Глава 15
Ядът се промъкна в стаята, докато прислужника се отдалечаваше. Съзнаваше, че Холи го стрелка с поглед отстрани, но в нея нямаше страх, а само леко веселие.
– Хареса ти това, нали?
– Камериерът има отвратителен вкус към младата плът.
– Уф. Как така старите вампири са толкова страшни?
– Ще попитам Дмитрий.
– Ще те ударя, ако само споменеш този въпрос пред него – заплаши Холи. – Нямам предвид Дмитрий или Трейс, или други здравомислещи вампири. Имам предвид ужасяващите, които просто се наслаждават на болката и грозотата. – Тя потърси богато украсена златна възглавница, обточена с дебело черно сатенено въже. – С пари явно не се купува стил.
Венъм я наблюдаваше как сяда на също толкова богато украсения диван – дребна и смъртоносна жена с киселиннозелени очи, която кръстосваше крака и наблюдаваше входа. Силното ѝ съсредоточаване със сигурност щеше да ужаси Кенаша. Забавлявайки се от идеята, Венъм се премести вляво, така че Холи да е тази, която Кенаша щеше да види, когато влезе.
Това се случи миг по-късно, когато ниския и дебело скроен ангел влезе вътре. Един ангел наистина се нуждаеше от много работа, за да се направи на непривлекателен – ангелската раса беше изключително красива. Толкова красива, че един ангел понякога можеше да спре дъха на Венъм. Той не искаше да притежава ангел, както желаеха някои вампири. Дори не искаше да спи с такъв – беше го правил, но можеше да се възхищава на физическата им красота по същия начин, както на зашеметяващо произведение на изкуството.
Кенаша обаче се противопоставяше на тази тенденция. Тялото му беше отпуснато и без форма, а мазнините на един ангел изискват сериозен ангажимент, тъй като полета изгаряше толкова много енергия. Косата му беше руса помпадура, която може би е била на мода преди няколко века, но дори и тогава не би подхождала на кръглото му лице.
Крилата му бяха накъсани. За около триста и петдесетте години, откакто Венъм бе станал вампир, той никога не бе виждал подобна гледка. Единствените случаи, в които бе наблюдавал ангели без пера, бяха след злополука, когато бяха загубили част от крилото си и перата бяха в процес на регенерация. За разлика от него Кенаша изглеждаше така, сякаш е станал жертва на болест, която е накарала перата му да изсъхнат и да окапят.
– Какъв е смисълът на това? – Каза ангела с пресилено гневен глас, преди да замръзне, когато погледа му се спря върху Холи. – Коя си ти? – Тя излезе леко писклива.
Холи се усмихна бавно и не помръдна нито един мускул.
– Холи. И наистина искам да ти извадя очите с нокти, след което да смачкам блестящите ти очни ябълки под петата на ботуша си. – Усмивката ѝ така и не избледня.
Кенаша се задави и направи препъваща се крачка назад.
На Венъм му бяха нужни усилия, за да не се разсмее. Запазвайки безстрастното си изражение само благодарение на вековния си опит, той излезе от сенките. Кенаша се поколеба на крака при първия поглед към Венъм, макар че призрачния му слуга трябваше да го е осведомил за самоличността на посетителя.
– Имаме нещо за обсъждане – каза леко Венъм. – Трябва да седнеш.
Ангелът не спореше, вместо това потъна в едно голямо кресло, което представляваше катастрофа от тъмночервено, жълто и зелено. Уродливо. Наистина грозно. Точно като съществото, което го обитаваше – и Венъм не говореше за физическия вид на Кенаша.
– Днес открихме вампир, който принадлежи на теб. Жена. Кафява коса, сини очи, слаба.
– О. – Напрегнатите рамене на Кенаша се отпуснаха. – Дадох я назаем на едни мои приятели. Тя не е изгубена. Благодаря, че дойдохте да проверите.
Сякаш Венъм беше изгубената и намерената.
– Холи – каза той с предупреждение в гласа, когато видя, че тя започва да разкрачва краката си.
– Само едно око – каза тя с умолителен тон, който толкова не приличаше на нея, че той почти изгуби контрол и се разсмя.
Кенаша обаче я взе насериозно.
– Вижте – каза той надуто – имам пълното право да давам назаем вампир, който ми принадлежи. Плащам за кръвта ѝ, за стаята и храната ѝ. Тя ми принадлежи.
Венъм усети как гадината в него се развихря.
– Защо договорът ѝ не е регистриран в Кулата? Кой ти е прехвърлил собствеността? – Защото този ангел също беше в дълбока беда.
Изплезил език, Кенаша намокри устните си.
– Тя е след договора. Подписала се е да ми служи по собствена воля.
