Глава 1
Смрадлив дъх по тила.
Студенина в костите. Студен шепот в мрака.
Има такива неща, които не бива да съществуват, не бива да ходят, не бива да дишат, не бива да бъдат назовавани.
Има такива кошмари, които, веднъж придобили форма, никога не могат да бъдат върнати обратно в света на сънищата.
-Свитък на Непознатия Древен, Библиотека „Убежището“
Имало е война. Архангел срещу архангел. Ескадрили от ангели във въздуха и отряди от вампири на земята. Беше му казал това, когато се върна. Съществото, което вече не помнеше името си, което вече не знаеше дали живее, или е попаднало в безкрайно чистилище, беше чуло боевете. Но не му пукаше. Тази война съществуваше в друг свят, а не в малкия мрак, който беше неговият собствен.
Тук то водеше своята собствена война, крещейки при слабия звук на влачещото се стържене, което известяваше за приближаващите стъпки на чудовището. Но дори и да крещеше с раранено и сурово гърло, то знаеше, че не издава никакъв звук, а гърдите му бяха болезнени от липсата на въздух. Паниката бе стиснала жестоката си ръка около гърлото му и сега стискаше, стискаше.
– Не, не, не – хлипаше в черепа си хванатото в капан същество, а устата му оставаше заключена в този безмълвен писък.
Част от това, което някога беше, разбираше, че съзнанието му е разбито и никога няма да се възстанови. Тази част беше мъничко ядро, скрито в далечна част от психиката му. Останалата част от него беше ноктест ужас и страх… и тъга. Сълзите се търкулнаха по лицето му, заседнали в опустошеното му гърло, но натрапчивото чувство на отчаяние скоро бе смазано под задушаващата тежест на голия страх.
После светлината удари очите, които трябваше да са неговите собствени, в мъчителна слепота и пулса му замря.
Чудовището беше тук.
Назад към част 2 Напред към част 4
