Глава 44
Рафаел придружи Наазир и Андромеда безопасно от територията на Фаваши, преди да отиде да говори със самия Архангел на Персия. По това време полунощ отдавна бе паднала и той я намери да стои в този звезден мрак в руините на двореца на Рохан. Кафявите ѝ очи бяха крехки, а костите ѝ – ясни на фона на златистия крем на кожата ѝ.
Широко разперени криле с оттенък на състарена слонова кост докосваха счупените парчета около нея.
– Тогава е вярно – каза тя и го погледна, когато той тръгна към нея през руините, населени без други хора, сякаш Фаваши им беше казала да я оставят на мира. – Александър се е събудил и ти си се сражавал с Леуан, за да го защитиш.
– Да. – Той можеше да разбере недоверието ѝ – в тези събития имаше толкова много невъзможности.
Първо: Древният беше заспал в сърцето на нейната територия.
Второ: този Древен сега е дишащ над земята.
Трето: Леуан се е опитала да убие Спящ архангел.
– Рохан винаги е бил лоялен към баща си – каза му Фаваши, гласа ѝ беше елегантен и културен, но стоманената ѝ сърцевина за пръв път се разкри. – Знаех, че ако Александър някога се издигне, ще го загубя, но дотогава той беше верен на мен. – Среднощният вятър прокара ръка през буйната тъмнокафява коса, създавайки плетеница, която тя не си направи труда да оправи. – Винаги съм знаела, че мога да му се доверя да пази интересите ми.
– Той добре пазеше хората в този район.
Когато Фаваши го погледна, той с изненада видя сълзи в очите ѝ. Архангелът на Персия може и да изглеждаше нежна жена, но беше толкова безмилостна, колкото всеки друг член на Кръга, архетипната желязна ръка в кадифена ръкавица.
– Той беше мой любовник някога, преди възнесението ми. – Гласът ѝ изведнъж зазвуча рязко. – Силен и верен. Трябваше да го взема за свой, но исках някой с повече власт.
Някой като Дмитрий, помисли си Рафаел, съзнавайки, че Фаваши е предложила на втория си съпруг поста на консорт.
– Съжалявам за това, Фаваши. – Ако не беше видял сълзите ѝ, нямаше да повярва, че сърцето ѝ е замесено. Но тези сълзи бяха истински, както и изкривяването на лицето ѝ, когато се опита да се пребори с тях.
Другият архангел си пое треперещ дъх.
– Той ме караше да се смея – прошепна тя. – Дори след като поехме по различни пътища и той си намери партньорка, остана мой приятел, който можеше да ме разсмее. Никога не съм осъзнавала колко много съм се нуждаела от това до този момент. – Тя се огледа наоколо, а очите ѝ бяха изгубени. – Трябваше да го направя свой – повтори тя. – Сега вече го няма и никой никога повече няма да ме разсмива така, както той.
Бременна тишина.
После, свила ръце в юмруци, Фаваши пое дълбоко дъх и когато отново се обърна към Рафаел, изгубената, разбита жена вече я нямаше. На нейно място стоеше разярен архангел, който искаше да си отмъсти.
– Ако Леуан вярва, че ще ѝ простя това престъпление, тя е глупачка.
Рафаел се зачуди дали Леуан осъзнава, че арогантността ѝ може би ѝ е коствала един архангел, който иначе би останал неутрален в някоя бъдеща битка.
– Високомерието на Леуан е опасно, но още по-лошо е нарастването на нейните сили.
Рафаел не пропусна факта, че архангела на Китай бе станал безтелесен, докато бягаше. В съчетание с жестокия ѝ черен дъжд, способността ѝ да се подмладява от жизнената сила на другите, както и способността ѝ да създава заразени преродени, това я превръщаше в най-опасното същество на планетата.
– Тя не е единствената, чиито сили нарастват – каза Фаваши и изведнъж ветровете около тях се превърнаха в торнадо.
Тези ветрове се разпаднаха също толкова бързо, но проявата потвърди слуховете за способността на Фаваши, родена в Каскада.
Имайки предвид нападателните употреби на подобна сила, Рафаел каза:
– Александър и ти не можете да съществувате на една и съща територия дълго време.
Имаше причина архангелските територии да са разделени на значителни разстояния. Двама архангели можеха да останат в непосредствена близост само за ограничен период от време. Точният период зависеше от участващите архангели. Рано или късно силите им започваха да се притискат една към друга, създавайки напрежение, което лесно можеше да избухне в кръвопролитие. Дори родителите на Рафаел невинаги можеха да бъдат заедно, макар че дълбоката им любов един към друг значително бе смекчила ефекта.
Сякаш природата знаеше, че сърцата им не бива да се разделят принудително.
– Кръгът ще реши – каза Фаваши и разпери криле. – Засега аз ще отида и ще го посрещна на света.
Рафаел се издигна в нощното небе заедно с нея, показа ѝ селото. И предупреди Александър за предстоящото ѝ пристигане. Когато кацнаха, Древният стоеше и се смееше със своите стражи, като нищо в стойката или изражението му не издаваше уязвимостта му. Беше се събудил с твърде висока скорост, щеше да му трябват поне шест месеца, за да се възстанови. Дотогава бе изложен на риск от смъртоносна атака, но само ако някой разбере степента на слабостта му.
