Глава 2
Спящият
Архангел Касандра се завъртя неспокойно в своя Сън. Покоят не идваше, а в съзнанието ѝ проблясваха картини от бъдещето, което не искаше да вижда. Но това никога не е било избор за нея. С отворени или затворени очи, с изтръгнати нокти или цяла, тя виждаше.
Нишките на времето.
Блестящи и ярки.
Тъмни и прекъснати.
Заплетени и копринени.
Тя видя.
„Да, ама аз не съм убедена в цялата тази история с предопределението.“
Този глас, толкова млад, толкова прибързан, толкова решителен. Детето беше променило времето, разкъсало на части проблясващото бъдеще.
– Моето пророчество – промълви Касандра на прекъснатия си Сън, огромния ѝ ум усещаше как енергиите се надигат, как бъдещето се преобразява за пореден път.
Един архангел в Сън не излъчваше енергия, не можеше да влияе на света. Това беше известно, никога не беше поставяно под въпрос. То защитаваше както Спящия, така и света. Защото кой би могъл да предскаже сънищата или кошмарите на едно древно безсмъртно същество? Какви ужасни промени могат да настъпят в света без намерение или мисъл?
Но Касандра висеше на границата на здрача между будността и Съня, със сиво съзнание за външния свят. Тя протегна ръце и ги обгърна с енергия, която щеше да изгори света.
Назад към част 2 Напред към част 4
