Глава 27
Рафаел кацна на границата между неговата и на Елижа територия след дълъг полет от Ню Йорк. Елижа беше прелетял приблизително същото разстояние от дома си. Няколко хищни птици седяха по клоните на дървото, под което той чакаше Рафаел.
– Виждам, че имаш придружител – каза Рафаел.
– Те могат да бъдат притежателни същества. – Елижа, облечен в износени тъмнокафяви кожи, го привлече в прегръдка с гръб.
Рафаел отвърна на жеста, защото знаеше, че е добронамерен.
– Добре ли си? – Попита той след това. – Как е Хана? Наредено ми е да ти предам да поздравиш Хана от Елена.
– И на мен ми беше възложена същата задача. – Косата на Елижа блестеше в златисто дори под галещата слънчева светлина, а усмивката му беше открита. – Хана и аз сме доволни. Хубаво е, че имам мир и мога да остана в дома си с моето семейство – и с огромния брой същества, които смятат двора ми за свое лично игрище.
Каскадата бе донесла със себе си нови сили за всички тях. Рафаел бе наследил Легиона, а Елижа бе придобил способността да контролира малки и големи котки, както и хищни птици. Дивите същества бяха привлечени от него като метал от магнит.
– Никой повече няма да може да се промъкне при теб, поне.
– Има го и това. – Елижа вдигна ръка, облечена в тежка кожена ръкавица, и голям орел долетя да кацне на предмишницата му, а ноктите му се затвориха здраво. Като потърка пръстите на свободната си ръка по главата на съществото, а връзката между двамата беше очевидна, Елижа каза: – Мисля, че не ми носиш добри новини, Рафаел.
– Не, макар че ще се радвам да споделиш нещо.
– Страхувам се, че ще те разочаровам. – Елижа вдигна ръката си, за да може великолепната птица отново да полети нагоре в небето.
След като наблюдаваха как орела се издига на фона на сиво-синьото небе, двамата пристъпиха в крачка край засенчения от дърветата поток, който беше мястото на срещата им.
– Джейсън се върна с тревожни сведения за Фаваши, която събира армия – каза Рафаил на своя събрат архангел. – Тя е съсредоточена близо до нейната крепост. – Крепост, построена за Леуан от талантлив и трагичен архитект.
– Моят шпионин още не се е върнал у дома – промърмори Елижа. – Благодаря ти за предупреждението и на свой ред имам нещо, което мога да споделя с теб. – Той сгъна още по-плътно крилата си, а перата му станаха чисто бели. – Причината, поради която моя шпионин не си е вкъщи, е, че разследва съобщения за села-призраци в покрайнините на територията на Фаваши.
– Липсващи или убити хора?
– Точно на този въпрос той търси отговор. – Слънчевата светлина, която се промушваше през навеса, подчертаваше силните ъгли на лицето на Елижа. – Говори се, че селата просто си стоят празни, сякаш жителите им просто са излезли за миг и са били засмукани в етера.
Дълго мълчание, изпълнено единствено със звука на вода, която се блъска в скалите.
– И двамата си мислим едно и също нещо – каза Рафаел, когато спряха на завоя на потока.
– Леуан спи – посочи Елижа. – Един архангел в Сън не може да влияе на външния свят. В противен случай ще се възцари хаос.
– Леуан не беше обикновен архангел, когато влезе в Сън. Тя е единствената от нас, която някога е успявала да се превърне в безтелесна. – Рафаел си помисли за стария глас в главата на Елена, за усещането ѝ за същество, което се раздвижва в будно състояние. – Възможно е също така тя да е започнала да излиза от Съня и отново да взаимодейства със света.
– Разбирам какво мислиш. – Елижа не трепна, когато една птица, която най-вероятно обитаваше територията на Рафаел, прелетя с криле и кацна на дясното му рамо, а ноктите му се забиха в кожата, която сега подсилваше раменете на всички ризи и туники на Елижа. – Мислиш ли, че се храни с изчезналите?
Предположението не беше необичайно, не и когато ставаше дума за този единствен архангел. По време на битката им над Ню Йорк Рафаел бе видял изсъхналите обвивки на нещастниците, от които Леуан бе изсмукала жизнената им сила.
