемам колкото се може повече въздух. Преди да успея да помръдна обаче, той притиска ботуша си към врата ми, оказвайки достатъчен натиск, за да ме задържи на земята и за да може въздуха едва да навлезе в дробовете ми Поглеждам към отворената врата, където стои Старейшина Едно, придружен от Старейшина Десет – Старейшина, който все още работи на стената и ме награждава с ябълки всеки път, когато отгатвах правилните отговори на неговите гатанки – Както и с три черни плаща. Старейшина Едно е сложил ръка на гърдите на мъжа до себе си, като го спира да продължи навътре в стаята, което явно е единственото, което иска да направи. Един прост жест с ръка и Черната пелерина съвсем неохотно му се подчинява.
Това е Титан.
Един от членовете на отряда ми, преди да напусна дома. Нежният гигант, с когото израснах, и един от най-близките ми приятели.
Боже… радвам се да го видя! Дори и да съм под ботуша на Ноа.
Очите на Титан са изцяло насочени към мен и той изглежда разярен от случващото се. Гръдният му кош се повдига и спада от гняв, а юмруците му са стиснати, докато гледа към Ноа.
Но той остава.
Смешното е, че Титан лесно би могъл да сплеска Ноа с един удар. Но никой никога не би посегнал на него. Това би означавало смърт. Просто като това. Стотици сиви плащове биха разкъсали всеки нападател. Не бих могла да направя никакъв реален опит да се преборя с Ноа, дори ако първо не бях окована с белезници и не бях бита. Един удар и щях да бъда убита там и тогава.
– Няма причина да си тук, Старейшино – каза Ноа, като притисна още малко врата ми. – Оттеглих обвиненията срещу нея. Изглежда, че тя се е върнала у дома, за да изпълни задълженията си като моя съпруга, а Старейшина Две всеки момент трябва да отслужи сватбата ни.
– Боя се, че трябва да ми предадеш момичето – казва Старейшина Едно с учтива усмивка, докато Старейшина Десети открито се присмива на очевидните лъжи на Ноа.
– Аз имам върховната власт. Над теб и над бъдещата ми невеста. Тя е моя собственост. Винаги е била. Винаги ще бъде. Това, което правя с нея, не те интересува.
– Намесвам се с оглед на твоите интереси, господарю мой. Лично мен не ме интересува какво се случва между вас и момичето. – Старейшината вдига рамене, звучи повече от незаинтересовано. Дори отегчено. – Аз просто следвам законите, които вие и вашето семейство сте въвели.
Старейшината протяга лист хартия, за да го вземе Ноа. Всички остават на място. Ноа не помръдва и на сантиметър, както и Старейшините. Това противопоставяне става все по-непоносимо с всяка секунда. Едва дишам, а ботуша му не става по-лек.
– Може ли някой да се размърда, по дяволите? – Извиквам. – Малко е неудобно тук долу.
– Езика! – Предупреждава Ноа, преди да протегне ръка. – Донеси писмото при мен, Старейшина.
Старейшината се покланя и се отправя към него. Двамата застават до главата ми и не ми обръщат внимание, докато Ноа не бърза да чете. Титан гледа между мен и сватбената рокля зад мен. Старейшина Десети е обвил ръката си около китката, в случай че реши да се втурне и да хвърли Ноа от мен. Очите на Титан се спират върху мен.
– Добре ли си? – Изрича той тихо.
Кимвам леко, доколкото мога в сегашното си положение. Старейшина Десет ми намига притеснено, докато наблюдава всички ни с тревога.
Очите на Ноа се стрелкат от хартията към мен и в тях има такава омраза, че се притеснявам, че просто ще ми счупи врата и ще приключи с това.
– Знаеш ли за това? – Изисква той. Вместо да ми даде възможност да говоря, той побутва крака си малко по-силно, което кара краката ми да се подкосят. Ако можех да си поема дъх, думите, който щях да избълвам, сигурно щеше да ми донесе хиляда удара с камшик.
– Тя не го знае – отвръща Старейшината. – Ето защо дойдох веднага щом чух, че се е върнала с тялото на Старейшина Осем. Сега трябва да настоявам да я пуснете, лорд Сандс. – В гласа му се долавя малко повече вълнение. Но само леко. Ноа или не забелязва, или просто не му пука. Той накъсва хартията и я хвърля в огъня.
