Глава 16
Устата на Холи пресъхна, езикa ѝ се стори твърде голям за нея.
Гълтайки още от енергийната напитка от чисто отчаяние, тя каза:
– Не се шегуваш с мен, нали?
– Не. Тя е подписала договора като Дейзи Скалдини. – След като вече беше свалил слънчевите си очила според уговорката им, той я погледна от уникалните и зашеметяващи очи. – Срещали ли сте се с нея на някакъв етап?
– Не че си спомням – каза Холи – но какво друго обяснение и… – Устата ѝ отново пресъхна до кости, тя видя това, което той несъмнено вече имаше. – Мислиш ли, че е била в онзи склад с мен и приятелите ми? Че Юръм е направил с нея това, което направи с мен? – И някаква част от Холи си я беше спомнила, достатъчно, за да изтръгне името ѝ от въздуха.
– Възможно е. Зъбите ѝ са по-малки, отколкото е обичайно, но тя няма очи като твоите и не може да има скоростта, иначе досега щеше да е разкъсала Кенаша на парчета.
– Не и ако той я е направил слаба от самото начало. – Ноктите на Холи се врязаха в дланите ѝ, когато дъждa отново се разнесе като гръм. – Звучи сякаш я е малтретирал от самото начало – вероятно никога не е имала възможност да развие силата си.
Венъм се качи на моста.
– Да, а после има и фактa, че кръвта ѝ е накарала перата на Кенаша да изгният. Това в никакъв случай не е нормална реакция.
– Господи. – Холи потръпна на седалката си. – Това можеше да съм аз – каза тя ужасена. – Ако ме беше намерил девиант като Кенаша, а не Елена и Рафаел.
– Ти ми създаде проблеми още от първия момент, коте. – Докато говореше, силата на Венъм се увиваше около нея в копринена извивка. – Твоята неумолима воля е най-голямата ти сила.
Синусоидната целувка на силата му, която се плъзгаше по нея, около нея, не я накара да трепне. Чувстваше се нормално; това беше Венъм, увеличаването на силата беше част от естественото му израстване. Що се отнася до останалото…
– Просто ми се иска Дейзи да имаше същия шанс – каза тя, а червата ѝ бяха пълни с олово. – Иска ми се да не я бях забравила.
– Никой не може да се пребори с архангел, решил да изтрие спомените му – каза Венъм с хладен прагматизъм, който беше странно успокояващ. – Ако Дейзи е била там, той те е накарал да я забравиш по някаква причина.
Изчиствайки съзнанието си, Холи се намръщи.
– Да, защо я е изтрил от съзнанието ми? – В края на краищата той не беше докоснал грозните спомени за мъченията и смъртта на приятелите ѝ.
– Точно сега не можем да сме сигурни, че тя е свързана с Юръм. Ще кажа на Кулата да сравни нейната кръв с твоята, да видим какво ще излезе. – След като се обади, той каза: – Няма смисъл да спекулираме, докато не получим резултатите.
Холи разтри лицето си с една ръка, после, стиснала бутилката с енергийна напитка между бедрата си, посегна назад, за да стегне опашката си.
– По дяволите, ако трябва да кажа още веднъж „прав си“, земята ще се пропука и ще изхвърли триглави демони, свирещи на банджо.
Смехът на Венъм беше открит, изненадан и дълбоко мъжки. Звукът обля сетивата ѝ, потъна в кожата ѝ, навлизайки дълбоко, толкова дълбоко. Дишайки малко повърхностно, тя се принуди да отпие още една глътка от питието в опит да отвлече вниманието си.
– Марлин – каза тя в прилив на вдъхновение. – Да отидем да поговорим с Марлин и да видим дали опитa му да закачи голяма риба е получил отговор.
– – –
Уви, за пухкавия и плешив Марлин се оказа, че рибата е хванала стръвта. И е огладняла, когато Марлин не е могъл да произведе отплатата.
– Добре – каза Холи, взирайки се в окървавените, нарязани на парчета части на вампира измамник и изобщо слузест индивид – който и да ме преследва, не само е сериозен, но и смъртоносно сериозен.
След като приклекна, за да разгледа закланите останки, поставени на чиста купчина в средата на дневната зона на Марлин, върху неочаквано красивия персийски килим, Венъм кимна. Когато кичури от косата му се плъзнаха напред, той ги отдръпна с ръка, а предмишниците му се огънаха с непринудена сила. Тя можеше да види тези предмишници, защото той беше сгънал ръкавите на ризите си, за да разкрие кожата, която вече беше виждала неведнъж.
