Налини Синг – Архангелски легион ЧАСТ 16

Глава 15

Рафаел не отмести поглед от Михаела, докато нареждаше на Илиум да заведе Елена до Гейбъл Хаус – мястото, което жената архангел бе заела в краткосрочен план. Беше напуснал къщата на болестта веднага щом един от далечните му разузнавачи я бе забелязал да лети към територията и бе предприел дългия полет, за да я придружи – жест, който тя бе възприела като добре дошъл, но който той бе направил, за да се увери, че не е довела армия.
Тя не беше довела такава, ескортът ѝ се състоеше от един ангелски ескадрон и един вампир, като вампирът се качи при ангелите с помощта на лек самолетоносач, предназначен за тази цел. Ако Михаела беше в бедствено положение или се страхуваше от предстоящо нападение, той щеше да изчака с този разговор, но облечена в зелен костюм, който обгръщаше извивките ѝ, тя се движеше с пищна чувственост, а действията ѝ имаха за цел да му напомнят, че е смятана за най-желаната жена на света.
Рафаел би предпочел да спи в яма с отровни змии, отколкото с Михаела.
Все пак ѝ беше дал време да си почине и да хапне след пътуването, защото не искаше да навреди на бебето в утробата ѝ.
– Радвам се, че имаше разума да не посягаш на дома ми – каза той сега.
Инсинуативна усмивка.
– Неудобно е да не ползвам собствената си собственост, но знам, че защитаваш малката си смъртна – а Райкър има вкус към нея. Ако бяхме съседи, щеше да е невъзможно да го спрем да прекоси гората, за да стигне до нея.
Райкър, помисли си Рафаел, нямаше да докосне Елена. Последния път, когато се бе приближил до нея, Рафаел просто бе изтръгнал сърцето му и го бе оставил да се гърчи на земята. Ако любимия вампир на Михаела беше забравил този урок, Рафаел с удоволствие щеше да го преподаде отново – този път с окончателно заключение.
– Не довеждай повече Райкър на моя територия, освен ако не искаш да е мъртъв.
– О, Рафаел, не исках да те ядосвам. – Изпълнена с мъркане, тя сякаш отиде да сложи ръка на гърдите му.
Той хвана китката ѝ, преди тя да успее, костите ѝ се изтъниха под неговата хватка, и воден от инстинкта, който казваше, че всяка нейна дума е медена лъжа, активира лечебната си способност. В него се вляха знания за физическата сила на Михаела, за отвратителния киселинно-зелен порок, който тя носеше в себе си в резултат на деня, в който Юръм бе разчупил гръдния ѝ кош, за да си поиграе с кръвожадното ѝ сърце… за празнотата в утробата ѝ.
Освободи я с такава сила, че тя се препъна с крачка назад, и каза:
– Не пресичай повече граници, отколкото вече си престъпила, като си влязла в земите ми без покана. Не съм твой, за да ме докосваш. – Само една упорита, интелигентна и опасна жена имаше това право.
Стягане на буйна кафява кожа върху остриетата на скулите ѝ, отхвърляне, анатема за жена, свикнала да бъде обожавана от мъжкия пол.
– Мислех да изложа случая си лично. – Накланяйки глава настрани, лъскавите черни къдрици на косата ѝ блестяха с бронзови отблясъци, тя постави дланите си плоски върху вдлъбнатия склон на корема си. – Мислех, че ти, от всички е Кръга, ще проявиш доброта към жена с дете. – Тонът ѝ се промени, стана по-хрипкав, а зараждащата се усмивка – болезнена в привидната си нежност. – Като млад си бдял над ангелските ясли. Винаги съм уважавала това у теб, Рафаел – готовността ти да защитаваш най-ценните ни съкровища.
Рафаел се зачуди дали Михаела е толкова свикнала да манипулира мъжете, че просто не разбира, че той не може да бъде оформен според изискванията ѝ със сладки думи, подплатени с подтекст за секс.
– Аз вече не съм млад мъж – каза той, виждайки как очите ѝ се свиват при продължаващия лед в тона му – а ти се приближи опасно близо до фатално нарушение на правилата на гостоприемството.
Пусна ръце и се обърна с драматичен замах в блестящ бронз, а крилете ѝ се извиха грациозно над гърба ѝ.
– Ти си жесток. – Яркозелените ѝ очи бяха мокри, когато се обърна отново към него. – Аз те моля за убежище, а ти искаш да си играя с формалностите? Знаеш, че съм загубила дете! Не мога да загубя друго.
За миг той почти ѝ повярва, помисли си, че може би е направила спонтанен аборт и е „забравила“ знанието в агонията си… но после тя се предаде, устните ѝ се извиха с най-малка частица при колебанието му. Котешкото ѝ самодоволство отговори на последните му въпроси, каза му, че няма нужда да бъде нежен.
– Стига с тази шарада, Михаела.
– Шарада? Ти ми се подиграваш! – Тънък пръстен от киселинно зелено пулсираше около по-богатия оттенък на ирисите ѝ, безпогрешен физически знак за влиянието на Юръм. – Аз съм уязвима, а ти си силен. Моля те за помощ! Къде е шарадата?
Позволявайки на собствената си сила да се повиши, той усеща как крилата му започват да светят.
– Ти не носиш бебе.
Мълчание, шокът ѝ бързо се превръща в ярост.
– Обвинение в преднамерена лъжа! Подстрекаваш към война!

