Глава 8
Легионът
Ослепителният взрив изпрати Легиона в спирала във водите на реката, а крилата им не можеха да се справят с огромната струя енергия. Синята камбанка се спусна до тях. Но всички те излязоха през размътената вода, тъй като бяха достатъчно далеч от експлозията, за да бъде удара болезнен, но не и катастрофален. Нито един кораб не беше достатъчно близо, за да претърпи щети, всички по-слаби ангели вече бяха далеч.
Трябваше им време, за да възвърнат способността си да летят; съкрушителния удар от взрива все още звучеше в главите им, когато започнаха да се издигат от водата. И въпреки че Синята камбанка имаше пера, а крилете му бяха далеч по-тежки във водата от по-елегантната форма на Легиона, той реагира най-бързо. Водата се стичаше от крилата му в блестящи капчици, които отразяваха слънчевата светлина.
Издигайки се до носещата се форма на Синята камбанка, Първичните проследиха погледа му.
Там, където някога се бе издигала къщата на аекларите, сега имаше мехур от нещо, което изглеждаше като разтопена лава.
„Лавата не образува огромни мехури над земята.“
„Лавата не запазва формата си.“
„Лавата е от земята, светлинна тайна.“
„Лавата не би трябвало да е тук.“
Докато братята му говореха в ума му, той и Синята камбанка се издигаха мълчаливо нагоре, достатъчно високо, за да се осмелят да прелетят през невъзможната конструкция. Лавата беше жива, плъзгаше се и се движеше с ленива грация в нюанси на червено, оранжево и жълто и всичко между тях. И все пак тя запази формата си. В самия център имаше малък ясен кръг, но той беше залят от разтопена топлина, преди да успеят да се приближат достатъчно, за да видят какво се крие вътре.
Още малко и перата на Синята камбанка щяха да се изпепелят, а кожата на Първичния щеше да започне да се разпада и да се разслоява.
– Напомня ли ти нещо? – Промърмори Синята камбанка, докато потта се стичаше по лицето му и образуваше ореол около него. Мокрите му крила вече не капеха, а топлината изпаряваше водата, преди да напусне перата му.
Първичния се замисли за пещта долу и отправи въпроса към братята си. Всички те казаха една дума, както и той:
– Касандра.
– Да. – Синьокрилият се отдръпна от горещината, на лицето му се изписа нечленоразделна емоция. – Последния път, когато тя създаде лавова дупка, тя погълна един вампир. Този път… – Тъмнина в очите с цвета на състарени монети, които Първичния беше виждал в дълбините. – Ние чакаме. Наблюдаваме.
– Чакаме. Гледаме.
Назад към част 8 Напред към част 10
