Глава 45
Зури и Нала се оказаха толкова опитни и надеждни, колкото Александър беше обещал. Освен това бяха запознати с територията на Заная, тъй като я пазеха за брат си, когато Тит беше в южната половина на континента – и великодушно споделиха знанията си със Заная.
– Отворени ли сте за постоянно прехвърляне? – Каза тя месец след началото на новото си управление – Александър няма да се обиди, ако желаете, а аз няма да се обидя, ако не го направите. Изборът е изцяло ваш. – Хрумна ѝ още една мисъл. – Или може би не желаете да останете толкова близо до Тит?
Див смях от страна на двете красиви воини с дълги черни опашки от коси и рязко присвити лешникови очи над драматични скули, чиято кожа беше богато кафява, а крилете им – кехлибарен крем, посипан със зелен прах, който завършваше с праймтайми от ослепителен нефрит.
– Обожаваме възможността да посещаваме повече. За разлика от нас брат ни с удоволствие би се отървал от нас – каза Зури. – Ние сме язва за него.
Нала, по-тихата от близначките, кимна.
– Горкият ни брат. Той е обсаден от сестри, които го обичат и също така мислят, че знаят по-добре. – Една усмивка. – Не можем да му помогнем. За нас той винаги ще бъде нашето малко братче, което носехме на ръце като бебе.
Заная не можеше да си представи какво трябва да е да имаш толкова много братя и сестри, които толкова открито да те обичат. И при цялото мърморене на Титус за братята и сестрите му, той сияеше от гордост, когато го посещаваше напоследък и тя му казваше колко много цени сестрите му. Не бе пропуснала факта, че след това той бе прекарал няколко часа с близначките по собствено желание.
В тяхната връзка тя виждаше онова, което някога Александър бе имал с Озирис, и скърбеше за своя любовник.
– Ще го обмислите ли тогава? – Обърна се тя към Зури и Нала.
Близначките се спогледаха и кимнаха.
– Не е нужно, за нас ще бъде чест да останем. – Двата ангела паднаха на едно коляно с едно плавно движение, а идентичните им крила се припокриха. – Никога не сме участвали в изграждането на двор и да го направим до вас, лейди Заная, това е мечта. Трябва само да поговорим със сир и да получим официалното му съгласие.
Заная не искаше от хората си витиевати прояви на уважение, но още повече ценеше официалния им поклон за това, че беше направен по неин избор.
– Не бих могла да имам по-добри командири на ескадрила до себе си – каза тя, след което протегна двете си ръце, по една към всяка близначка.
Приемайки предложението, те се изправиха на крака, а останалата част от разговора им бе заета от нуждите на съда. Този съд все още беше скелет. Почти никой от стария двор на Заная не беше буден – или жив.
Само трима се бяха върнали при нея досега.
Безкрайно малък брой, помисли си тя, докато стоеше на висок балкон и гледаше към небето, където към територията на Александър се стрелкаше елегантен млад ангел. Току-що бе предала на куриера писмо за своя консул, в което искаше да прехвърли договора на близначките. Разбира се, то не беше ни най-малко официално. Всъщност се надяваше, че радостта ѝ от спечелването на тяхната лоялност ще го разсмее. Обичаше, когато генерала ѝ се смееше.
Усмивката ѝ изчезна, когато се замисли за повредената земя, която сега беше нейна.
– Аури – промълви тя. – Много ще ти бъда благодарна, ако се събудиш, приятелко. – Вече беше използвала екранното устройство, за да разговаря със стройната брюнетка, която беше ангелската библиотекарка и историчка; Джесами беше прегледала всички налични записи и ѝ беше казала, че няма данни нито за Аурелин, нито за Мехер, които да са се събудили през времето, когато Заная е спала.
– Съжалявам, архангел Заная – промълви Джесами, а добротата в очите ѝ беше толкова вродена, че беше невъзможно да не ѝ се вярва на каквото и да било ниво, – но записите в най-добрия случай са откъслечни. За да се върна толкова назад, трябваше да разчитам на спомените на старите, които са били будни по време на съответните сегменти.