* * *

Златиста светлина изпълни широките прозорци на грациозната къща, в която Илиум посочи на Елена да кацне.
– Хубав ловецо, липсваше ми.
Тя изсвири с дъх, остриетата паднаха в двете ѝ ръце, когато разпозна русокосия вампир, който бе оформил простото изказване в заплаха, костите на лицето му бяха изтънчени до неземна красота, която даваше да се разбере, че е далеч над стогодишна възраст.
Последния път, когато бе видяла Райкър, той бе притиснат до стената на съседната къща, с откъснат крак на стол през гърлото и кръв, която капеше по слепоочията му. Днес любимият пазач на Михаела оголи зъби в дива усмивка, в която нямаше нищо естествено, нищо разумно, след което махна с ръка към входната врата в подигравателен поздрав.
– Моята господарка одра кожата от гърба ми и я превърна в кесия.
Космите по тила ѝ се надигнаха при спомена за начина, по който беше направил това признание със същата страховита усмивка, Елена затегна хватката си за остриетата.
– Виждам, че си оздравял.
Ласкаво погалване с език по горната му устна.
– Отдавна чаках да остана насаме с теб. – Очите му преминаха през главата ѝ точно когато тя чу студения шепот на звука, който беше Илиум, разкопчаващ меча, който винаги носеше по гръбнака си, оръжието, скрито от блясък, който говореше за нарастващата сила на Илиум.
– Върви – промърмори той, а после повиши глас. – Аз ще наглеждам бясното куче на Михаела, ще го избавя от мъките му, ако се окаже проблемно.
Очите на Райкър заблестяха кърваво, зъбите му проблеснаха, но той запази дистанция, когато тя мина покрай него и влезе през входната врата.
„Рафаел, колко е зле?“
„Михаела не чака дете, вероятно никога не е чакала.“
„Не мога да повярвам, че е използвала спомена за собственото си мъртво дете в една схема.“ – Погнусена от бездушието на подобна постъпка, тя последва звука на повишения глас към голямата, но иначе незабележима централна част на къщата. Рафаел стоеше в центъра, а Михаела – на няколко метра от него.
Изящната кожа на архангелката, с цвят на кафе, примесено с мляко и покрито със златен прах, беше зачервена, сякаш в резултат на страстен спор; тялото ѝ беше олицетворение на женското съвършенство в изумруденозеления катсуит, който галеше всяка извивка и вдлъбнатина.
Рафаел отговори на това, което Михаела беше казала, точно когато Елена направи първата крачка към него.
– Това не е лъжа, която можеш да се надяваш да поддържаш – така че, ако наистина не желаеш война, намали загубите си и си тръгни.
Като стрелна Елена с остър като кинжал поглед, Михаела каза:
– Виж, твоят домашен любимец пристигна – думите бяха захаросани. – Научила ли се е вече да сяда и да проси по команда?
Елена направи тона си също толкова сладък, докато играеше с ножа за хвърляне по пръстите си.
– Не, но сега целта ми е още по-добра. – Може и да беше дребнаво, но ѝ доставяше удоволствие да види яростта в изражението на Михаела при напомнянето, че Елена някога е заровила острието в очната ѝ ябълка.
– Недей. – Това беше меко предупреждение от страна на Рафаел, когато Михаела вдигна ръка, а върховете на пръстите ѝ се пропукаха в драматично зелено.
В дланта на Рафаел се образува кълбо от ангелски огън.
– Не знам защо толкова се забавляваш с това същество. – Михаела сви пръсти. – Но ти предлагам да го научиш на маниери.
Елена се нацупи, но въпреки това разбра, че Михаела иска да има повод да я нарани, и замълча, докато Рафаел говореше с тон, който можеше да предизвика кръв.
– Преценявам, че ще е натоварващо за ескадрата ти да предприеме обратния път наведнъж, така че можеш да останеш като гост до полунощ. Ако е по-късно, ще го считам за нарушение на закона.
По скулите на Михаела бяха нанесени жестоки червени щрихи, знакът за емоционална интензивност само подчертаваше невероятната ѝ красота.
– Един ден – мърмореше тя – един ден ще разбереш какво си отхвърлил тази нощ и тогава ще молиш за моите услуги.
„Мога ли да я пробода?“
„Само ако тя все още е тук след полунощ.“

