Глава 22
Този път Джанвиер беше този, който потрепери, а ръката му се засили, за да я прегърне здраво.
– Защо този вампир? – Попита той с дрезгав глас.
– Той е извършил ужасни неща. – Космите по ръцете ѝ се изправиха при спомена. – Не мога да кажа дали е в настоящето, или е ехо от миналото му, но трябва да го проверим.
– Името му е Халил и знам, че има по-тъмни апетити. – В тона му се долавя твърда граница. – Ще го поставя под дискретно наблюдение. Засега изглежда е зает с една блондинка, която едва навлиза в женска възраст, така че можем да отидем и да поговорим с Луис.
Двамата преодоляха разстоянието до охраната.
– Съжалявам за чакането. – Неуверената усмивка на Джанвиер прикани другия мъж да се засмее и той го направи.
– Някои неща са с приоритет. Особено когато приоритета е толкова красив.
– Харесвам те, Луис. – Ашуини се опита да запази закачливия си тон, въпреки че отвътре се чувстваше одраскана до шушка.
– Ако някога решиш да се противопоставиш на този недобър блатен плъх, знаеш къде можеш да ме намериш. – Луис плъзна очи на шепот надясно. – Кафявата захар в онова зелено минижупче с пайети, русите фантастични близначки и стройния мъж, обръснат до козирката. Редовни дарители тук. Сплотена четворка. Голяма вероятност да са пресекли пътя си с твоето момиче.
Ашуини тайно огледа групата, улови ги да дават алчна оценка на Джанвиер. Не е изненадващо. Може и да не беше облечен в кожа, дантела или кадифе, нито пък да притежаваше усъвършенстваната красота на най-старите вампири, но Джанвиер беше метър и осемдесет и три сантиметра чист снизходителен секс. Дори не се опитваше да го проектира в този момент – сексуалната му привлекателност беше вродена, създадена от увереността му, от леката сила на тялото му, от ленивата усмивка, която казваше, че познава всеки грях и е измислил няколко нови.
– Джанвиер – каза тя, като се отдръпна от него, а загубата на контакт я посини – ще се скараме. Аз ще си тръгна с Луис.
Повдигната вежда.
– Ще бъде ли страстна битка?
– Мога да те ударя, но мисля, че ще се задоволя да те нарека измамен козел, след като Луис пусне новината за твоите похождения.
Въздишайки, Джанвиер каза:
– И четиримата?
– Те мислят, че си вкусен. – Тя се опита да не намери не особено възторженото му изражение за очарователно и не успя. – Аз съм пречката.
– Да ме спасиш за петнайсет?
– Ще видим.
Луис услужливо каза нещо точно тогава и тя се обърна към Джанвиер.
– Не мога да повярвам, че си го направил! – Тя бутна гърдите му, топлите мускули под тях се огънаха под допира ѝ. – Ти, измамник, парче вампирска слуз! Мразя те!
– Бейби. – Джанвиер разпери ръце, а гласът му беше умилителен. – Нищо не беше, само един вкус…
– Това е всичко! – Тя вмъкна разярен високопарен крясък вместо да хвърли питие в лицето му. – Свършихме! Отивай да опиташ някой друг, гадняр!
* * *
Джанвиер наблюдаваше как Ашуини се отдалечава, а бедрата ѝ се движат провокативно под прилепналите дънки.
– Погрижи се за нея – каза той тихо на приятеля си. – Тя е моята вечност, Луис.
– Както ти отбеляза, тя може да се грижи за себе си – отвърна другия мъж – но аз ще я държа под око, в случай че има нужда от подкрепа. – Като грабна якето на Аш, след като Джанвиер плъзна поглед към нея, Луис тръгна след нея.
Обръщайки се към бара, Джанвиер откри, че барманът го поглежда съчувствено.
– Жени – каза по-младия мъж с вдигане на рамене. – Тя обаче беше сериозно секси. Опасен вид секси.
Да, неговата Ашблейд беше опасна.
Тъмнокосата жена, която се приближи до него, облечена в искрящо зелен гащеризон, който свършваше едва ли не на юг от дупето ѝ, беше мяукащо коте в сравнение с него.
Той се престори, че не я вижда, и се погрижи за питието си. Беше едномалцово уиски, хубаво, с богат вкус и текстура.
То нямаше никакъв шанс срещу опияняващата дивотия, която представляваше вкуса на неговия ловец.
Целувката ѝ по-рано го беше зашеметила, беше го поробила. Не се изненада от реакцията на тялото си – отдавна знаеше, че Аш го владее и винаги ще го владее. Трябваше само да я убеди да го поиска, да го заклейми. Публична целувка? По дяволите, да, това щеше да е първата стъпка.
– Здравей.
