Налини Синг – Архангелски легион ЧАСТ 2

Глава 1

Елена гледаше как патиците се кълват една друга в езерото в Сентръл парк и си помисли за последния път, когато беше тук. Седеше на същата тази пейка и размишляваше върху факта, че дори патиците не могат да бъдат ненасилни, докато умът ѝ трескаво се бореше да намери изход от бъркотията, в която се бе озовала – бъркотия, в която бе проследила луд архангел за друг безсмъртен, също толкова смъртоносен.
Блещукащо бяло-златисто над зрението ѝ, когато вдигна очи към небето, ехо от онзи съдбовен ден.
– Здравей, архангеле.
Рафаел сгъна крилата си, а очите му бяха насочени към патиците.
– Защо ги намираш за толкова очарователни?
– Не ме интересуват. Просто това място ми харесва. – Собствените ѝ крила се притиснаха неудобно към седалката, построена за хора и вампири, и тя се изправи на крака. – Въпреки че мисля, че трябва да спонсорираш нова пейка там. – Тя посочи едно красиво място отсреща; през лятото то щеше да бъде засенчено от нежните зелени листа на цъфтяща череша, а през пролетта – от нежно розовите цветове. Точно сега, когато във въздуха се носеше целувката на зимата, дървото беше изцяло костеливо, рязко на фона на вечнозелените растения.
– Ще стане – каза Рафаел с хладнокръвна надменност, от която ѝ се прииска да го завлече обратно в леглото. – Осъзнаваш ли, че си способен да спонсорираш много такива пейки?
Елена примигна, както правеше винаги, когато си спомняше, че се е търкулнала в него. Не в сравнение с по-възрастните безсмъртни, разбира се, и далеч под лигата на Рафаел, но личното ѝ състояние беше повече от прилично, когато ставаше дума за начинаещ безсмъртен. Спечелени по време на лова, който бе счупил гръбнака ѝ, накарал я бе да кърви, докато гърлото ѝ не се напълни с тъмната желязна течност, и бе довел Рафаел в живота ѝ, парите в момента трупаха смешни лихви в сметката на гилдията ѝ.
– По дяволите – изсвири тя – Трябва да започна да мисля като богаташка.
– Ще ми бъде най-забавно да наблюдавам тази трансформация.
Свивайки очи, тя каза:
– Само почакай. Преди да се усетиш, аз ще бъда един от ангелите, които обядват.
Той се засмя, нейният опасен любовник, който носеше силата си като втора кожа и имаше лице с такава жестока мъжка красота, че тя се зашеметяваше наново всеки път, когато осъзнаваше, че той ѝ принадлежи. Коса от най-тъмната полунощ и очи от болезнено синьо, каквито няма никъде другаде на тази земя, Рафаел беше мъж, пропит със сила – никой никога не би го сбъркал с нещо друго, освен с това, което беше: архангел, който имаше способността да погуби един живот толкова лесно, колкото тя би могла да смачка мравка.
Крилете, които се извисяваха над раменете му, само задълбочаваха усещането за опасно изкушение. Перата му бяха бели, но с фини нишки от чисто злато, които привличаха погледа и светлината. Безупречни крила, но с изумителния „белег“ от златни пера, където някога го бе простреляла. Преди няколко месеца и неговите първични пера бяха започнали да стават златисти, само че процесът продължи отвъд жълто-златистото до блестящо метално бяло. Сега слънцето се улавяше за тези първични частици, докато той се смееше, разпалвайки илюзия за бял огън.
– Страхувам се – каза той, след като смехът утихна – че имам новина, която за съжаление може да насочи вниманието ти в друга посока.
Поставена нащрек от тона му, тя не обърна внимание на хората в далечината, чиито уста се отвориха при вида на забавлението на Рафаел, архангелът на Ню Йорк, който не беше известен със смеха си.
– Какво има?
– Имам две… интересни новини.
Стомахът на Елена се сви.
– Леуан? – Според шпионина на Рафаел, по-голямата „сестра“ – архангел е създавал отново преродени, макар и в малък брой. Леуан наричаше това даване „живот“, но ходещите ѝ мъртви слуги бяха кошмари, язва за света – и най-лошото беше, че много от тях го знаеха, очите им крещяха за помощ, дори когато телата им се премятаха, за да следват заповедите на господарката си.
След това имаше странни изсъхнали тела, намерени близо до крепостта ѝ, които никой не можеше да разпознае. Общото мнение беше, че те са неуспешни опити за създаване на преродени, но дали това е добра или лоша новина, всеки можеше да предположи сам за себе си.
– Тя не е…
Рафаел поклати глава, преди тя да успее да довърши въпроса си, черната коприна на косата му беше богата и тъмна.
– Майка ми – каза той – ни покани на бал.
