Налини Синг – Архангелски легион ЧАСТ 44

Глава 43

– Елена – чу се гласът на Дмитрий в ухото ѝ – интензивността на боевете намаля. Засега можеш да се оттеглиш.
Тя се намръщи и натисна бутона за отговор.
– Добре съм, Дмитрий. Изтегли някои от другите. – Приятелите ѝ смъртни показваха все по-лоши признаци на изтощение – макар и да беше бебе безсмъртен, тя все още беше безсмъртна и това оказваше влияние.
– Трябва да се върнеш в Кулата.
По гръбнака ѝ се прокара лед.
– Разбрах.
Летяща директно към апартамента на нея и Рафаел в Кулата, след като определи времето на полета си, за да избегне спорадичните изблици на продължаваща борба, тя влезе през заключените балконски врати, като използва отпечатъка на дланта си.
– Рафаел!
Тя бутна вратата, защото знаеше, че той не би искал някой да го види в този вид, и изтича да падне на колене до него. За миг се уплаши, че е мъртъв, но после видя твърдите мускули на ръцете му, стиснатите му в юмрук ръце и скования му гръбнак, и разбра, че е водил битка с отровата на Леуан.
Без да знае какво да прави, тя просто поглади ръката си през косата му отново и отново.
– Аз съм тук, любов моя. Ако можеш да ме чуеш, потърси това, от което се нуждаеш, в мен.
Тя не усещаше нищо, тялото на Рафаел беше заключено в битка срещу злокобен враг. Усещането за безпомощност беше ужасяващо, но тя отказа да се предаде. Вместо това продължаваше да гали косата му, другата ѝ ръка се сключваше върху един от юмруците му и преглъщаше сълзите на ярост от болката на своя любим.
Времето минаваше с темпото на пълзящ охлюв. Елена почти не осъзнаваше какво се случва навън, но усети потреса, когато или Леуан, или някой от генералите ѝ успя да удари Кулата. Когато това не се повтори, тя предположи, че е бил генерал и че или Джейсън, или Илиум са успели да го отблъснат. След известно време, кой знае колко дълго, тя чу гласа на Дмитрий в ухото си.
– Ако можеш да говориш със сир, кажи му, че Наазир и екипът му току-що успешно обезглавиха един от най-силните генерали на Леуан, като опънаха жица през две сгради от тяхната страна на линията. Той може и да не умре, като се има предвид силата му, но е изваден от битката.
Елена сподели новината с Рафаел, без да знае дали той я чува.
– Тези трима луди са в сърцето на вражеската територия и нанасят щети – каза тя. – Боже, обзалагам се, че Аш ще има какво да разказва, след като това приключи. – Навеждайки се, тя постави целувка на мокрото му от пот слепоочие, а драконовият знак пулсираше със сияние.
Сякаш, помисли си тя, той също се бореше с отровата.
След известно време кулата се разтрепери от нов удар.
– Дмитрий? – Попита тя, докосвайки комуникационното устройство.
– Генералът, когото свалихме вчера, изглежда се е възстановил. Аодхан е успял да го изтласка обратно и засега го държи зает.
Елена се намръщи, като си спомни за списъците с жертви, които беше видяла.
– Генералът с белите крила и жълтите праймъри?
– Да. Не би трябвало да се е възстановил, след като острието на Илиум го разряза почти наполовина, но е цял.
Кожата ѝ настръхна от това, което можеше да означава, но Елена реши да запази мълчание по тази новина, докато Рафаел не се биеше в тази битка.
– Хайде, Архангеле. Кучката не може да те победи – ти я пращаше да се разпищява, за да ближе раните си отново и отново.
Тялото му потръпна под докосването ѝ, мускулите му се отпуснаха.
– Рафаел? – Каза тя, уплашена от внезапната промяна. – Архангеле?
Разтворил юмруци, той притисна длани върху килима и се обърна по гръб. Лицето му беше по-остро, костите на лицето му – по-изразени. Тя си помисли, че тялото му е изгоряло в опит да се пребори с отровата.
– Аз съм тук – каза той, гърдите му се издигаха и спускаха на тежки вдишвания, а едната му ръка се протегна, за да се преплете с нейната.
Приближавайки сплетените им ръце до устата си, тя целуна горещото изгаряне на кожата му.
– Изчезнало ли е? – Попита тя, без да вижда видими следи от отровата.
– Да, но огънят е почти напълно изчерпан. – Той стисна ръката ѝ. – В теб също, Елена. Сега и в двама ни има само трептения.
– Ами способността ти да създаваш ангелски огън?
– Източниците, от които мога да черпя, вече са все по-далеч – бих могъл да взема от генераторите, но това би означавало Кулата да умре за сравнително малък тласък. Способността ми да генерирам енергия в себе си е ограничена от факта, че енергията ми постоянно се пренасочва за лечение. – Очите му задържаха нейните. – Леуан отстъпва, защото не обича да я нараняват, но има голяма вероятност да не успея да ѝ причиня реална вреда при следващия ни сблъсък, ако се бия както досега.
Над Елена се спусна странно спокойствие. Не бяха говорили за това, но тя винаги бе знаела, че то е на масата.
– Трябва да се приближиш – каза тя, дори когато под спокойствието ужасът си пробиваше път през душата ѝ.
Кимване.
– Ако успея да се приближа достатъчно, за да хвана някоя част от нея, ще мога да освободя и последното трепване на ангелския и дивия огън в мен. Ако един-единствен фрагмент достигне до сърцето ѝ, не мисля, че дори Леуан би могла да го преживее.
Всички тези думи, но той говореше за това, че ще се взриви.
– Идвам с теб. – Тя притисна пръстите си към устните му. – В мен е останал някакъв див огън, ти каза – трябва да дадем най-доброто от себе си.
Изражението му беше нежно, ръцете, които ѝ протегна, бяха силни. Влизайки в тях, с глава на рамото му и крилото му под тялото ѝ, тя легна в тишина със своя архангел и не се страхуваше от мрака, който я очакваше. Каквато и смърт да я очакваше, тя щеше да влезе в нея с Рафаел до себе си.
Миг по-късно нещо се блъсна в кулата, издуха прозорците на апартамента им и ги покри с пласт от отломки.