Днес обаче гледката на тази кожа правеше странни неща в стомаха ѝ.
– Вече няма съмнение, че убийствата са свързани. – Той се изправи. – Едва ли има смисъл да проверяваме адреса на третото лице, което се е опитало да заблуди купувача, но трябва да сме задълбочени.
Той обаче първо повика екип за почистване на кулата и криминалисти, като двамата не си тръгнаха, докато екипa не овладееше мястото. Що се отнася до доносниците на Джанвиер и Аш, те знаеха, че трябва да се разпръснат бързо умно, когато в близост се появи някой със смъртоносната сила на Венъм. Заплащането за работата им щеше да дойде директно от Аш или Джанвиер.
Третият адрес се намираше в малко по-хубава част на града – графитите бяха по-класически, а на няколко прозореца имаше дори саксийни растения, но сцената в апартамента на целта им беше повторение на тази на Марлин. Единствената разлика беше, че този път убиецa беше натрупал разфасованите парчета върху масичката за кафе, а дървения под беше разхвърлян на ръждивочервени ивици заедно с по-големи коагулирани локви с по-тъмночервен цвят.
Тази сцена беше и най-старата, миризмата беше толкова гнилостна, че дори Венъм излезе навън в общия коридор, за да изчака екипа на Кулата.
– Това не е гняв – разрезите са твърде прецизни, начинa, по който са натрупани частите на тялото, е твърде театрален – каза той. – Това е послание.
– Опитайте се да ме измамите и ще си платите цената. – Сгъвайки ръце, Холи се опита да застане малко по-близо до Венъм, за да може да привлече аромата му в ноздрите си – той ѝ беше нужен, за да изтрие отровната миризма от вътрешността на апартамента. – Някой не обича да му губят времето.
– И е достатъчно силен, за да убие вампира вътре – за разлика от Марлин Тъкър, този вампир беше едър, мускулест. Не видях и следи от употреба на наркотици, които биха забавили реакциите му.
Холи изтърка обувката си на пода.
– Знам, че трябва да се съсредоточа върху този психопат, който е обявил награда за мен, но не мога да спра да мисля за Дейзи. – За онова, което другата жена беше преживяла, за ужаса, последван от насилие и жестокост. – Не ме допускай до Кенаша, освен ако не искаш да го убия.
Юръм беше извън нейния обсег, но Кенаша беше съвсем близо до него.
Венъм прекара косата ѝ през пръстите си.
– За жена с коса на еднорог ти си много кръвожадна. Одобрявам.
Холи се усмихна мрачно; имаше чувството, че и той обмисля стойността на по-нататъшното съществуване на Кенаша.
– – –
Дмитрий изгледа и двамата нагоре-надолу, в очите му имаше тъмен блясък, който съответстваше на нощта, обвила града в черно, докато откриваха два трупа, изследваха местата, а след това зачакаха да пристигнат екипите на Кулата. Светлините на Манхатън блестяха отвъд стъклената стена на гърба на Дмитрий, градa най-сетне се беше освободил от дъжда, макар че черни облаци продължаваха да закриват звездите.
Приличаше повече на полунощ, отколкото на шест часа вечерта.
Дмитрий стоеше с ръце, опрени на плота на бюрото, а мускулите на ръцете му бяха стегнати.
– Поставих те начело, за да я контролираш – каза лидерa на Седемте на Венъм.
Думите напираха в гърлото на Холи, но тя прехапа устни. Венъм не се нуждаеше от нея, за да води битките си. Както доказа точно тогава.
– Значи щеше да потупаш Кенаша по главата и да си тръгнеш, след като парчето говна си призна, че е поробило полудяла жена, която не е имала сили да го спре? – Повдигната вежда.
Челюстта на Дмитрий се сви, докато се издигаше в цял ръст и сгъваше ръце.
– Дръжте гадината далеч от погледа ми. – Беше опасно тихо изявление. – Бих се изкушил да му откъсна главата и тогава Рафаел ще трябва да се справя с ангели, които смятат, че съм твърде могъщa.
– Ти си твърде могъщa. – Венъм се усмихна. – Ето защо всички те са толкова уплашени от теб.
