Глава 36
Елена сграбчи косата му и придърпа лицето му към своето, като го отдръпна от ръба на бездната.
– Не смей да се поддаваш на мрака – нареди тя. – Тази енергия е твоя. Оформяй я според волята си. Не и позволявай да те оформи.
И той най-сетне видя това, което тя вече беше видяла – ако не внимаваше, Каскадната вълна щеше да го промени по свой собствен замисъл.
– Никой – каза той хладнокръвно – не манипулира архангел.
Усмивката на Елена беше свирепа, неговата съпруга добре знаеше, че не говори на нея.
– Гласът каза, че вторият маркер е болезнено прераждане… И не е ли странно как прилива на енергия се появи, когато Джесами е в града? Мислиш ли, че тази енергия може да я излекува?
– Ако това е маркер…
Елена притисна пръстите си към устните му.
– Ние се борим със съдбата по други начини. Не се опитваме да обезсилим този маркер… И той е само маркер. Независимо дали се осъществява, или не, събитията продължават.
Рафаел се пребори с черната си ярост, за да каже:
– Ще изчакам теб и Джесами да се върнете.
– Ларик също е в града. – Тя се намръщи. – Той отговаря на условията също като нея, ако правилно чета пророчеството.
– Ще говоря с него.
– Ами Вивек? – Попита тя и той усети надеждата ѝ.
– Тази сила е твърде силна. Тя би изгорила вампирското тяло. – Рафаел се опита да мисли и за другите, не само за нея. – Той ще се възстанови, Елена. За разлика от Ларик и Джесами, на Вивек му трябва само време.
– Да, прав си. – Тя поиска целувка, както беше нейното право като негова любовница и съпруга. – Ще се видим скоро, Архангеле. – С дива усмивка тя прокара ръка по белега от едната страна на слепоочието му, белега на Легиона. – А след това ще планираме как да осуетим съдбата и пророчеството, изречено от архангел, който ме е видял в зората на времето.
Малък облак светлина проблесна през собствената ѝ дреха, преди той да успее да я освободи за полет. То дойде от мястото, където бе усетила болка в гърдите си, но този път тя не се срина.
– Уау. – Разкопча якето си, дръпна горнището, което носеше под него, за да разкрие този участък от кожата. Беше най-малката щипка размазана светлина и тя се настани в кожата ѝ дори докато я гледаха, но това, което остави след себе си, беше малък мрак във формата на знака на Легиона на слепоочието му. Но там, където неговия белег пукаше от светлината, този я поглъщаше.
– Хах. – Елена се вгледа в него. – Попитай Легиона дали знаят какво е това.
Когато Рафаел го направи, древните същества казаха:
„Тъмно огледало.“ – Шепот в главата му, Легиона в разговор. – „Не е нашият знак. Вашият знак. Това е огледало.“ – Усещане за огромен ум, който се напряга. – „Аекларите са… Огледала. Те са повече. Но и те са огледала.“
Сърцето на Рафаел се ускори. След като сподели с Елена първата им конкретна информация за това какво означават аекларите, той попита:
„Това ли е, както трябва да бъде?“
„Не“ – дойде бурята от гласове. – „Огледалото не би трябвало да е тъмно. Това огледало е грешно.“ – Възбуда в ума на Легиона. – „Това ставане е погрешно.“
Лицето на Елена се успокои, когато той повтори този недвусмислен отговор.
– Огледало – прошепна тя. – За да отразява силата обратно към теб, може би да я увеличава?
Той си помисли как огъня идваше от двамата и каза:
– Може би.
– Това обяснява защо всичките ми проблеми са съсредоточени вляво. – Тя докосна с пръсти дясното му слепоочие. – Огледални образи.
Рафаел не мислеше достатъчно ясно, за да забележи това. Главата му звънеше с вика на Легиона, че това огледало е погрешно, че превръщането на Елена е погрешно.
– Но това огледало поглъща светлина – каза тя, а мозъка ѝ работеше по-добре от неговия. – И моето тяло не увеличава силата ти, а просто я отхвърля. Това е безсмислено.
Разбирането проряза хаоса и той разбра какво му казва Легиона.
– Този белег – той прокара пръсти по безпросветното черно на него – е марка. Моята върху плътта ти.
