Глава 33
Холи погледна към гърба на Венъм, който отново започна да работи по рулцата. Знаеше, че ако го бутне, няма да спечели нищо. Той не беше упорит като нея – но държеше на своето. И каквото и да носеше в себе си през последните триста и повече години, не беше нещо, което беше готов да сподели. Достатъчно справедливо.
Тя скочи от плота – и трябваше да го направи.
– Трябва да отида да почистя. Цялата съм мокра и лепкава.
Цялото му тяло замръзна.
Изкривила устни, тя се измъкна от кухнята, като усещаше погледа му върху себе си на всяка крачка. Той можеше да се бори с нея с всички сили, но Венъм…
„Тушар. Кажи го.“
Сърцето ѝ спря.
Беше ѝ казал истинското си име. Не беше сигурна, че някой друг знае или помни това. И той ѝ го беше казал.
Холи освободи тих дъх… и гърдите ѝ, те пулсираха.
Не. Просто не.
Влезе в банята, почисти се – Венъм наистина беше свършил звездна работа, за да превърне плътта ѝ в еротично мокра – после вдигна роклята си, за да погледне гърдите си. Образът на застрашителните назъбени крила беше слаб контур, който напълно избледня към краищата.
– Прави каквото искаш, гад. И аз също. – Последните думи бяха клетва. – Нямам намерение да бъда лесна плячка като бедната Дейзи.
Когато се върна в кухнята, откри, че лакомствата вече са изпечени, а Венъм липсва. Не беше трудно да го намери. Той стоеше на задната веранда и се взираше в гората, докато слънчевите лъчи галеха короните на дърветата.
Минавайки покрай него на тревата, Холи разпери ръце и направи малка въртележка, при която полата над сандала ѝ се развя около средата на бедрото.
– Добре, стига толкова природа – каза тя след това, тревата беше мека под босите ѝ крака, а въздуха толкова чист, че почти болеше. – Кога ще се върнем в Ню Йорк?
Лицето на Венъм беше безизразно, когато той каза:
– Не се връщаме. Чакаме.
– Рафаел?
Кимване.
Сърцето на Холи се сви, игривостта изчезна, а мечтите ѝ за бъдеще, в което тя прелъстяваше Венъм в една връзка, бяха в пепел. Всичко това така или иначе беше фантазия, илюзия, която двамата бяха създали с отказа си да споменат за предстоящата разплата. Защото Холи знаеше как ще свърши това още от момента, в който бе видяла онова изкривено, чудовищно плътно нещо в креватчето.
Тя беше носител на част от Юръм. А сега лудия архангел се опитваше какво – да се върне към живота? Единственият начин Рафаел да се увери, че това няма да се случи, да се увери, че едно могъщо и безумно убийствено същество няма отново да се разхожда по улиците, беше да сложи край както на нея, така и на съда в люлката.
– Няма да избягам – прошепна тя на Венъм, когато той продължи да я наблюдава. – Видях какво направи Юръм. – Скръбта беше синина дълбоко в нея, която така и не заздравя. – Гледах как приятелите ми умират. Чух писъците им. Бих направила всичко, за да се уверя, че той никога повече няма да нарани никого.
– – –
Дори да умре.
Неизречените думи увиснаха в нелепо светлия утринен въздух, клетвата ѝ беше нерушима заради всичко, което мълчеше.
– Няма да се стигне дотам – каза Венъм в отговор на думите, които тя не беше изрекла.
– Не бъди лъжец, Гаднярче. – Нежни, поучителни думи, докато тя се връщаше по стъпалата към него, дребна жена в жива слънчева рокля, боси крака и падаща коса, светла като душата ѝ. – Няма друг начин.
Този път, когато тя го обгърна с ръце, той я притисна до себе си. И знаеше, че е твърде късно да се опитва да се дистанцира. Тя вече беше достигнала до онази частица от мъжа, който някога е бил. Не само това, но и бе омагьосала кобрата, бе завъртяла гадината около ръката си. И завъртя ключа.
