Глава 36
В този момент в стаята нахлу Нейха, кожата ѝ беше тъмнокафява, а крилете ѝ – свежо бели, с изключение на кобалтовите нишки в първообразите. Беше очертала кафявите си очи, но иначе днес беше в аватара си на воин. Нямаше сари със златни и сребърни нишки, а стари и изтъркани кожи в най-тъмнозелено, които обгръщаха формата ѝ. На бедрото ѝ висеше острие кукри, чиято извивка беше злокобно остра.
Черната ѝ коса бе отметната от лицето на гладък кок на тила и за един поразителен миг изглеждаше едновременно болезнено млада и ужасно стара, с прегърбени от възрастта и скръбта рамене. Но мигат отмина така бързо, както се беше появил, и тя беше просто кралицата на Индия, жена с грация и сила.
Калиане вече беше в стаята и разговаряше с Елижа. Архангелът на Южна Америка се бе възстановил напълно от раните, които бе получил от ръцете на Леуан, крилете му бяха безупречно бели, а косата му – по-богата на злато от изпечените от слънцето кичури на Александър.
„Чувала съм, че Елижа има най-дълготрайната връзка в Кръга.“ – Гласът на Заная в главата му, последван от мислено подсмърчане. – „Победихме този нищожен рекорд преди много векове.“
Тя винаги е била съревнователна. Дали се брои, ако след това сме били разделени в продължение на десетки хиляди години, Зани?
Очите им отново се срещнаха, между тях имаше еони. Еони на викове и битки. Еони на смях и наслада. Еони история. Толкова много история, че тя заплашваше да ги разбие под тежестта си.
Александър можеше да се самобичува за това, че ѝ е напомнил за техния провал, когато току-що си я беше върнал.
„Тит казва, че сестра му е прочистила тази крепост със стари ангелски ритуали с огън, с песнопенията на смъртен, който лекува места, и с изкуството на малки деца“ – намери се да каже той. – „Сега тя отново е свежа и нова. Може би трябва да попитаме за инструкциите за ритуала.“
Устните на Заная трепнаха, тежестта се отдръпна.
„Любовнико, не съм сигурна, че трябва да добавяме огън към арсенала си. Помниш ли онзи път, когато реших да бъда романтична и да напълня стаята ти с красиви стъклени лампи? Силно се надявам, че иконома ти от онова време ще спи завинаги. Все още му дължа стотина метра завеси, няколко килима, часове ръчен труд и, разбира се, безкрайните си извинения. Ако никога повече не ми се наложи да се изправя пред тежко разочарованото му лице, ще е твърде скоро.“
Мускулите на стомаха го болят от сдържането на смеха му.
Още едно раздвижване на вратата и в стаята се втурна Цин, висок и строен, с криле във всички цветове на полярното сияние и дълга до раменете коса, покрита с обсидианова вода. Никой не знаеше възрастта му, но тъй като беше имал връзка с Касандра, трябваше да е най-възрастния от сегашния Кръг. И все пак официално тази чест бе оказана на Калиане – защото Цин бе… Избледнял. Един крак в този свят, един крак в света, където любимата му спеше.
„Чувала съм, че откакто се е събудил, мрънка“ – каза Заная.
Александър я погледна говорещо.
„Наистина, Зани. Нима ти нямаш ли сърце? Мъжът тъгува за любимата, която никога не може да бъде с него. Касандра, с нейните видения, които я караха да си издраска очите, не можеше да съществува в живия свят. Загубих те, но само за един миг във времето в сравнение с теб и се чувствах така, сякаш ще се пречупя завинаги.“ – Дъхът му секна дори сега. – „Разбирам защо е такъв, какъвто е.“
Тъмните очи на Заная задържаха неговите, страстни и замислени.
