Епилог
Рафаел приключи разговора си с Александър и изключи комуникационния екран. Древният бе направил голяма услуга на един от Седмината на Рафаел и макар Александър да бе казал, че няма дълг, Рафаел независимо от това бе посегнал да му благодари.
– Защо се обади? – Попита Елена. – Нямаше ли да е по-добре просто да оставим нещата да си лежат? – Добави тя, докато излизаха на скалите зад дома им. Пред тях и под тях Хъдсън беше вял и скучен под натежалото от облаци небе, Манхатън беше достатъчно засенчен от мрачното време, така че редица високи сгради бяха включили осветлението си, въпреки че беше едва ранния следобед.
– Не трябва да забравяш, че макар Александър да изглежда малко по-възрастен от мен, той е със стотици хиляди години по-стар.
– Той е като майка ти – очаква определено учтиво поведение?
– Ти се превръщаш във все по-елегантна и знаеща съпруга. – Тонът му можеше да е закачка, но думите бяха истина; Елена беше принудена да усвои невероятно дълбоки знания за изключително кратък период от време. – Скоро редовно ще организираш ангелски балове.
– Ей, внимавай с обидите. – Тя насочи ножа към него, преди да се изплъзне. – Това обаче е деликатно нещо, нали? Когато говориш с Александър, не е като когато говориш с Елижа или дори с Тит.
Рафаел наблюдаваше как в далечината в дома им прелитат характерните фигури на изтребителите на Легиона.
– Ела. Ще говорим, докато летим. Скоро трябва да си в гилдията.
Разперила криле, Елена се издигна в нисък полет над Хъдсън, след което използва въздушните течения, за да се издигне. Не беше нужно Рафаел да прави същото, но той го направи, за да могат да летят крило до крило към града.
„Тит ми помогна да се обучавам, когато бях стриптийзьор“ – каза той, след като и двамата бяха на мястото си – „но след като се издигнах, той прие, че съм архангел и съм му равен в Кръга.“
„Александър, от друга страна, винаги е имал проблеми с факта, че съм станал архангел само на хиляда години. Това превърна Рафаел в най-младия ангел, който някога е ставал архангел. В резултат на това никога не мога да му позволя да се отнася с мен като с младеж. Той може да се смее с Тит и да го нарича „старец“, докато другия архангел го нарича „кученце“, но такива игри никога няма да се случат с Александър.“
„Направо.“ – Плитката на Елена се плъзна по рамото ѝ, докато тя се носеше наляво с вятъра, а радостта ѝ от полета беше очевидна. – „Той е като баща, който не може да приеме, че детето му е пораснало.“
„Добра аналогия. Почти до Манхатън“ – каза той, – „виж.“
Отговорът на Елена беше лишен от притеснението, което я бе изкривило в дните непосредствено след падането на Илиум. Блубел и Искрица отново си спретнаха състезание.
Недалеч от Кулата двата ангела се надбягваха в права вертикална линия в облаците. Докато Рафаел наблюдаваше, Аодхан изпреварваше, Илиум го изпреварваше, само за да бъде изпреварен самия той… и тогава всичко отиде по дяволите.
Илиум се заби в стратосферата, когато света внезапно се разби в синьо-златист дъжд. Ударил Елена до себе си, дъждът заблестя и залепна, разпръсквайки кожата и косата ѝ.
„Рафаел, какво става?“
„Той се издига.“ – Сърцето на Рафаел се разтуптя. – „Земя. Сега.“ – С това кратко указание той знаеше, че интелигентната му съпруга няма да се бори, не и с въздушните течения, които вече бяха бурни около тях; той се издигна в небето след Илиум.
Не се правеше така, че да се намесва във възнесението на ангел, но момчето беше твърде младо, стотици години твърде младо. Точно в този момент Рафаел не можеше да не си спомни за Илиум като за момчето, което бе срещнал за първи път, за онова, което го бе следвало из цялото Убежище и му бе разказвало истории за приключенията си. Малкото момче със сини криле, което заедно с по-тихия си приятел Аодхан беше измайсторило повече трикове от повечето други деца, взети заедно.
На не много повече от петстотин години тялото на Илиум просто не беше достатъчно силно физически, за да се справи със силата, която живееше във вените на един архангел всеки миг от всеки ден. Хиляда години бяха непосилни – Рафаел едва бе преживял прехода, усещаше как кожата му е на път да се скъса, когато се приземи след възнесението си. Беше му нужна цялата му воля, за да се задържи, вместо да се разлети на парчета.