– Възможно е – имам теория, че тя е намерила начин да създаде резервоар от сила за евентуалното си завръщане. Ето защо е изпаднала в Сън. За да се нахрани.
– Надявам се да грешиш, приятелю. – Сега в гласа на Елижа се появи лед. – Тя вече е почти извън възможностите ни да я победим. Тя не се нуждае от достъп до повече сила.
– Възможно е също така нейните хора да се присъединят към нея на неизвестно място. – Въпреки покварата си и това колко свои хора е избила в жаждата си за власт, Леуан беше смятана за богиня от мнозина.
Но Елижа поклати глава.
– Изгубените са обикновени селяни – не са от тези, които биха били добре дошли в двора на Леуан като нещо различно от слуги. – Златистокафявите му очи се спряха на Рафаел. – Не можем да пренебрегваме вероятността Леуан наистина да спи и изчезванията да нямат нищо общо с нея. Сегашното поведение на Фаваши не е това, което някой би очаквал от нея.
Двамата отново започнаха да вървят.
– Може би – продължи Елижа – тя е наредила на генералите си да предприемат безмилостни действия, за да всеят страх в населението, и призрачните села са само върха на айсберга. Китай е голяма територия, която един млад архангел трябва да контролира – и тя води трудна битка, като се има предвид нейния предшественик.
– Да. – Хората на Леуан бяха свикнали да са под ръката на най-могъщия архангел в света – нямаше съмнение, че по-възрастните вампири и ангели на територията само на думи потвърждават лоялността си към Фаваши.
Такъв беше неизбежния страничен ефект от превземането на територия, в която друг архангел беше умрял или заспал. Новият архангел трябваше да заслужи верността на останалите – или да управлява, като създаде първичен страх, който да измести историята и лоялността в полза на чистото, животинско оцеляване.
В някои случаи баланса така и не беше постигнат и верните на предишния архангел се разпръснаха по ветровете, за да намерят нови домове и позиции. Огромното мнозинство са били способни да служат лоялно и предано на друг архангел – само не и на този, който е узурпирал техния архангел.
Мнозина от хората на Александър бяха служили на други с най-голяма вярност, но си бяха подали оставките в момента, в който той се издигна отново – и тогава бяха отлетели у дома. Същото щеше да се случи и с хората на Рафаел, ако някога той заспи. Що се отнася до неговите Седем, това беше сигурно. Никой нямаше да се изненада, когато Дмитрий, Джейсън, Наазир, Илиум, Аодхан, Гален и Венъм се върнат при него. Дори Илиум да се издигнеше, той щеше да бъде както Елижа към Калиане – вечно верен.
Някои връзки не се късаха.
– Леуан може и да е била луда в нашите очи – каза тихо Елижа – но за много от нейните хора тя е жива богиня. Няма значение дали е на този свят, или спи, тя си остава тази, към която те отправят молитвите си.
Рафаел наблюдаваше как птицата разрошва косата на Елижа.
– Нейните най-верни хора биха могли да заличават села, за да изглежда, че тя присъства в света, така че хватката ѝ върху нейната територия никога да не отслабва. Вярата им в нея е фанатична. – Дори ужаса от шамарите на „преродените“, тази подигравка с вечния живот, не беше променил вярата им.
Елижа протегна ръка нагоре и птицата скочи от рамото му на предмишницата му. Погалвайки дивото създание, той каза:
– Знам, че не е редно Кръга да се намесва в делата на друг архангел, но чувствам, че не можем да оставим Фаваши да се препъне във война. – Гласът на Елижа беше на човек, който е видял твърде много битки през дългия си живот. – Преди да тръгна, за да се срещна с теб, ми се обади Нейха. Тя е оттеглила посланиците си от двора на Фаваши и ми каза, че посланиците на Михаела също не са доволни.
Рафаел разгледа водата, прозрачността на течността върху камъните. Това, че Нейха не беше говорила с него, не беше изненада. Връзката им се бе разпаднала на острието на жаждата за власт на дъщеря ѝ. Но това, че е предприела стъпка да отзове посланиците си…
Това беше прелюдия към война.
– Мислите ти са разумни, Елижа, но ние сами ще предизвикаме война, ако навлезем в територията на Фаваши без покана.
– Тогава, приятелю мой – промърмори Елижа – ще трябва да си издействаме покана.
Назад към част 27 Напред към част 29
