Глава 26
Двамата вампири се погледнаха един друг, след което кимнаха съгласувано. В ухото на Тепе проблясваше златен шип, който улавяше светлината и за миг попадаше в очите на Елена.
– Джейд вече не е в къщата – каза той, а кожата му беше толкова тъмна, колкото беше бледа тази на Върнън. – Човекът беше на трудов договор след изтичането на договора, но Андреас не поднови работата му, след като тя изтече, и мисля, че това е свързано с онова, което Харисън каза.
– Е, тогава го изплюй. – Финиъс леко плесна Тепе по тила. – Какво е имал Харисън за този Джейд?
– Имаше общо с парите. – Тепе опря ръце на лопатата си, снишавайки гласа си, сякаш се страхуваше да не бъде надвикан. – Джейд беше откраднал от Андреас.
– Ебати идиота. Изненадан съм, че Бойо е още жив.
– Сега е жив. – Попита Върнън. – Не мисля, че е бил толкова жив през месеците, които прекара, висейки в гората, с плът, редовно остъргвана от костите му с шибан кухненски нож за рязане. – Вампирът се прекръсти с всички доказателства за истинска вяра. – Не бихте могли да ми платите достатъчно, за да накарам Андреас да се ядоса толкова.
Този вид мъчение, помисли си Елена, може да направи от един мъж враг. Но в нейните очи Харисън не е доносничил, разказвайки на своя ангел за измамата в дома му; не, той е бил лоялен въпреки страха, който сигурно е изпитвал от по-възрастния и по-могъщ Джейд.
– Какво е пълното име на Джейд?
– Няма да кажеш, че ние сме ти казали за него, нали? – Прошепна Тепе, а раменете му се сгърчиха. – Джейд е среден.
– Рафаел има най-добрия шпионин в света. Ще позволя на Джейд да предположи, че съм получила информацията по този начин. – Никой нямаше да посмее да заплашва Джейсън.
И двамата вампири си поеха облекчено дъх, преди Върнън да каже:
– Той просто използва името Джейд. Никога не е имал фамилно име през цялото време, докато го познавах.
Тепе дръпна молива на ухото си, украсено със скъпоценни камъни.
– Чувал съм, че много се мотае в Квартала, но мисля, че може би живее извън него. – Погледна към Върнън. – Помниш ли онзи път, когато Клеър каза, че го е срещнала и той е говорил за преместване извън Квартала?
– О, да. – Върнън свали плетената си шапка, за да се почеше по плешивата си глава. – Тя обаче беше твърде уплашена, за да попита за подробности – а сега е в Прага на обучение. Можеш да ѝ се обадиш. Фамилията ѝ е Варгас.
Елена си отбеляза мислено тази подробност.
– Има ли пари? – Богатството или липсата на такова щеше да повлияе на това кои области може да си позволи вампира.
– Да, мисля, че е така – имам предвид, че е трябвало да върне откраднатото, но винаги съм си мислел, че трябва да е имал скрити повече пари. Джейд е доста стар.
– По-стар от Финиъс, със сигурност.
Финиъс насочи лопатата си към двамата.
– Що се отнася до теб, аз съм младо момче.
– Да, Финиъс. – Двамата се усмихнаха, преди Тепе да върне вниманието си към Елена. – Това е всичко, за което се сещам, че можеше да вкара Харисън в сериозни неприятности. Всички останали, за които е доносничил, получиха само шамар. Андреас не е толкова лош, ако просто си правиш оглушки. Той се интересува само от истинско предателство, като това с Джейд – или ако избягаш.
– Честно казано, не мисля, че това с парите е било доносничество – добави Върнън. – Искам да кажа, че и аз щях да кажа на Андреас, ако мислех, че някой го краде. Не е редно да влезеш в дома на ангела си и да се правиш на крадец.
– Да, да, прав си. Аз също бих казал – каза Тепе след замислена пауза. – Но Хари не се е спрял на големите неща. Например каза, когато се изнесох за няколко часа, за да се видя с приятел, без да получа официално разрешение. Не мисля, че Андреас беше много впечатлен от него за това.
– Андреас е воин под всички елегантни маниери. – Финиъс се облегна на върха на лопатата си. – Той би сметнал подобно разказване за нелоялност между другари.
– Да, това е добър начин да се каже. – Тепе прехапа долната си устна и се намръщи. – Не мога да се сетя за нищо друго полезно, освен че Харисън избяга скоро след случката с Джейд, а останалото го знаеш.
