Глава 28
Елена все пак беше решила да се види с Нисия. За всеки случай. Лечителката не се опита да скрие загрижеността си за новите сълзи по крилата на Елена, но не я приземи. За едно същество, родено за полет, осъзна Елена, подобна стъпка беше абсолютно крайна мярка.
– Можеш ли да усетиш нещо за лявата ми предмишница?
Нисия прекара няколко минути, за да я провери, дори направи сканиране.
– Костите ти имат тунели през тях – каза тя след това, а изражението ѝ беше мрачно. – Сякаш безсмъртните ти пръстеновидни червеи са си пробили път през тях.
Жалко, че всъщност не беше нещо толкова прозаично като червеите. Беше огън и енергия, която се опитваше да преобрази света.
– Можеш ли да го поправиш така, че ръката ми да не се счупи?
Кимване.
– Все още съм в състояние да раздвижа тялото ти, за да заздравее достатъчно за това, но, Елена, ние само слагаме лепенки на раната. Не мога да определя причината. – Горещи цветни флагове се разнесоха по бузите ѝ, но ръцете ѝ бяха спокойни и компетентни, докато работеше.
– Знам – каза Елена, макар че гърлото ѝ беше пресъхнало, а главата ѝ – задъхана от всички емоции, които не можеше да си позволи да изпитва точно сега. – Но преди да се приземя, за да можеш да проведеш колкото си искаш тестове, трябва да се уверя, че сестра ми е в безопасност. Че дъщеря ѝ е в безопасност.
Нисия стисна устни.
– Работи бързо. Ти не просто регресираш – тази кост сега е по-слаба от тази на смъртен.
Петнайсет минути по-късно – след огромното ядене, което бе свалила – Елена започна да преглежда досието за пожара, отнел живота на Нишант Кумар и Терънс Лий, докато Вивек се опитваше да открие Джейд. Там нямаше много неща. Всичко беше толкова очевидно, че ставаше дума за палеж, сякаш подпалвача беше рекламирал работата си – или не му беше пукало за изтънченост.
Разследващият смяташе, че подпалвача е задействал и противопожарната аларма, за да освободи сградата от други обитатели; той бе направил заключението си въз основа на факта, че множество обитатели бяха съобщили за човек, който чука на вратата им, за да предупреди за пожара, преди да са усетили дори намек за дим. Всички описаха мъжа като бял или испанец, облечен в дълго палто, шапка и шал, увит около устата му.
Нишант Кумар и Терънс Лий са били единствените жертви.
Той се придържаше към модела: Оставяй несвързани невинни хора на мира, дори им спасявай живота, когато е възможно. Но както беше посочил Рафаел, Бет и Маги бяха тясно свързани с една от целите на убиеца.
Мускулите ѝ се свиха и Елена продължи.
Благодарение на обилното обливане с ускорители, съчетано с материалите, използвани за построяването на старата сграда, двамата вампири бяха изгорели до – както се беше изразил Вивек – хрупкави твари. Проблемът с използването на огън за убиване на вампири беше, че по-възрастните можеха да го преживеят – Елена веднъж беше спасила осемстотингодишен вампир от злонамерен пожар. Той беше овъглен до кости, които едва се крепяха на изкривени сухожилия. По-лек от малко дете в ръцете ѝ. Но когато очите му се отвориха, те бяха влажни и светли от болка.
Тя едва не го изпусна, неспособна да повярва в невъзможността на това.
По-късно друг вампир ѝ беше казал, че този, когото е спасила, не е могъл да издържи без зрение и затова е използвал останалата част от тялото си, за да предпази очите си. Това беше станало преди повече от десетилетие и стария, но не много силен вампир все още се възстановяваше. Лицето му се беше възстановило, както и по-голямата част от тялото му, но се нуждаеше от бастун, за да ходи, а издръжливостта му беше ограничена.
Нишант Кумар и Терънс Лий едва бяха излезли от договорите си. Никъде не бяха на възраст, на която да оцелеят след пожара, ако бяха живи, когато той се е разгорял, но имаше голяма вероятност и двамата мъже да са били мъртви при запалването.
