Налини Синг – Ангелски съд ЧАСТ 10

Глава 9

Два месеца по-късно Сара се взря в отражението си – жената, която я погледна, изглеждаше едновременно уравновесена и изключително елегантна в черна рокля без презрамки. Косата ѝ беше оформена в изискан кок в задната част на главата ѝ, новите ѝ по-къси кичури се обърнаха настрани с елегантност, която никога не би могла да постигне в областта, а лицето ѝ, направено с умение, което подчертаваше скулите ѝ, извади очите ѝ.
– Чувствам се като измамник.
Саймън се засмя и тръгна да застане зад нея.
– Но изглеждаш точно такава, каквато си – силна, красива жена. – Очите му паднаха върху огърлицата ѝ. – Добър избор.
Беше онова лъскаво назъбено острие. Острието на Дийкън. Беше го вързала на сребърна верижка.
– Благодаря.
– Някои от хората, които ще срещнеш тази вечер, ще се опитат да ти се присмеят. Има няколко, които виждат ловците като нищо повече от наемна помощ.
– О, като Г-жа Абърнати? – Каза сухо тя, като назова старшата сестра, на чието парти щеше да присъства. – Тя ме попита дали имам нужда от помощ с подходящо облекло, скъпата.
– Именно. – Саймън стисна раменете ѝ. – Ето един съвет – всеки път, когато някой от тези „със синя кръв“ се опита да те съсипе, помни, че си имаш работа с ангели всеки ден. Повечето от тях биха се напикали при мисълта.
Тя се задави.
– Саймън!
– Вярно е. – Той сви рамене. – И някой ден може дори да се занимаваш с член на Съвета. Без значение колко важни мислят, че са, повечето хора никога няма да се доближат до Архангел.
– Вероятно и аз щях да се напикая в гащите тогава – промърмори тя.
– Не, няма. – Неочаквано сериозни думи. – Колкото до вампирите от висшата класа, помни, ние ги преследваме. Не обратното.
Сара кимна и въздъхна.
– Иска ми се да не трябваше да правим тези глупости.
– Ангелите може и да ни плашат, но ловците плашат повечето други хора – включително и много вампири. Успокой ги. Убеди ги, че сме цивилизовани.
– Каква измама! – Засмя се тя.
Саймън се усмихна в отговор, но тя не искаше да види неговото лице до своето в огледалото.
– Добре, готова съм. – Това беше първата ѝ самостоятелна изява като директор на гилдията по време на обучението. Преходът ще бъде завършен до края на годината.
– Разбий ги.
Партито не я отегчаваше. Това беше последният знак – имаше ли нужда от такъв, че тя е правилният човек за тази работа. Ели щеше да е застреляла поне петима досега. Сара се усмихна и парира поредния любопитен въпрос, докато попиваше безмилостния поток от клюки. Всичко беше разузнаване. Ловците трябваше да знаят много неща – например към кого може да се обърне вампирът или кои индивиди биха могли да симпатизират на ангелите до степен да станат отмъстители.
Разбира се, на пръв поглед тя просто се смесваше – просто още една добре облечена жена сред десетки други. Г-жа Абърнати беше засияла, когато пристигна.
– Вероятно се изненадах, че не се появи в подгизнали от кръв кожи – промърмори тя в чашата си за шампанско по време на кратка почивка на балкона.
– Щеше да е удобно за мен.
Усмивката, която се изписа на лицето ѝ, беше идиотска, но тя не се обърна.
– Дали е кожите, което харесваш, или тялото в тях? – Потита той, с топъл дъх на тила ѝ, ръце на бедрата ѝ. – Мога да свикна с тази рокля.
– Хей, очите горе. – Тя сложи чашата за шампанско на високата до кръста стена, която заобикаляше балкона. – Без да се изследва деколтето.
– Не мога да си помогна. – Той я обърна с милувка.
И въздухът излезе от нея.
– О, човече. – Тя се наведе назад и завъртя пръст.
Разбира се, Дийкън не ѝ даде модно шоу. Вместо това той се заигра с късите кичури около лицето ѝ.
– Харесва ми.
– Рансъм каза, че изглеждам така, сякаш имам очи на енот.
– Рансъм има коса като на момиче.
Тя се засмя.
– Това казах. – Прегръщайки го около врата, тя го целуна с дива страст и чувството беше повече от добро. Значи го е направила отново. – Дебютантките ще се подмокрят по теб.
