Глава 38
Холи се просна с чувството, че е имала най-разкошния сън в живота си…
– Ебаси – промърмори тя – това боли. – Всеки мускул в тялото ѝ се чувстваше така, сякаш е бил удрян с чук, докато се превърне в каша, а след това хвърлен във фризер, за да се затвори в деформираната си форма. – О, Боже.
– Няма нужда да стигаш толкова далеч, коте. Венъм или Тушар ще свършат работа.
Разрязвайки очите си, Холи откри, че гледа в танцуващи със светлина очи с цвят на гаднярско зелено.
Щастие.
Никога не беше виждала Венъм толкова невинно щастлив… никога. Собствените ѝ устни се изкривиха.
– Престани да хленчиш и направи нещо.
Усмивката му се задълбочи.
– Приготвих ти гореща вана с минерални соли. Това добре ли ще е?
– Като за начало. – Тя се намръщи, когато проникна в простора на стаята. – Къде сме?
– В кулата. Изгледът е зад теб.
Въздъхвайки, Холи успя да се обърне достатъчно, за да погледне към блестящите светлини на Манхатън.
– Последното, което си спомням, беше, че бях в крепостта на Михаела и се опитвах да убедя духа на Юръм, че не е добра идея той да съществува.
– Той си отиде завинаги. – Венъм я взе в ръцете си и я притисна към голата кожа на гърдите си.
– Ммм. – Тя се сгуши в него и прокара длан по тонизирания мускул, топъл и опънат. – Толкова си красив.
Той се засмя.
– Все още си полузаспала.
Прозявайки се, Холи продължи да го гали, докато той не я постави във ваната… и едва тогава осъзна, че е била гола на каменния под в хола му.
– Какво стана с дрехите ми?
– Свалих ги – бяха облени в кръв.
Споменът за напукната ѝ кожа, за разкъсаните ѝ вътрешности. Но ръцете ѝ откриваха само гладка, нечуплива кожа навсякъде, където я докосваше – и макар да я болеше, нямаше усещането, че умира.
– Колко време мина от кулата?
Венъм се премести в другата част на голямата баня, а задните му части се огъваха под свободните черни пижамени панталони, които бяха единственото, което носеше.
– Ти спа четиридесет и седем часа.
– Носиш сатенени панталони ли?
– Не. Имам по-добър вкус от това. – Материята се движеше като въздух и течност едновременно, докато той се връщаше към нея с бутилка в ръка. Отвори я и изсипа във ваната блестящо и кремообразно нещо.
Ароматът на франджипани изпълни въздуха.
Пръстите на Холи се свиха.
– Толкова си красив и толкова приятен. – Мускулите ѝ започнаха да се отпускат. Бавно.
Устните ѝ се извиха, Венъм отиде зад нея.
– Ще ти измия косата.
Холи нямаше абсолютно никакво желание да протестира. Тя просто легна и остана полузаспала, докато той измиваше косата ѝ с грижа и нежност, които я изненадаха.
– Откъде знаеш как се мие дълга коса? Имал ли си период на конска опашка?
– Понякога миех косите на сестрите си. – Думите му бяха изненада. – Когато бяха много малки и това нямаше да се сметне за скандално. Просто за да помогна на майка ми. – С усмивка в гласа той каза: – Баща ми никога не го правеше за сестрите ми, винаги се държеше толкова строго, но веднъж го видях да мие косата на майка ми. Той я обичаше от корените на собствената си коса до върховете на пръстите на краката си.
Той започна да масажира скалпа ѝ.
– Венъм?
– Хм?
– Очите ми все още ли са киселиннозелени? – Сега тя беше будна, широко разбудена, и започна да си спомня, че би трябвало да е мъртва като камък.
– Мисля, че трябва да видиш сама. – Стана, избърса мокрите си ръце в една кърпа, после се разрови в едно чекмедже, докато намери малко ръчно огледало. Беше богато украсено, а на гърба му имаше перла, изрисувана с гадини. – Подарък – каза той на въпросителния ѝ поглед. – От приятелка в двора на Нейха, която обича да се подиграва с това, което смята за моя суета.
Като се засмя на намръщената му физиономия, Холи прие огледалото, но после не можа да се накара да го обърне на отразяващата страна.