„Но ти свърши работата си, Александър. Никога не си позволил на хората си да почувстват липса. Той също е архангел. Той трябва да изпълнява дълга си, а не да бъде депресиран призрак, който се носи наоколо като девойка в разпадащ се замък.“
Александър се пребори с едно външно извисяване. В интерес на истината, и въпреки новото си разбиране, той също бе имал странни недоброжелателни мисли към Цин. Архангелът изпълняваше дълга си, но само донякъде. Територията, която беше превзел, се развиваше добре. Но добре не беше достатъчно добре нито за Александър, нито за Заная. Техните територии винаги бяха пеели, винаги бяха биели със свирепо сърце, народите им гордо крещяха верността си към своя архангел.
Същото можеше да се каже и за територията на Рафаел, най-младия от архангелите.
Точно тогава влезе архангела на Ню Йорк със Суин, най-новия от архангелите. Александър долови мисленото вдишване на Заная и го разбра. Може и да беше видяла Суин на екрана, а Александър ѝ беше казал, че Суин е племенница на Леуан, но да види новия архангел на живо имаше съвсем друго въздействие. С ледено-бялата си коса и същата кожа Суин приличаше по странен начин на мъртвата си леля – с изключение на топлата тъмнина в очите и знака за красота под едното око. Макар че крилата ѝ бяха предимно бели, бронзовите ѝ първообрази и живата енергия в очите ѝ я спасяваха от това да изглежда като същество без цвят.
Днес тя носеше бронзови кожи, които повтаряха нюанса на основните ѝ пера.
За разлика от нея Рафаел носеше черни панталони от здрава материя, която Александър често използваше, и туника без ръкави в същия цвят – туниката беше пристегната към тялото му с множество панели от плат, които завършваха с матови метални катарами. Дръжката на меча стърчеше през рамото му… А на четвъртия пръст на лявата му ръка имаше пръстен с кехлибарен камък.
Александър никога не беше виждал Рафаел без този пръстен.
Сърцето му се сви отново, когато Суин се усмихна на нещо, което Рафаел беше казал. Най-новият от Кръга и най-младия от Кръга се бяха сближили, след като Рафаел разреши на един от Седемте да се премести в Китай за цяла година, за да помогне на Суин да създаде съд в опустошената ѝ територия.
Това приятелство бе продължило през годините и Александър знаеше, че именно към Рафаел и Калиане Суин все още се обръщаше, когато имаше нужда да обсъди нещо с колега от Кръга.
„Дали любовника на Калиане беше достоен за нея?“ – Попита Заная с мек глас. – „Странно е да съм на този свят с тези, които познавам, и все пак живота им се е променил по забележителен и непредвидим начин.“
Александър си помисли за собственото си внезапно събуждане, за разтърсващата сърцето новина, че Рохан е мъртъв. Убит. И все пак неговия род толкова рядко говореше за дезориентацията от събуждането в един познат, но непознат свят.
Тогава осъзна, че никога не е разказвал на Заная за Рохан и за това, което се е случило с момчето му. Говореше само за Ксандър, защото говоренето за Рохан разбиваше сърцето му. Тя щеше да предположи, че сина му спи или е на друга територия. А той си мислеше, че имат достатъчно време да говорят за всичко. Толкова много време.
Не искаше да го отлага отново, но това не беше мястото да споделя спомените си за скъпоценното си момче, затова отговори на въпроса, който тя беше задала.
„Надиел беше умен и добър с ръцете си, караше я да се смее, а той обичаше сина си с дива ярост. Изпадането на другия архангел в лудост не заличи всичко, което беше станало преди това. Тя никога не е съжалявала, че го е обичала.“
Александър бе разговарял с Кали по темата за Надиел много рядко, съзнавайки, че загубата и начина, по който се бе случила, я белязаха за цяла вечност, но я бе проверявал в последствие. Преди нейното собствено падение, нейното собствено изпадане в лудост.
„Добра епитафия за една изгубена любов.“ – Очите на Заная бяха меки от скръб.
В следващия миг тя издаде съскащ звук в главата му и той, без да се обръща, разбра, че в стаята е влязъл Егион със синьо-зелената си коса, с крилата си от по-тъмнозелено, прошарено от синьо, и с непоносимо раздутото си самочувствие.
– Заседанието на Кръга е открито. – Гласът на Калиане ги накара да спрат разговорите си и да насочат цялото си внимание към срещата.
Назад към част 34 Напред към част 36