Не бързаше да отговори на мекия поздрав и се озова в чифт наведени кафяви очи, гримирани с блестящ зелен и черен цвят, скулите ѝ бяха остри под сияйната кафява кожа, а косата ѝ – лист абанос.
– Здравей. – Той запази преднамерено хладен тон, четейки я като отворена книга – котето, изглежда, искаше да си играе с вълк.
Впила зъби в пухкавата си долна устна, гланцът, който носеше, беше мокър, тя плъзна ръка по бицепса му.
– Видях как приятелката ти си тръгна.
Когато той не я отблъсна, тя се приближи достатъчно, така че гърдите ѝ се притиснаха в тялото му, а пръстите ѝ се извиха около горната част на ръката му в същото време.
– Тя не се отнасяше добре с теб.
– Тя е страстна. – Жена, която обичаше и се бореше със сърцето и душата си, необуздана и яростно честна.
– Мога да бъда страстна. – Една хрипкава покана. – И аз имам приятели.
Премествайки се с лице към групата, към която тя бе кимнала, останалите трима, настанени в интимната зона за сядане, той откри примамливи усмивки, насочени в негова посока.
– Приятелите ти удобни ли са? – Той се облегна назад с лакти, подпряни на бара.
– О, да. – Котето прокара пръсти по пулса на врата си. – Много.
Джанвиер намираше опитите ѝ за манипулация за забавни; явно нямаше представа колко точно голям вълк е приближила.
– Аз не се движа по заявка.
– Ние не сме с никого. – Обърна косата си, сега и двете ръце се държаха за един от бицепсите му. – Харесваме свободата си.
Преведено, харесваше им височината на зъбите в жилото, но всъщност не искаха да влизат във връзка с почти безсмъртен. Позволявайки на устните си да се изкривят в леко хищническа усмивка, която накара жената да затаи дъх, а зениците ѝ да се разширят, той се изправи и с питие в едната ръка тръгна с нея към приятелите ѝ.
Бяха му оставили място между фантастичните близначки на Луис. Трябваше да приеме поканата, но не го направи. Не искаше никой да го опипва, независимо дали е мъж или жена. Измамата, която играеше, не променяше истината за неговата природа – Джанвиер се беше отдал на Аш и това беше всичко. Играейки си на труднодостъпен, той се просна във фотьойла срещу близнаците, а мъжкият донор беше от дясната му страна. Зеленият скафандър се настани на подлакътника на креслото му, с копринени бедра, които бяха на една ръка разстояние.
Той не стигаше, не галеше, но хладното му отношение сякаш караше четворката да бъде още по-нетърпелива да се задоволи. Не след дълго цялата група се скупчи около него, задъхана, възбудена и готова да отиде с него в една от частните кабини в задната част.
– Освен ако не искаш да се нахраниш тук – каза блондинката вляво със знойна интонация. – Това също е добре.
– Само че не разрешават голотата на основния етаж – добави другата блондинка, поставила длан на гърдите си над дълбокото деколте на бюстие от нелепо невинна бяла дантела. – Бихме искали да те зарадваме по всякакъв начин.
Бледата бяла кожа на мъжа се изпълни с цвят, когато Джанвиер го погледна.
– Ти също толкова податлив и нетърпелив ли си?
Незабавно кимване.
– Всичко, което пожелаеш.
Поставяйки чашата си, Джанвиер се насили да постави ръка върху показаното му бедро, макар че му се искаше по-скоро да каже на групата да се махат от този живот, в който се намират. Притесняваше го не случайния начин на живот, в който се стига до фанфари – а факта, че един силен вампир можеше да обезвреди и четиримата за секунди. Джанвиер можеше да го направи, преди дори един вик да се изтръгне от гърлото. Не мислеше, че те разбират това, вярвайки, че са в безопасност в групата.
Това беше невежество, което щеше да поправи, преди да си тръгне, особено като се има предвид колко много вампири забеляза в стаята, чиито наклонности повтаряха тези на Халил. Пазарът за месо на Луис ставаше все по-смъртоносен с всяка изминала минута, а шумоленето на жаждата за кръв под повърхността беше обезпокоително.
– Да. – Момичето до него го съблазни с прегръдка. – Готови сме да бъдем твои играчки. Да поискам ли от бармана ключ за кабината?
– Мисля, че никой не ви е научил на стойността на търпението – каза той с дълбоко мъркащ тон, който накара блондинките да се размърдат, а мъжа да се изправи под прилепналите си панталони. – Никой ли не е прекарвал часове с теб? Да отпиваш глътка по глътка, да изтегляш удоволствието, докато то не стане отчасти лудост, отчасти болка?
– Не – въздъхнаха блондинките.