Елена извади острие от една от меките като масло обвивки на предмишницата, която беше подарък от Рафаел.
– Извини ме, докато се пробождам в очите и се изкормвам, докато го правя. – Последния път, когато Елена беше присъствала на бал на безсмъртните, тя се беше изкъпала в кръвта на преродените, докато Пекин гореше около нея. И, о, да, да не забравяме, че се сгромоляса на земята, след като беше изтръгната от небето.
– Страхувам се, че не мога да разреша това – каза Рафаел с гласа, който тя смяташе за неговия „архангелски“, официален и безмилостен. – Кой тогава ще ме забавлява на бала? В противен случай може да бъда принуден да си извадя очите, а вярвам, че ти доста ги харесваш.
– Смешно. – Въздишайки, тя облегна глава на мускулестата му ръка, чиято кожа бе оголена от кафявите бойни кожи, които ѝ подсказваха, че е дошъл от спаринг, вероятно с Илиум. – Защо Калиане се забавлява?
Той разпери крилото си върху нейното в сусюррация от звуци, които бяха позната интимност.
– Нейният град и народ се събудиха напълно и тя иска официално да поздрави другите сили в света. – Пауза. – Майка ми може да е била много, но никога не е била невъзпитана; като Древна тя осъзнава отговорността си да участва в управлението на света, дори и да е от разстояние.
Сложна, интелигентна, някога луда, майката на Рафаел не беше жена, която може да бъде поставена лесно в някаква категория. Древната бе оставила сина си разбит и окървавен на едно забравено поле преди цял еон, но също така бе станала опасно рано от вековен сън, за да спаси живота на същия този син.
– Кога е балът?
– След по-малко от две седмици.
– Ще се погрижа бижутата ми да блестят и ноктите ми да са изрядни.
Устните на Рафаел отново се изкривиха, когато тя отмъкна ножа и протегна ръце, за да покаже неполирани нокти, подрязани ловко. Гърба на лявата ѝ ръка беше посинял от схватка с непокорен вампир, когото беше прибрала за гилдията преди няколко часа, а дланите ѝ, когато обърна ръцете си, се оказаха с множество мазоли.
Дори новоизлюпеното ѝ безсмъртно тяло не можеше да изтрие тези мазоли, не и когато работеше постоянно с оръжия.
– Не мисля, че маникюрът ще помогне.
– Ако някога ме докоснеш с омекотени ръце, ще знам, че в кожата ти ходи самозванец.
Някои жени можеха да възприемат думите му като обида; те накараха Елена да поиска да инициира много публична, много гореща целувка.
– И така – каза тя, обещавайки си, че ще се отдаде на тази особена нужда веднага щом останат сами – каква е другата новина?
– Може би първо трябва да взема оръжията ти.
Елена се опита да измисли какво може да е по-лошо от това да присъстваш на бал с най-могъщите, най-злокобните архангели, ангели и вампири в света и стигна до следното заключение:
– Баща ми иска да вечеря с нас?
– Не, не е Джефри. – Внезапно бруталният ъгъл на челюстта му ясно показа мнението му за баща ѝ. – Хайде, не можем да говорим за това там, където могат да ни чуят. – Отдалечавайки се малко от нея, крилото му се плъзна от нейното, той каза: – Искаш ли да опиташ вертикално излитане?
Елена се замисли за броя на свидетелите и съпостави този факт с напрегнатото усилие, което щеше да ѝ е необходимо, за да се издигне. Тази борба със скърцане със зъби щеше да издаде слабост по начин, който щеше да се отрази не само на нея, но и на Рафаел, а един архангел никога не можеше да бъде смятан за слаб, както заради смъртните, така и заради безсмъртните.
По всяка вероятност щеше да направи различен избор дори преди няколко месеца, когато се бореше толкова упорито, за да запази самочувствието си в новия свят, в който беше натикана. Сега разбираше много повече за тънкостите на баланса на силите в света, разбираше също, че макар Рафаел понякога да я разочарова с покровителството си, той няма желание да ѝ подрязва крилата.
– Не, не тук. – Влизайки в прегръдките му, тя сгъна обратно крилата си и той ги вдигна без усилие във въздуха, като се държеше стоманено около кръста ѝ, а сърцето му биеше силно и равномерно.
Разбиващите се вълни и соленото море, чистият и ярък дъжд, това беше мисловният аромат на Рафаел и той се задържаше във всеки неин дъх, караше тялото ѝ да се разболява. Винаги той я караше да изпитва болка. Леко се размърда в прегръдката му, притисна устни към гърлото му и усети как пулсът му се ускорява.
– Би ли танцувал с мен над Манхатън?