– Това, което ми показахте, няма никакво значение. Фактите си остават същите. Този кадет…
– Канарче.
– Млъкни – изплюва се той върху мен, без дори да сваля поглед. – Тя е поставила своя номер в лотарията. Тя беше избрана. И сега е избрала да изпълни задълженията си към мен. – Някой прочиства гърлото си до вратата. Всички се обръщат, за да видят тънък мъж с бледи очи, който стои на входа. – Ааа. Точно навреме. Старейшина Две, влезте. Булката ми ще бъде готова скоро.
Новодошлият поглежда надолу към мен, притисната под ботуша на Ноа, а след това към Старейшините Десет и Едно нервно.
– Сега – въздъхна Ноа с голяма доза вълнение. – Напуснете ни и вземете със себе си черните си плащове. Това е нашия специален ден. Такъв, за който чаках твърде дълго, за да се насладя.
– Недей – изпъшках аз, като погледнах умолително към Старейшината. – Не ме оставяй тук. Не съм съгласна. – Започвам да се мятам. Това наистина ли ще се случи? Не може! Преживяла съм твърде много, за да спра това да се случи. – Не съм съгласна! Не се съгласявам…
– Млъкни! – изръмжа Ноа.
– НЕ! – Изкрещявам изпод крака му. Колкото повече усилия полагам, за да изтласкам гласа си през силата на ботуша му, толкова повече гърлото ми гори, но ще крещя, докато не загубя гласа си за цяла вечност, преди да позволя това да ми се случи. – НЕ СЪМ СЪГЛАСНА С ТОВА ИЗОБЩО!
Докато се боря под него, той става все по-зъл. Кракът му става по-тежък.
А Старейшината се смее.
Той, по дяволите, се смее на мен!
– Тя е борбена – промърморва той и свежда поглед към моя. – Забавно е, че си мислиш, че това, с което се съгласяваш или не се съгласяваш, всъщност има значение, Канарче.
– Нейната избухлива природа не е нищо, което да не се реши с малко физическа дисциплина – отвърна Ноа. – Както казах, ако ни извините…
– Съжалявам, милорд. – Прекъсва го Старейшината, полагайки ръка върху сърцето си. – Но просто не мога да направя това. Както прочетохте, сега тя е под моя отговорност. Тя трябва да дойде с мен. Съжалявам, господарю, но сватбата между вас и това канарче просто не е възможна по закон. Вашият закон, бих добавил. Дори ако тя е променила решението си и се е върнала у дома, за да стане ваша съпруга.
– Тя е имала право на това, когато е записала номера си!
– А сега няма право. Не можеш да нарушиш собствения си закон, за да отговориш на желанието си.
– Е, аз изгорих това писмо. Така че…
– Това беше само копие. Оригиналът се намира в щаба на старейшините при шестима други старейшини, които са го виждали.
– И останалата част от армията е разбрала за съдържанието му – добавя старейшина Десет. – Досега повече хора ще знаят, отколкото да не знаят.
Ноа се ядосва. Кракът му натежава. И двамата Старейшини просто остават пасивни.
– Тя се върна преди по-малко от час. Как се е разчуло? – Изръмжава той.
– Разпуснати устни. Ще гарантирам, че който и да ги притежава, няма да има възможност да бъде толкова небрежен в бъдеще. Съжалявам, но момичето не може да се омъжи законно. Не и докато не навърши пенсионна възраст, във всеки случай. Не и ако не искате цялата Свещена армия да се разбунтува. Трябва да следваме закона. Ако ние не го правим, защо те да го правят? – Попита ясно Старейшината. Ноа не казва нищо. – А сега наистина трябва да настоявам да махнеш ботуша си от гърлото ѝ и да я пуснеш да се изправи. Целият Съвет на Старейшините ни чака да се върнем с нея и ако не го направя, другите Старейшини просто ще дойдат вместо мен. И те ще бъдат придружени от много повече от трима черни плаща.
