Глава 35
Рафаел стоеше с Гален близо до ръба на покрива, архангел, който подновяваше връзките си с член на своята Седморка. Но Гален имаше да му каже неща, които нямаха нищо общо с връзката, която ги бе свързвала в продължение на векове.
– Господарю – каза майстора на оръжия – ние дойдохме от Аманат.
Рафаел беше очаквал това. Домът на майка му беше място извън времето. Тя беше взела със себе си цял град в Съня. Когато се събуди, тя върна всичко обратно – жив град от друга земя, който сега се намирал в дълбините на Кагошима, Япония. Като историк Джесами не можеше да устои на примамката му.
– Лейди Калиане изпраща своята любов.
– Ще се върнете по този път? – При кимването на Гален Рафаел каза: – Бих искал да те помоля да носиш подарък за майка ми. – Този подарък беше избран от ловеца на Рафаел: прецизно балансирано острие на два века.
– Има достатъчно място в металния смъртоносен капан, с който Джесами настоява да лети. – Гален се намръщи при мисълта за самолета, който Джесами пилотираше със спокойна опитност. Той летеше на крилото до нея, докато тя управляваше малкия, но здрав самолет, който ѝ даваше собствени криле.
Самият Аманат нямаше писта за кацане, но Калиане беше наредила на хората си да създадат писта за кацане недалеч от града – място, където Джесами можеше да кацне извън полезрението на други човешки очи. В дома на майка си тя можеше да се разхожда свободно. Хората от Аманат бяха лоялни към Калиане повече от всичко, което Рафаел някога бе виждал, и никога нямаше да разкрият тайната на изкривеното крило на Джесами.
Не, поправи се той, беше виждал такава лоялност и при Леуан. И двамата архангели, чийто народ гледаше на тях като на богини. Разликата беше, че Калиане не изпиваше жизнената сила на народа си… Но майка му беше изпяла хиляди души в робство и веднъж беше екзекутирала всички възрастни в два съседни града. Беше довела до стотици и стотици гробове с размерите на деца, деца на мъртъвци, поразени от сърдечна мъка, непозната за безсмъртните.
Така че може би Леуан и Калиане си приличаха повече, отколкото предполагаха.
Елена, чието сърце бе завинаги наранено от загубата на собствената ѝ майка, видя в издигането на Калиане дар. Чувствата на Рафаел бяха по-сложни. Той се радваше, че майка му отново е здрава, но част от него винаги наблюдаваше лудостта.
– Тя се държи заедно с болтове и винтове – мърмореше Гален. – Как може това да е безопасно?
Изтръгвайки съзнанието си от мислите за лудост и убийство, Рафаел потупа Гален по рамото.
– Някой ден ще трябва да свикнеш с това. Хората, които обслужват самолета, с който моята собствена съпруга пътува на дълги разстояния, смятат, че самолета на Джесами е безопасен.
– Моите ръце биха били по-безопасни.
Слушайки Гален, никой не би предположил, че именно той е направил поръчката за специално изработения самолет на Джесами с допълнително пространство в кабината за крилата ѝ, както и с изключително широка врата за влизане и излизане. Дотогава Джесами беше заемала далеч по-неудобния самолет на вампира, който я беше научил да лети.
Друг път Рафаел можеше да използва знанието за противоречивите действия на Гален, за да подтикне майстора си по оръжия към смях, защото те не бяха просто сир и воин, но днес напрежението свиваше сухожилията му и пулсираше във вените му, а погледа му се насочваше към дома на Сара и Дийкън. Не беше осъзнавал колко често двамата с Елена разговарят мислено, докато вече не можеше да достигне до стоманата и дивотията ѝ.
Напомняйки си за безмълвното послание, което тя му бе предала за тази нощ, той отпи глътка от двадесет и пет годишния скоч, който Гален бе донесъл като подарък. Не оказваше никакво въздействие върху архангелската му система, но сложния и гладък вкус беше приятен.
– Забелязахте ли нещо друго, докато бяхте в региона?