Днес, използвайки същата тази жестока сила, за да пресече нестабилните въздушни течения, които бяха накарали други ангели да паднат върху най-близките повърхности за кацане, той се стрелна директно към Илиум. По-младият мъж светеше в златисто, от него се изливаше толкова много сила, че заплашваше да се възпламени и да го унищожи. Тялото му беше наведено назад, крилете му висяха безсилно, макар че ръцете му бяха свити в юмруци, а челюстта му – стисната.
Рафаел не се поколеба.
Пробивайки се през златния пламък от сила, той сграбчи Илиум с хватка за горните части на ръцете му.
– Илиум!
Очите на синьокрилия ангел срещнаха неговите, чист ужас в златните дълбини, пълни с горещ червен огън. Сякаш кръвта му кипеше в него.
– Господарю. – Звукът беше напрегнат. – Не мога…
Главата му се отдръпна назад, а от очите, устата и кожата му се разля светлина.
Отказвайки да види назъбените пукнатини, които се появяваха в плътта на Илиум, когато суровата сила си пробиваше път от тяло, което не беше създадено да я поеме, Рафаел „улови“ тази сила със своята. Действаше по сляп инстинкт, нямаше причина да вярва, че това ще се получи. Макар че имаше слухове и подозрения, че Леуан е придобила способността да изсмуква сила от други архангели, от това, което Рафаел бе видял в битката над Ню Йорк, единственото, което можеше да направи, бе да се храни с Кръга по същия начин, както с всеки друг.
Никой архангел не би могъл да улови истинската сила на друг архангел.
Единствено…
Силата на Илиум се издигна по ръцете му и навлезе в кръвта му. Той насочи излишъка към небето, където той се превърна в разкъсана мълния. Когато светкавицата се опита да се влее обратно в Илиум, той я задържа със син щит, облизан от преливащ огън, и продължи да улавя новата енергия, която се изливаше от Илиум.
Силата, която разпръсна, се блъскаше в щита му, но тя беше нова, крехка. Изпращайки собствената си енергия в него, той го накара да се разпадне. Отново и отново, и отново. Дъждът продължаваше да блести в синьо злато около него, но дъха на Илиум започна да идва малко по-лесно.
Златната светлина все още пулсираше под повърхността на кожата му, но вече не се надигаше през пукнатините, които не кървяха, а светеха. Рафаел не знаеше какво ще се случи, ако завладее цялата сила, дали ще убие Илиум, или ще унищожи шанса му за възнесение. Той спря.
– Можеш ли да полетиш надолу? – Бяха се издигнали достатъчно високо и бяха обгърнати от толкова много ослепителна светлина, че никой не можеше да види какво е направил Рафаел, но ако Илиум трябваше да се присъедини към Кръга, не можеше да изглежда слаб, най-малко сега.
С изрисувано лице и очи, светещи в ярко злато, Илиум стисна силно ръката на Рафаел, докато разперваше крилата си.
– Да. – Още една напрегната дума. – Не е далеч.
– Следвай ме. Насочи се към Аодхан. – Балконът на кулата, на който бе видял да каца другия ангел, беше най-близката възможна точка.
След това се спусна през вече мъртвешкия въздух, като прецени, че Илиум няма фин мускулен контрол над крилата си. Новата енергия в тялото на по-младия ангел го бе завладяла. През цялото време поддържаше мисловна връзка с другия мъж, като се стараеше да се приземи пръв, за да може да прекъсне падането на Илиум, ако той се разбие. Но синьокрилия ангел успя да се приземи на крака… едва-едва.
Аодхан, чието лице беше съсипано, посегна да протегне ръка, но спря.
Очите на Илиум отразяваха стотици различни емоции, докато той гледаше Рафаел.
– Господарю. – Гласът му беше толкова изпълнен със сила, че едва се разбираше. – Не съм готов. – Кръвта бликна от устата му, беше отмита от проливния дъжд, който вече не оцветяваше синьото злато.
Силата, разбра Рафаел, смазваше вътрешните органи на Илиум. Оставена сама, тя щеше да го убие за броени минути. Хванал се отстрани за шията на по-младия мъж, Рафаел погледна в очите му и привлече още малко от силата в себе си. Не искаше да открадне това, което беше изконно право на Илиум, но нямаше да позволи на един от Седемте да умре.
– Съсредоточи се върху това да я контролираш – каза той точно когато Елена се приземи на ръба на балкона. – Дръж силата в здрава хватка.
Илиум стисна челюстта си, загледа се в очите на Рафаел, но кръвта продължаваше да бълбука.
Внезапно до него се озова Аодхан, ръката му бе обвита около кръста на Илиум отзад, докато той поддържаше приятеля си.