Ако това беше вярно, Кулата нямаше да има причина да го наказва. Но Венъм беше много, много добър в това да усеща възрастта на колегите си вампири и Дейзи му се стори млада. Изключително млада.
– Помоли слугата си да донесе документите ѝ, за да мога да потвърдя. – Той продължи да се взира в другия мъж, без да може да си представи как това същество е част от една и съща раса с великолепното същество, на което Венъм бе избрал да служи.
Кенаша не спореше, извика призрака и го изпрати в кабинета си. Двамата чакаха в мълчание, като през цялото време Холи гледаше безмълвно Кенаша. Четирихилядолетния ангел се изчерви, не можеше да остане неподвижен в отвратителното кресло.
– Какво стана с крилата ти? – Попита Венъм, като се чудеше дали не трябва да предупреди Дмитрий за някаква нова болест. Ангелите обикновено не бяха уязвими към болести, но Харизмон беше придобил способността да заразява безсмъртните с болести в Каскадата. Последният му опит бе предизвикал Падението, когато много ангели паднаха от небето, за да легнат разбити на земята. Може би е станал по-изкусен през изминалото време.
– Крилата ми? – Кенаша разгъна едното и се вгледа в него, сякаш не беше забелязал петната. – О, това. Мисля, че може би съм ял нещо, което не ми е харесало.
Венъм улови промяната в очите на ангела, разбра, че лъже. Но запази мълчание и когато погледна към Холи, видя, че макар да оставаше горещо ядосана, тя се владееше.
В този миг влезе камериера с документи в ръка. Венъм ги взе, преди да уволни призрака.
– Този договор е отпреди четири години. – За да бъдем точни, той е с дата месец след като Рафаел екзекутира Юръм, след битката в небето, която наполовина бе унищожила Манхатън.
– Толкова време ли е минало? – Кенаша се хвана за подлакътниците на стола си.
Венъм сканира документа. Изглеждаше подреден – жена вампир на име…
Е, това беше интригуващо.
Жената се беше съгласила да служи на Кенаша в продължение на двадесет и пет години в замяна на „обичайните грижи“. Глупаво момиче. Един умен вампир щеше да поиска много конкретни условия.
Подписът ѝ обаче беше колеблив, а единствения свидетел – привидението.
– Този договор е невалиден. – Той хвърли документите на пода. – Камериерът ви не е безпристрастен свидетел. – Кулата не се намесваше в делата на вампири, които са изслужили договора си – те бяха възрастни, които вече бяха живели сто години и се смятаха за способни да вземат собствени решения.
Въпреки политиката на Кулата, която не се прилагаше, имаше определени правила, които защитаваха всички страни. Едно от тях беше наличието на безпристрастен свидетел на всеки такъв договор.
– Обясни това. – Той се приближи достатъчно, за да се надвеси над Кенаша.
Ангелът почервеня.
– Това е безобразие – изпищя той. – Аз съм ангел. По-добър от теб.
Венъм можеше много лесно да покаже защо този човек му е бръмчал, но не искаше да играе игри.
– Предпочиташ ли да говориш с Дмитрий? – Лидерът на Седемте ужасяваше повечето хора – беше полезен в някои случаи.
Кенаша загуби всички цветове в лицето си, преди да се строполи на седалката си.
– Намерих я – призна той шепнешком, а гърлото му се раздвижи, докато преглъщаше. – Беше полумъртва и в Хъдсън. Видях я един ден, докато летях, и ми стана любопитно, извадих я. – Той сви рамене. – Не знам защо. Просто си помислих, че може да е интересно да видя един труп.
Беше отблъскващо да се каже, но Венъм не очакваше много друго от Кенаша.
– Но тя не беше мъртва?
– Не, беше жива. И беше хубава тогава. – Той скръсти ръце. – Доведох я у дома, без да се замислям много.
– Лъжец. – Коприненият глас на Холи долетя иззад ангела.
Кенаша подскочи, явно откъснал очи от нея, когато Венъм се приближи.
Холи се наведе и прошепна в ухото на ангела.
– Искаше да я чукаш, нали?
Кенаша бе замръзнал при осъзнаването, че е заобиколен от хищници, но сега дръпна глава нагоре-надолу.
– Мислех, че ще ми бъде благодарна, че съм я спасил, и ще прави неща за мен. Това не е лошо – добави той. – Спасих ѝ живота.
Достатъчно вярно – вампирите не можеха да се удавят, но липсата на кръв в крайна сметка щеше да я направи толкова слаба, че водата и нейните създания щяха да отделят главата ѝ от тялото.
– Как се оказа, че я притежаваш?
Очите на ангела се отместиха надясно.
– Тя поиска.
– Лъжец, лъжец – прошепна Холи в другото ухо на Кенаша, докато остъргваше нежно ноктите си по яремната му кост.