– Ние… можем да отидем в хотел, ако искаш. – Зачервено, момичето в зелен костюм постави ръката си върху неговата и нежно разтри палеца си по задната част на кокалчетата му.
Джанвиер се пребори с неистовото желание да я извие обратно – не искаше да се знае, че е на разположение. Той не беше на разположение, не беше от деня, в който срещна Аш, и искаше целия свят да знае това. Но също така беше лоялен към Кулата и към Рафаел, а това престъпление застрашаваше стабилността на града. Нещо повече, той знаеше, че неговия ловец няма да се успокои, докато не даде на жертвата си достойнството на името.
Затова изигра играта, облекчи разговора към жертвата, без да предупреди четиримата донори за намерението си. Накара ги да повярват, че тя го е нахранила последния път, когато е бил в този клуб, че не си спомня съвсем точно името ѝ, намекна, че са били твърде ангажирани с други неща, за да се занимават с размяна на такава светска информация.
Мъжът беше този, който каза:
– Мисля, че имаш предвид Фелисити. – Той падна на колене до креслото на Джанвиер, сложи ръка на собственото си коляно. – Бях с нея, когато си направи татуировката преди няколко години. Аз също имам такава. Виждаш ли? – Той напомпа мускул, за да я покаже.
– Отлична работа е. – Джанвиер разгледа синьо-зеления дракон, за радост на момчето. След това мъжкия не се върна на мястото си, а вместо това се облегна на крака на Джанвиер като любвеобилен домашен любимец.
Някои стари вампири се отнасяха към донорите точно така. Джорджо, помисли си Джанвиер, вероятно се радваше, че жените му отдават почит в краката му. За нещастие на тази група Джанвиер никога не се е чувствал комфортно с подобно подчинение, не е намирал удоволствие в слабите – макар че не изпитваше нищо против тях.
Хората бяха такива, каквито бяха, някои силни, други не.
Затова той прокара пръсти по рамото на момчето, като внимаваше да избегне кожата, която се виждаше от мускулестата му риза. Можеше да отхвърли момчето – и приятелите му – сурово, но Джанвиер не виждаше смисъл в това; той не риташе котенца или кученца, така че защо да прави същото с тези безобидни същества? Макар че го тревожеше колко от смъртните, които бе виждал в клубовете, спадаха към този тип личности.
Може би щеше да се наложи да обсъди този факт с Дмитрий – ако вампирите, които се свързваха с такива покорни мъже и жени, се грижеха за тях, това беше едно, но ако ги малтретираха… От друга страна, Кулата не се намесваше в делата на възрастните, освен ако правилата не бяха нарушени. А, безобидна или не, тази група и други като тях избираха тръпката на клубовете.
Както добитъка избираше да дава свободно кръвта си.
Никой обаче не избра да бъде убит и изхвърлен като боклук.
– Фелисити? – Попита той, когато мъжа сви ръка около бедрото на Джанвиер и затвори очи. – Хубаво име за хубаво момиче.
– Предполагам. – Една от блондинките изкриви устни. – Но тя наистина не знаеше как да се забавлява.
– Фамилията ѝ беше Джонсън! – Добави другата блондинка с горда усмивка. – Току-що се сетих.
– Фелисити Джонсън. Мерси.
– О, но тя вече не дарява – каза веднага Зеления скафандър, а ревността беше пронизващ кинжал в очите ѝ.
Тази и първата блондинка, помисли си той, може би в крайна сметка ще си изработят нокти. Ако оцелеят.
– Да – добави мъжа – откакто се свърза с богатото си гадже.
– Не сме я виждали от месеци. – Бедрото под ръката на Джанвиер се огъна, момичето се обърна към него. – Донякъде не ѝ вярвах за богатото гадже, но тогава защо щеше да спре да ходи по клубове, ако това не беше истина?
– Хм. – Джанвиер не издаде реакцията си на това, което можеше да се окаже първата им солидна следа. – Кой беше този мъж? – Изрече той. – Може би го познавам.
Четиримата се спогледаха безучастно. Оказа се, че никой от тях никога не се е срещал с приятеля, а Фелисити е била потайна по отношение на него до такава степен, че не са имали никакви подробности за него освен факта, че е богат вампир. Това беше разочароващо, но името на Фелисити беше повече, отколкото имаха, когато двамата с Аш бяха влезли в този бар.
Като че ли се отпусна в креслото, той остави разговора да се проточи, чудейки се дали Аш смята да му позволи да се измъкне. Можеше, но щеше да се почувства точно като злоупотреба с малки, уязвими същества, които са му гласували доверие. Решил да отдели време, за да даде на тези четирима урок по безопасност, той каза:
– Всички сте красиви. – Думите му ги накараха да се излъчат, да се опитат да се приближат още повече. – Ще бъде жалко, ако сте повредени. Не всеки вампир оценява, че с някои съкровища трябва да се борави внимателно.
