Глава 38
Ашуини погледна надолу, гледаше как той идва за нея и това беше най-еротичната гледка, която беше виждала през живота си. Когато мускулите му се отпуснаха, тя го освободи, за да захапе гърлото му, над пулса. Той се размърда, после се втренчи в нея, като с едната си ръка обгърна страната на лицето ѝ. Очите му бяха лениви, тялото му вяло, докато я водеше назад.
Когато леглото се удари в коленете ѝ, тя падна върху него с изтръпване.
– Ръката ми – промърмори тя на вкусния мъж над нея, който изглеждаше така, сякаш току-що се е изтърколил от леглото и е готов да пропълзи обратно – заедно с нея.
Усмивка, която беше чисто мъжка.
– Ще се погрижа за нея. – Запъвайки се достатъчно, за да запази дънките си, той се движеше с вампирска бързина и се върна от банята за времето, което ѝ беше необходимо, за да вдиша, а лепкавото петно по ръката ѝ беше еротично напомняне за тяхната близост.
Използвайки мокра кърпа за лице, за да я избърше, той пусна кърпата отстрани на леглото.
– Невинаги съм толкова… цивилизован – каза той след това, повдигна единия ѝ крак и свали ботуша и чорапа ѝ. – Би ли ме понесла до кожата си? – Целуна глезена ѝ, сложи този крак и вдигна другия.
Ашуини, чието дишане не беше равномерно, се оказа, че наблюдава начина, по който мускулите на корема му се огъваха и отпускаха, докато той сваляше другата ѝ обувка и чорап. Той вдигна поглед и усмихнат пристъпи между бедрата ѝ и се подпря с длани от двете ѝ страни. Спускайки се с лекота, с напрегнати бицепси, той прокара език по устните ѝ в мокра закачка.
– Готина си, захарче.
– Да.
– Трябва да си свалиш якето.
– Не говоря за такава жега. – Тялото ѝ сякаш се топеше отвътре навън, костите ѝ бяха медени. Въпреки това, когато той отново се отдръпна в изправено положение, тя седна и свали якето си, както и тънкия пуловер, който беше навлякла директно върху сутиена си.
Джанвиер отново се движеше с онази опасна, красива бързина, ръцете му бяха на кръста ѝ, преди да е отблъснал кичурите коса от лицето ѝ. Вдигна я и я пусна по-високо на леглото, така че краката ѝ вече не висяха наполовина отстрани.
Трябваше да я изплаши, доказателството за неговата сила. Без оръжията си тя никога нямаше да го вземе. Но тя не се страхуваше, нито от Джанвиер, нито от нея. Тя го приветства, когато той се присъедини към нея на леглото, а раменете му блокираха светлината. С дънките му, които едва висяха на бедрата му, тя имаше много великолепна мъжка плът, която да изследва с ръце, докато той опитваше и облизваше гърлото ѝ.
Подпрял се на едната си предмишница, той дръпна надолу презрамката на сутиена ѝ. Гърдите ѝ бяха с обикновен размер; никога нямаше да спечели конкурс за мокра фланелка. Но Джанвиер изстена и наведе глава, за да засмуче в устата си не само зърното, но и част от гърдата ѝ.
Гръбнакът ѝ се изви, тя притисна гърба на ръката си към устата, за да заглуши писъка си, докато той смучеше. Всяко горещо, влажно издърпване стигаше право до сърцевината ѝ. Бикините ѝ бяха толкова мокри, че усещаше как възбудата ѝ заплашва да се просмуче през дънките. Не ѝ пукаше. Притискайки го към себе си, тя се полюшваше към тялото му в опит да се разтрие с вкусното триене на члена му.
Когато той вдигна глава, тя каза:
– Не.
Той целуна зърното ѝ, прехвърли вниманието си върху другата ѝ гърда и беше също толкова добре. Той стегна мускулите на стомаха ѝ, накара бедрата ѝ да се свият около него.
– Джанвиер.
– Позволи ми, ma belle sorcière.
Тя се поддаде, позволи му да прави каквото си поиска и се задъха толкова силно, че когато той отново вдигна глава, нямаше дъх да формулира думи. Джанвиер поглади ръката си по ребрата ѝ, после посегна под нея и нагоре, за да разкопчае закопчалката на сутиена ѝ. Когато това се оказа трудно, когато тя беше по гръб, той ѝ се усмихна.
– Ще го сменя. – Дантелата и памука се разкъсаха и горната ѝ половина се оказа гола пред него.
