Глава 28
Рафаел изпитваше само студен гняв към подсмърчащото същество пред себе си.
След като собствената ѝ изповед, която беше признала отново пред Рафаел, този път подтикната от ужаса от жестоката сила на архангела, я обеси, наистина нямаше какво повече да се случи.
Краят на Виксен беше бърз и брутален, настъпил на следващия ден, на поляна дълбоко в Катскилс с мрачна група свидетели: Илиум и Аодхан, Наваро, Елена, Онър и Дмитрий и един смъртен със стоманени шипове. Родителите на Таника бяха отказали да присъстват, но Джулия се появи с каменно лице.
И тримата родители са поискали екзекуцията да не бъде публична.
– Правосъдието за нашето Тани не бива да е показно – бе казал баща ѝ на Аодхан, когато този член на Седемте на Рафаел отиде да им съобщи за задържането на Виксен. – Тя беше частен човек. И… Той също беше такъв. Не е негова вината, че е привлякъл онова зло същество.
От това, което му беше предал Аодхан, Ставрос продължаваше да се бори с това да не обвинява Марко за смъртта на дъщеря си, но поне се опитваше. Рафаел се надяваше, че заедно с любовта на съпругата му това ще му помогне да избегне вътрешното гниене, което идваше с горчивия гняв. Може би щеше да помогне и знанието, че макар детето му да е било убито от ангел, то също така е било отмъстено от ангели.
Сега Аодхан и Илиум застанаха покрай Джулия, Наваро – от другата страна на Илиум, а останалите свидетели стояха малко по-назад в знак на уважение към скръбта на Джулия, докато Рафаел се зае с екзекуцията. Той попита майката на Марко Корвино дали желае Виксен да изтърпи същите мъчения, каквито са били наложени на сина ѝ – да бъде изгорена жива. За един ангел това можеше да означава часове, дори дни преди истинската смърт. Но Джулия бе поклатила глава.
– Марко беше кротко момче, кротък човек. Няма да оскверня паметта му, като се принизя до нейното ниво. Но смъртта ѝ е необходима. Не може да се позволи на злото да се задържи на този свят – особено на безсмъртното зло.
Рафаел ѝ кимна леко. За един архангел да говори така със смъртен беше необичайно, но когато погледна скръбта ѝ, си спомни за тази на Дмитрий. Който днес стоеше на тази горска поляна, както и Онър, с ръката ѝ в неговата.
„Обсебването, което отнема, което краде“ – беше му казал Дмитрий насаме – „е зло без край, което никога не се задоволява. Съгласен съм с майката на Марко – тя трябва да бъде премахната от този свят, преди да е погубила още животи.“
Сега, когато небето започваше да избледнява в наситено оранжево и розово над Кулата, далеч от тази горичка, засенчена от горските великани, Виксен молеше за прошка. Лицето ѝ беше изцапано със сълзи. Сълзи, които не беше проливала, докато не беше застрашен собствения ѝ живот. Сълзи, които никога нямаше да пролее, ако не бяха разкрили престъпленията ѝ.
Не, беше се подигравала на Таника, после на Марко – и за това си призна.
Рафаел не си направи труда да отговори на молбите ѝ, преди да я унищожи с един-единствен удар от архангелска енергия. Тя беше изпепелена между един дъх и следващия, цялото ѝ съществуване беше сведено до жалка купчина прах, която след това Рафаел използва силата си, за да вдигне пръстта и да я зарови, така че да не се задържа във въздуха.
– Направено е. – Той погледна Дмитрий. – Изпрати известие на Джесами. Увери се, че и престъплението, и наказанието са записани в историята ни.
Най-добрият му приятел задържа погледа му, а това, което премина между тях, беше натрапчив шепот на спомени.
– Ще го направя днес – каза вампира, преди да се премести, за да може да погледне Джулия. – Ще се погрижа също така имената на Марко и Таника да бъдат отбелязани в нашите истории, заедно с биографиите им. Те няма да бъдат забравени.
„Миша, Катерина и Ингрид не са забравени.“
Думите не бяха изречени, но Рафаел все пак ги чу. Имената на убитото семейство на Дмитрий не бяха записани в нито един учебник по история, но вампира ги пазеше близо до сърцето си, както и Рафаел. Беше ял на масата на Ингрид, беше си играл с малкия Миша, беше го посетил с дрънкалката, която беше издълбал за новото бебе, когато Катерина се роди. Липсваха му, но знаеше, че никога няма да му липсват така, както липсваха на Дмитрий.
Точно тогава ръката на Онър стисна тази на Дмитрий и Рафаел видя суровата мъка в зелените ѝ очи, когато се обърна към съпруга си. Когато Дмитрий си позволи да се наведе към нея, Рафаел издиша тихо. Тази екзекуция и всичко, което бе довело до нея, сигурно бе събудило най-лошите спомени в живота на Дмитрий, но Дмитрий нямаше да спира, не и ако позволяваше на Онър да бъде до него.
Елена плъзна ръката си в неговата.
„Добре ли си, Архангеле?“
„Да, екзекуцията на Виксен не ми отне нищо.“ – Тя щеше да се тревожи за това, неговия ловец. – „Това приличаше на премахване на паразити от склад за храна: Необходимо действие.“
„Съгласна съм с теб.“ – Нейният гняв беше напрегнат, вибриращ. – „Все едно когато екзекутирам вампир, който се движи с жажда за кръв. Не ми е приятно, но и не се потапям във вина за това. Трябва да се направи.“
– Това, което ме преследва, е причината за това – промълви той, докато Аодхан държеше в ръцете си ридаещата Джулия. – Защо се опитваме да вземем това, което не е наше?
– Справедливост. – Твърди думи. – Във всяко общество винаги има лоши актьори. Изпитанието е как се справяме с тях. – Очите ѝ бяха сребърни остриета, ясни и остри. – Това беше справедливост. Не го остави да се изплъзне, защото Марко беше „само“ млад вампир, а Таника – „само“ смъртна. Това има значение.
– Да – съгласи се той. – Има значение. – Той преплете пръстите си през нейните. – Да полетим, хбебти. Мисля, че Джулия ще се почувства по-спокойна само с Аодхан, Илиум и Наваро. – Ангелът на Марко беше този, който беше придружил Джулия от колата до зоната за екзекуции, а ръката на Джулия беше заключена здраво около предмишницата му.
В този момент Дмитрий улови погледа на Рафаел и му направи знак, че двамата с Онър се отправят към мястото, където беше паркирал своето „Ферари“.
Рафаел кимна, преди да допре ума си до този на Илиум.
„Как е Аодхан?“
„Силен като тези дървета.“ – Златен огън в погледа на Илиум. – „Той е непоклатим.“
Назад към част 28 Напред към част 30