– Ампутирал е гениталиите на Блейкли и ръката на Акоста, докато са били живи – напомни си тя. – И е заплашвал с Бет и Маги Харисън. – Човекът обичаше да измъчва жертвите си.
Тя преразгледа заключението си: Кумар и Лий трябва да са били живи, но обездвижени, когато е бил подпален пожарът. Двамата бяха изгорели живи.
Извивайки лявата си ръка, за да облекчи мускулната болка дълбоко в себе си, тя обърна страницата с дясната си ръка. Тъй като не бяха открити жизнеспособни ДНК проби, а огъня бил толкова горещ, че беше повредил зъбите на мъжете – въпреки че патолога беше отбелязал, че увреждането на зъбите може да е било околосмъртно – Кумар и Лий бяха идентифицирани чрез процеса на елиминиране.
Никой друг в сградата не е липсвал; освен това никой от мъжете не е имал достъп до сметките си след пожара. Един съсед беше видял двамата да се прибират вкъщи същата вечер, но никой не ги беше виждал да си тръгват – и никой не беше забелязван оттогава.
Независимо от това, възможно ли е Кумар или Лий да са направили измама и да са убийците?
Възможно е, реши Елена, но малко вероятно. Особено като се има предвид, че и двете жертви бяха със ниско и тънко телосложение, докато мъжа, който бе почукал на вратите в нощта на пожара, бе описван еднозначно като висок и добре сложен. Мускулест. Това съвпадаше с онова, което Елена беше видяла на записите от охранителните камери на Ал и Анита.
Отново размърда ръката си и обърна друга страница.
Тъй като жертвите бяха вампири, полицията беше копирала Кулата в разследването си, но Кулата не се беше намесила, оставяйки опитния човешки детектив начело да си свърши работата. Този детектив беше разкрил квалификацията на Нишант Кумар като химик, беше успял да го свърже с нови дизайнерски лекарства, които обслужваха вампирския пазар.
Елена седна изправена при връзката с наркотиците.
Скучаещите стари почти безсмъртни постоянно търсеха нов прилив. Деветдесет и девет процента от дизайнерските наркотици просто не действаха, вампирския метаболизъм просто беше твърде ефективен – затова медовите храни бяха толкова популярни. Все пак от време на време някоя от дизайнерските дроги действаше достатъчно, за да стане жизнеспособна… И смъртоносна.
Умберът, последния голям вампирски наркотик, който се появи на пазара, превърна обикновените, спазващи законите вампири в машини за убиване. Един от най-тъжните случаи, за които Елена беше чувала, беше свързан с вампир, който беше разкъсал на парчета жената, която обичаше.
Вдигна телефона на бюрото на Рафаел, където се беше разположила, и се обади на отговорния детектив.
– Сантяго – чу се от другата страна на слушалката.
– Здравейте, детектив. – През годините детектив Хектор Сантяго и Елена бяха работили рамо до рамо по не един случай, в който работата на гилдията се пресичаше с тази на полицията. Връзката им бе претърпяла колебание, когато тя за пръв път стана ангел, стана консорт на Рафаел, лоялността ѝ бе различна, но двамата бяха намерили начин да се справят с това.
– И така, сега ти ми се обаждаш. – От другата страна се чу механичен стон, вероятно стола на Сантяго се напрягаше, докато той накланяше голямото си тяло назад. – След като ми провали готвенето.
– Дай ми почивка, Сантяго – каза тя, като се настани в познатото кресло, сякаш беше любимо старо палто. – По това време бях на другия край на този проклет свят. – Двамата с Рафаел бяха отлетели на гости на Калиане.
– Извинения, извинения. – Този път се чуваха дрезгави звуци, Сантяго вероятно търкаше солено-пиперливата брада на челюстта си. – Имаш ли дело?
– Не, исках да те попитам за един твой скорошен случай. Нишант Кумар и Терънс Лий.
– Пържените вампири – каза Сантяго веднага. – Първоначално решихме, че вампирите са хора – през цялата си кариера не съм виждал вампири, които да са изгорели толкова лошо.