– Съсредоточи се – нареди той. – Съсредоточи се!
Недалеч от Рафаел Елена говореше по мобилния си телефон.
– Лейди Калиане – чу се в слушалката. – Не, не мога да чакам! Повикайте я!
Едва след няколко удара на сърцето Елена каза:
– Госпожо, съжалявам, че съм толкова груба, но Илиум се е издигнал и това го убива.
Притичала с този рязък поздрав, тя постави телефона до ухото на Рафаел.
– Майко – каза той. – Мога да извлека силата му, но не знам какво ще му направи. – Доколкото Рафаел знаеше, никое възнесение не беше спирано или обръщано, но в сравнение с майка си той беше живял само миг като светулка във времето.
– Момчето е обвързано с теб? – Калиане се обърна рязко. – Кръвно?
– Да. – Връзката беше създадена, когато Илиум стана един от Седемте. Отчасти затова всички от Седемте му можеха да установят контакт с него, независимо от възрастта им и от това дали са ангели или вампири.
– Абсорбирай енергията, цялата. Сега, преди да е станало твърде късно.
Без да спори, когато Илиум се задушаваше в собствената си кръв пред него, Рафаел отвори сетивата си и направи това, което беше направил инстинктивно в небето. В него се втурна сила, златна и изпълнена с радост от живота, която си беше чиста проба Илиум. И все пак тя се сля с тази на Рафаел толкова безупречно, че сякаш беше предназначена за него.
Беше силен… но млад. Въпреки това златната светлина се свързваше с клетките на Рафаел по начин, който говореше, че го прави по-силен на постоянно ниво. Сякаш към основата на силата му бе добавена още една скоба.
Не просто увеличаване на силата. Еволюция, която отнема секунди, а не еони.
Задъхвайки се, Илиум се поклащаше, но Аодхан го държеше изправен, докато Рафаел продължаваше да прави невъзможното и да абсорбира силата на друг архангел. Само че Илиум не беше в Кръга. Когато двама членове на Кръга застанеха един до друг, се усещаше слаб ефект на отблъскване, сякаш не им беше писано да бъдат толкова близо. То беше достатъчно слабо, за да се игнорира за кратки периоди, но винаги присъстваше.
Рафаел не усещаше нищо подобно с Илиум.
– Да – чу зад себе си Елена, точно когато изцеди последната капка от новата енергия от Илиум. – Мисля, че се получи. – Пауза. – Да, ще го направя. – Завъртя се и каза: – Да го вкараме вътре.
Между Рафаел и Аодхан успяха да вкарат Илиум в кабинета откъм балкона – който се оказа на Онър – и да затворят вратата. Елена натисна бутона, който затъмняваше прозорците, и едва тогава Илиум рухна на най-близкия стол, а крилата му се разпериха от двете страни.
– Какво се случи? – Каза той, като цялото му тяло се тресеше.
Когато Аодхан приседна пред него и отметна назад капещата коса на Илиум, синекрилия ангел се разтрепери и се наведе към ласката. Трябваше му време, за да спре да трепери, а когато го направи, трябваше да вдигне глава, за да срещне погледа на Рафаел.
– Господарю, аз не съм архангел.
– Не – съгласи се Рафаел. – Един ден може и да станеш, но на тази възраст тялото и ума ти не могат да се справят със силата. – И с това, че сега живееше в Рафаел, Илиум не показваше признаци на възнесение.
След като намери бутилка със студена вода, Елена я даде на любимия си Блубел и, кацнала на подлакътника на стола му, нежно го погали по гърба, а върховете на пръстите ѝ докоснаха крилата на Илиум.
– Майка ми каза ли нещо друго? – Попита я Рафаел.
Сивото на очите на Елена беше тъмно, а сребърния пръстен – ярък.
– Иска да ти се обади.
Без да чака, в случай че Илиум отново започне да свети със сила, Рафаел използва телефона на своята съпруга, за да се обади, като го пусна на високоговорител, за да могат всички да чуят какво има да каже Калиане. Очакваше да се обади техника, който следеше комуникационната система, която беше поръчал на Илиум да организира за Аманат, но малкия екран беше изпълнен с лицето на Калиане.
– Сине – каза тя, а изражението ѝ беше притеснено. – Вашият град все още ли стои?
– Да. – Тревожният ѝ въпрос го накара да разбере смайващата истина: ако не беше там, за да спре преждевременното възнесение на Илиум, смъртта на младия ангел щеше да доведе до катастрофална ударна вълна. – Виждала ли си това преди, майко?
