Глава 39
Самотният Спящ можеше да усети други, които му бяха роднини.
Малки джобове.
Скрити.
Тайни.
Отдалечени.
Но най-голямото привличане беше пулса, който биеше силно и го зовеше. Сякаш беше куче, което трябва да дойде по петите си.
Гневът кипна в кръвта му.
Той не беше ничий домашен любимец.
И беше много по-умен от този, който щеше да го унижи, който щеше да го превърне в плячка.
Лежеше неподвижен като мъртвец, без въздух в дробовете си, усмихна се и лицето му се пропука, малко замръзнало парче отпадна.
Назад към част 37 Напред към част 39