Той беше неин.
Двамата стояха в мълчание в продължение на безброй минути, докато Холи не вдигна глава от гърдите му.
– Не искам да ми горят игличките – каза тя с усмивка, която не можеше да скрие тъгата в нея.
Той я последва вътре, видя я как изважда сладките от фурната и ги поставя върху тава за охлаждане на плота, преди да вземе малката кана с глазура, която беше приготвил. Глазурата се разтичаше, тя докосна с върха на пръста си едно от рулцата и изсвири.
– Толкова е горещо… но все още искам да се натъпча.
Като смучеше изгорелия си пръст, тя го стрелна с поглед, който го приканваше да се смее с нея.
В него нямаше смях.
Само гняв, болка и нужда.
Издърпа пръста ѝ от устата ѝ и целуна отровата и захарната ѝ сладост с алчност, която би трябвало да я ужаси. Но това беше Холи. Която смяташе очите му за красиви и която искаше да го запознае с майка си.
Сляли се уста и тела в страстен синхрон, те се озоваха в стаята, която тя беше поискала. Издърпа роклята ѝ над главата и я захвърли настрани, а той докосна гърдите ѝ. Когато наведе глава, за да ги погали с уста, тя го дръпна за косата, сякаш искаше още една целувка.
Той се възпротиви, стискайки другата ѝ гърда, за да покаже какво иска.
През нея премина тръпка. Удовлетвореността беше крива на устните му, удоволствието ѝ успокояваше и уталожваше суровия ръб на нуждата му, той се зае с работа. Тя подскочи при одраскването на зъбите му, изстена, когато той ги впи, без да вземе кръв. Беше чувствителна там, не само към докосването, но и към целувката на зъбите му.
Той се възползва напълно от това знание, за да я дразни и измъчва. Първо остави вкуса ѝ да попие в него, преди да оближе раната. Беше малка, изцяло сексуална, която нямаше нищо общо с пиенето на кръв, за да оцелее. След това облиза с език зърното ѝ, преди да затвори нарочно зъби върху него и да го дръпне.
Дръпна се, а тя прокара ръце по гърба му, драскайки го през ризата. Когато я дръпна нетърпеливо, той успя да разкопчае ризата, без да отклонява вниманието си от поклонението на гърдите ѝ. Отърсвайки се от нея, той се наслаждаваше на усещането за ноктите ѝ, които се впиваха в плътта му, докато той хапеше, ближеше и целуваше.
Едва когато сърцето ѝ бе забързано като татуировка и звучеше така, сякаш не можеше да диша, той премести устните си до централната линия на гърдите ѝ и се върна към устата ѝ, като придържаше копринената топлина на тялото ѝ близо до себе си.
Малка, но силна, това беше Холи.
Целувката ѝ беше искане и беше заклеймяване. Холи беше решила да избере него и той знаеше, че без значение какво ще се случи, тя е за него. Той щеше да бъде като вампирския контакт на Джейсън, онзи мъж, който все още обичаше изгубената си половинка толкова години след убийството ѝ.
Някои неща човек знаеше.
Прекъсвайки целувката им, той си проправи път към гърлото ѝ, като при това зърна сънната ѝ артерия. Тя потрепери, но не направи опит да го спре. Той беше смъртоносен, опасен, можеше да разкъса гърлото ѝ… но не това бяха те един за друг.
Вдигна я на ръце и я хвърли на леглото.
Тя се засмя, косата ѝ представляваше великолепно цветно петно върху бялото легло, а очите ѝ бяха толкова пълни с чисто щастие, че дъха му спря.
– Тушар – каза тя, използвайки името, което никой не беше произнасял от векове, името, за което той беше казал на всички, че е на мъртвец.
Оказа се, че е излъгал.
– Боже – каза тя изведнъж – представи си, че старата Холи можеше да ме види сега. Гола и на път да бъда заблудена от теб. Бедното момиче щеше да бъде шокирано.