– Просто ми кажи.
Той отново беше отишъл зад нея и отново масажираше скалпа ѝ с изкусни пръсти.
– Няма да съжаляваш, Холибери – промърмори той. – Виж.
Тя изпусна дълъг дъх, преди бавно да започне да обръща огледалото. Ако очите ѝ оставаха киселиннозелени, тогава част от Юръм можеше все още да се крие в нея. Този цвят беше неговата енергия. Ако очите ѝ отново бяха кафяви…
Тя седна, преди да е приключила с местенето на огледалото достатъчно, за да види, и водата се разплиска, докато търсеше зъбите си.
Венъм се изправи срещу нея.
– Все още са също толкова малки – каза той с развеселен поглед към нея.
Тръгвайки към гърдите му без усилие, Холи не направи нищо, за да скрие облекчението си.
– Мислех си, че може би вече няма да съм вампир.
Погледът му стана тържествен.
– Ти никога не си искала да бъдеш вампир.
– Да, но това беше преди теб. – Сега Холи можеше да си представи една различна вечност, изпълнена с щастие и любов и споделено безразсъдство, което водеше до диви приключения. – Нямам нищо против да смуча кръвта ти в продължение на хилядолетия.
Усмивката му се върна и той докосна огледалото.
– Ще се огледаш ли?
– Твърде много ме е страх.
– Това от жена, която е провалила плановете на психотичен архангелски призрак? – Плъзгайки едната си ръка по гърба ѝ, а другата поставяйки около нейната върху дръжката на огледалото, той каза: – Готова ли си?
Издишвайки разтреперано, Холи кимна най-накрая. И двамата завъртяха огледалото.
Отначало тя усети удар от висцерална радост… само за да приближи огледалото и да се вгледа в него.
– Какво е това? – Очните ѝ ябълки се взираха обратно в нея от огледалото. – Какво, по дяволите. Какво трябва да напиша в шофьорската си книжка сега?
Смехът на Венъм изпълни банята.
– Мисля, че наричат този цвят лешников – каза той тържествено, когато спря да се смее.
– Млъкни, гаднярче. – Защото очите ѝ не бяха лешникови. Бяха странна смесица от най-тъмнокафяво и киселинно зелено.
– Както кажеш, котенце. – Вдигайки брадичката ѝ, Венъм я целуна горещо, дълбоко и малко отчаяно.
Холи остави огледалото да падне във водата.
– Хей, хей – каза тя, когато той прекъсна целувката, и двамата останаха без дъх. – Аз съм тук. Добре съм.
Разтреперан, той обви двете си ръце около нея и отпусна глава в извивката на шията ѝ. Холи го погали по косата, целуна го по слепоочието и го задържа. Придържаше този мъж, роден в мъчителна болка и ужас, който не позволяваше на никого да види уязвимостта му.
– Обичам те – каза тя просто, искрено, завинаги. – Ти превръщаш идеята за вечност в приключение, а не в нещо, което трябва да се изтърпи.
Той не вдигна глава дълго време. Когато го направи, в очите му имаше радост, болка и отзвук от ужас.
– Докато ти живееш, и аз ще живея.
Сърцето на Холи се удари в ребрата ѝ.
– Венъм, не – прошепна тя. – Продължителността на живота ми е неизвестна.
– И аз съм живял достатъчно дълго сам. – В изражението му нямаше отстъпчивост. – Как можеш да искаш от мен да се върна към него, след като те познавам? Обичам те? – Поклащане на главата му. – Ние правим този скок във вечността заедно.
По лицето ѝ се търкулнаха сълзи.
– Ще те тормозя всеки ден, за да промениш решението си.
– Нагаждай, нагаждай, това правят котенцата.
Тя загреба с длан вода и я хвърли в лицето му. Той се засмя. И беше толкова невероятно красив, че тя искаше да го целуне, да го целуне и да го целуне.
– Ела тук.
Той дойде, пръскайки вода навсякъде, а панталоните му все още бяха облечени. Нищо от това нямаше значение. Защото той я целуваше, целуваше и целуваше, а тя си беше у дома. Винаги в прегръдките му, тя щеше да е у дома.
