Глава 48
Тит не обичаше студа. Каза го и на Шарин.
Тя, любителка на снега след дългото си пребиваване в Убежището, се наведе, за да натисне целувка на бузата му. Ласката го разтопи отвътре навън.
– Скоро ще се върнем у дома. – Крилете ѝ бяха великолепие от индиго и преливащо злато на фона на безкрайния бял размах.
– Да, нямам търпение да се махна оттук. – С тази цел той започна да сваля снега от мястото, който бележеше мястото, където Антоник спи… И може би е умрял.
Шарин се присъедини към него, като никой от двамата не желаеше да използва способностите си и по невнимание да причини щети. Благодарение на предвидливостта на Шарин и двамата поне носеха ръкавици. Все пак това отне достатъчно време, за да измърмори, че пръстите на краката му изтръпват.
Любимата му, сърцето му, каза:
– Ще ти приготвя вана, след като се приберем. – Злобна усмивка, за която света никога нямаше да повярва, дойде от почитаемото Колибри.
Титус знаеше по-добре.
– Като си помисля, че някога вярвах, че си успокоена и извън плътските въпроси. Шокиран съм до замръзналите си пръсти на краката – промълви той с фалшиво възмущение – защото обожаваше нейната порочност толкова, колкото и всяка друга част от нея. И знаеше, че тя е направила този коментар, защото е усетила съвсем истинското му безпокойство: Това място се чувстваше зле.
Придържайки близо до себе си топлината на грижите ѝ, той се върна към задачата да почисти могилата, благодарен поне, че от небето не паднаха ледено бели люспи. Това, което вече беше тук, беше достатъчно.
– Не виждам следи от безпокойство – каза Шарин, след като приключиха, а очите ѝ бяха остри и ясни. – Какво виждаш ти, любов моя?
– Нищо очевидно. – Намръщен, Тит направи пълен кръг около мястото, докато Шарин направи същото. – Няма щети по сигилите ни, няма следи някой да е избягал.
– Архангелите не са известни с изтънчеността си, когато се събуждат.
– Хм. – Без да е сигурен защо сцената го разтревожи, след като всичко беше точно както винаги, когато правеше рутинните си полети до тук, той каза: – Да проверим целия остров.
Но когато Шарин щеше да се отдели от него, той взе тънката ѝ ръка в своята.
– Заедно, Шари. Има нещо, което не е наред тук.
Тя издиша, въздуха се превърна в бяла пушилка.
– Признавам, че това кара косъмчетата отзад на врата ми да се изправят.
Но въпреки че претърсиха всеки сантиметър от острова, не откриха никакви отломки, никакви следи от архангел, който да разбие своето място за почивка и да се издигне триумфално.
– Виж тук, Тит.
Когато проследи линията на сочещата ѝ ръка, той видя малкото петно от зеленикаво-черна течност, което бе замръзнало на място. Червата му се свиха.
– Възродени цветове. Сякаш някое от съществата е повърнало.
– Според размера, може да е и изпражнение от морска птица – посочи Шарин. – Бихме могли да се опитаме да вземем проба за изследване, но пробите от преродени обикновено се връщат като разлагаща се материя, без друга специфика. Илиум обясни концепцията за ДНК и каза, че процеса на прераждане изглежда непоправимо променя структурата на това, което ни прави такива, каквито сме.
– Чувал съм и това. Независимо от това трябва да вземем проба, просто за всеки случай – все пак Антоник е бил архангел. Той може да не реагира по същия начин на злото на Леуан.
Кимвайки, Шарин извади един от контейнерите за проби, които беше донесла със себе си, от джоба на якето, което ѝ беше подарил Илиум.
– Щом вече си авантюристка, майко – бе казал синьокрилия ангел с усмивка.
От гладка кафява кожа, която беше подплатена отвътре, то подхождаше на стройната форма на Шарин. Но той знаеше, че тя щеше да го носи със същото удоволствие, ако изобщо не ѝ подхождаше. Защото Шарин знаеше как да обича, а тя обичаше сина си.
Както и Титус. Илиум беше труден ангел, когото да не обичаш.
– Предполагам – каза Шарин, след като взе пробата – че единствения начин да бъдем сигурни е да сринем мястото и да погледнем под него.
Титус се намръщи.
– Да нарушиш покоя на един архангел без причина е акт на безчестие, дори война. – Особено когато този архангел е бил толкова тежко ранен. – Това не мога да направя сам – трябва да имам подкрепата на целия Кръг. В противен случай, ако го намеря да лежи студен в земята точно там, където трябва да бъде, това ще предизвика вълна от недоверие и агресия.
– Защото, ако Тит, архангела на Южна Африка, може така грубо да наруши спокойствието на един архангел в Сън, какво ще го спре да направи същото с друг? – Промълви Шарин.
– Ти го виждаш, Шари. – Тит не беше човек, който обичаше да си тръгва от евентуален проблем, но с простото си действие щеше да създаде далеч по-голям. Техният свят едва се беше възстановил от една война. Не се нуждаеше от друга. – Летим вкъщи и аз събирам Кръга.
* * *
Последвалата среща, осъществена чрез екрани, премина според очакванията. Нямаше консенсус. Особено след като Тит разкри, че тестовете на учените му върху пробата са се върнали като неубедителни. Материалът е бил замърсен, преди да замръзне, и би могъл да бъде както малко разлагаща се птица, изхвърлена на брега, така и доказателство за прераждане.
Егион – и изненадващо – Цин не искаше да обезпокоява ранения Древен без допълнителни доказателства.
Нейха се присъедини към тях.
– Трябва да се съглася – каза тя, лицето ѝ беше издължено и отново нямаше и следа от саритата, които някога винаги носеше за срещите на Кръга; все пак носеше тънка змия от яркооранжево като огърлица.
Съществото изплези език, докато тя казваше:
– Ако реагираме на всяко малко смущение, като изкопаем Антоник, той никога няма да има покой.
„Права е“ – каза Тит в мислена отсрочка и към Заная, и към Александър. – „Колкото и да ми е болно да го призная.“
„Да.“ – Гласът на Заная. – „Да го безпокоя, когато мястото му лежи тържествено и неподвижно, също не бих си го помислила, ако нямах усещането за ужасен мрак, който се прокрадва все по-близо.“
„Тогава ще се задоволиш ли да гледаш и да чакаш?“
Заная кимна, докато разговора около тях продължаваше.
„И ловувай“ – добави тя. – „Нещо е на твоята територия и си проправя път нагоре към моята. Никой от нас не може да намали бдителността си.“
„Ако имаш нужда от още ескадрили или аз да се присъединя към теб в лова“ – каза Александър – „трябва само да поискаш.“
„Може и да го направим, приятелю. Но засега няма избухване. Това, което ловуваме, е хитро същество.“
Скоро след това срещата приключи. Тит видя как устните на Нейха се раздвижиха преди това, беше сигурен, че Архангела на Индия ще говори, но после тя затвори уста и се отписа.
Кръга вече не заседаваше.
Назад към част 46 Напред към част 48