Изглеждаше ужасен.
– Не се тревожи. – Тя притисна целувка към челюстта му. – Ще ги изплаша.
Дийкън предизвика такова вълнение, че си помисли, че може да има паническо бягство с аромат на Шанел номер 5 в балната зала. Тя също мислеше, че това ще го накара да се обърне и да избяга. Че ще дойде … е, по дяволите, беше откраднал сърцето ѝ от гърдите. Но тя не очакваше той да застане до нея с тих фокус, сякаш вниманието дори не се регистрира.
Някои от мъжете се опитаха да използват присъствието му, за да я игнорират – мъжки шовинистични прасета – но Дийкън отклони топката обратно към нея толкова гладко, че другите така и не разбраха какво ги удари. Секси, опасен, умен и знаеше как да се справя с тъпаци, без да прави сцени. Тя го пазеше. И да забие нож в сърцето на всяка дебютантка, която иска да се омъжи за трофея, който е наблизо.
– Очаквам – прошепна той в ухото ѝ по време на рядка минута на уединение – големи количества сексуални услуги за това, че бях толкова добър. – Устните ѝ потрепнаха.
– Готова.
И тя беше. Наистина изцяло готова.
Докато стигнат до апартамента, тя изгаряше за него. Не са стигнали до леглото първия път. Красивата ѝ, тънка рокля се оказа на парчета в краката ѝ, когато Дийкън я притисна към вратата, а устата му се сля с нейната. Тя свърши с тежък устрем, който я накара да сграбчи бялата му риза с отчаяни ръце.
Вторият път беше по-бавен, по-сладък.
След това те лежат един до друг, лице в лице. Това беше неописуемо интимен начин на живот и тя едва се осмеляваше да говори от страх да не развали момента.
– Отиде си тайната ти самоличност. От утре ще бъдеш в клюкарските рубрики от тук до Тимбукту.
Той стисна горната ѝ устна.
– Купих смокинга.
Тя примигна.
– Ти купи смокинга. – Мехурчета от щастие нахлуват в живота ѝ, богати и златни. – По-рентабилно е от наемането на такъв, ако планираш да го използваш много.
– Това каза Човекът от магазина. – Като се приближи, той прокара ръката си по гърба ѝ, кожата му беше малко груба и съвършена. – Но …
– Без но. – Тя го целуна. – Много съм щастлива в момента.
Усмивка на устните ѝ.
– С това „но“ трябва да се справите, Г-жо Директор на Гилдията. – Светли думи. Сериозен тон. Тя срещна погледа му.
– Какво има?
– Трябва да подам оставка като убиец.
– О. Да, разбира се. – От тази вечер той беше твърде известен и по-важното е, че оставайки с нея, щеше да опознае твърде много ловци … направи твърде много приятели. – Ще намерим заместник…
– Това е, което правех. Имам кандидат за теб.
Като кимна, Сара прокара пръстите си по квадратната линия на челюстта му.
– Не мога да ти бъда шефка. – Това беше тържествено изявление. – Трябва да бъда твоя любовница.
Дийкън се протегна, за да нарисува кръг около мястото, където беше останала огърлицата ѝ, преди да я свали.
– Реших, че ще остана напълно независим с оръжията.
– Това работи. – Напрежението в гърдите ѝ намаля. – Изглежда някак едностранчиво. Отказваш се от всичко.
– Разбирам те. – Просто изявление, което означаваше повече, отколкото тя някога би могла да изрази.
Тя преглътна възела на емоциите в гърлото си.
– Говорих с Тим преди седмица. – Дийкън се намръщи.
– Тим?
– Луси е бременна.
Мръщенето се превърна в бавна, разпространяваща се усмивка.
– Наистина ли?
– Да, наистина. – Тя сложи крак върху неговия и се сгуши. – Той ще запази едно от кученцата за мен. Щях да го нарека Дийкън.
Той започна да се смее и това беше заразително. Тя зарови лице във врата му и се предаде.
Кученцето беше черно като смола, с големи кафяви очи и толкова големи крака, че обеща да се превърне в чудовище като майка си. Тъй като би било малко объркващо да има двама Дийкън в къщата, те решиха да го нарекат Убиеца.

Назад към част 9

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!