* * *

Час по-късно, а до изгрева оставаха поне още шестдесет минути, Рафаел знаеше, че трябва да се движат. Кулата беше получила сериозни структурни повреди въпреки усилията им за защита. Леуан не се беше издигнала, но всички нейни генерали бяха възстановени и в пълна сила, докато най-силните му въздушни бойци – Илиум, Аодхан, Джейсън – се бореха със смазващата умора, за да отблъснат взривовете.
За пореден път Рафаел трябваше да се пребори с инстинктите си да излезе навън и да се включи в усилията. Ако го стореше, щеше да загуби и малкото сили, които бе възстановил, а Леуан нямаше да има пречка да извърши следващата си атака. Както и да е – „Наазир.“ Той дръпна глава, когато вампирът се втурна във военната стая, кървящ от масивна рана на лицето си.
Елена разкъса стерилна опаковка от запасите за първа помощ и притисна тежката памучна превръзка към лицето на вампира, за да попие кръвта. Без да я отблъсква, което говореше на Рафаел колко тежко е ранен, Наазир падна на колене, Елена беше до него, но сребърните очи на вампира бяха вперени в Рафаел.
– Леуан поглъща сила – каза той. – Всичките ѝ наранявания са излекувани и сега тя работи, за да се раздува с енергия. На разсъмване тя ще бъде толкова силна, колкото в началото на битката.
– Как? – Попита Рафаел, докато Елена сваляше превръзката, за да разкрие суровата рана, парче кожа, което висеше над скулата на Наазир, открити кости и мускули.
Докато грабваше малките превръзки тип пеперуда, които щяха да задържат плътта на място, докато Наазир оздравее, вампирът заговори за ужас.
– Тя наистина се е превърнала в архангел на смъртта. Видях я как сама преряза гърлото на един от бойците си до степен, близка до обезглавяване – след това пъхна лицето си в кървящата рана и сякаш се нахрани.
– Защото не можеше да стане по-страшна. – Елена продължи да притиска плътта на Наазир и едва когато побутна вампира малко напред, Рафаел разбра, че гръбнакът на Наазир почти е разцепен на две. Фактът, че вампирът бе успял да избяга, а още по-малко да се изправи, говореше за неговата сила.
Сега той се усмихна диво, явно развеселен от думите на Елена.
– Отнема ѝ поне двайсет минути, за да изцеди живота на някой от хората си. Боецът, когото видях, беше мумифицирана обвивка, когато свърши; тогава тя премина към следващия доброволец, а лицето ѝ беше маска от кръв. – Той изръмжа без предупреждение, а очите му проблеснаха.
– Съжалявам. – Елена продължи да работи върху гърба му. – Трябва да издърпам плътта заедно, иначе гръбнакът ти ще бъде изложен на въздуха и ще отнеме повече време да се излекува. – Като не спираше да изпълнява задачата си въпреки постоянното ръмжене на ниско ниво, ноктите на пръстите на Наазир, тя каза: – Така е оправяла генералите си.
Рафаел кимна, като се замисли защо Леуан не е направила това по-рано. Вероятно защото и това беше ограничена сила, нещо, което тя можеше да направи само веднъж в рамките на определен период. Не че това имаше значение – защото фактът беше, че той не можеше да се надява да победи Леуан в пълна сила в обикновена битка, не и след като тя го беше изтощила докрай.