Както и той в нейните.
Седнала върху него, когато излезе на въздух, Холи каза:
– Какво означават очите ми? – Тази странна амалгама от това, което някога е била, и това, което е станала с енергията на Юръм в нея. – Той все още ли е жив по някакъв начин?
– Кеир беше в Кулата, когато пристигнахме – каза ѝ Венъм. – Лечителят казва, че да, Юръм е жив, но само по начина, по който всеки баща е жив в детето си. Сега ти си самостоятелно същество.
Холи направи физиономия.
– Аз имам баща. И той не е онзи психопат.
– Може би „кръвен баща“ е по-добрия термин, който трябва да използваме – каза Венъм. – Юръм е жив в теб по същия начин, по който Нейха е жива в мен.
Холи прокара ръце по раменете му.
– Това не ме кара да се чувствам по-добре – призна тя. – Исках да го изтрия от тялото си. – Тя притисна пръста си към устните му, когато той искаше да проговори. – Но ако беше… тогава нямаше да съм вампир и нямаше да приличам на теб точно толкова, че да си пасваме. – И така той вече не се чувстваше сам. – Смятам, че размяната си заслужава.
Венъм се наведе напред, за да я целуне.
Намръщена от внезапна мисъл, Холи се отдръпна.
– Чакай. Какви сили ми останаха? – Почесвайки очите си, тя се опита да стане невидима. – Виждаш ли ме?
– Гърдите ти са прекрасни.
Тя отвори очи и видя, че той наистина е вперил възхитения си поглед в малките ѝ гърди. Но изглежда, че тези гърди му харесваха. Коя беше тя, за да спори?
– Загубих способността си да създавам блясък.
– Не е изненадващо. – Той прокара палец по влажната точка на зърното ѝ. – Това е архангелска черта, която никога не се е проявявала при друг безсмъртен.
– Мога ли все още да се движа така, както преди? – Ненавиждайки, че може да е изгубила онова, което ги свързваше, тя тръгна да се измъкне, да провери, но Венъм я задържа на място.
– Обичам те – каза той, а очите му се втренчиха в нейните. – От корените на косата ми до върховете на пръстите на краката ми. От вчера до утре и всяко следващо утре, което някога ще видим. От този момент до мистерията отвъд смъртта. Всяка част от теб, бавна или бърза, малка или голяма, силна или слаба. Обичам те, Холи.
Долната ѝ устна потрепери.
Обгърна врата му с ръце и се държа здраво. Когато той се надигна, двамата бяха заедно, а водата капеше от телата им. Той някак си успя да свали панталоните си и тогава мокрите им тела паднаха на леглото. Нямаше прелюдия. Тя не го искаше. Привлече го в себе си, придърпа го и те се люлееха, а очите им бяха втренчени един в друг.
Бавно, нежно и завинаги.
– – –
Малко по-късно, докато седеше на кухненския плот, облечена в една от ризите на Венъм, и гледаше как той бързо приготвя пица за нея, Холи измъкна нещо от въздуха. Тя се вгледа в сливата в ръката си.
– Защо ми хвърляш сливи? Макар че изглежда добре. – Тя отхапа, гладна за храна, ако все още не беше за кръв.
– Хвърлих я на моята скорост – каза вампира, който щеше да я тормози вечно.
И тя я беше хванала.
Холи започна да се усмихва. Тя все още имаше скоростта, все още можеше да танцува с него по техния уникален и нечовешки начин. Дори и да беше загубила всичко останало, това ѝ беше достатъчно.
– Искаш ли да чуеш теорията ми? – Попита той, докато настъргваше кашкавал върху основата, която беше направил собственоръчно.
– Ами. – Тя кимна около сочните си хапки със сливи.
– Мисля, че ще си запазила всички способности, които са се интегрирали напълно с теб. Бързината, способността да се обезкостяваш при падане, хипнозата. Нещата, които се чувстваха твои.
– Омагьосването никога не е било лесно – призна Холи. – Сякаш носех чуждо палто. – Тя ритна краката си. – Утре ще тествам другите неща. – Сега, когато знаеше, че разполага със скоростта, беше далеч по-спокойна. – Тушар?