Отговарящата усмивка на Дмитрий беше от вида, който никога не даваше на Холи – тя беше между приятели, между равни. И все пак тя не се почувства изоставена. Защото отношенията ѝ с Дмитрий бяха различни. Когато той протегна ръка, тя го заобиколи и се сви под нея.
– Искам да отговарям за това да разбера повече за Дейзи и какво се е случило с нея.
Дмитрий я прегърна малко по-близо до твърдата сила на тялото си.
– Все още не можеш да ръководиш, Холи. Не си заслужила това право.
Отново, защото Дмитрий беше този, който каза тези думи, Холи можеше да приеме тяхната истинност.
– Тогава го дай на мен и на Венъм заедно – каза тя, а очите ѝ се свързаха с тези на змийско зелено.
Дмитрий погледна към Венъм.
– Нямаш нищо против да се справим с това заедно с текущата ситуация с наградата?
– Да. Имаш ли нужда от мен за охрана?
Въпросът му напомни на Холи, че след като Рафаел го няма, Ню Йорк е уязвим за нападение от друг архангел.
Всичко е въпрос на политика – беше казала Онър на Холи. Успешното разграбване на града, който Рафаел нарича свой дом, и превземането на кулата му, неговия команден център, ще има много по-голямо въздействие, отколкото нахлуването в друга част на територията.
– Има ли риск Харизмон или друг архангел да нападне? – Попита тя, а съзнанието ѝ бе препълнено с картини на кръв и смърт от последната битка – битка, която бе наложила масова евакуация на Манхатън.
Отговорът беше на Дмитрий.
– Не. Всички те са на една и съща среща.
– Уау. – Холи не можеше да си представи целия Кръг на едно място. – Дори Леуан? Четох в интернет, че никой не я е виждал от две години.
– Джоу Леуан е в самоволно напускане – потвърди Дмитрий.
Ето защо, осъзна Холи, градa беше в повишена готовност, защо всички ангели-воини и вампири имаха раздразнителност, която не беше нормална. Ако Архангелa на Китай искаше да превземе Ню Йорк, сега беше най-подходящия момент. Всички негови граждани, смъртни и безсмъртни, щяха да се борят докрай, но Джоу Леуан беше една от Кръга – а само архангел можеше да убие или победи друг архангел.
– Изясни ситуацията с Холи колкото можеш по-бързо – каза Дмитрий на Венъм. – Не ни трябват групи от ловци на глави, които да си мислят, че могат да преследват жена под закрилата на Кулата.
Той целуна върха на косата на Холи, преди да я пусне.
– Що се отнася до Кенаша – той винаги е бил мързелива загуба на място, но докладa ти за състоянието на крилата му ме тревожи. Трябва да сме сигурни, че вампира, когото си спасила, не е преносител на болести.
– Ще стигнем до дъното на въпроса – обеща Венъм. – Хайде, коте.
– Ще се радвам, Вещерско лице.
Устните му леко се изкривиха и той сложи слънчевите си очила, докато излизаха от кабинета на Дмитрий. – Дейзи е първата ни спирка.
– Защо носиш слънчевите си очила в Кулата?
– Защото отиваме на нивото на лазарета, а младшите лечители там не влизат често в контакт с мен. – Пръстите му докоснаха долната част на гърба ѝ. – Опитвам се да не плаша малките лечители.
Ръката ѝ все още я сърбеше да ги махне от лицето му.
– Смяташ ли, че лечителите вече ще имат резултат от кръвната картина на Дейзи?
– Не са ми изпратили съобщение, за да го кажат, но това може да е, защото знаят, че съм в Кулата, и очакват да се отбия.
Двамата влязоха в асансьора рамо до рамо и се спускаха мълчаливо. Всяко косъмче по тялото на Холи настръхна, кожата ѝ изведнъж стана остро чувствителна към присъствието на Венъм. Лицето му беше девствено в профил, кожата му сияеше от здраве дори под изкуствената светлина. Искаше ѝ се да го докосне, да потърка бузата си в неговата като котето, което той q наричаше.
Лицето на Гадняра, лицето на Гадняра, лицето на Гадняра – повтаряше тя мислено, за да се отърси от поразяващото желание. Да, той е красив. Но той е и смъртоносен и аз все още мога да се превърна в негова жертва, ако той открие лудия, шепнещ глас в мен.