– Мислиш ли, че е избягал, защото се е страхувал от Джейд? – Това щеше да придаде съвсем друг ракурс на опита за бягство на Харисън.
– В никакъв случай. – Тепе поклати силно глава. – Искам да кажа, че Джейд е психопат, но Андреас е направо ужасяващ. Харисън можеше да отиде при Андреас, ако се страхуваше от Джейд, и Андреас щеше да се справи с него. Хари просто си мислеше, че може да има почти безсмъртен живот, без да плаща цената.
– Дори ни беше жал за него, след като го върнаха – призна Върнън. – Андреас беше ядосан.
Тепе каза малка молитва, докато приятеля му говореше.
– Държах се наведено, никога не съм знаел, че някой може да бъде толкова ядосан и толкова ледено спокоен. Но – гласа на Върнън спадна – беше трудно да не обръщам внимание на крясъците.
– Е, момчето не трябваше да се подписва на пунктира, ако не искаше да играе по правилата. Почти безсмъртието не е безплатен обяд.
Елена се опита да отклони разговора от всякакви подробности за наказанието на Харисън.
– Има ли някой, освен Клер, от персонала на Андреас, който да знае повече?
След кратка дискусия двамата ѝ предложиха още няколко имена.
Когато обаче тя намери тези членове на персонала, те ѝ оказаха съдействие, но нямаха много какво да ѝ дадат.
– Той си върши работата и се прибира вкъщи – каза мъжа. – Не се мотае наоколо, за да разговаря.
– Хари знае, че жена му и бебето му ще умрат преди него – добави жената, свила устни. – Не мога да виня мъжа, че иска да прекара всяка минута с тях.
Партньорът ѝ кимна.
– Той е единствения от нас, който има дете, така че всички разбираме защо не се забавлява с нас, когато имаме свободно време. Сигурно е тъжно, като си помислиш, че ще надживееш момиченцето си.
Да, „тъжен като дявол“ го описваше идеално.
Крайният резултат от предаността на Харисън към Бет и Маги беше, че той нямаше близки приятели сред персонала. Нямаше на кого да каже тайните си. Но пък имаше ъгъла на Джейд, който трябваше да следва.
Обмисляйки следващия си ход, тя отиде до предната част на къщата, без да влиза вътре, след което се насочи към скалите, които ограждаха имота на Андреас. Излитането ѝ беше плавно плъзгане над Хъдсън… И за да се случи това, ѝ беше необходима концентрация със стиснати зъби. Крилата ѝ се усещаха по-тежки, по-слабо реагиращи на контрола ѝ при излитане. Но след като се издигна, не почувства излишно напрежение и реши да продължи, вместо да се отбие в лазарета.
Трябваше да използва времето си разумно. Знаеше, че другите ще доловят това, ако се приземи, но докато беше подвижна и можеше да мисли, не можеше да спре в лова. Трябваше да попречи на това чудовище да стигне до вратата, да запази живота на едно малко момиче, неопетнен от мъчения и смърт.
Легионът летеше с нея на безшумни криле. Когато Първичния се приближи, тя каза:
– Можеш ли да споделиш енергията си с мен по друг начин? – Ако можеха, можеше да успее да удължи безопасното си работно време.
– Не сме споделяли енергия – каза Първичния. – Ние изтласкахме другата енергия.
Елена обмисли това.
– Можете ли да го направите отново?
– Другата енергия е от Каскадата. Тя е… Дълбока. – В паузата, която последва, се появиха стотици шепоти в задната част на съзнанието на Елена. – Можем да опитаме отново, но може и да не успеем, ако енергията се повиши.
– По-добре от нищо – каза Елена, после бръкна в джоба, за да вземе телефона си. Обади се на Вивек и поиска адресите на другите двама членове на „триото глупаци“ на Андреас.
– Съжалявам, Ели – каза Вивек, след като пусна търсенето. – Терънс Лий и Нишант Кумар живееха в Квартала, но от два месеца насам са трайно недостъпни.
Ръката на Елена се стегна върху телефона.
– Защо това не се появи, когато бяха открити Блейкли и Акоста?
– Защото никой не знае дали тези двамата са били намушкани с нож, обезглавени или осакатени. Лий и Кумар бяха превърнати в хрупкави твари, толкова изпържени, че костите им се напукаха от топлината. Общият им апартамент е избухнал в пламъци.
Назад към част 26 Напред към част 28