– Да – каза Гален, а погледа му бе насочен към малък ескадрон ангели, чийто силует се очертаваше на фона на бляскавия нощен пейзаж на Манхатън, на път да освободят охраната на лавовия изкоп. – Лейди Калиане казва, че редица вампири и ангели, които преди са пребивавали в Китай, са се преселили в Япония.
– Дали Фаваши си играе с властта? – Ако е така, това е акт на истинска лудост. Калиане беше Древна, която се задоволяваше с малка територия и която беше предложила на Фаваши помощта си. Един млад архангел, който се бореше да наложи управлението си над голяма територия, не можеше да иска по-добър съюзник.
Но Гален поклати глава.
– Хората на Калиане се преплитат като дим през пейзажа и според техните доклади тези нови жители са уплашени, а единствената им цел е да се измъкнат от сферата на влияние на Фаваши.
Рафаел знаеше, че значителен брой силни ангели и вампири, които някога са служили на Калиане, тихо са се преселили в Япония, след като са изпълнили задълженията си по всички договори, които са подписали в нейно отсъствие. Лудостта на един архангел можеше да бъде забравена с много по-голяма лекота от нейните воини и придворни, отколкото от сина, когото беше оставила разбит и кървящ на самотно поле, далеч от помощ.
– Като оставим настрана възрастта и силата на онези, които надзирават различни части на Япония вместо майка ми, Калиане е много по-страшна по сила от Фаваши.
– Но лейди Калиане е нежна с хората под нейна опека – каза Гален, защото познаваше само тази Калиане. Майсторът на оръжия на Рафаел още не беше роден, когато лудостта на Калиане обагри света на Рафаел в болка. – Да, наказанията ѝ могат да бъдат жестоки – продължи Гален – но тя ги налага само когато престъплението го заслужава. Тя не се стреми да посее страх в жилите на онези, които я наричат своя сеньора.
Това също беше вярно. Преди да полудее, Калиане управляваше стабилна и мирна територия, известна с изкуството и научните си открития, а двора ѝ често приемаше други архангелски гости.
– Елижа ми разказа за пусти градове и села, където изглежда жителите са изоставили живота си и са напуснали без предупреждение.
– Такива не могат да бъдат обяснени от имигрантите. – Веждите на Гален бяха натежали. – Техният брой е ограничен – и това не са бедни смъртни или вампирски селяни, които са се преселили. Това са хора с достатъчно богатство и власт, за да се измъкнат, без да бъдат забелязани.
„Джейсън“ – каза той на своя шпионин. – „Ще се присъединиш ли към нас?“ – Точно сега не се интересуваше от игрите на Фаваши, не и с едно от перата на Елена, което лежеше здраво и проснато в джоба му, но тези игри не можеха да бъдат пренебрегнати.
Архангелите, които дестабилизираха, можеха да повалят милиони със себе си.
Когато Гален попълни списъка на Джейсън – Рафаел вече му беше казал за новините от Елижа – шпионина каза:
– Ще се върна в този край на света. – Лицето му не издаваше нищо. – Съсредоточих се върху това да получа колкото се може повече информация за нейната армия. Явно има още сенки, в които трябва да проникна.
– Току-що си се върнал у дома след дълъг престой, Джейсън. – Неговият шпионин бе вървял сам в продължение на стотици години, дори сред Седемте, самотата му бе призрак, от който не можеше да се отърве. Беше се наложило една принцеса от двора на Нейха да пробие завесата.
– Махия ще разбере. – Светлината и сянката заиграха по извивките и точките на татуировката, която беляза лицето му. – Каквото и да се случва в Китай, то може да има последици за целия свят.
– Консортът на Елижа се свързва с Фаваши – каза той на Гален, след като вече беше споделил същото с Джейсън. – Целта ѝ е да получи покана да посети двора на Фаваши. Ако Хана успее, тя и Елижа ще се окажат точно в сърцето на територията на Фаваши.
Каскада от шепот в задната част на съзнанието на Рафаел, стотици крилати същества на прилепи се настаняват върху сградите около Кулата, стотици гаргойли ги поглеждат с интерес.