– Да, в една каскада в самата зора на моето съществуване. Преди да стана архангел.
Рафаел не можеше да си представи онова време – майка му беше била сила през целия му живот.
– Какво се е случило?
– Един ангел, който беше командир на архангел, се издигна без предупреждение. Той беше само на седемстотин години и тялото му не можеше да удържи силата. – Тъга в нея от загубата на този отдавнашен ангел. – Той умря в гръмотевична ярост и взе със себе си над двадесет хиляди души.
Издухвайки тежък дъх, Илиум се изправи на крака. Беше разтреперан, но успя да си проправи път до Рафаел, за да се изправи пред Калиане.
– Госпожо – каза той и се поклони дълбоко. – Вие спасихте живота ми. Благодаря ви.
Калиане наклони глава, докато Рафаел хвана Илиум, преди да се преобърне назад, докато се изправяше от поклона.
– Седни, дете – нареди майката на Рафаел. – Ти си повреден.
Илиум не спореше.
– Повреден? – Тонът на Елена беше остър. – Трябва ли да се притесняваме за това?
– Не. Би трябвало да се възстанови сега, когато силата е извън него. – Калиане се облегна назад на седалката си, косата ѝ беше прибрана на плитка, а тялото ѝ беше облечено в стари бойни кожи, подобно на Елена. – Въпреки че ангела в моята младост умря, имаше слухове за друг млад ангел, който се възнесъл твърде рано, но който оцелял, защото имал кръвна връзка – и доверие – със своя архангел. Той беше слаб след предаването на властта, но се възстанови напълно.
Тя погледна към Рафаел.
– Архангелът обаче набра сила.
Рафаел усети как кръвта му изстива.
– Не възнамерявам да открадна това, което по право принадлежи на Илиум. – Беше направил това, което трябваше, само за да спаси живота на Илиум.
– Можеш да го вземеш, сир. Настоявам за това.
Пренебрегвайки нечетливите думи на Илиум, Рафаел задържа погледа на майка си.
– Не мога насила да спра възнесението му, ако това е, в което му е писано да се превърне.
– Внезапните възнесения на твърде младите се случват само по време на каскада – посочи Калиане. – И в трите случая, за които знам, въпросния ангел е бил или втори архангел, или по друг начин в най-близкия му кръг.
– Мислиш, че става дума за предаване на властта? – Приближавайки се, за да може да погледне към екрана, Елена застана с тяло и криле, докосващи тялото на Рафаел в тиха, силна близост. – Но какво щеше да стане, ако Рафаел не беше тук?
– Каскадата никога не е предвидима, консорте – каза Калиане, а в гласа ѝ се усещаше смазваща възраст. – Няма как да се предвиди дали подобен инцидент ще се повтори, или е бил единствения път и момчето вече не е в опасност. – Очите ѝ задържаха тези на Рафаел. – Единственото, което мога да ти кажа, е, че ако не вземеш властта, той ще умре и ще вземе със себе си десетки хиляди. Няма друг възможен изход.
– Фактът, че изобщо можеш да погълнеш силата – бавно каза Елена, – трябва да означава нещо, нали?
Калиане повдигна вежди.
– Съществен момент. Истинското възнесение не позволява никаква намеса, дори от страна на най-силния Древен.
Двамата продължиха да говорят, но Калиане не знаеше почти нищо повече. След като се збогува, Рафаел се обърна и видя, че Илиум отново се е изправил на крака. Лицето му беше лишено от всички щитове, изведнъж стана непоносимо младо.
– Не съм готов – каза той отново, а гласа му се разтрепери. – Не съм готов да напусна твоите Седем.
Хващайки го отстрани за врата, както и преди, Рафаел го издърпа в прегръдките си.
– Не съм готов да си тръгнеш. – Очите му срещнаха тези на Елена над главата на Илиум, докато синьокрилия ангел го държеше здраво. – „Майка ми е права. Сега не му е времето.“ – Един ден Илиум щеше да стане сила, но трябваше да израсне в тази сила, а не да му я налагат насила от насилието на Каскадата.
До Елена стоеше побелелият Аодхан.
„Сега той ще има нужда от теб повече от всякога, Аодхан“ – каза Рафаел. – „Дръж го в настоящето, а не в бъдещето, което може да се случи, а може и да не се случи.“
Очи с пречупено синьо и кристално зелено, чиито парченца се пръскаха навън от черните зеници, срещнаха Рафаел.
„Да, сир.“
Освобождавайки Илиум едва след като по-младия ангел престана да трепери, Рафаел погледна в очите, които се бяха върнали към обичайното си ярко злато, лишени от тъмночервения пламък.
