Глава 1
Острието
Дмитрий стоеше на високия балкон на кулата, а вятъра брулеше косата му със замах, който подсказваше, че есента идва, докато прилепваше задната част на тениската му към тялото. Зимата беше свършила, а пролетта, както и по-голямата част от лятото, бяха минали, докато Рафаел и Елена спяха; есента витаеше на хоризонта.
– Неведнъж съм ходил с Рафаел през цветовете на есента – каза той на жената, която стоеше до него. – Листата в оранжево, малиново и жълто валяха върху главите ни.
Онър издърпа ръката, която бе стиснал в джоба на панталона си. Той я отвори и ѝ позволи да преплете пръстите си през неговите.
– Има ли още проблеми?
– Да, усещам, че се увеличават. – Той и останалите от Седемте бяха удържали всички претенденти досега, благодарение на помощта на онези от Кръга, които отказваха да позволят на чистачите да нахлуят. Дори и сега огромни хищни птици кръжаха в небето и пуми дремеха в Сентрал парк, докато най-опитния ескадрон на Калиане патрулираше по границите на града.
– Защо са тези бързи предизвикателства? – Онър прокара свободната си ръка по голата кожа на ръката му. – Не е минала и година.
– Армията, която дойде с Фаваши, може и да се е върнала, но не е било по неин избор. Те са хора на Леуан през цялото време и са шепнели в ушите на паразити като Харизмон, че тази територия е негова за превземане. – По-малките ангели също се бяха опитали да отправят предизвикателство.
Дмитрий беше обезглавил първия.
Вторият бе изгорен до основи със силата на Илиум.
Венъм използва два остри ножа, за да разкъса третия на парчета.
Никой друг не се беше осмелил дотогава, но щеше да се осмели.
– Току-що получих последния доклад на Джейсън – оперативните му работници потвърдиха, че хората на Леуан разпространяват слуха, че изчезването на Рафаел е свързано с това на Фаваши – че тя го е заразила с отровата, която носи в себе си. Гадовете казват, че той или е мъртъв, или умира и по-силни сили трябва да превземат територията му, преди вампирите да започнат да се надигат в кръвожадност. – Дмитрий също така е обвиняван, че действа „над положението си“, като продължава да държи територията. Сякаш е имал намерение да я превземе. Глупаци.
Облегнала глава на рамото му, Онър наблюдаваше как един кондор прелита и каца точно до тях.
– Не позволяваш на всички тези шепоти, че си предател, да ти дойдат в повече, нали? – Строг тон. – Защото ще трябва да стана твърда, ако си.
Щеше да се усмихне, ако сърцето му не беше толкова потъмняло от ярост заради заплахите, които витаеха във въздуха; жена му го познаваше твърде добре.
– Справял съм се с това и преди. – Изглежда, никой извън вътрешния кръг на Рафаел не приемаше и не разбираше, че той е точно там, където искаше да бъде. Двамата с Рафаел имаха взаимоотношения на лоялност и доверие, претопени от стара болка, които Кръга не можеше да се надява да разбере.
Преди да станат архангел и втори, те бяха приятели. Това приятелство само се бе задълбочило, след като сир се влюби в Елена. Преди това Рафаел бе изпаднал в студа на безсмъртието, отдалечавайки се по начин, който бе започнал да заличава приятеля, който се бе сражавал до Дмитрий в много битки.
– Повече се притеснявам за вампирите.
– Поне жаждата за кръв все още не е била проблем.
– Не. – Дмитрий беше изпратил Андреас да се справи с първата вампирска целувка, която се беше опитала да напрегне мускулите си. Ангел-войн бе набучил тези вампирски глави на пики и бе забил кървавите пики на градския площад. Дмитрий харесваше Андреас – той знаеше как да се изкаже и беше също толкова безпощадно лоялен към Рафаел, колкото и Дмитрий.
Никоя друга целувка не бе дръзнала да издаде и най-малкото писъмце.
– Няма да продължи дълго – каза той на Онър. – Ще трябва да бъда все по-брутален. – Вампирите бяха движени от жажда за кръв – това беше факт от живота. Дмитрий отдавна беше дисциплинирал собствените си пориви и щеше да помогне на Онър да направи същото, ако нейното смъртно спокойствие и замисленост не се бяха пренесли безпроблемно по време на прехода.
Възможно беше постоянната ѝ близост с него да е помогнала, но независимо от това съпругата му беше един от най-стабилните млади вампири, които познаваше. И все пак тя продължаваше да се упражнява в усъвършенстване на контрола си с отдадеността на жена, която е била ловец на гилдията, преди да стане вампир.
Много други вампири обаче се отнасяха високомерно към опасността и не си правеха труда.
Без архангелски контрол тези вампири скоро щяха да започнат да забравят за страха и да предизвикват кланета. Тогава единствения му избор щеше да бъде студена и бърза вълна на смъртта, която да издълбае ужас в сърцата и на смъртните, и на вампирите.
Кондорът, който седеше до тях, се издигна с накъсани криле, които удариха десния крак на Онър. Завъртя се във въздуха пред тях, отвори човка и нададе дрезгав писък. В същия миг от всички покриви на града се вдигнаха птици. Вятърът се надигна, блъскайки ги като разгневен противник.
Разположила широко краката си, за да запази позицията си, а мекото абаносово дърво на косата ѝ се развяваше зад нея, Онър каза:
– Какво става?
Дмитрий не знаеше, но очите му се насочиха към анклава, където сир лежеше неподвижен като мъртвец – а Елена беше изгубена в пашкул, който не пулсираше и не показваше никакви други признаци на живот.
Назад към част 1 Напред към част 3