Дъхът ѝ секна при чувствения шепот, а идеята за преплитането на телата и крилете им в сурово сексуален акт беше чист адреналин в кръвта ѝ.
– Още не. Не мисля, че съм толкова смела. – Рафаел може и да притежаваше архангелската способност да ги предпазва от всякаква видимост, но тя все пак щеше да може да види града долу. – Харесва ми да танцувам с теб над морето. – Харесваше ѝ да усеща огромната му сила, докато се спускаха от смъртоносна височина, за да се ударят във водата. – Тази вечер?
– Съблазнен съм. – Отпуснал се над слоя облаци, той поиска устата ѝ за мрачна страстна целувка, която накара гърдите ѝ да се стегнат, а тялото ѝ да се запъти към дивото обещание на нощта. – Готова ли си? – Попита той, когато устните им се разделиха, а тялото му се стовари твърдо върху нейното.
При кимването ѝ той отпусна ръката си около кръста ѝ и тя падна през мъхестата целувка на облаците… за да разгъне крилата си и да закръжи нагоре по въздушния поток, като вълнението от полета по никакъв начин не бе намаляло поради факта, че бе имала една година, за да свикне с изумителното му чудо.
„Спешно ли е?“ – Попита тя. – „Какво трябва да обсъдим?“
„Не толкова спешно, че да не можем да летим.“
Погледна нагоре и го видя как си проправя път все по-високо и по-високо със спираща дъха лекота, докато не се превърна в далечна точка в небето… после усети как сърцето ѝ спира, когато той се спусна, елегантна стрела от бяло злато, която се изстреля покрай нея, ускорявайки се, докато не видя хората да крещят в парка долу. Секунда преди това, което за смъртен би било смъртоносен удар, Рафаел разпери криле и се изстреля обратно нагоре.
„Ти ужаси всички.“ – Собственият ѝ пулс беше в устата ѝ, кръвта ѝ гърмеше в ушите ѝ.
„Хората имат нужда да бъдат ужасявани от време на време. Това ги предпазва от пресичане на граници, които не бива да бъдат пресичани.“
„Не си ли се замислял, че може би архангелите трябва да бъдат предизвиквани от време на време“ – контрира тя. – „Че това би се справило с целия проблем с арогантността?“
„Всеки може да ме предизвика.“
Когато той направи завой към Хъдсън, Елена го последва, а речните ветрове разрошиха кичурите коса, които бяха избягали от плитката ѝ.
„Как могат хората да те предизвикват, когато са толкова уплашени?“
„Това не те е спряло.“
Е, той я беше задържал там.
„Но аз винаги съм имала щипка лудост в себе си.“
Летейки крило до крило с него, тя се извиси над водата, следвайки реката на север, преди да се обърне към къщата им в Анхиалския анклав. Разположена покрай скалите на противоположната на Манхатън страна на Хъдсън, тя беше великолепна сграда, от която се откриваше широка гледка към града, но за Елена беше просто дом.
„Монтгомъри е приготвил нещо специално за теб. Не разбивай сърцето му.“
Елена се усмихна при мисълта за камериера.
„Знаеш, че между мен и Монтгомъри има взаимна любовна връзка.“ – Стъпала на крака върху все още зелената трева на моравата, която завършваше със стръмен пад в Хъдсън, тя наблюдаваше как Рафаел каца, а размахът на крилете му е невероятен.
– Буря – промърмори той, вперил поглед в облаците, които бяха започнали да се стелят над Манхатън. – Тя се разрасна бързо.
Толкова бързо, че тя не беше забелязала нищо, докато беше във въздуха.
– Да не е поредното събуждане на Древните? – Попита тя, а малките косъмчета по ръцете ѝ се изправиха при спомена за последния път, когато градът бе пострадал от лошото време.
– Не – каза Рафаел за нейно облекчение. – Би било необичайно нещо двама да се издигнат в рамките на една година – това вероятно не е нищо друго освен първият удар на зимата. Все пак ще наблюдаваме, за да се уверим. Не можем да забравим, че Каскадата е в пълна сила.
– Да, и това не е точно нещо като цветя и пеперуди. – Според всичко, което бяха успели да открият, Каскадата беше стечение на времето и определени критични събития, които доведоха до прилив на сила в Кръга. Всички архангели щяха да нараснат по сила, някои можеха да бъдат докоснати от лудост, но никой нямаше да остане същият. Нито пък светът, защото архангелите бяха част от самата му структура.
– Второто нещо, което искаше да обсъдим, свързано ли е с Каскадата?
– Не. – Онези безкрайни сини очи срещнаха нейните. – Михаела поиска разрешение да остане за по-дълъг период от време на моя територия.
Челюстта на Елена падна.
