Налини Синг – Архангелски легион ЧАСТ 21

Глава 20

Елена отривисто кимна.
– Как получи кръвта ми, за да направиш теста? – Вивек даде собствения си отговор, преди тя да успее. – Физически преглед в гилдията, нали? – Като я погледна, той отново завъртя стола. – Смяташ ли, че трябва да бъда поправен?
Тя чу горчивината, знаеше, че трябва да се изправи лице в лице с нея, ако искаха да продължат напред като приятели.
– Мисля, че дълбоко в себе си си нещастен. – Това не беше моментът да се дърпа за ударите. – Изградил си необикновен живот. – Тя махна с ръка, за да обхване стаята и всичко, което беше резултат от уменията му с машините, които я обитаваха, каза: – По дяволите, ти си причината половината от нас да са живи. Мисля, че си блестящ и надарен, а и прекрасен, докато сме в това.
Стисна челюст, сухожилията се оголиха.
– Няма нужда да прекаляваш.
– Аз не лъжа приятелите си. – Вивек беше класически красив, костите на лицето му бяха чисти и остри на фона на кафява кожа, която би била топла, ако по-често я докосваше слънцето. Вярно беше, че е прекалено слаб, но раменете му бяха широки, а краката дълги. – Натрупай малко мускули, малко килограми и жените ще ти ядат от ръцете. – Тя направи пауза. – Ако не ги отблъскваш с поведението си.
Намръщена физиономия, после свити очи.
– Опитваш се да ме ядосаш?
– Ти винаги си по-забавен, когато си ядосан. – Като си пое дъх, тя прикова очите си към неговите. – Поисках да те тествам, защото, колкото и да си невероятен, знам, че тук – тя удари юмрук в сърцето си – те боли.
– Аз съм роден ловец. Знам точно какво е да се опитваш да затвориш този инстинкт в клетка. – Беше се опитала толкова много, когато за първи път разбра колко много баща ѝ мрази всичко, свързано с лова. – Усещането е като да те разкъсат на парчета отвътре навън. Фактът, че си успял да запазиш разсъдъка си? Това те прави по-силен, отколкото аз някога бих могла да бъда.
Вивек изхърка.
– Прерязала си гърлото на вампир посред бял ден, застреляла си архангел и си останала жива, за да разкажеш историята. Не мисля, че има за какво да се притесняваш. – Очите му паднаха. – Какво е това в ръката ти?
– Потвърждение на кандидатурата ти. – Изглаждайки измачканото парче хартия, тя го постави на скенера. Две секунди по-късно то се появи на един от екраните. – Поради размера на увреждането на гръбначния ти стълб и това колко дълго е продължило нараняването, ще са ти необходими години, за да възстановиш пълното използване на тялото си. – Тя нямаше да го излъже, нямаше да се преструва, че това по някакъв начин ще бъде преход без усилия. – Тази отметка вдясно означава, че си получил разрешение да преминеш към следващия етап. Ако решиш, че наистина искаш да бъдеш направен, процесът може да започне в рамките на дванадесет часа.
Вивек изпусна треперещ дъх.
– Господи, Ели. – Преглъщайки, той направи нещо, използвайки сложните устни контроли на стола си, за да премести формата на главния екран, а играта „Скрабъл“ беше минимизирана в ъгъла. – Отне ми много време да се примиря с факта, че никога няма да ходя, никога няма да тичам, никога няма да чукам – крива усмивка – никога няма да ловувам.
Елена не каза нищо, защото знаеше, че сега трябва да го слуша.
– След като го направих, се зарекох да не гледам назад, а само напред. – Този път усмивката му беше самоирония. – Не успявам да го правя през цялото време. Виждала си ме достатъчно пъти да се замислям, а не да се дуя, за да знаеш това. Но – допълни той – опитвам се да не се поддавам на низходяща спирала и съм намерил начини да се наслаждавам на живота си извън работата. Пример за това е горещата брюнетка. Това, че не мога да чукам, не означава, че не разбирам удоволствието.
– В, това никога не ми е минавало през ума – каза тя честно. – Особено след като влязох в стаята ти в Академията, за да попитам дали мога да взема назаем химикалка, и намерих Неве Пелетие да крещи от оргазъм.
Ослепителна усмивка.
– Един от най-гордите ми моменти. – Отмести стола си без предупреждение, запъти се към друга банка компютри и се обади, преди да се върне. – Съжалявам, но видях, че дойде нещо, което може да заинтересува Сара.
– Имаш очи в задната част на главата си?