Слава Богу, вратите на асансьора се отваряха. Защото студеното напомняне на психиката ѝ не работеше точно така, че да успокои електрическия отговор на тялото ѝ. Излизайки пред него, тя започна да си проправя път към края на коридора.
– Холибери, къде отиваш?
Тя му хвърли намръщен поглед през рамо.
– Дейзи е в изолатора в края. – Кулата беше построила това отделение след Падението.
– Откъде знаеш? – Венъм наклони главата си настрани по начин, който не беше човешки.
Холи разтвори устни, за да отговори… и нямаше отговор.
– Къде другаде биха я сложили? – Каза тя през внезапно пресъхналото си гърло, а сърцето ѝ заби.
– Но ти не предполагаш, нали? Знаеш.
– Усещам я – призна Холи, осъзнавайки, че е безсмислено да се опитва да скрие реакцията си, ако иска да стигне до дъното на връзката между нея и изтощения вампир.
– Усещаш ли? Звук? Как?
Поклащайки глава, Холи вдигна ръка към точката между сърцето и стомаха си. Стисна я с юмрук, за да удари тази точка.
– Ето. Усещам я тук – сякаш ме вика.
– Аз съм първи. – Лицето на Венъм беше твърдо. – Ако нещо не е наред с нея, ти си по-уязвимата.
Холи дори не се замисли какво прави – това изобщо не беше съзнателно решение. То беше движено от нещото вътре в нея. Тя се завъртя на крака и се затича. Трябваше първо да стигне до Дейзи. Трябваше да…
Силна ръка я обгърна около кръста и я вдигна от краката ѝ. После Венъм я хвърли по-силно, отколкото Ашуини, Джанвиер или Дмитрий някога биха го направили. Достатъчно силно, за да полети обратно по коридора. … и се сблъска със стената в течно плъзгане. Нито една от костите ѝ не се счупи, нищо не се натърти, а тялото ѝ се озова на килима по начин, който я накара да примигне, докато се овладяваше отново.
– Какво се случи току-що? – Прошепна тя наполовина на себе си, наполовина на мъжа, който я наблюдаваше от другия край на коридора.
Зъбите му проблеснаха.
– Не се опитвай повече, иначе наистина ще те хвърля.
Холи се изправи на крака и ѝ се стори, че костите ѝ се стопяват на мястото си.
– Това е сериозно странно. Защо не съм на парчета? – Тя се придвижи внимателно към Венъм, страхувайки се, че си е въобразила всичко.
– Доверила си се на инстинктите си. – Обърнал гръб на нея, Венъм започна да крачи към изолационната камера.
Колкото и дълбоко да беше объркването на Холи от току-що случилото се – както от безумния ѝ полет в посока на Дейзи, така и от последвалото ѝ течно падане – тя се затича, за да го настигне. Но този път тя спря на една крачка вляво от Венъм. Нямаше никакво желание да бъде хвърлена отново, когато не знаеше как се бе спасила първия път.
Без да е сигурна обаче, че нещото вътре в нея ще се държи прилично, тя хвана ръката на Венъм.
Той не се запита защо му протяга ръка доброволно, просто обви здраво пръстите си около нейните. Топла и силна, ръката му притежаваше сила, която ѝ подсказваше, че няма да се освободи; за първи път Холи се зарадва на каишката. Да изгуби разсъдъка си и да се държи хаотично заради шепнещата другост вътре в нея не беше точно на първо място в списъка ѝ със задачи.
– Откъде знаеше, че ще успея?
Повдигна рамене.
– Не знаех. Но ти нямаше да умреш.
Холи го удари по ръката.
– Козел. – Но тя беше по-скоро учудена, отколкото ядосана – защото от всички хора Венъм беше единствения човек, който никога не се е отнасял към нея като към разбита. Той очакваше от нея да се грижи сама за себе си.
Без да покаже никаква реакция на удара ѝ, тялото му несъмнено беше елегантно мускулесто, Венъм стисна ръката ѝ. И тъй като той я бе хвърлил в коридора, очаквайки тя да го преживее – защото вярваше, че тя има способността да го направи, тя не се бореше с връзката. Докосването с длан се почувства особено интимно, същността му пулсираше във вените му и говореше на жаждата в нея.
Това не беше вампирски глад. По-дълбоко от това.
След това той отваряше вратата към външния блок на изолационната камера, като набираше код на електронната клавиатура, и те минаваха през нея.
Назад към част 16 Напред към част 18