– Отиди в апартамента си. Почивай. Ще поговорим повече, когато се събудиш, но знай едно. Ако това се случи отново, аз ще бъда там.
– Лейди Калиане каза, че е непредсказуемо.
– Ако прехвърлянето на енергията е точка, както изглежда – посочи Рафаел – то ще се случи, докато съм наблизо.
Треперещото облекчение на Илиум изведнъж бе завладяно от емоция, която стегна кожата му върху скулите.
– Майка ми…
– Вече казах на Дмитрий да се увери, че Колибри знае, че си в безопасност и че това, което се случи днес, е обикновен експеримент с твоите и моите способности, който се е объркал малко. – Майката на Илиум все още беше на територията на Рафаел, но днес беше отишла на гости при Джейсън и Махия. – Джейсън ще потвърди и ще я държи далеч от всички записи, които може да са били заловени.
Очите на синьокрилия ангел заблестяха влажно.
– Благодаря ви, сир. Тя…
– Ще бдя над нея, Илиум. – Рафаел никога нямаше да бъде немилостив към Колибрито. – А сега върви.
Изчака, докато по-младия ангел излезе от стаята, а Аодхан му оказа подкрепа, и Рафаел се обърна към Елена.
– Докато Илиум е в безопасност, Колибрито ще приеме неясно обяснение, но трябва да намерим начин да обясним това на широкия свят на безсмъртните като нещо различно от възнесение. – Ако някой от Кръга повярва, че Илиум е слаб архангел, той ще се превърне в мишена.
– Имам идея. – Дмитрий изтича в офиса. – Работя върху нея от мига, в който те видях да летиш към Илиум. – Вторият на Рафаел прокара ръка през косата си, черната му тениска се опъна по гърдите му. – Единственото, което всички наистина видяха, беше Илиум и ти, който се ускори в небето. Изображенията, направени чрез телескопи и сателити, показват само ослепителна мъгла от светлина. – Той постави няколко разпечатани изображения на бюрото на Онър.
Всяко от тях показваше сияние, достатъчно болезнено, за да предизвика трептящи послеобрази върху ретината. Нямаше начин да се разбере кой е вътре в светлината.
– Ще допусна да изтече, че ти и Илиум сте тествали прехвърляне на енергия, каквото Леуан може да прави с войниците си. – Тонът на Дмитрий беше ясен, а чертите му мрачни. – Ще допусна също така да изтече, че се е объркало и Илиум е загубил енергията в неконтролируемия скок, който е предизвикал дъжда и мълниите. Никой няма да забрави чистата ярост на инцидента – неуспешен експеримент или не, ти явно не си лесна мишена. – Кратка пауза, преди устните му да се изкривят в мрачна усмивка. – Убеждението, че сте провеждали опасни експерименти с него, ще даде отговор и на оставащите въпроси за по-ранното му падане.
– Направи го. – Рафаел бе оценявал тактическия ум на Дмитрий много пъти през вековете, но никога повече от днес. – Никой не иска да приеме, че един ангел, който едва ли е на повече от петстотин години, може да се възнесе. Всичко, което трябва да направим, е да дадем алтернативно обяснение.
След като Дмитрий си тръгна, Елена взе една от снимките.
– Рафаел, въображението ми ли е или си по-силен?
Разбира се, неговата съпруга щеше да усети промяната. Бяха прекалено тясно преплетени, за да е другояче.
– Онова, което поех от Илиум, не се отмиваше. То се вплете в тялото ми, своеобразен спомагателен генератор.
Пускайки снимката, Елена се обърна към него, като ботушите ѝ докосваха неговите.
– Ако теорията на Калиане за преноса на енергия е вярна, тогава Илиум е станал по-временен, защото се нуждаеш от повече енергия, отколкото можеш да генерираш сам. – Тя протегна едната си ръка защитно върху сърцето му, като прокара палеца на другата по дясното му слепоочие, върху знака на Легиона.
– Идва нещо лошо. По-лошо от преди.
Обгръщайки я с крилата и ръцете си, Рафаел не каза нищо. И двамата знаеха, че тя е права.
Единадесет архангели.
Опасно близко възнесение, което можеше да унищожи цял един град.
Двама Древни, които ходеха по земята.
Един архангел, който можеше да даде изкривена форма на живот.
Каскадата набираше скорост.
Пекин вече го нямаше. Ню Йорк и територията на Елижа едва бяха оцелели. Никой не можеше да предвиди каква част от света щеше да остане жива, когато Каскадата приключи.
– Заедно, хбебти.
– Винаги, Архангеле.