Надигайки се на крака, като гърбът му беше придържан от по-големи превръзки, които работеха по същия начин като пеперудените на лицето му, Наазир се обърна, за да подаде ръка на Елена. Тя я прие и той я издърпа нагоре. После я хвана около кръста, повдигна я и приближи уплашеното ѝ лице до своето.
„Рафаел?“
„Той няма да те нарани.“
Елена издаде писклив звук, когато Наазир я захапа рязко за брадичката.
– Реших, че няма да те ям – каза той и я постави на крака, преди да се обърне към Рафаел. – Силите на Леуан тормозеха нашите през нощните часове, но повечето от тях си починаха. Те ще започнат голяма офанзива със зазоряване.
– Благодаря ти, Наазир. Отиди и се нахрани – съвсем скоро ще тръгнем срещу врага. – Той не можеше да си позволи да даде на Леуан още време, за да се нагълта със сила.
Вампирът си тръгна с кратко кимване за него и с усмивка и неочаквано щракване на зъби за Елена. Виждайки изражението на лицето ѝ, Рафаел почти се усмихна. Наазир несъмнено щеше да я очарова и обърка за известно време, но неговата съпруга нямаше да види края на този ден, ако трябваше да спрат чудовището.
– Време е, Елена.
Ако успееха в последното си действие, силите на Леуан все още щяха да са по-многобройни от тези на Кулата, но хората на Рафаел бяха умни и мислеха самостоятелно, докато тези на Леуан бяха обвързани с нея. Ако Рафаел и Елена я извадят от уравнението, не само генералите ѝ ще загубят силата си, но и цялата командна структура на врага ще се срине. Той имаше пълната вяра, че членовете на неговата Седморка ще използват този разлом, за да се задържат и да извоюват победата.
– Не можем да чакаме повече. – А залогът не беше само Ню Йорк – преди час в Убежището беше избухнала битка и Рафаел знаеше, че каквото и да се случи в неговия град, по един или друг начин ще приключи битката в Убежището.
Мръщене, очите на Елена се насочиха към слепоочието му.
– Триеш знака.
Пускайки ръката си, Рафаел се взира в нея.
– Не разбрах.
– Боли ли? – Тя прокара нежно пръсти по него.
– Не, но пулсира. – Като сърцебиене. – Това пулсиране се засили през последните часове. – Поклащайки глава, той потупа лицето на Елена – рана под окото и по едната буза, а по ръцете ѝ имаше безброй рани от експлодиращите прозорци и предишните схватки. Тялото ѝ също беше почти на предела на силите си, а способността му да се лекува – бавна.
– Не ми харесва, че цветовете ти са скрити. – Беше намерила малко кафява боя, използва я върху косата и крилата си в опит да попречи на Леуан да разбере веднага кой е този, който лети до Рафаел.
– Ще се измие с няколко сапуна. Ще го направя, след като се погрижим за Леуан. – Нищо по-малко от пълна увереност в тона ѝ, въпреки че и двамата знаеха, че скоро може да споделят последната си целувка. – Кнебек, Рафаел.
– Ти си моето сърце. – Кехлибарът в пръстена, който му беше дала, светеше чисто и красиво, докато той поемаше устата ѝ, страстна и с толкова блестящо сърце, колкото и неговия воин.

