Глава 49
Ден по-късно обаче трябваше да гледа как тя заминава за същия този съд.
– Петстотин години – каза тя, сложила едната си ръка на гърдите му, над сърцето, което биеше за нея. – Наистина ли ще чакаш?
– Ако се наложи – каза той и пое устата ѝ с жадна целувка. – Но няма да го направя. Гледай за мен. Ще дойда да те взема. – Той сви и двете си ръце в косата ѝ. – Остани жива. – Знаеше грозните правила на двора на Харизмон, знаеше ужасите, с които щеше да се сблъска.
– Ще го направя – обеща тя, но в очите ѝ той видя знанието, че това може да не е достатъчно.
Смъртта имаше много форми. Не всички бяха на тялото.
Назад към част 49 Напред към част 51
