Глава 18
Съзнанието на Рафаел излезе от дивата буря на удоволствието, обгърнато от нажежената любов, за да открие ловеца си отпусната срещу него, с лениви ръце около врата му. Винаги тя щеше да го държи. Дори когато криеше в себе си сила, по-студена от ледената целувка на зимата.
– Елена?
– Ммм. – Прозявка срещу врата му. – Не мислех, че можеш да станеш по-добра в това, жребче, но ти ми доказа, че греша. Почти съм сигурен, че костите ми са се стопили. Също така съм сигурна, че не ми пука.
Рафаел прокара ръка по гръбнака ѝ. И се намръщи.
– Хбебти, седни.
Елена целуна гърлото му, преди да се подчини. Косата ѝ беше разрошена около лицето ѝ, ръцете ѝ бяха върху раменете му, устните ѝ бяха подути от неговите изисквания, както и от нейните собствени.
– Какво става? – Тя вдигна ръката си и се вгледа в нея. – Дали си въобразявам, или изглеждам по-нормално?
Рафаел осъзна, че е пропуснал най-очевидната промяна: Тя оставаше далеч по-тънка от обичайната си мускулеста гладкост, но вече не беше с тегло, което да привлече загрижено внимание.
– Цялото ти тяло се е сдобило със слой плът, а извънземното сияние е изчезнало от кожата ти.
– Очите?
– Няма промяна, освен липсата на блясък. – Течно сребро с оттенък на синьо и примес на сиво. Смесица от смъртно и безсмъртно. Всичко хубаво… С изключение на едно важно нещо. – Не усещам татуировката ти. – Той прокара ръка по мястото. – Никакви хребети, нищо освен гръбнака и кожата ти.
Станала неподвижна, тя каза:
– Това е изключително странно, защото все още имам чувството, че ме галиш по перата. Усещането всъщност стана по-интензивно, отколкото преди да правим луд секс с гащи, ароматизирани с бял огън.
– Обърни се така, че да виждам гърба ти.
Тя започна да се размотава от него.
– Не гледай, докато не можем да гледаме заедно.
Рафаел кимна, после стана от леглото и протегна ръка.
Елена се погрижи да се присъедини към него, като ръката ѝ се закова в неговата. Но тя се усмихна в мига, в който краката ѝ се удариха в килима.
– Мисля, че вече нямам нужда от патериците. – Две секунди по-късно тя доказа правилността на това предположение: Двамата влязоха заедно в банята.
– Няма задух, няма желирани крака – каза тя, щом бяха вътре. – Безумно светещия секс сега е любимия ми вид секс.
Премести се на пета, така че гърба ѝ да е обърнат към огледалото в цял ръст, пое си дълбоко дъх и погледна през рамо по същото време, когато Рафаел се премести, за да може да види гърба ѝ. Татуировката беше изчезнала.
Очите на Елена се свиха.
– Докосни тази област.
Когато той го направи, през нея премина тръпка… И контура на татуировката отново се появи… Обграден с бял огън.
Хладнокръвно огнения силует се задържа за дълъг миг, след като той махна ръката си, преди бавно да изчезне в кожата ѝ.
Елена се обърна към него.
– Имаш ли идеи?
Цялото ѝ тяло започна да свети в светкавично злато, преди той да успее да отговори, блясъка беше толкова порочен, че изгаряше очите му.
Тя пламна като звезда, преди светлината да изчезне без следа.
Мигайки покрай отломките от сянка и яркост пред очите си, Рафаел видя, че ловеца му се е сдобил с нова татуировка. Беше на лявото ѝ слепоочие и представляваше точно огледало на знака на Легиона на дясното му слепоочие, с тази разлика, че нейната не беше блестящо синя, докосната с диво огнено бяло. Беше зелено горско зелено, което преливаше.
– Трети нос ли ми порасна? – Изсумтя Елена. – Нарасна ми, нали? Или е допълнително ухо?
Хващайки я за раменете, той я обърна с лице към огледалото. Устните ѝ се оформиха в „О“, а Елена прокара пръсти по следата.
– Аекларите са огледала – прошепна тя, повтаряйки думите, които Легиона бе изрекъл за първи път.
После това се случи отново. Златна мълния избухна отстрани на лицето на Елена. Когато тя изчезна, изчезна и белега. Елена прокара пръсти по отново девствената си кожа.