Адски съм объркана и нямам представа какво имаше на тази хартия. Нито пък защо зад гърба ми изведнъж се оказва цялата сила на Старейшините. Но ще приема каквото и да се случва като победа.
– Заплашваш ли ме? – Пита Ноа яростно. – Уверявам те, че ти и твоите колеги Старейшини живеете назаем. Така че ще внимавам за твоето благополучие, ако се осмелиш да ме заплашваш отново – каза той.
Време назаем?
– Не, сър. Аз не ви заплашвам. Нищо подобно. Просто излагам фактите. – Той кимва към крака на Ноа върху гърлото ми. Очите му не слизат от изпълненото с ярост лице на Ноа. С неохота Ноа го пуска и се отдалечава. – Стани на крака! – Нарежда Старейшината.
Никой не ми помага, докато аз се мъча да се изправя. Препъвам се и се люшкам. Определено съм малко извън себе си и по лицето ми се стича струйка кръв.
– Ела, момиче. – Старейшината се отдръпва, без да ме погледне. – Побързай. Нямам цял ден, а хората ни чакат.
Когато минавам, Ноа ме хваща за ръката и ме спира.
– Тя все още е в ареста.
– Всички обвинения, повдигнати срещу нея, ще бъдат разгледани от Съвета на старейшините сега. Но, милорд, вие знаете, че няма закон срещу присъединяването към канарчетата. И няма закон, който да забранява на годеницата да се разколебае и да отмени сватбата.
Той е победен. Той го знае. Не знам защо точно, но ще го приема. С лице в моето, Ноа ми отправя една последна заплаха.
– Това не е приключило.
– Не грешиш – предупреждавам аз. – Това далеч не е приключило. А сега ме извинете, господарю.
Опитвам се да си тръгна, но той препречва пътя ми и се спуска към мен, като ме кара да се върна няколко крачки назад. Зад него Титан се отървава от Старейшина Десет и се опитва да ми се притече на помощ, но Старейшина Едно вдига ръка и той се спира.
Удрям се в масата.
– Ще получа това, което искам от теб – казва тихо Ноа. – По един или друг начин.
– Съмнявам се. – Навеждам се малко по-близо и снижавам гласа си. – И знай това, Ноа. Ако се омъжа, ако избера да бъда с някого, това винаги, винаги ще бъде Кас. – Изричам всяка дума в ужасното му малко лице. – Той е милион пъти по-добър мъж от теб.
– Ако разбера, че сте нарушили закона по какъвто и да е начин, и двамата ще бъдете екзекутирани. И всеки, който ви защити, всеки, който ви подкрепи, всеки, който се опита да ви спаси… ще бъде екзекутиран заедно с вас двамата. – Той е изпълнен с толкова яд и омраза, че чак е страшно.
– До този ден може би трябва да сдържате гнева си, господарю мой – казва Старейшината и изчиства малка прашинка от лакътя на сакото си. – Ако нещо се случи на тази млада жена или на нейните познати след такава небрежна и публична заплаха… – Той прави жест към останалите, които е довел със себе си, все още стоящи до вратата. – Вашата позиция и мотивите ви могат да бъдат поставени под въпрос. А аз не бих искал да загубите лоялността на армията, защото не сте могли да се придържате към законите и стандартите, по които изисквате да живеем. И, позволете ми също да кажа, чисто от загриженост за вас, войниците обожават това момиче, както и тези, които тя нарича семейство. Те я боготворят и се отнасят към нея с голямо уважение. Лошото отношение към нея или нейните роднини може да доведе до известни безредици. Не си струва да губим уважението и лоялността на Свещената армия заради едно толкова раздразнително и непокорно момиче. – Старейшината вдига леко самодоволния си поглед, за да срещне този на Ноа. – Не сте ли съгласен?
Ноа ме гледа в очите. Ако само погледа можеше да убива…
– В крайна сметка все пак ще получа това, което искам от теб, кадетко.
– Канарче. – Поправям го.
– Всъщност – казва Старейшината и най-накрая ме поглежда. – Към нея трябва да се обръщаме със „Старейшина“. Старейшина Осем. И е време да я придружа до щаба на Старейшините.
– Извинете… – Заеквам. – Как ме нарекохте току-що?
Назад към част 2 Напред към част 4