– О, по дяволите, не. – Жената архангел бе дала ясно да се разбере, че смята Елена за нещо по-малко, за буболечка, която трябва да бъде смляна под дизайнерския ѝ ботуш. – Защо си мисли, че ще я искам в моя град?
– Не вярвам Михаела изобщо да е мислила за теб. – Брутални думи от страна на архангела ѝ, но Елена знаеше, че гневът не е насочен към нея. – Михаела – продължи той, а тонът му беше студен като скалпел, прерязващ гърлото – щеше да има по-голям шанс да получи помощта ми, ако не беше обидила съпруга ми в искането.
– Фактът, че обсъждаме това, означава, че обмисляш молбата ѝ.
– Тя желае убежище, защото чака дете.
Шокът прикова Елена на място. Изведнъж се разбра защо жената, която мнозина смятаха за най-красивата на света, не беше забелязвана в медиите поне от два месеца, след като винаги е обичала подобно внимание.
– А какво става с бащата на детето ѝ? – Попита тя накрая. – Предполагам, че е Дахариел? – При кимването на Рафаел тя каза: – Той е могъщ ангел сам по себе си, втори по сила архангел.
– Михаела може и да е спала с Дахариел, но не му вярва да не ѝ забие нож в гърба, докато е уязвима.
Елена не можеше да си представи подобна ситуация. Тя знаеше, че Рафаел ще се бори до смърт, за да я защити, ако и когато решат да опитат за дете.
– Дали ще бъде? Уязвима? – Михаела не беше архангел само по име – тя имаше ослепителната сила, която го придружаваше.
– Да. – Очите на Рафаел проследиха ескадрилата от ангели, които се приземяваха в Кулата, а телата им бяха под ъгъл, за да пресекат надигащия се вятър. – Бременността може да е трудна за архангелите. Силата на Михаела ще се запази, но контролът ѝ може да стане непостоянен. Ето защо през това време е толкова необходим съпруг.
– Тя не може да има моя – каза Елена, добре осведомена, че Михаела е достатъчно хитра, за да използва състоянието ѝ, за да постигне целта си да спечели Рафаел за любовник. – Дахариел няма ли да сметне това за обида, ако избере твоята защита?
– Не. Той все още не е неин съпруг.
Колкото и да не харесваше Михаела, Елена не можеше да не си спомни за мъката, която някога бе видяла по лицето на другата жена, за неизразимата болка на майка, загубила дете.
– Не можем да откажем, нали?
Рафаел я докосна по бузата и прокара палец по скулата ѝ.
– Сърцето ти е твърде меко, ловецо. Мога и ще кажа „не“, ако това е необходимо. – Очите му светеха с нажежена жичка, пламъците бяха светкавично сини. – Не съм забравил, че тя неведнъж се е опитвала да те нарани.
Инстинктът подтикваше Елена да го подтикне да реши точно това; нищо добро не можеше да излезе от това, че Михаела е наблизо. Тук обаче не ставаше дума само за архангелката и нейните машинации, а за невинното, което тя носеше в утробата си.
– Никога няма да си простя, ако откажем и после тя загуби детето при нападение.
– Ако ситуациите се обърнеха, знаеш, че тя щеше да те остави на улицата да гладуваш.
– Аз не съм Михаела. – Това беше линия в пясъка, която тя нямаше да премине.
– Не, ти си много повече, отколкото тя някога ще бъде. – Той пусна ръката си с една силна целувка, а очите му се върнаха към надигащата се буря. – Ще обмисля молбата ѝ – и ще обмисля правилата, ако я удовлетворя.
– Определено не я искам в съседната къща. – Имаше разлика между това да проявиш съчувствие към уязвима жена и глупостта. – Ако…
Нещо меко се удари в земята пред тях.
Изненадана, Елена погледна надолу и видя окървавен гълъб.
– Бедничкият. – От това, което успя да види, когато приклекна, се виждаше, че вратът му се е счупил при внезапна, насилствена смърт. – Сигурно е получил повреда на крилата си във въздуха, не е могъл да се задържи нависоко.
– Не мисля, че е толкова просто – каза Рафаел, докато тя си мислеше, че трябва да погребат мъртвата птица в гората, която граничеше с къщата от двете страни.
Погледна нагоре и проследи погледа на Рафаел, за да види стотици малки пръски в Хъдсън, а въздухът над него бе потъмнял от въртящ се облак, който бе станал дебел и черен. Друга птица кацна на самия ръб на скалата, крилото ѝ се вдигна неубедително, преди да се изплъзне от скалите и да падне във водата.
– Тази буря – каза тихо Рафаел по петите на третата птица, която се удари в земята в краката на Елена, а малкото ѝ тяло беше счупено, перата ѝ бяха матовочервени от съкрушителния удар – все пак не е толкова обикновена.

Назад към част 1                                                                    Напред към част 3

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!