– Господарю. – Венъм застана до Рафаел, докато Гален и Джейсън се отдръпнаха, за да поговорят. – Знам, че те са вашия легион, но също така са адски страшни.
– Това е много забавно от твоя страна – каза Рафаел на този член на неговата Седморка, който обичаше да използва разсечения си поглед на гад, за да смущава и понякога да плаши.
– Но аз съм само един – представете си, че над седемстотин вампири с вещерско око се взират във вас.
– Имаш отлична забележка.
До него, с незащитени сред приятелите си очи, Венъм вдигна чашата си към Първичния, който се беше приземил точно срещу тях.
– Искаш ли да пиеш?
Възприемайки думите му като покана, Първичния приседна на малката стена, която ограждаше покрива. Когато Илиум се приближи с чаша, пълна с кехлибарена течност, той я взе.
Докато те го наблюдаваха, той я помириса няколко пъти, след което изпи цялата чаша с едно движение. След това постави чашата на стената на покрива до себе си и каза:
– Това е нещо, което съм опитвал и преди. – Сякаш бе записал преживяването на фона на милионите спомени в съзнанието си.
С това той разтвори безшумните си криле и отлетя, за да се присъедини към своите събратя по сградите около Кулата. Всички тези сгради бяха значително по-къси, но притегателната сила за Легиона явно беше покрива на Кулата.
Бяха там два часа по-късно, когато нощното небе започна да се пропуква със злато. Светкавиците бяха безшумни, странни и красиви. Бяло-златните нишки в крилата на Рафаел вибрираха в такт със странната мълния… А небето, то беше златен огън.
Мисълта повдигна всички косъмчета по ръцете на Рафаел. За последен път бе виждал небе, пълно със златен огън, като младеж, когато Калиане екзекутира Надиел. Смъртта на бащата на Рафаел – на архангел – бе освободила толкова силна енергия, че бе оставила белези на Ларик във времето.
Умът му се протегна, търсеше.
„Елена.“
Тишина.
Пареща звезда над него. Цялата тази златна мълния се сливаше в една точка точно над Рафаел. Разперил криле, той полетя нагоре, като заповяда на крилатите членове на неговата седморка да останат долу. Знаеше, че това не е нещо, с което ангелите могат да се справят.
Това беше работа за един архангел.
Но докато летеше нагоре, той се обърна по посока на покрива, който принадлежеше на Сара и Дийкън, и макар че ловеца му беше твърде далеч, за да го види, знаеше, че тя е излетяла и лети към него. Това не беше присъщо за ангели, а само за архангел… Но той я изчака да си проправи път към него.
„Аеклари“ – запя Легиона. – „Аеклари.“
Тогава тя беше там, задъхана и със сиви очи, които се открояваха на фона на светкавичното тъмно злато на кожата ѝ.
Взе я в прегръдките си и каза:
– Затвори крилата си, хбебти.
Тя го направи без колебание, а доверието ѝ беше дар.
Придържайки я близо до себе си, той вдигна и двамата в пламъка на светлината.
Тя се изсипа в него на хиляди малки светкавици, които пронизаха кожата и крилата му. Елена, макар да беше притисната към него, не беше докосната от нищо от това. Той беше гръмоотвода и енергията знаеше, че трябва да дойде само при него.
Ловецът му проследи назъбена пукнатина в кожата на горната част на ръката му. Това беше станало с Илиум, когато Каскадата го натъпка с твърде огромна за тялото му сила. За разлика от случая със синьокрилия ангел, Рафаел не беше в опасност да бъде претоварен или убит.
– Не ми причинява болка. – Докато една фрактура заздравяваше, се появяваше друга. Но клетките му поглъщаха енергията толкова бързо, колкото тя се отприщваше от небето и се вливаше в него.
Когато бурята приключи, той се чувстваше пълен до самите краища на крилете си.
Елена се взираше в лицето му, а очите ѝ бяха огледало на нажежената светлина.
– Красиво е по някакъв зловещ начин – промълви тя. – Лицето ти е покрито с фини мълниеносни пукнатини, които светят със сила. – Тя вдигна ръка към кожата му, но не я докосна. Сякаш се страхуваше да не го нарани.