Рафаел щеше да се притеснява, че Леуан ще предприеме нова атака, само че тя се оттегли твърде бързо от тази битка. Според онова, което Андромеда бе видяла в цитаделата на Леуан, Архангела на Китай бе само частично излекуван, когато тя се бе решила на тази мисия. Второто нараняване от див огън, допълващо първото, би трябвало да я извади от уравнението достатъчно дълго, за да може Александър да дойде в пълна сила.
– Можем ли да я убием? – Попита Фаваши категорично, след като двамата с Александър приключиха с официалния поздрав. – Докато е слаба?
Александър се намръщи.
Рафаел, познавайки убежденията на Древния относно честта и правилата на битката, очакваше той да отрече тази възможност. Но беше забравил за яростта, която сега се носеше в кръвта на Александър.
– Всеки архангел, който напада Спящ и убива сина му, не е достоен за уважение. – Всяка дума беше ледена струйка. – Не виждам причина да не я атакувам, докато е ранена.
– Обмисляхме го, след като тя нападна града ми – каза Рафаел – но Леуан не е глупава. Нито моя шпионин, нито шпионина на моите съюзници успяха да определят мястото, където тя се свлече на земята. – Въпреки всичко изглеждаше, че това не е нейната цитадела.
Крилете на Фаваши засияха.
– Може би тя е развила способността да се погребва по същия начин като Александър и Калиане.
Александър се размърда, челюстта му вече не беше в порочна линия.
– Калиане? Тя се е събудила?
– Да. – Рафаел срещна погледа на другия мъж. – Тя ще се радва да те види – мисля, че не си позволявам да те поканя да посетиш територията ѝ. – Калиане очакваше той да ѝ предложи поканата, тъй като, макар да беше в Кръга, той беше и неин син.
Връзката им никога нямаше да бъде проста или едноизмерна.
Александър наклони глава в знак на любезно приемане на предложението, след което върна вниманието си към Фаваши.
– Тази земя някога е била моя и все още пее в кръвта ми. И все пак ти я пазиш, откакто се издигна. – Подтекстът беше ясен: Александър искаше да си върне територията.
Фаваши не отстъпи.
– Както винаги, решението на Кръга ще бъде закон.
– Съгласен.
– Въпреки това – добави Фаваши – докато Кръга не се събере, частта от моята територия, която попадна под егидата на Рохан, е твоя. – Скръбта сгъсти гласа ѝ. – Той винаги е казвал, че се грижи за нея така, както ти би желал.
Очите на Александър се изостриха.
– Ти скърбиш за сина ми.
– Да. – Белите линии, сковали устата ѝ, разперила крилата си Фаваши. – Тръгвам към моята крепост – каза тя на Александър. – Дворецът на Рохан – твоят стар дом – е силно повреден, но мога да изпратя екип, който да ти помогне да го поправиш, ако искаш да го използваш.
– Не. – Гласът на Александър беше едва доловимо по-мек. – Благодаря, но аз и моите хора ще направим необходимото.
Фаваши си тръгна без повече думи, но ума ѝ се протегна към този на Рафаел, докато летеше към звездите.
„Благодаря ти, че не допусна да се случи такова злодеяние на моя земя, Рафаел. Достатъчно дълго стоях настрана – от този ден нататък ме считай за свой съюзник.“
Рафаел призна думите ѝ, но не ги прие като нефилтрирана истина. Фаваши играеше дълбока игра; той не можеше да вярва, че това не е голям двоен удар, защото факта, че тя скърби за Рохан, не означаваше, че не иска Александър мъртъв.
Както Древния току-що бе доказал, той нямаше да остане настрана, когато ставаше дума за въпроси, свързани с територията – а в тази земя лоялността към Александър бе дълбока. Фаваши бе спечелила уважение за краткото време, през което управляваше, но дори сред смъртните за легендата за архангела със сребърни криле се говореше със страхопочитание и удивление.
Александър е владял тази земя хилядолетия преди да заспи.
Затова Фаваши винаги е знаела, че ако Александър се издигне, тя ще загуби или цялата, или огромен процент от сегашната си територия и ще трябва да започне всичко отначало. Решението на Кръга беше просто формалност.
– Рафаел.
– Да?
– Моите ескадрони ще се върнат при мен – каза Александър с увереност, която издаваше собствената му арогантност. – Те ще скъсат договорите си и ще отлетят у дома от всяко кътче на тази земя, но засега нямам никой, който да може да лети до територията на Тит.
Рафаел чу неизречената молба.
– Трябва да се върна на собствената си територия. – Той също имаше хора, които трябваше да защитава, и съпруга, която щеше да се тревожи, докато не го види в безопасност. – Въпреки това ще прелетя през територията на Тит и ще го помоля да изпрати Ксандър у дома с ескорт. Можеш да се довериш на Титус. Той е такъв, какъвто винаги е бил.
– Прям и честен. – Александър кимна. – Кажи му, че ще говоря лично с него, щом оправя нещата тук. – Той се загледа в пещерите, под които бе спал. – Един син не бива да скърби за баща си, когато баща му е в разцвета на силите си, и един баща никога не бива да скърби за сина си, но ние с Ксандър ще го направим. Ние ще дадем на Рохан живот в смъртта и в отмъщението.
Назад към част 44 Напред към част 46