Смеейки се на препратката ѝ към антагонистичното им начало, спомените, които той щеше да пази яростно от времето и възрастта, той се качи на леглото и започна да целува пътя си надолу по тялото ѝ, игнорирайки всичките ѝ опити и заповеди към него да го ускори. Венъм нямаше никакво намерение да бърза, търпението му беше хилаво, жадно, съсредоточено върху това да я отбележи като своя.
Тя се въртеше на леглото, а мускуса ѝ караше ноздрите му да се разширяват.
Приклекнал над нея, с глава на пъпа ѝ и ръце на бедрата ѝ, за да я държи неподвижна, той повдигна мигли… за да я види как гледа надолу, а дъха ѝ е на кратки, отчаяни вдишвания.
– Ти – каза тя, като изсмука въздух – си заплаха.
Той усети как устните му се изкривяват. Беше минал цял век, цяла вечност, откакто не беше играл по този начин с любовница. Може би никога не е играл. Преди да го направят, беше имал само три любовници – все търговци, които минаваха през него и не искаха нищо друго освен малко физическа лекота. Тъй като и трите жени бяха на постоянни маршрути, той неведнъж бе изпитвал удоволствие от телата им в леглото си. Те не бяха непознати, които се срещат само за една нощ и никога повече, но и не искаха да се срещат за нищо друго освен за спорт в леглото.
След като направи… Човек не може да бъде свободен, не може да обича, когато знае, че любовниците му виждат само част от него. Вампири, ангели, смъртни, жените зърваха очите му, мислеха, че разбират, но никой не разбираше, не наистина. Не и до Холи.
Не се налагаше Венъм да крие нищо от нея.
Нито нуждите си.
Нито движенията си.
Нито нечовешката студенина, която беше неразделна част от него, както и очите му.
Нито пък човешката същност с белезите, спомените и предаността си.
За Холи той беше всичко това и дори повече. Той беше Венъм. Той беше Тушар.
Прокрадвайки се по тялото ѝ, той каза:
– Ако аз съм заплахата, тогава ти трябва да си проблема.
Удоволствието искреше в нея, а зъбите, които впи в гърлото му, бяха изцяло за игра.
– Котенце, сериозно не знам как пиеш през тези мънички, мънички неща. Сигурна ли си, че не са само за показ?
Тя впи зъбите си по-дълбоко в наказанието.
Смеейки се, той ги преобърна, така че тя беше отгоре. Тя целуна раните, заобиколи, за да погълне устата му, преди да се плъзне надолу по тялото му, за да атакува горното копче на дънките му и да разкопчае ципа му. За секунди го беше съблякла гол, неговата нетърпелива, пламенна любовница.
Холи никога нямаше да се отнася към него като към равен. И двамата знаеха, че той е по-силен, по-бърз, но това беше просто следствие на времето. Единственото, което трябваше да направи, беше да бъде с нея, докато тя израства в собствената си сила. Но… това беше дар, който можеше да бъде откраднат, а бъдещето им – разкъсано на кървави парчета.
Но не и тук. Не и в това легло.
Това време беше тяхно и той не би позволил нищо да го унищожи.
Привличайки я върху тялото си с тази безмълвна клетва, той отново докосна гърдите ѝ, преди да плъзне ръце към извивката на талията ѝ, за да я пренесе върху ерекцията си.
– Ела, моя дива Холи – промърмори той. – Язди ме.
Зъбите ѝ се впиха в долната ѝ устна, тя се повдигна и така бавно пое твърдия хребет на ерекцията му в себе си. Разтърсваща тръпка го разтърси. Гледаше я как се движи с еротична грация, как под кожата ѝ се крие тънък слой мускули, как удоволствието ѝ от него не е скрито и той нямаше никакъв шанс. Никакъв.
– Тушар.
Това беше всичко, което му трябваше. Името му. Отдавнашното му истинско име на устните ѝ и гърба му се огъна, когато загуби контрол за първи път от стотици години.
Назад към част 33 Напред към част 35