Мръщейки се, Елена придърпа и закопча ципа на дрехите си.
– Шибаната Каскада трябва да научи, че не съм крава, за да бъда белязана. И изобщо какъв е смисъла, ако съм смъртна?
– Това още не е приключило. – Рафаел я целуна силно. – Ще намеря начин да изтрия марката.
Усмивка, изпълнена със зъби, последвана от целувка, толкова притежателна, колкото и неговата собствена.
– От друга страна, предполагам, че е справедливо, след като носиш моята. – Погледът ѝ се насочи към звездната шарка на лявото му крило, където веднъж го бе простреляла. – И виж, там объркахме огледалния образ.
В дивата ѝ усмивка той отново намери реалността, а силата, родена в Каскада, вече не заливаше сетивата му. Сега я държеше здраво в юмрука си, под негов контрол и отвъд способността на Каскадата да я оформя.
– Предполагам, че ще кажеш, че си ме застреляла, за да се подготвиш за този момент.
Тя се засмя, а надигащия се нощен вятър измъкна косата ѝ от плитката и я разпиля около тях. И в лицето ѝ той отново видя кости твърде близо до повърхността, видя и малката пролука в кожата на шията ѝ, която не беше там, когато тя за пръв път долетя при него.
А когато Елена падна от ръцете му със звук на радост, за да разпери криле, две индиговосини пера се понесеха безшумно към земята.
– Ще ми разкажеш ли какво си видяла в небето с Рафаел? – Попита Джесами Елена, докато се возеха в асансьора на кулата. – Няма да го запиша в никакъв официален протокол, докато не ми кажеш, че е време.
– Да – каза Елена, а гърлото ѝ беше загрубяло. Никога нямаше да забрави сърцераздирателната ярост в очите на Рафаел, когато разбра, че не може да я излекува. Майната ѝ на съдбата! Тя отказваше да седи и да позволи на Каскадата да прецака архангела ѝ в някаква извратена горчивина, преследвана от това, че е гледал как съпругата му умира смъртна и безкрила.
„Това е предсказано, дете“ – прошепна стария, стар глас в главата ѝ. – „Единият трябва да умре, за да може другия да живее.“
Елена се вгледа в безкрайните златни очи на совата, която се носеше пред нея.
„Защо можеш да говориш с мен, когато Рафаел не може? Дали защото това е буден сън?“
„Той е променен, както си променена и ти. Трябва да…“ – Дълбоко раздвижване. – „Но нямаш време. Човек трябва да умре. Ти трябва да умреш.“
„Да, ама аз не съм убедена в цялото това нещо с предопределението. Забравяш, че човек трябва да умре, за да може да живее. И аз, и този неизвестен друг ще живеем.“
Совата наклони глава настрани.
„Дете на промяната. Ти променяш тъканта на вселената.“ – Усещане за събуждане в гласа, който беше на Касандра, старо същество, разтревожено в Съня си. – „Ти пренаписваш времето.“
Вратите се отвориха и совата излетя навън, за да изчезне в далечината.
Елена се усмихна дълбоко в себе си. Значи тя можеше да пренапише предсказаното. Добре е, по дяволите, да знае – защото нямаше намерение да бъде кротко агънце, водено на заколение. Тя мина през отворената врата на апартамента им с Рафаел в този обет. Архангелът ѝ преливаше от златна енергия – макар че тя не беше толкова очевидна, колкото в студеното нощно небе. Мълниеносните пукнатини бяха по-тънки, енергията представляваше по-скоро преливане на светлина върху кожата и крилете му, отколкото ад.
Гален стоеше с ръце на хълбоците и говореше на Рафаел. Изражението на оръжейния майстор се промени в мига, в който забеляза Джесами. Не стана мек – Гален беше твърде груб и твърд, но стана нежен по начин, който винаги се случваше само с Джесами. Той протегна ръка и тя се приближи, за да я вземе.
Първото нещо, което направи, беше да разкопчае пелерината ѝ и да я захвърли настрани.
Бледосинята, семпла, но елегантна рокля на Джесами се спускаше по стройните ѝ форми и се пенеше до глезените ѝ, като меки вълни, разбиващи се в брега. Историкът притисна нежна целувка към бузата на Гален. Усуканото ѝ крило се припокри с неговото, тя погледна Рафаел с меки от удивление очи.