– Очаквах това. – Заная знаеше, че е спала дълго, дълго време.
– Това, което мога да кажа – беше добавила Джесъми – е, че тъй като Аурелин и Мехер бяха толкова силни, бидейки твои втори и трети, тяхното събуждане щеше да бъде забелязано. Кръга не обичат да оставят такива могъщи ангели да правят каквото си искат.
Заная добре разбираше това; спомняше си как старите архангели бяха наблюдавали Александър като ястреб преди възнесението му. Може и да е била млада по онова време, но е имала очи и уши. А той я беше очаровал и обсебил.
– Така че – беше заключила Джесъми – малко вероятно е някой от двамата да се е събудил, откакто са заспали.
Заная бе изключила екрана с трепетна надежда. Не беше свикнала с този нов начин на общуване и ума ѝ имаше проблеми с концепцията, но не можеше да спори за полезността му.
Дотолкова, че беше помолила Нала да я научи как да го използва. Беше ѝ необходимо усилие, но сега вече можеше да се обажда директно без чужда помощ. Въведе името на любимия си човек и съвсем скоро лицето му – сурово, красиво и любимо – изпълни екрана.
– Мразя това устройство – измърмори Александър с угризения.
– Това е, защото си стар човек, генерале.
Свити очи.
– Виждам, че близначките оказват обичайното си добро влияние.
Смехът танцуваше в нея, тя притисна дланта си към екрана.
Той притисна дланта си към екрана от своята страна, изражението му беше по-меко.
– Имаш нещо на ум, Зани.
О, той я познаваше толкова добре. Пуснала ръката си след тяхното мълчаливо и познато общуване, тя каза:
– Знаеш ли дали един архангел може да събуди човек, с когото има връзка?
– Мислиш за Аурелин и Мехер.
– Би било добре да имам втори и трети с мен, докато възстановявам двора си. Близначките ми казаха, че не се чувстват подходящи за отговорността на тези постове, и трябва да се съглася с тях – те са блестящи командири на ескадрили и това е тяхната сила.
Александър въздъхна.
– Ти си ги откраднала, нали?
– Сигурна съм, че нямам представа какво имаш предвид. О, скоро ще те посети куриер.
Сгънати ръце, но извити устни, той каза:
– Не мога да отговоря на въпроса ти за архангелите, но мога да ти кажа, че бях грубо събуден от един от Седемте на Рафаел и неговата половинка.
Устата на Заная се отвори.
– Сигурно се шегуваш? – Да смутиш архангел в съня му беше смъртна присъда.
– Не, това беше необходимо. Леуан.
Заная повтори намръщената му физиономия.
– О.
– Но – каза Александър – в моя случай те успяха да открият мястото на моя Сън, след което ми крещяха обиди, докато не се събудих. Оказа се, че един Спящ може да чуе такива обиди, когато те се случват точно над него. – Забавен смях, който опровергаваше строгия му тон. – Трябва да се запознаеш с Наазир – той е единствен по рода си. – Усмивката му избледня. – Единствената химера в целия свят.
– Той е оцелял?
– Повече от това. Той процъфтява. Озирис щеше да ликува. – Александър отпусна глава и прокара ръка през косата си. – Но Наазир нямаше да е това, което е, ако беше израснал под мрачните грижи на брат ми. Наазир, когото познаваме днес, е отгледан с любов и на свобода, а не е измъчван и гладувал в клетка; той е ценена част от двора на Рафаел, а втория на Рафаел може и да му е баща.
Ненавиждайки старата мъка в очите си и мразейки брат му за това, че я е предизвикал, Заная не попита повече по темата.
– Би трябвало скоро да мога да го посетя. Близначките могат да се грижат за крепостта в мое отсъствие. И… Боли ме за теб.
Челюстта му се сви.
– Сънувам те. Всеки път, когато затворя очи.
Очите ѝ пламнаха, гърлото ѝ се сви.