Елена стисна предмишницата си, за да облекчи засилващата се болка, която дори лечебните способности на Нисия не можеха да удържат.
– Връзката с наркотиците, откривал ли си някога подробности?
– Само слухове, а аз се разрових дълбоко. – По линията се разнесе звук на неудовлетвореност. – Аш и онзи бавно говорещ умник, нейния съпруг, ме свързаха с хора, които обикновено биха се затичали, ако усетят миризма на ченге, а и моите собствени информатори с удоволствие разговаряха.
– Необичайно. – Обикновено жителите на квартала мълчаха пред външни хора; не можеха да си позволят да серат в собственото си езеро.
– Кумар и Лий са имали опит в извършването на измами – каза ѝ Сантяго. – Дребни неща като това да забъркаш безобидна субстанция и да кажеш на купувачите от ниските нива, че това е мощна дизайнерска дрога – нали знаеш, отровна гадост, която наркоманите никога няма да могат да си позволят.
Елена кимна.
– Имаш бележка в досието, че е възможно в някакъв момент да са се натъкнали на опасен наркотик.
– Да, така е. Към мен се обърнаха няколко улични проститутки-вампири – Ред Кюти и Моник Дарлинг – които се кълняха горе-долу, че Лий и Кумар са дали на всяка от тях да опита от „дрогата“, която предизвиква психотични халюцинации, а след това и припадък. Когато жените се прибрали – в случая на Ред в една задна уличка, а в случая на Моник – захвърлени на стълбището на сградата ѝ – дрехите им не били съвсем наред и двете били сигурни, че гадовете са ги изнасилили.
И тези мъже са били приятели на Харисън? Майната му.
– Никакви спомени обаче – дори не можеха да получат дати от тях, защото чувството им за време е прецакано след годините на наркотици – добави Сантяго. – Но и двете жени си спомнят, че са се събудили мокри, а дрехите им са залепнали за кожата. Според тях двамата изнасилвачи са ги измили отвътре и отвън, за да се отърват от ДНК. Не че са искали да съобщят за това. – Сега в гласа му се долавяше умора. – Знаеш какво е в Квартала.
– Да. Кварталът се грижи сам за себе си – с изключение на това, че е вампир-яде-вамп. – Стомахът на Елена се сви при мисълта, че Харисън е замесен в такива отвратителни престъпления. Ако това се окажеше вярно, щеше да унищожи Бет. – Ако жената си спомня какво е било направено с нея…
– Адски интересен мотив – съгласи се Сантяго. – Но тогава имах човек, който предупреждаваше хората твърде рано. Нямаше дим, никой от ранните евакуирани не беше видял признаци на пожар. Той беше извършителят.
– Нямаше късмет да го откриеш?
– Хората бяха толкова щастливи, че копелетата са мъртви, че не се интересуваха особено от това кой го е направил. Ако някой е знаел самоличността на човека, той не го е казвал. Предадоха ми много мръсотия за мъртвите момчета, но освен двете улични момичета, никой не се обяви за жертва на изнасилване.
Ларик влезе по време на последната част от изказването на Сантяго и постави чаша с прясна енергийна напитка. Усмихвайки се с благодарността си към него, тя каза на Сантяго:
– Професионалистките не бяха ли заподозрени?
– Имали са непробиваемо алиби за времето, когато е бил подпален пожара – едната затворена за публично пиянство, другата приета в местна клиника, след като клиент и счупил ключицата. Проверих дали нямат сутеньори, които може би биха направили изключение от липсата на заплащане за ползване, но тези двете са индивидуални операторки. – Още механични стенания, последвани от почукване, писалка, която удря по бюрото отново и отново. – Нима вампирите не получават възнаграждение след сключването на договора си?
Поставяйки чашата, след като е изпила по-голямата част от сместа, тя каза:
– Да, някои са по-щедри от други.
– Като добавим и стоте допълнителни години, в които трябва да разберат какъв е живота им, накрая продават телата си на неудачници на улицата. Не го разбирам. – Без да чака отговор, той каза: – Защо толкова се интересуваш от пържените изнасилвачи?