* * *

Никой от двамата не проговори повече, докато не се приземиха на моравата на собствения си дом. За краткото време, през което Елена беше в Гейбъл Хаус, нощта беше започнала да отстъпва място на деня, а от другата страна на реката Манхатън беше обвит в мека, вихрена сивота, светлините на високите сгради бяха приглушени.
– Искам да следиш дискретно Михаела и хората ѝ – нареди Рафаел на Илиум, синьокрилият ангел беше долетял обратно с тях. – Почти се е разсъмнало, така че можеш да тръгнеш сам, но на всеки десет минути се свързвай с Аодхан.
– Господарю. – Илиум се издигна с едва доловимо шумолене, а сребристосините криле бяха погълнати от сивото, докато се издигаше над облачния слой.
С криле, които докосваха росната трева, Елена тръгна по моравата.
– Само аз ли, или богинята Кучка не беше на себе си тази вечер? Движенията ѝ бяха странно отривисти.
– Вредите на Юръм.
Елена се надигна при мисълта за бившия любовник на Михаела, лудия архангел, който бе оставил след себе си следи от осакатени и окървавени тела… включително любовницата на Джефри, онова жалко, бледо копие на Маргарита. Откъснати крайници, напъхани в крещящи усти, разкъсани ребра, за да разкрият блестящи вътрешности, обесени и окървавени тела – Юръм беше извършил жестокости, които Елена дори не си беше представяла за възможни.
– Юръм изтръгна сърцето ѝ – каза тя, спомняйки си ужаса си от зейналата рана – остави това светещо червено огнено кълбо в гърдите ѝ. Пряк контакт. – Единственият друг човек, който е имал толкова близък контакт с Юръм и е оцелял, е била Скръб и тя безспорно е излязла от него променена на фундаментално ниво.
Младата жена вече не беше човек, но не беше и вампир; щеше да гладува без кръв, както би гладувала без храна. Освен това имаше и потенциален нападател, два пъти по-голям от нея, чийто врат беше счупила в самозащитна фуга. Сега, когато тренираше, за да се научи как съзнателно да управлява силата и скоростта си, Елена знаеше, че Скръб също е под постоянно наблюдение за признаци на същата убийствена лудост като нейния „кръвен баща“ – термин, който беше чувала да използва Дмитрий.
Вбесяваше Елена, че дръзката млада жена не може да избяга от Юръм, но Скръб не беше проблемът в този момент.
– Ами ако Михаела откаже да си тръгне?
– Тогава ще я принудя да излезе.
Вината я сграбчи в костеливите си ръце. Ако Михаела се сдобиеше с нападателна сила в Каскадата, всяка битка щеше да е коварно неравна за Рафаел.
– Бих отмил нощта, Елена. – Рафаел се обърна към къщата.
Стомахът ѝ се свиваше, а предишният ѝ гняв към него беше погребан под смразяващото напомняне, че може би просто го е убила, и тя тръгна мълчаливо.
Затваряйки вратата на спалнята зад тях, Рафаел премина от другата страна, за да отвори балконските врати и да пусне студения утринен въздух.