– Имам временна татуировка, докато тялото ми се опитва да намери равновесие. Събудих се твърде рано, преди всичко да си е на мястото – но, от друга страна, имам архангелско сърце и достъп до сила, която ти принадлежи по право.
– Може би. – Той отново прокара ръка по гръбнака ѝ.
Този път на гърба ѝ нямаше огнени очертания на крила, кожата ѝ беше гладка, тъмнозлатиста.
– Изглежда, че тази грешка се е поправила. – Погледът на Елена беше насочен към огледалото, гласа ѝ беше мек. – Не усетих да галиш перата ми.
– Хбебти.
Пръсти, докосващи челюстта му.
– Всичко е наред, Рафаел. Наистина. – Решителна усмивка върху основата от песъчинки и загуби. – Имах преживяване, на което никой смъртен не би могъл да се надява – летях в небето на собствените си криле. Сега съм странен хибрид, който свети на случаен принцип. Това ще бъде ново приключение.
Той я обгърна в обятията си, а съзнанието му беше ледено студено.
Ако Каскадата беше живо същество, той щеше да я разкъса на парчета.
– – –
Същата вечер той се свърза с Елижа, като използва големия екран в дневната на него и Елена.
– Елижа – каза той – бих направил това лично, но все още не мога да напусна територията си.
– Не бих очаквал такова, приятелю – отвърна Елижа, а златистокафявите му очи бяха топли. – Радвам се да те видя.
– Благодаря ти за помощта, която ми предложи, като изпрати птиците и котките си. Това е дълг между нас.
Елижа поклати глава, златните кичури на косата му бяха ярки дори на изкуствената светлина в стаята, където стоеше.
– Такива неща не са въпрос на дълг. Знам, че ти би направил същото, ако ситуацията се обърне.
Преди няколко години Рафаел не би могъл да знае дали би го направил, или не. Сега той беше малко смъртен и беше изградил отношения на доверие с друг архангел. Студената сила, родена в Каскадата, можеше да се бори с него, когато правеше такива избори, но той имаше твърде много частици от Елена в кръвта си, за да успее.
Не беше забравил и предишните си мисли за божественост. Ако се бе поддал на хитроумния шепот на Каскадата, щеше ли да се превърне в паразит, подобен на Леуан? Дали щеше да стигне дотам, че да се храни от бездушното факсимиле на Елена? Жаждата му се надигна, а в кръвта му се разгоря ярост.
– Да – каза той, като се отърси от грозотата. – Ако някога имаш нужда от моята помощ, аз ще бъда там. – Подобна щедрост и съпричастност не му се удаваха толкова лесно, колкото на Елижа, но той беше с над три хиляди години по-млад от южноамериканския архангел, така че може би това беше вид зрялост, която растеше с възрастта – ако семената бяха налице.
– Чувал ли си новините за Китай? – Изражението на Елижа стана мрачно.
– Празните села? Да. Моят шпионин ще ми даде пълен доклад тази вечер – той се върна от Китай само няколко часа преди моето завръщане.
– Моят отлетя преди седмица и съобщава за признаци на нарастващи вампирски вълнения. Те се стряскат от страх пред архангелите, които летят над тях, но знаят, че не са под постоянно наблюдение – а здравия разум пада, когато жаждата за кръв се надигне.
– Виждам, че Нейха в момента е на пост. – Преди да се обади на Елижа, Рафаел хвърли поглед на актуализирания график за наблюдение, изпратен на Дмитрий. – Не мисля, че трябва да се страхуваме от необуздана кръвосмесителна лудост. – Кралицата на отровите, на змиите, нямаше много търпение за подобна анархия.
Едно от съжаленията в живота на Рафаел беше, че приятелството му с Нейха се беше развалило толкова силно след екзекуцията на дъщеря ѝ. И все пак тя не се беше опитала да се възползва от отсъствието му, така че може би не всичко между тях беше загубено.
– Не. – Елижа отново намести крилата си. – Но когато говориш с твоя шпионин, попитай дали е видял признаци на необичайна активност сред селяните в най-отдалечените райони. Моят шпионин е убеден, че селяните не се държат „човешки“, но не е успял да открие никакви доказателства, че са преродени.