* * *

Двайсет минути по-късно той стоеше на напукания, но все още държащ се балкон пред военната зала и срещна очите на Илиум и Джейсън, а Елена беше до него. Двамата ангели щяха да се намесят с надеждата, че Леуан няма да разбере намерението на Рафаел, докато не стане твърде късно – и двамата можеха да загубят живота си.
– Каквато и цена да платим този ден – каза той – какъвто и да е изходът, знайте, че се гордея, че съм имал вашата лоялност. – В ментален план той се увери, че посланието му е достигнало до Аодхан и Дмитрий, които дори сега пазеха гърбовете си, и до Наазир, който се биеше на земята. Останалите щяха да се погрижат думите му да бъдат предадени на Гален и Венъм, двамата вкопчени в битка, докато мирът в Убежището се разкъсваше от насилие. – Това е точка на голяма чест в живота ми.
И двамата сведоха глави, но Джейсън беше този, който заговори.
– Честта е и винаги ще бъде наша – каза той, докато Аодхан отклоняваше поредната ярост от удари, насочени към Кулата. Един от тях премина и балконът се разтресе.
И четиримата инстинктивно коригираха стойката си, за да се задържат на краката си.
– Успя ли да видиш Махия? – Попита Елена шпионина и това беше въпросът на съпруга.
Лицето на Джейсън не издаваше нито една от емоциите му, докато навеждаше глава – каквото и да беше споделено между него и принцесата му, която работеше в лазарета по време на боевете, беше личен въпрос. Рафаел се надяваше, че това няма да е последният разговор между двамата, защото Джейсън беше заслужил щастието си. Да му го откраднат, само един удар на сърцето, след като го беше намерил, щеше да е голяма несправедливост – но както всички бяха научили през предишните дни, понякога доброто не побеждаваше, а злото триумфираше.
Днес те щяха да направят едно последно нещо, за да променят това, да обърнат хода на събитията. Обикновените изтребители бяха готови да започнат атаката в мига, в който излетяха, принуждавайки силите на Леуан да се придвижат, преди да са готови. Ракетните установки щяха да бъдат използвани за унищожаване на групи от вражески ангели, а останалите му крилати бойци бяха инструктирани да направят всичко по силите си, за да създадат тези групи, като изтласкат врага заедно.
Тези бойци разбираха, че вероятно и те ще загинат при взривовете.
– Ако взема петима от тях със себе си – беше казал един от командирите му- това ще бъде добре направена жертва.
Обръщайки се към Елена, гордостта му от народа му беше абсолютна, а знакът на слепоочието му пулсираше толкова силно, че изглеждаше невъзможно никой друг да не може да види движението, той каза:
– Готова, хбебти?
Елена заби стрела в арбалета си.
– Хайде да убием тази убийствена кучка.
Разпервайки крилата си, като по команда, Рафаел, Елена и хората му тъкмо се канеха да излетят през бомбардировката, която продължаваше да разтърсва Кулата, когато един окървавен ангел кацна пред Рафаел, а кръвта му се разплиска върху тънкия слой сняг. В стомаха му беше забит арбалет.
– Азар. – Рафаел коленичи до авангардния разузнавач, Джейсън до него, а Илиум тръгна да помага на Аодхан да отклони ударите, насочени сега към балкона, на който стояха.
– Какво правиш тук? – Попита Джейсън падналия ангел. – Беше разположен в края на града.
Стиснал ръката на Джейсън, докато Елена викаше медиците, Азар избълбука кръв от устата си, течността беше пурпурна на фона на блестящата му черна кожа в приглушената светлина на времето преди зазоряване.
– Не можах да се свържа по комуникационните линии, сир. А вие трябваше да знаете.
Рафаел се свърза със съзнанието на разузнавача, за да улесни комуникацията. Макар че Рафаел винаги беше отворен за своите Седем, Азар не би могъл да инициира такъв контакт, особено от разстояние.
„Какво имаш да докладваш?“
„Още една нападателна сила“ – каза стройният ангел, а зелените му очи бяха потъмнели от болка, защото макар ангелите да можеха да лекуват много рани, тези рани не боляха по-малко. – „На хоризонта, може би на пет минути зад мен. Тръгнах веднага щом ги забелязах, но те са толкова бързи“ – опасна оценка от разузнавач, известен с изключителната си бързина – „че ме настигаха с всеки удар на крилете.“
Рафаел погледна опустошения град около тях, разбитите стени и натрошените прозорци на Кулата, прецени броя на ранените или загиналите бойци и знаеше, че хората му просто не могат да оцелеят срещу друга свежа сила, колкото и огромни да са сърцата им.
„Предполагаем брой?“
„Стотици, сир. Летяха в най-съвършената бойна формация, която някога съм виждал.“

Назад към част 43                                                    Напред към част 45

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!