Глава 34
Касандра трябваше да е в покой.
Беше изпълнила дълга си към един от своите подопечни. Заная беше в безопасност.
Но слипстрийма ѝ крещеше да погледне, да види!
Дишаше плитко, а совите ѝ бяха неспокойни, но тя се бореше да не чуе писъците, бореше се да не види разпространяващото се гниене. Защото тази гнилостна смърт продължаваше да доминира в потоците, а единствената друга нишка беше тънка и крехка.
Едно вдишване. Раздвижване.
Тя се намръщи, но совите я увериха, че другите спящи още си почиват.
Астаад, архангел на тихоокеанските острови.
Фаваши, архангел на Персия за един удар на сърцето във вечността.
Михаела, архангел на Будапеща и кралица на Константинопол.
Всички те лежаха мълчаливи и неподвижни, живота им бе хванат във възел в хлъзгавия поток, който нямаше да се разплете, не и докато гниенето разпространяваше своята гнилост. Но дъха дойде отново, малък и незабележим и почти невъзможен за чуване.
Още един спящ се събуждаше. Спящ, който Касандра не можеше да види.
Спящ, който не искаше никой да го вижда, да го познава.
Назад към част 32 Напред към част 34