Двамата прекратиха връзката, без да си кажат довиждане. Никога повече нямаше да си кажат довиждане. За пръв път в своето съществуване бяха решили да впрегнат упоритостта си в преследване на любовта си.
Отдалечавайки се от екрана с желанието да го притисне до себе си, което я стягаше, тя си помисли за това, което беше казал. Защото ставаше дума за това, че тя наистина знаеше мястото на Съня на втория и третия. Тя им беше помогнала да го създадат.
– Ще ни помогнеш ли да намерим място, което никой не може да наруши, дори ако земята се разтресе и разцепи? – Очите на Аури – онова познато и любимо полупрозрачно кафяво – бяха хлътнали и посинели от загубата на бебето ѝ. Загуба, която беше още по-мъчителна заради това колко късно беше настъпила бременността. Аури бе усетила как бебето ѝ се движи в утробата ѝ, преди детето ѝ да замлъкне завинаги.
Заная беше там, когато Аури роди, защото бебето ѝ беше твърде голямо, за да бъде освободено по друг начин. Беше държала това малко, толкова малко телце в ръцете си, сълзите се търкаляха по лицето ѝ, докато натискаше целувка на челото му, кожата на детето беше синя, но топла от това, че беше в майка си. И тя държеше и Аури, и Мехер, докато те плачеха, докато не можеха да плачат повече.
Желанието на Аури да спи не беше изненада. А Мехер винаги щеше да върви там, където отиваше Аури; тя беше слънцето, около което той се въртеше.
Заная беше намерила на двойката безопасно място. Бебето им не лежеше близо до тях. Бяха избрали да разпръснат праха му в една гора на територията на Заная, така че то да стане част от дърветата, да порасне, както никога не бе имал възможност да порасне в живота.
Заная бе бдяла над тази гора през целия си живот преди първия си сън и за нейна голяма радост тя бе оцеляла след всички архангели, дошли след нея, а дърветата ѝ бяха високи и силни. Аури също щеше да се радва да види това. Заная също така беше обещала на най-добрата си приятелка, че няма да нарушава почивката ѝ, освен ако няма друг избор – а света беше място, което Аурийн би искала да види.
Тя погледна екрана пред себе си, разгледа машините, които летяха в небето и се търкаляха по пътищата, сградите, които се издигаха над облаците, и си помисли, че Аури наистина би била очарована. А Заная се нуждаеше от нея на най-дълбоко ниво.
Тит бе направил много, за да излекува тази земя, но тя си оставаше ранена от битките не само срещу преродените, но и от царуването на Харизмон, който злоупотребяваше с нея. Населението беше унищожено, а реколтата на свой ред пропадна. Всички тези години по-късно населението все още се бореше да се върне там, където някога е било.
– Те са силен народ – беше ѝ казал Тит, когато се срещнаха на границата два дни по-рано, за да обсъдят това, което изглеждаше като ново нахлуване на преродени в далечния край на територията на Тит. – Но не можеш да изстискаш кръв от камък, а те бяха изцедени до кости, докато задника – архангел си получи заслуженото.
Беше се загледал, сякаш му се искаше да убие Харизмон отново и отново.
– Раните остават – и се опасявам, че се разяждат. Сегашните новини няма да помогнат; бях сигурен, че сме изчистили територията от отровата на Леуан.
– Сигурен си, че това са преродени?
– Всички признаци сочат към това – но изглежда, че е едно-единствено скрито същество. Моите хора би трябвало да успеят да го изловят съвсем скоро.
Заная се надяваше, че това е вярно и че никой от преродените не се крие на собствената ѝ територия. Нейният народ бе страдал достатъчно.
– Аури също страдаше – промълви си тя. – Имам ли право да я помоля да се събуди?
Сънят лекуваше физическото. Може би лекуваше и сърцето. И… Аури никога нямаше да я съжали, че я е помолила, не и когато беше минала цяла вечност, откакто тя и Мехер напуснаха света.
Назад към част 43 Напред към част 45