– Никога не тръгваме с никого, без да се проверим помежду си – каза една от блондинките и дойде да коленичи пред него, подпряла брадичка на коляното му, с ръце на бедрото му.
– И – добави другата блондинка – Луис ни дава сигнал, ако вампира е от лошите.
По-интелигентна, отколкото беше предполагал.
– Добре. – Той остави чашата си настрани на страничната масичка. – Но трябва да запомниш още едно нещо.
– Какво? – Казаха и четиримата наведнъж.
Той беше обхванал с ръце гърлата на блондинките толкова бързо, че другите две замръзнаха.
– Че моя вид – прошепна той, като освободи гърлата им с нежно прокарване на палеца си по всяка стройна колона – не са хора.
Едната от блондинките се втренчи в него с ужас в очите.
– Ти се движеше толкова бързо. Дори не го видях.
– Мога да ви парализирам за два удара на сърцето, да ви сложа и четиримата безпомощни пред мен. – Той с радост видя как блондинките преглъщат и се връщат на дивана си. – Мога да ви изнасиля, ако пожелая, да ви споделя с приятелите си, а после да ви изхвърля голи и безпомощни на улицата, на милостта на всеки, който иска да ви използва. Повярвайте ми, в този момент в стаята има няколко вампира, които са способни да направят точно това.
Разтреперано, момичето в гащеризона се взираше в него, а пулса ѝ забиваше във врата.
– Не, не ти вярвам.
– Хранили ли сте някога Халил? – При кимването им той каза: – Веднъж той разкъса гръдния кош на една жена, за да се храни директно от сърцето ѝ. – Истинският ужас беше, че жената беше един от неговите добитъци, който доброволно се бе съгласил да доставя удоволствие на господаря си по какъвто начин пожелае. – По това време тя е била в съзнание. Чух, че е крещяла, крещяла и крещяла.
– О, Боже. – Сълзи намокриха очите на блондинките, а момичето в зеления гащеризон се наведе едва доловимо настрани.
– Така че – каза той – трябва да бъдете много, много внимателни. Oui?
Те кимнаха веднага.
– Във въздуха витае жажда за кръв – продължи той, като успя да види как Халил се храни от една желаеща жена на десет метра от него, а вампира е пъхнал ръка в блузата ѝ, за да стисне жестоко гърдите ѝ. – Предупреди приятелите си, че дори надеждни досега вампири могат да се превърнат в риск.
Дмитрий трябваше да бъде информиран за това; колкото по-дълго Джанвиер седеше тук, толкова повече инстинктите му подсказваха, че кръвта кипи под повърхността. Все още не беше критична, но щеше да стане до дни, ако не се справи с брутална решителност.
Шумолене в краката му.
– Никога не съм срещал вампир като теб – каза момчето със сърце в очите, докато вдигаше поглед от позицията си, свито до крака на Джанвиер. – Ако си търсиш дългосрочен донор…
Джанвиер зърна Аш, който се запъти обратно към бара.
– Заслужаваш любовник, който ще те пази – каза той на момчето, като беше толкова нежен, колкото беше способен да бъде. – Страхувам се, че съм доста привързан към ловеца, който скоро ще се спусне към нас.
Четиримата изглеждаха като елени, попаднали в светлината на фаровете, когато Аш ги занули.
– Ти не можеш да издържиш и пет минути! – Изкрещя тя, когато стигна до него. Очите ѝ се преместиха върху момичето в скафандъра, а усмивката ѝ беше остра като бръснач. – Искаш ли да отделя главата ти от тялото, скъпа?
– Н-не?
– Тогава ти предлагам да се махнеш от моя човек.
Скафандърът подскочи, както и останалите, а Джанвиер се зарадва на претенцията. Това беше драма, но все пак беше приятно да чуе думите.
– Бейби – каза той, нарочно използвайки отново термина, защото той напълно не подхождаше на ловеца му, щеше да я забавлява. – Току-що пихме по едно питие заедно.
– Да – каза мъжа и погледна Аш с голо страхопочитание. – Можеш да седнеш с нас.
Аш посочи с пръст момчето, след това блондинките, а после и скафандъра.
– Настрана. Сега.
Групата се размърда.
– Великолепна си – прошепна Джанвиер. – Мисля, че новите ми приятели биха се прибрали у дома с теб също толкова щастливо, колкото и с мен.
– Какво сега? – Промърмори тя, когато той се изправи, за да сложи ръце на бедрата ѝ, а ръцете ѝ все още бяха войнствено кръстосани.
– Съблазнявам те, за да ми простиш.
Назад към част 23 Напред към част 25