Той премести лицето си така, че пръстите ѝ докоснаха челюстта му.
– Няма болка – повтори той. – Силата просто се нуждае от време, за да се абсорбира в плътта ми.
Когато Елена отдръпна ръката си, върховете на пръстите ѝ засияха със светлина. Вместо да се опита да потъне в нея обаче, тази светлина полетя обратно към него като златни глухарчета на фона на нощта. Неудържимо, тя прокара пръсти по ръката му, където светлината проблясваше през пукнатините на кожата му. Светлината се протегна и се уви около ръката ѝ, пропълзя нагоре по ръката ѝ.
Рафаел наблюдаваше, готов да се намеси, но в нито един момент не се сля с кожата ѝ.
Вместо това след миг тя се върна обратно към Рафаел.
– Тази енергия е твърде силна за теб – каза той на своя ловец. – Тя е архангелска и разпростира силата ми до непознати места. – Той усети как се променя на най-елементарно ниво, как клетките му променят формата си. Беше се случвало и преди, но това… Беше по-голямо, промените бяха по-дълбоки.
Фино напрежение в чертите на Елена.
– Толкова много сила, Рафаел. – Тя разтвори пръсти върху сърцето му. – Обещай ми, че няма да спреш да бъдеш малко смъртен.
Затваряйки жива от златни мълнии ръка върху нейната, той изрече една неизменна истина.
– Сърцето ми винаги ще бъде малко смъртно, това ти обещавам. – Той усети как огъня, роден от тях двамата, се концентрира около органа, сякаш го предпазваше от прилива на каскадната сила, защитаваше малката уязвимост, която Елена беше внесла в архангелското му тяло.
– Тази нова сила скоро ще научи, че някои неща са неизменни. – Точно сега той беше нещо без форма, невпечатлен от никое живо същество.
Беше чиста, сурова енергия.
Зениците на Елена се разшириха.
– Гласът ми каза за един дар и че той не е предназначен за мен – прошепна тя, а свободната ѝ ръка погали лицето му отстрани. – Сигурно е значело, че с него може да се справи само архангел.
Докоснал бузата ѝ, Рафаел сведе глава, за да поиска целувка, която блестеше със светлина. Когато се отдръпна, устните ѝ бяха обсипани с нея, но след миг енергията отново се върна при него.
Той се опита да влее енергията в нея чрез лечебните си способности.
– Рафаел. – Въздишка. – Убождания навсякъде по мен. Остри, твърди.
Той прекрати опита си, хладнокръвно ядосан, че му е дадена такава сила, но е безпомощен да защити воина си.
– Исках да използвам новата сила, за да поправя неизвестния проблем с перата ти. Тази енергия е чиста, би трябвало да мога да я преобразя, както пожелая. – Включително да я промени във форма, която лекува. – Не съм се опитвал да ти дам чистата енергия – това е твърде жестоко, би те убило. Филтрирах я през способността си да лекувам.
– О – прошепна Елена. – Това е дарбата… И тя не е моя. – Крива усмивка. – Не виждаш ли, Архангеле? Сега съм твърде смъртна. Тялото ми вече не може да абсорбира никаква безсмъртна енергия. Дори Нисия не успя този следобед – усвояването на архангелска енергия е далеч от моите възможности.
Двамата се вгледаха един в друг, а истината на думите ѝ беше като шамар.
– Това е невъзможно – изрече Рафаел. – Ти имаш крила.
– Бавно разпадаща се реликва от опита ми с безсмъртието. – Мрачно знание на лицето ѝ. – Можем да проверим при Луциус, но аз знам. Отново съм по-слаба, тялото ми трудно понася тежестта на крилата и не мога да излекувам дори нокът.
Рафаел осъзна на рев от ярост, че новата му сила може само да я нарани, да нарани единственото същество в цялата вселена, което никога не е искал да нарани. Светкавицата отново разцепи небето, а силата му заплашваше да разруши Вселената.
Назад към част 35 Напред към част 37