– Точно така. – Погледът му отново се насочи към потвърждението на кандидатите и той каза: – Ако стана вампир, не мога да бъда в гилдията.
– Разбира се, че можеш. – Елена вече беше обмислила това. – Няма да можеш да правиш това, което правиш сега – разделена лоялност и всичко останало, но ти си роден като ловец. Ние сме рядкост и всеки един от нас е необходим.
– Не съм бил обучаван…
– Ще имаш цялото време на света за обучение – напомни му тя. – Вампите са почти безсмъртни.
– Кой ще се погрижи за всичко това? – Погледът му обходи стаята. – Ти сама го каза. Никой друг не може да прави това, което аз правя.
– Не – призна Елена. – Но мислиш ли, че някой в гилдията ще ти завижда за това, че си направил избора да насочиш живота си в друга посока?
– Не в това е въпросът. Тази информация, която току-що предадох на Сара – това означава, че тя знае, че ситуацията може да е враждебна и че трябва да бъде възложена на екип. Ако не съм тук, тази информация не е взета и хората умират.
Пребледняла, Елена призна истината.
– Преди няколко седмици получих потвърждение, че можеш да бъдеш Кандидат. Причината, поради която ти казвам чак сега, е, че Сара трябваше да измисли как да покрие отсъствието ти, ако решиш да го направиш.
– А? – В очите му се появи опасен блясък.
– Тя осъзна, че ще ѝ трябват шестима обучени хора, за да прави това, което ти правиш сам.
Блясъкът се превърна в самодоволна усмивка.
– Казах ти, че съм незаменим.
– Да, да. Както и да е, надявахме се, че ако все пак решиш да приемеш Кандидатурата, ще обучиш заместниците си, преди да тръгнеш.
Вивек дълго мълча, вперил очи във формуляра.
– Сто години робство, за да мога да използвам тялото си. – Това беше шепот. – Сто години на милостта на някой случаен безсмъртен, който може да реши да се отнася с мен като с домашно куче.
– Ангелите не са глупави. Ти си изключително надарен – никой няма да иска да те постави на каквато и да е подчинена длъжност.
– Но няма да мога да ловувам веднага, нали? – Намръщи се. – Ще бъда ли изобщо ловец, след като бъда направен?
– Нямам представа. – Елена нямаше да го излъже за нищо. – Доколкото някой знае, никой от родените ловци не е бил направен – освен аз, а аз съм особен случай.
– Така че може би ще получа възможността да използвам крайниците си, но ще загубя ловните си способности и гилдията.
– Да, рискът е голям. – Само Вивек можеше да реши дали си заслужава или не. – Мога обаче да ти кажа едно: няма да бъдеш под командването на някой случаен ангел – ще бъдеш прикрепен към Кулата, директно под командването на който и да е от Седемте, който командва в момента.
– Да ми дърпа конците?
– Какво си мислиш? Че ще оставя приятелите си да висят? – Тя го погледна, докато той имаше благоразумието да погледне смирено. – Рафаел разбира от лоялност толкова добре, колкото и всеки един от нас. Както и Седемте. Фактът, че се грижа за своите, не е кой знае каква новина. – Разпери криле и ги намести отново. – Но тук не съм безкористна, така че не ми давайте ореол.
– Приятелите – бавно каза Вивек – са важни. Особено за един безсмъртен, който е на власт.
– Знаех си, че горещата брюнетка ти е оставила няколко мозъчни клетки.
– Ако наистина се справя с това и изляза с непокътнати ловни умения, какво ще стане тогава?
– Ангелите обичат ловците – каза Елена. – Уменията ти ще бъдат използвани, макар и невинаги така, както биха били използвани от гилдията. – Ясен факт. – Ще трябва да пазиш тайни от Гилдията и твоето време ще бъде първо на Кулата, но имам обещание от Рафаел, че можеш да останеш в списъците на Гилдията.
Вивек махна с пръст от екрана.
– Ти си помислила за всичко.
– Не, Ви, не съм. Не мога да го направя. Само ти можеш да го направиш. – Той беше този, който щеше да навлезе в неизвестното, в това, което можеше да се окаже стогодишен ад, независимо от нейните обещания. – Просто исках да разполагаш с всяка частица информация, която мога да ти дам.
– Да приключим с тази игра – каза той накрая.
Елена посочи дъската.
– Ти направи „котка“, а аз – „зигота“. Играта е толкова приключила, че е праисторическа.
Вивек се засмя, бузите му се набраздиха с мършави мъжки тръпчинки, които бяха необичайна гледка, а очите му блестяха. И тя знаеше, че какъвто и да е изборът му, приятелството им ще оцелее.