Галейки я от рамото до бедрото, той целуваше устата ѝ, челюстта ѝ, шепнеше сладки, мръсни неща в ухото ѝ, които накараха бедрата ѝ да се повдигнат към него още преди да разкопчае дънките ѝ и да вкара ръка в бикините ѝ. Шокът от контакта щеше да я вдигне от леглото, ако той не я притискаше с тялото си.
– Толкова си мокра за мен, шер. – Дишането му беше също толкова учестено, колкото и нейното, но той придружаваше всяка дума с целувка. – Заради теб си губя ума.
Съзнанието ѝ беше хаос от усещания, тя се вкопчи в раменете му и неспособна да устои на изкушението, погледна надолу. Гледката на ръката му между бедрата ѝ, мускулестата му предмишница, леко покрита с косми, я накара да изстене. Имаше нужда от целувката му, имаше нужда да намери отново котва. Той наведе глава, даде ѝ това, което искаше, без да се размени нито дума между тях.
Когато десет секунди по-късно отдръпна ръката си, тя заби нокти в раменете му.
– Искам да те видя. – Слизайки от леглото с тези думи – с пауза за една-две целувки по тялото ѝ – той закачи пръстите си отстрани и с едно силно дръпване свали дънките и бикините ѝ. Захвърли ги на пода, коленичи между бедрата ѝ и хвана коленете ѝ, за да ги разтвори широко.
Сключила пръсти върху чаршафите, тя го гледаше как я гледа. Очите му бяха с тежки клепачи, бузите му бяха зачервени в областта на скулите, дишането му беше учестено. А когато проследи с поглед тялото му, видя, че е силно възбуден, а ципът на дънките му не успяваше да задържи дължината му.
– Сваляй дънките си. – Тя също искаше да го види, искаше всеки сантиметър от него да докосне всеки сантиметър от нея.
– След минута. – Вкарвайки ръката си обратно между бедрата ѝ, той започна да я гали леко, толкова леко. Отново и отново, и отново, докато кожата ѝ не затрептя и тя не се надигна срещу него, уловена на ръба на удоволствие, толкова силно, че усещаше как се надига под кожата ѝ като електрическа буря.
Той отдръпна ръката си.
Тя заплаши да го убие по творчески начин.
Отзивчивата усмивка на Джанвиер я затвори, съблазни я. Когато той я целуна, тя го ухапа. Това само задълбочи усмивката му. Обвиването на краката ѝ около бедрата му нямаше ефект. Той се спусна по тялото ѝ, а после…
Викът, който излезе от устата ѝ, когато неговата се затвори върху клитора ѝ, беше тънко ехо, дробовете ѝ бяха лишени от въздух. Той засмука силно, поглъщайки я като бонбон, и буреносната вълна се сгъсти, сблъска се. Съзнанието ѝ се разцепи, яхна гребена… а той продължи да я целува, с дълги бавни облизвания, малки засмуквания и бързи движения, които я накараха да се носи по вълната толкова дълго, че когато тя отмина, беше без кости, а мускулите ѝ трепереха.
Притискайки целувка към вътрешната страна на бедрото ѝ, Джанвиер се изправи и най-сетне се отърва от дънките си.
Красив, помисли си тя, но не можа да каже нито звук, съзнанието ѝ беше твърде замъглено от изисканото, еротично нещо, което ѝ беше направил.
– Ти си красивата, захарче.
Тя се намръщи, но тогава той легна и тя трябваше да мисли за други неща. Голото му тяло върху нейното, чувстваше се дори по-добре, отколкото си беше представяла, цялото в топлина и сила и изцяло мъжка тежест, кожата му копринена под притежателните ѝ ръце.
Разтривайки се срещу нея, Джанвиер посегна да я погали отново. Тя потрепери, чувствителна, но не по лош начин.
– Да – промълви тя, преди той да успее да зададе въпроса.
Той я целуна отново и този път тя държеше очите си отворени. Той също. Интимността беше заслепяваща. Когато той вкара пръста си в нея, тя потръпна, но не прекъсна зрителния контакт. Той също не… и вкара още един пръст. Разтвори леко пръстите си в нея и ги изви, за да я гали дълбоко и бавно.
Усещайки как бурята отново започва да се надига, тя го погали по бузата.
– Този път заедно.
Обърна глава и целуна дланта ѝ.
Сърцето ѝ се сви.
Тя прокара пръсти през косата му и надолу по тила му, когато той извади ръката си от между краката ѝ и смени позицията си. Когато плъзна дланта си по вътрешната страна на лявото ѝ бедро, тя му позволи да избута бедрото ѝ по-широко и тогава той я побутна с члена си. Тя изстена при усещането, че той се впива в нея, тъпата глава на члена му беше достатъчно широка, за да я усети, а мускулите ѝ се разтегнаха в опит да го приемат.