Елена му каза истината. Имаше много неща, които никога не можеше да му каже, тайни, които щяха да застрашат живота му, но три свързани нападения срещу вампири не попадаха под този чадър.
– Копелето е заплашвало сестра ми и племенницата ми.
– Ебач. – В гласа му нямаше отстъпчивост; Хектор имаше красиво пухкава съпруга, която обгрижваше, и четири енергични момчета, които бяха негова гордост и радост. – Възможно е Блейкли и/или Акоста да са били дилъри, но има сериозни основания да се твърди, че Блейкли поне е използвал наркотик за изнасилване на жени – това би обяснило ампутацията на гениталиите му.
Елена си беше помислила същото.
– Ерик Акоста е бил зависим от медена храна, който сам се е снабдявал с наркотици. Възможно е да е купил наркотика за изнасилване на Саймън Блейкли, за което да са му отрязали ръката.
– Работи – каза Сантяго. – Но ще ти кажа и още нещо – в Квартала има откровено луди вампирски банди. Лудите копелета не мигват пред това да разчленят човек, за да изкажат мнението си. Лий и Кумар можеха да бъдат пребити за посегателство, същото важи и за Блейкли и Акоста.
– Това е твърде лично. – Елена се опита да изпие последната чаша от отварата на Нисия, но едва не изпусна чашата, когато предмишницата ѝ се сви.
Стискайки челюст, за да сдържи болка, тя постави чашата обратно.
– Има и времева линия – успя да каже тя. – Лий и Кумар бяха убити преди два месеца, а Блейкли и Акоста – едва в нощта преди покушението срещу Харисън.
– Сериозна ескалация – съгласи се Сантяго. – Момчето е изпаднало в ярост. Ще започнат да се появяват още трупове.
Елена се закле, че те няма да са на Бет или Маги.
След като прекрати разговора със Сантяго, а детектива беше обещал да говори с няколко информатори, Елена преглътна тежко и подпъхна ръкава на горнището си. Предмишницата ѝ беше твърда, мускулите – стегнати, но нищо не беше полупрозрачно или подобно на лава. Добрите новини свършиха дотук.
Защото това, което виждаше, беше нова пукнатина в кожата ѝ. Тя изчисти полепналите по нея власинки. Откъде, по дяволите, идваше това нещо? Сигурно беше тъкан за край на всички тъкани, която беше попаднала при прането ѝ.
Когато кожата ѝ беше чиста, беше невъзможно да се забележи промяната на цвета около разкъсването на плътта ѝ. С цвят на синини, то се разпространяваше от разреза в странно деликатен цвят. Това не беше най-лошата част. Когато обърна ръката си, за да погледне към долната ѝ страна, откри още рани. Не само това, но и китката ѝ изпъкваше забележимо, а пръстена, който носеше на десния си безимене пръст, падна пред очите ѝ.
Беше отслабнала още повече.
Свивайки пръсти в дланта си, тя реши да не отива в лазарета. Никой не знаеше какво се случва с нея, Нисия не можеше да ѝ помогне повече, отколкото вече беше направила, а заплахата за Бет и Маги оставаше. Щеше да постъпи умно, да вземе със себе си няколко души от Легиона в случай на внезапно влошаване на състоянието, но трябваше да продължи да се движи по този въпрос. Времето се отдръпваше от нея като вода от бликащ кран.
„Дете на смъртни. Несъбуден съд.“
Тя се дръпна на крака и инстинктивно завъртя глава към балконските врати. Но отвън не стоеше призрачна жена с люлякова коса, притиснала ръка към прозореца. Не, на ръба на балкона седеше златоока сова, чиито пера бяха по-бели от снега.
„Не се страхувай от совите.“
С пресъхнала уста и сърце, което туптеше като живо същество, затворено в гръдния ѝ кош, тя отиде до вратите и ги плъзна с тиха крачка. Совата я гледаше невъзмутимо. Когато тя излезе навън в ледения въздух, совата извърна глава и вдигна нокът, за да разпери перата си.
Елена затаи дъх, докато гърдите ѝ не я заболяха… И се наведе, за да докосне птицата.
Назад към част 28 Напред към част 30