* * *

Рафаел видя как Елена погледна към храма му, когато се издигнаха в облаците минути след кацането си в Япония, с намерението да яхнат ветровете за последната отсечка от пътуването до древния град.
– Не е настъпила никаква промяна – каза ѝ той, летейки достатъчно близо, за да могат да говорят.
– Добре. – Тя дълго вдишваше студения зимен въздух, а под тях се простираха планинските гори на тази част на Кагошима. – Винаги забравям колко е необуздано тук – каза тя, а крилете ѝ се разляха драматично на фона на тъмнозеленото, когато падна под слоя облаци.
Летейки по-близо до горските гиганти, тя се плъзна по върховете на дърветата с грация, която би била неочаквана за една толкова млада в ангелско отношение жена, ако не беше ловец, чието тяло и ум са свикнали с тежката физика. Полетът ѝ стресна стадо диви коне, които се втурнаха в галоп към мъглите, надвиснали над горите от неотдавнашната дъждовна буря.
„Видя ли?“
Спускайки се надолу, за да се присъедини към нея, той каза:
„Когато бях бебе, израснало в Аманат, с моите приятели се състезавахме с конете, които по онова време се отглеждаха в града.“
Смехът се носеше във въздуха, косата ѝ се огряваше от планинското слънце.
„Винаги ли побеждаваше?“
„Не, но затова пък беше толкова забавно.“ – За пръв път от цяла епоха насам той си припомни този спомен, погребан, както беше, под вековете на властта и политиката.
„Погледни към върховете на дърветата“ – каза той на Елена, забелязвайки движение. – „Нашите любопитни приятели се завърнаха.“
Внимателно поддържайки височината си, Елена погледна надолу. Той разбра в мига, в който тя забеляза маймуните, които винаги се появяваха някъде по пътя на полета им към Аманат – радостта ѝ не беше скрита, тя се появи момичето, което никога не беше имала възможност да бъде, помазана с кръвта на сестрите си на възраст, когато трябваше да се прави на вредна за същите тези сестри.
„Има още няколко вляво“ – каза тя, а умственият ѝ глас беше шепот. – „Те идват към нас.“
Оставайки на сегашната си височина, докато тя се осмеляваше да се приближи малко по-близо, а бяло-златистите му пера улавяха светлината, той следеше за заплахи. Ден преди бала имаше вероятност в града и около него вече да се намират множество много опасни хора. А всички те знаеха, че Елена е сърцето на Рафаел.

* * *

Странният енергиен щит, който обикновено защитаваше Аманат, днес не се виждаше, а те прелетяха направо през него, за да се приземят на ръба му. Оправяйки крилата си, Елена проследи дивото синьо на очите на своя архангел до вампира, който вървеше покрай защитната стена, обграждаща древния град.
Удостоверенията на Елена от гилдията винаги носеха легендата „Лицензиран за лов на вампири и други“. На историческите лицензи, поставени в рамка в библиотеката на Гилдията, пожълтели и разпадащи се, беше отбелязано едно и също – но най-забавното беше, че освен лова на Елена на Юръм по синя луна, мъжете и жените от Гилдията не ловуваха нищо друго освен вампири.
Винаги бе смятала, че етикетът „Други“ е за да ги покрие, в случай че се наложи да преследват човек в хода на дело на Гилдията, и бе доволна от това разбиране.
Днес обаче, докато наблюдаваше как Наазир се носеше по стената със странна, течна грация, която го правеше да изглежда безкостенен, имаше чувството, че не знае толкова много, колкото си мислеше.
– Какво е той? – Обърна се към Рафаел. Независимо от това, че досега бе посещавала Аманат неведнъж, тя бе имала много малко преки контакти с Наазир.
Рафаел я погледна подчертано развеселено.
– Наазир е един от моите Седем.
– Рафаел.
– Какъв според теб е той?
– Тигър на лов, така категоризирах миризмата му, когато го срещнах за пръв път, и не съм променила мнението си. – Каза тя, а Наазир се спусна по стената с лекота, от която изглеждаше, че върви по равна повърхност. – Гласът му може да е културен, но в него има нещо силно диво. Различно е от онова, което чувствам с Венъм… или по-дълбоко, не знам.
– Мисля – каза Рафаел на разочарованото ѝ ръмжене – че ще оставя Наазир като загадка, която ти трябва да разрешиш. Не бих искал безсмъртието да стане скучно за моята съпруга.
Елена изпусна гърлото си, но беше заинтригувана от предизвикателството.
Вампирът стигна до тях в следващия миг, като наклони глава в лек поклон.
– Господарю. – Очи от чисто метално сребро, поставени върху кожа с богато, галещо кафяво, срещнаха очите на Елена. – Консорте. – Поздравът беше формален, но както винаги, тя имаше чувството, че във всяка друга ситуация той би я възприел като плячка.
Кимвайки в отговор и устоявайки на желанието да посегне към оръжието, тя осъзна, че вампирът е подстригал косата си. Последния път, когато го беше видяла, тя беше стигнала до долната част на тила му. Сега тя просто я разрошваше, а накъсаните вълни около лицето му бяха все така накъсани и все така ярко сребристи.
Трудно беше да се опише това сребро – то не приличаше на сивото на възрастта. Не, то беше истинско сребро, блестящо и метално, докато тя беше сигурна, че ако вземеш кичури от косата на Наазир и ги сплетеш в гривна, тя ще изглежда така, сякаш е направена от скъпоценния метал. И все пак, когато вятърът вдигна косата му от екзотичните линии на лицето му, тя видя, че тя е мека, а всеки кичур – изящно фин. След това те отново се наместиха на мястото си и така се стигна до металния ефект.
Тигър със сребърни очи.
Такъв, какъвто беше виждала с глава, наведена над шията на ангел, явно в плен на сексуално блаженство, с ръка, свита в косата ѝ, и със зъби, мокри от кръвта ѝ. До този момент не беше осъзнавала, че ангелите позволяват на вампирите да се хранят от тях, но тогава Наазир не беше обикновен вампир . … ако изобщо беше вампир.

Назад към част 20                                                   Напред към част 22

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!