– Коте?
– Защо съм жива? – Холи бе усетила как Юръм изтегля всичко от тялото ѝ. – Призракът или ехото, или каквото и да беше, се опита да ме изсмуче.
Любимият ѝ вдигна поглед от рязането на зелени чушки.
– Това няма да ти хареса.
Холи се намръщи… после изстена.
– Кълна се в Бога, ако ми кажеш, че сега имам част от Михаела в себе си…
Без да има милост към нея, Венъм кимна.
– Юръм се хранеше дълбоко с нея. Твърде много, за да може тялото ти да я усвои или преработи. Кеир вярва, че значителна част от кръвта ѝ все още се е събирала в стомаха ти, когато ехото те е напуснало.
– Уф, фъф! – Скачайки от плота, Холи изхвърли костилката си от слива и намери голяма чаша; напълни я с вода и я изпи на отчаяни глътки. – Знам, че реакцията ми не е рационална – каза тя след това. – Но ех!
Устните на Венъм се изкривиха, докато наблюдаваше малката ѝ лудост.
– Кръвта на Михаела едва не доведе до токсичност на твоята, но нейната сила спаси и твоя живот. Ехото неволно помогна, като изсмука толкова много енергия от теб, че остави празнота – в която се вля силата на Михаела, давайки на клетките ти това, от което се нуждаеха, за да оцелеят.
Холи направи повръщателни движения, преди да остави чашата и да се премести мрачно на негова страна.
– Как така аз трябва да съм странната, която има архангелска кръв, която се бърка в мен? – Други хора вероятно се молеха за архангелско внимание, но на Холи ѝ беше писнало от това. – Рафаел също не ме е хранил, нали?
– Не, сир ти даде своята енергия, но само в опит да те излекува.
– Добре, но сериозно – идеята кръвта на Михаела да седи в стомаха ми? – Потръпвайки от тази мисъл, тя отпусна глава към страната му. – О, добре, поне не беше кръвта на Харизмон. – Всеки гадняр, който би могъл да организира толкова отвратителен акт като Падението, не беше човек, когото тя искаше да има в кръвта си.
– Като стана дума за кого – каза Венъм – нашия приятел Уолтър се появи.
На Холи ѝ трябваха няколко секунди, за да си спомни кой е Уолтър и защо трябва да я интересува. Уолтър Батърсби, снабдявал я с мозък, фиксър на безсмъртните.
– А, точно така, наградата за мен. – Цялата ситуация сега ѝ се струваше като преди цял живот. – Предполагам, че трябва да проследим това.
– Радвам се, че се отнасяш сериозно към това.
– Обладаване от луд архангел и груба локва кръв в стомаха ми – посочи тя, като открадна парче сирене, за да изтрие последния образ.
Качи се на плота, за да заеме отново мястото си, докато отхапваше от сиренето, и каза:
– И какво каза Уолтър?
– Първо, Вивек е успял да свърже банковата сметка, от която е платено на Уолтър, с компания, която функционира под знамето на „Харизмон“. – Вдигайки камъка за пица, върху който беше създал вкусно изглеждащия си шедьовър, Венъм го сложи във фурната.
Вълната от топлина се почувства добре върху тялото на Холи.
– На свой ред Уолтър успя да проследи клиента си като флигел в двора на Харизмон. Явно е използвал всяка своя услуга, с която е разполагал. – Усмивката на Венъм беше студена. – Трябваше да помисли за това, преди да реши, че ти си приемлива мишена.
Холи сви рамене.
– Той е хитрец. Ще се помъчи да изкара още някоя услуга. – Стомахът ѝ се сви и тя се огледа.
– Дай ми секунда и ще ти направя сандвич.
Холи можеше и сама да направи сандвича, но да гледа как Венъм се движи в кухнята беше толкова секси, че тя просто изчака.
– Значи трябва да отидем да намерим този флигел?
Ръцете на Венъм се движеха бързо, докато режеше домат за сандвича ѝ.
– Дмитрий вече го направи. Смяташе, че имаме достатъчно в чинията си.
Холи замръзна с резенчето домат при устата си.
– О-о.