От гърлото ѝ се изтръгна малък звук. Той остана неподвижен.
Стягайки краката си около бедрата му, тя се повдигна.
– Искам да си в мен. – Целувки по устните му, по бузите му, по гърлото му, ръцете ѝ, галещи лицето му. – Имам нужда от теб.
– Ашуини. – Пръстите на едната му ръка се вкопчиха в бедрото ѝ, той пое треперещ дъх и натисна.
Изгаряше, но болката беше хубава.
Той се плъзна с още един сантиметър, двамата си поеха дъх… и той започна да се отдръпва. Но той се отдръпна, преди тя да успее да се оплаче, и навлезе още един сантиметър по-дълбоко. Отново и отново. Докато стигне до петия удар, тя вече беше забравила за дискомфорта и мислеше само за удоволствието. Мускулите ѝ се свиха около него, тя го чу да ругае и след това вече не мислеше.
Само топлина, секс и тялото на Джанвиер, което я галеше и измъкваше, устите им се впиваха жадно една в друга, а очите им бяха отворени. Тя му даде душата си, взе неговата и всичко беше така, както винаги е трябвало да бъде.
* * *
Елена се приземи на покрива на кулата късно през нощта, след като помогна на колега ловец с вампир, превърнал се в белкантов бегач. Дребната, хлъзгава жена беше бърза, преплиташе се из града с ловкостта на акробат, какъвто очевидно някога е била. Елена и се възхищаваше – още повече след реакцията ѝ, когато я хванаха.
– Никога не трябваше да слушам Бил – беше промълвила с отвращение дребната бегачка. – Дупката на задника ми! И сега това много хубаво дупе е изпечено!
Чудейки се колко ли други мишени на счетоводителя на Демарко са се заразили от лудостта му на „вратичка“, Елена се обърна към Рафаел
„Архангеле?“
Нямаше отговор.
Намръщена, защото бе предположила, че той е в Кулата, тя влезе вътре и отиде в кабинета му, за да го намери празен. Следващата ѝ спирка беше офиса на Дмитрий. Днес вампира беше облечен с черни дънки и черна тениска, а косата му беше разрошена, сякаш беше прекарал ръка през нея. Нямаше никакво съмнение, че Дмитрий е прекрасен, секси мъж. Нямаше и съмнение, че обича кръвта и болката твърде много.
Връзката му с Онър не беше нищо, което Елена би предвидила – защото факта, че Дмитрий обичаше жена си, никога не беше поставян под съмнение. Той не виждаше никого другиго, когато Онър беше в стаята, тъмните му очи бяха само за нея. Всеки, който дръзнеше да нарани другия ловец, скоро щеше да се окаже много мъртъв, вероятно след значителни мъчения.
– Ели – каза той, като обгърна сетивата ѝ с аромат.
Кожа и шампанско и обещание за мъчителен грях.
Напрягайки мускулите си срещу удара, защото знаеше дяволски добре, че той го прави само за да я изпита, тя стисна зъби, докато първата вълна отмина.
– Това ли е доклада за жертвите, които екипът на Ашуини е намерила?
Кимна, чертите му бяха мрачни.
– Тази на име Брук е с най-много счупени кости и вътрешни наранявания, но въпреки това шансовете ѝ за оцеляване са по-големи от тези, с които се е хранил Корнелий.
– Значи е сигурно, че това е Корнелий? – Елена следеше ситуацията въпреки другите си задължения. Молбата за помощ от приятеля ѝ ловец беше дошла само преди четиридесет и пет минути; тя беше прекарала остатъка от деня в летене из по-широкия Ню Йорк. Рафаел я беше помолил да вземе ескадрила на Легиона и да посети добре държащите се вампирски лидери.
Признак, че контрола над народа им е бил забелязан, и напомняне, че Кулата никога не спира да наблюдава.
След като като ловец бе виждала кръвожадността в действие неведнъж, а касапницата бе отвратителна, Елена нямаше проблем да направи каквото може, за да гарантира, че града им няма да се превърне в кървава баня. Както и да е, всички мъже и жени, които бе срещнала днес, бяха на ръба. Новината за задържането на Анаис и Северин в Кулата, преплетена с вледеняващия страх на останалите, които предишния ден се бяха сблъскали с хладнокръвно разярения Рафаел, се беше разпространила в обществото като горски пожар.
Елена бе успокоила вампирските лидери, че Рафаел е забелязал вниманието им към задълженията им и че няма опасност да бъдат извикани на среща с разгневения архангел. Простото ѝ присъствие, факта, че знаеше имената им, бяха достатъчни, за да затвърдят втория аргумент на Рафаел и същевременно да накарат лидерите да се почувстват оценени.