Кенаша започна да хипервентилира.
– Аз я исках! – Почти изкрещя той. – Тя имаше нещо в себе си, което исках! Пиех кръвта ѝ и тя беше възхитителна! Затова я задържах!
Очите на Венъм срещнаха тези на Холи над върха на главата на ангела. Тя изглеждаше също толкова объркана, колкото и той.
– Ти пи от кръвта ѝ?
– Да. Винаги съм обичал малко кръв, а кръвта ѝ миришеше толкова добре, че отпих глътка, докато беше в безсъзнание. – Той потръпна в груб екстаз. – Имаше толкова добър вкус, караше ме да се чувствам толкова силен, че не можех да я пусна.
– Значи тя не се съгласи да бъде твоя робиня?
Кенаша го погледна лукаво.
– Това е нейната дума срещу моята.
Оставяйки това засега, защото не особено яркия ангел вече се беше уличил многократно, Венъм се съсредоточи върху по-интересния факт.
– Чувствал си се добре, след като си изпил кръвта ѝ? Някакъв друг ефект?
Кенаша отново разтвори крилото си.
– Това. Не го осъзнах до по-късно, но тялото ми не можеше да преработи цялата кръв, която приемах. Ето защо започнах да я давам назаем. Когато тя е тук, не мога да спра да се храня от нея.
Венъм видя яростта по лицето на Холи и леко поклати глава. Тя изсъска, но се обърна, за да се запъти към другия край на стаята.
– Другите хранят ли се от нея? – Попита Венъм.
– Никога не съм им давал разрешение за това! – Тонът на Кенаша се повиши. – Просто им казах, че могат да я използват като играчка. Нейната кръв е моя!
Очевидно техниците от Кулата трябваше да изследват кръвта и перата на Кенаша, за да разберат защо кръвта на млад вампир е предизвикала толкова силна отрицателна реакция. Това можеше да бъде организирано достатъчно лесно.
– Можеш ли да летиш?
– Слаб съм – призна ангела. – Но мога да прекося Хъдсън.
– Искам да отидеш в Кулата и да се явиш за кръвни и други изследвания. Ако не го направиш, ще дойда сам да взема пробите. Разбра ли?
– Ще го направя сега. – Дълъг дъх, треперещо издишване. – Беше толкова хубаво. Ако бяхте опитали кръвта ѝ, щяхте да искате да я задържите и вие. И след няколко месеца тя спря да се бори.
Този път яда не спря Холи. Тя заби малките си, отровни зъби във врата на Кенаша и когато ги изтръгна обратно, плюейки на пода, за да се отърве от кръвта му, тялото на ангела започна да се гърчи в стола, очите му изпъкнаха, а лицето му се превърна в риктус от болка.
Венъм остана само толкова дълго, колкото да се увери, че ангела не е застрашен от смърт, след което каза на камериера да се погрижи за господаря си.
– Той ще бъде очакван в Кулата преди разсъмване. Увери се, че е там, иначе последствията ще са безкрайно по-лоши от това, което изпитва в момента.
Привидението поклати глава толкова силно, че Монтгомъри щеше да се оскърби заради липсата на самообладание.
– Да, сър.
Венъм нарочно хвана ръката на Холи, докато излизаха от стаята. Той не ѝ вярваше, че няма да се върне и да се нахвърли отново върху Кенаша. Всъщност тя сви пръсти около дланта му и се държеше здраво, сякаш не вярваше на себе си.
Излизайки до колата, чийто въздух в момента беше чист от дъжд, Венъм отвори пътническата врата и я изчака да влезе, след което затвори вратата и се насочи към шофьорската.
– Чувстваш ли се по-добре?
Тя избърса гърба на предмишницата си в устата.
– Да, с изключение на вкуса на ел крипо, който имам в устата си.
– Отвори табло. Там трябва да има бутилка енергийна напитка.
Холи я намери, преглътна и я завъртя около устата си, преди да отвори вратата на все още недвижещата се кола и да изплюе пълната уста на земята. След като затвори вратата, тя кимна.
– Така е по-добре.
Венъм запали колата, завъртя я и тръгна обратно по пътя.
Опасната жена на пътническата седалка го погледна.
– Защо ми позволи да направя това?
– Не исках да усещам вкуса на ел крипо в собствената си уста.
Смехът на Холи изпълни колата, а другостта във Венъм седна и отново забеляза това съкрушено момиче, което се беше превърнало в очарователна, силна жена, докато той не беше гледал.
– Има едно нещо, Холи – каза той, като за пореден път си каза, че тя е твърде млада, за да си играе с нея.
– Какво?
– Истинското име на вампира? То е Дейзи.
Назад към част 15 Напред към част 17