– Той изпрати флигела вкъщи на парчета. – Очите на Венъм блеснаха. – Малки, много точни парчета. Всички опаковани в черна кутия за подаръци, облицована с червено кадифе.
Холи отвори уста и остави парчето домат.
– Наистина? Това не е ли военен акт?
– Сир е разговарял с Харизмон – любимия ни архангел, причиняващ болести, отрича да знае за действията на своя флигел, а ние не разполагаме с нищо, което да говори за обратното. – Той ѝ подаде парчето домат, което беше изоставила.
Пикантният сок оживя на езика ѝ.
– Малки парченца? – Каза тя след това.
Вдигна вежда.
– Нали разбираш, че Дмитрий може да бъде кръвожаден, когато става въпрос за защита на хората, които обича? А ти си неговата малка чудачка.
Холи го погледна, но устните ѝ настояваха да се дръпнат нагоре.
– Откъде знаеш, че той ме нарича така?
– Той дойде, докато ти дремеше. Може би съм подслушал какво ти е казал.
– Това е лошо поведение – каза Холи с насмешка.
Отговорът на Венъм беше безропотна целувка.
Щастлива, тя попита:
– Призна ли флигел защо ме преследва? – Знаеше, че Дмитрий не би го екзекутирал, без преди това да е изстискал човека докрай.
– Всички архангели се шпионират един друг – очевидно един от докладите, които дойдоха от Ню Йорк, включваше твои снимки и бележка, че си била нападната от Юръм и променена. – Изражението на Венъм стана смъртоносно. – Джейсън скоро ще открие това изтичане и то никога повече няма да разгласява тайните на Кулата.
Холи се хвана за ръба на плота.
– Флигелът ме искаше заради кръвта ми – предположи тя.
– За всичко, което Юръм е оставил в теб, именно очите ти го убедиха, че Юръм е оставил нещо след себе си.
Сандвичът е направен, а Венъм го поставя в чинийка.
– Идиотът, достатъчно глупав, за да сложи цена на главата ти, каза на Дмитрий, че иска да те подари на Харизмон, но е възможно да е искал да те използва, за да подхрани собствената си сила, подобно на Кенаша с Дейзи. – Течно сви рамене. – Дмитрий вече е отрязал главата му, така че няма значение.
– Това е толкова странно.
– Какво?
– Как говориш толкова непринудено за това, че режеш главите на хората.
– Моите оръжия са остри като бръснач остриета, Холибери – напомни ѝ той с опасна усмивка. – Яж си сандвича.
Холи го захапа със стон на удоволствие. Тя не проговори повече, докато не свърши всичко.
– Защо съм толкова гладна? – Дори повече, отколкото преди лудостта. – Кълна се, че усещам как този сандвич се смила със светкавична скорост.
– Според Кеир клетките ти са навлезли в състояние на поток, подобно на това на новородения вампир – каза ѝ Венъм. – Тези вампири се хранят с кръв постоянно, докато нуждата им се изравни, но тялото ти е било трайно променено от енергията на Юръм. Носиш ангелски маркери, както и вампирски.
Холи погледна през раменете си.
– Не, нямам крила. По дяволите.
Смеейки се, Венъм се премести, за да застане между бедрата ѝ, с ръце на хълбоците ѝ.
– Ти не си вампир, нито ангел. Ти си като Наазир, като мен. Единствена по рода си.
– Това ми харесва. – В някакъв момент в онази студена стая с креватче, в което се намираше изкривен плътски носител, тя се беше примирила със силната, странна сплав, която представляваше тялото ѝ. – Моят вид трябва да си има име. – Тя обгърна с ръце шията на мъжа, който щеше да бъде неин партньор в престъплението за вечни времена.
Той се засмя и каза:
– Холибери.
Тя целуна смеещата му се уста и попи щастието му. И всичко беше наред. Миналото беше свършило. Изчезнало е. Мъртво. Очакваше ги бъдещето. А за нея това бъдеще блестеше в зелено и изгарящо ярко.
– – –
Два дни по-късно тя отиде в гаража, за да се качи в колата си, и откри регистрационен номер, който я накара да се вгледа в един вампир.
Той ѝ намигна.
– Казах ти, че ще ти купя такава с надпис KITTY.