Мускулите на крилата я боляха от часовете полет, тялото ѝ беше изтощено, но си заслужаваше да затвърди спокойствието в града. Дори в Квартала нямаше и следа от кръвожадност, когато тя се отби там, преди да отговори на призива на Хилда за ангелска помощ. Колегите ѝ от гилдията бяха започнали да я използват при конкретни инциденти, при които поглед от въздуха би бил полезен, и това даваше на Елена начин да не се отказва от работата си, дори когато прекарваше повече време в делата на Кулата.
Душата ѝ на ловец обаче искаше да може да помогне и на Аш и Джанвиер, а грозотата на това, което бяха открили, я вбесяваше. Никой нямаше право да постъпва така с друго живо същество, да изпитва болно удоволствие от ужаса на друго.
– Интуицията ми подсказва, че това е Корнелий – отвърна Дмитрий, като пусна доклада на бюрото си. – Всичко се подрежда твърде добре – начина, по който жертвите са изтощени, червените и кремавите пера, както и факта, че Джорджо е прекарал половин век в двора на Леуан в началото на своя Договор. Това последното е нещо, което току-що научих. – Той сложи ръце на хълбоците си и повдигна вежда. – Но Джанвиер и ловеца преследват тази следа. Какво мога да направя за теб, уважаема съпруго?
Пръстите ѝ засърбяха за острието.
– Видя ли Рафаел?
– А. – Той се приближи. – Страхувам се, че един от любимите ви хора е дошъл на гости.
– Ако ми кажеш, че Михаела е тук, ще трябва да те заколя за това, че си пратеник. – Преди битката Рафаел лично бе извел другия архангел от територията си, след като Михаела се престори на бременна, за да спечели симпатиите им – или с някаква друга макиавелистка цел, която все още не бяха измислили.
– Такива извратени неща говориш, Ели. – Мъркане на звук, преди ароматите около нея да станат достатъчно опияняващи, за да задушат дъха ѝ.
– Дмитрий, престани да примамваш Ели. – Влязла зад Елена, Онър тръгна да побутва съпруга си отстрани, с намръщено лице. – Какво правиш с нея?
Обхванал с ръка раменете на Онър, Дмитрий я придърпа към себе си.
– Поддържам я силна. – Очите му наблюдаваха Елена, немигащи като на хищник. – Нейната податливост на миризми е слабост, която другите все още не са се научили да използват, но ще се научат.
На Елена ѝ се искаше да не се съгласи, но макар и да беше гадняр, Дмитрий беше прав. Накара въздуха в дробовете си и каза:
– Изплюй го. Кой е тук?
– Калиане.
Умът ѝ просто отказваше да изчисли това. Както и този на Онър, ако се съди по начина, по който челюстта ѝ падна.
– Калиане? – Казаха и двете в един глас.
– Да.
– Но тя е на един океан разстояние! – Отчаяно отбеляза Елена. – Тя не може просто да напусне града си и да прелети. – Елена беше говорила с Рафаел за доклада на Наазир за самотата на Калиане, но той не беше казал нищо за посещението на майка му толкова скоро. – Ами щита, който защитава народа ѝ? Генералите на Леуан са само на кратък полет.
– Изглежда, че майката на Рафаел има тайни като всеки Древен – каза Дмитрий, а устата му леко се изви. – Свързах се с Венъм – щита е активен, а Венъм дори не знаеше, че тя е изчезнала, докато не му се обадих. Калиане казла на хората си, че ще се уедини с девойките си за няколко дни.
Елена потърка лицето си.
– О, Боже – изстена тя. – Свекърва ми е пристигнала на гости, а къщата дори не е готова! Тя там ли е?
Развеселен, Дмитрий каза:
– Тя е била забелязана от далечен разузнавач – Рафаел е излетял над водата, за да я придружи до края на пътя към дома. Разполагаш с поне един час и съм предупредил Монтгомъри, че трябва да се състави апартамент. – Наркотичните пипала на аромата се отдръпнаха, вампира се смили над нея. – Довери се на вашия иконом.
Отличен съвет, дори като се има предвид източника.
– Трябва да се прибера, да се преоблека. – Имаше мазнина и кръв по себе си от залавянето, акробата беше завел нея и Хилда в едно сметище. – Защо не ми се обади по-рано?
– Сир заяви, че един час предупреждение ще е достатъчен. Това е цялото време, от което се нуждаеш.
Според кого? На Елена ѝ се искаше да изкрещи.
– По дяволите, Онър, какво да правя с една древна свекърва, която ме смята за буболечка? – Такава, която се беше вмъкнала в живота на любимия син на Калиане.
Назад към част 39 Напред към част 41