„Зомбита на две точки“ – промълви в ума на Рафаел облечената в пижама Елена от мястото, където седеше на дивана, увита в меко одеяло, извън полезрението на екрана; директора на гилдията беше изпратил за нея още няколко оръжия от складовете на гилдията и тя ги преглеждаше, за да види дали ще са подходящи, като същевременно полираше всички следи с мека кърпа и добавяше масло, където беше необходимо. – „Разбира се, любимия ни луд по батката архангел сътворява страховити неща дори и в Съня си. Защото страховитото никога не си почива.“
Рафаел трябваше да се бори, за да не позволи на устните му да потрепнат.
– Ще предам всяка информация, с която разполагаме. Моля, предайте поздравите на моята съпруга на вашата. Тя планира скоро да напише писмо на Хана.
– Хана ще се радва най-много да чуе нещо от нея. Бъди здрав, Рафаел. – Елижа се оттегли.
Рафаел се обърна към своята съпруга точно когато на балкона отвън кацна чернокрила фигура. Бяха оставили вратите отворени към блестящото зрелище на Манхатън, защото Елена черпеше сили от гледката на своя град, а хладния нощен въздух беше нещо, което лесно се поправяше.
– Джейсън – каза той на своя шпионин.
– Сир – отвърна члена на неговата седморка, който беше най-труден за разчитане. – Хубаво е да си у дома. – След това, за изненада на Рафаел, той се приближи достатъчно, за да стиснат предмишници и да се прегърнат по начина, по който Рафаел беше направил с Дмитрий.
Джейсън не беше ангел, който се прегръща лесно.
След като се разделиха, Джейсън се обърна към Елена и светлината попадна върху линиите и точките на племенната татуировка, която беляза лявата страна на лицето му.
– Радвам се, че си в безопасност, Елена. – Бръкна в джоба си и извади малък предмет. – Видях това на един пазар в Китай и го купих за времето, когато се събудиш.
Изненадано примигна, преди Елена да вземе овалното изделие, изработено от метал, който беше леко позеленял от възрастта. Рафаел видя, че това е резбована кутийка, а дизайна е релефен и сложен. Но това беше подарък от шпионин.
– Съдържа тайна – промърмори Рафаел, сигурен в заключението си.
– Хм. – Елена се наведе над кутията с пъзела и свали челюстта си. Първо избута различните части на кутията в едната посока, после в другата, една по една. Когато тя остана заключена, очевидно нищо повече от красиво украшение, тя започна да натиска в две посоки едновременно.
„Нищо.“
Тесногръд поглед нагоре към ангела, който ѝ беше дал подаръка, ангел с крила от меко черно, мастилено като нощта, ангел, който живееше в света на тайните и сенките.
– Наистина ли има тайна или ти и твоя архангел си правите шега с мен?
– Има тайна. – Тържествени думи от мъж, който се усмихваше рядко и най-често с принцесата, която държеше сърцето му. – Трикът е…
– Не, не ми казвай. – Линии на челото ѝ, вниманието ѝ вече се беше върнало към кутията с пъзела. – Ти и Рафаел поговорете, докато аз го разбера.
– Ще пиеш ли нещо, Джейсън? – Ангели с нивото на мощ на Джейсън не можеха да се опиянят повече от Рафаел, но вкуса беше приятен.
Джейсън наклони глава.
– Беше дълъг ден.
Но той щеше да се прибере у дома, летейки още по-дълго, в това Рафаел не се съмняваше.
– Махия не дойде с теб на това пътешествие? – Джейсън беше обучавал принцесата си в техниките на шпиониране, за да може тя да го придружава поне в някои мисии – нежната Махия беше сложила крак и заявила, че възнамерява да бъде негов партньор във всяко едно отношение… И че той ѝ липсва, когато го няма.
Джейсън не беше защитен от такава нескрита любов, не и след цял живот самота.
– Китай е твърде опасен – каза той на Рафаел. – Махия се съгласи с мен – тя знае, че ще се тревожа за нея на такова място и не желае да разделя вниманието ми. – Той взе чашата с кехлибарена течност, която Рафаел му подаде. – Уменията ѝ растат ден след ден. В бъдеще ще имате двойка шпиони, а не само един.
– Такова предимство ще бъде добре дошло. – Рафаел си наля и той. – Току-що говорих с Елижа. – Той обобщи думите на Елижа за селяните. – Забеляза ли някакво странно поведение?
Назад към част 18 Напред към част 20