– Ела тук, ловецо.
– Какво има?
– Бих искал да знам – тонът му беше назъбено острие – защо моята съпруга пази тайни, които я карат да лети в себе си.
Тя трепна и го подмина, за да застане на самия край на балкона.
– Ядосана съм на теб заради случилото се с Ранзъм.
– Може и да си ядосана, но разбираш решението. – Толкова безмилостен отговор, колкото и начинът, по който се беше справил със Сиси. – Не това криеш от мен.
– Нищо.
– Сега ме лъжеш? – Студена, смъртоносна, всяка дума е шлифована като стомана на меч.
Завъртя се с лице към него и сви ръце в юмруци.
– Престани да се опитваш да ме сплашваш – аз съм твоя съпруга.
– Не мисля, че имаш способността да бъдеш сплашвана – дойде леденият отговор, но очите му, те бяха жестоки сини пламъци. – Какво криеш, Елена?
Неумолим и свикнал да получава отговори на въпросите си, той нямаше да се откаже от това, знаеше тя, но мисълта да му каже истината беше камък в корема ѝ.
– Остави го – каза тя със стисната челюст. – Моля те просто да го оставиш.
– Когато то поставя сенки под очите ти и те кара да преглъщаш думите си? – Той се пресегна, за да хване челюстта ѝ. – Не. Боли те и аз ще разбера защо.
– „Но аз не го направих и той не можеше да ми помогне, след като другите научиха за прегрешението ми.“
Думите на Илийм плиснаха студена вода върху горещината на самозащитната ѝ реакция. Тя не можеше да направи същото с Рафаел, не можеше да го направи безпомощен пред лицето на болката си. Поемайки треперещ дъх, тя постави свита в юмрук ръка на гърдите му и разбра, че е време да спре да се крие от щетите, които е нанесла.

* * *

На път да каже на Елена, че няма да напуснат този балкон, докато не му каже истината, Рафаел бе заглушен от леката тежест на юмрука ѝ върху гърдите му.
– В Убежището – започна тя – чух това, което казаха: че ти си най-могъщият младеж, който някой някога е виждал. – Гласът ѝ беше сурова емоция, а чертите ѝ – мрачни. – Станал си член на Кръга в края на първото си хилядолетие – това те прави изключителен. А сега…
Тогава той видя мъчението, което тя си причиняваше, и трябваше умишлено да сдържа гнева си, че е направила това, че си е причинила вреда по такъв коварен начин. Освобождавайки хватката си за брадичката ѝ, за да не я нарани по невнимание, той завърши изказването, което тя беше започнала, без да се опитва да прикрие яростта си.
– Сега другите придобиват порочни сили, докато аз, изглежда, съм придобил само отрицателна способност.
Упорита както винаги, неговата съпруга задържа погледа му.
– Това е вярно и е заради мен. – Висцерална болка. – Аз съм твоят убиец – никой друг!

Назад към част 15                                                      Напред към част 17

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!