– Мога ли? – Тя вдигна ръка.
След като Рафаел кимна, тя пусна ръката на Гален, за да се пресегне и да прокара пръсти по част от предмишницата на Рафаел. Елена наблюдаваше с любопитство. Но когато Джесами вдигна пръстите си, с нея не дойде светлина.
– Ели – каза тя. – Ти го направи.
Елена погали същата част от ръката му, топлината, горещината и силата му потънаха в нея и я накараха да се усмихне дори сред продължаващата лудост. Върховете на пръстите ѝ засияха, когато се отлепиха от кожата му. Стиснала устни, тя издуха светлината обратно в него. Трептенията полетяха като светулки, за да станат отново част от него.
Рафаел погали ръката си по дъгата на крилото ѝ.
– То знае коя си ти за мен. – Неизказана беше гневната кода: Нямаше значение дали силата му я приема, ако не можеше да ѝ помогне.
Боже, той беше толкова ядосан. Това можеше да го погуби, ако не намереха начин да го преодолеят. Надяваше се, че ще успее да помогне на Джесами – това можеше да отслаби гнева му.
– Джес – каза тя тихо. – Рафаел е преизпълнен със сила.
Миг на неразбиране, преди лицето на Джесами да се успокои.
В същия миг Гален тръгна напред.
– Сир. – Ръцете му бяха свити в юмруци, раменете му бяха твърди. – Решението е взето.
Елена не се опита да се намеси в този разговор – това беше разговор между архангел и един от верните му Седем. Преди това Рафаел се бе опитал, ако не да излекува, то поне да облекчи изкривеното крило на Джесами. Лечебната му сила обаче не бе успяла да повлияе на малформацията, която държеше Джесами привързана към земята, освен когато тя летеше нагоре в самолета или в ръцете на Гален.
– Ще изпълня това желание. – Рафаел сложи ръка на рамото на Гален и го стисна. – Но нямаше да бъда твой архангел, ако не ти предложа този шанс.
Джесами проговори за първи път след думите на Елена.
– Ларик?
– Той е бил попаднал в енергията, освободена от смъртта на един архангел – каза Рафаел. – Според тестовете на Кеир клетките му са се променили по необичаен начин, който прави тези клетки различни от обикновените ангелски клетки. Това също ги е направило неразпознаваеми за моята сила – това може да се промени, когато той порасне и собствените му оздравителни процеси започнат отново, но засега не мога да направя нищо за него.
Очите на Рафаел започнаха да светят. Не само лазурното синьо, което беше негово собствено, но и пръстен от златна светлина, който не съществуваше преди прилива на енергия.
– Изборът е твой.
Джесами прокара ръка по ръката на Гален до стиснатата му ръка. Той я разтвори при докосването ѝ и свърза пръстите си с нейните.
– Какво ще стане с енергията, ако откажа?
– Не знам. Не ми се струва прекалено голяма, така че може просто да остане, докато не я използвам. Или пък може да се разсее.
Сила, достатъчна, за да разбие нощта, а той не беше поразен. Нищо чудно, че Касандра каза, че е променен – но сега той ръководеше тази промяна, оформяше я по своя воля. И все пак Елена все още усещаше назъбена скала в корема си… Защото какво щеше да стане, ако се случи най-лошото? Дали тогава Рафаел щеше да се бори със силите на Каскада? Или щеше да позволи на тези сили да го оформят в студен и безмилостен безсмъртен, недокоснат от уязвимостта на смъртните?
Джесами се обърна към Гален и сложи свободната си ръка на гърдите му. Елена и Рафаел се отдръпнаха, докато двойката говореше с тихи гласове, напрегнати от сдържани емоции.
– Ами ако постъпваме неправилно, Архангеле? – Попита Елена извън слуха на другата двойка, внезапно уплашена. Един провал не само щеше да нарани Джесами, но и щеше да е поредния шепот на мрака към Рафаел.
Нечовешки от сила очи държаха нейните, а когато заговори, гласа му беше различен. Тежък с архангелска сила. Звучеше повече като архангела, когото беше срещнала за първи път, отколкото от години насам. Но думите, които изричаше, принадлежаха на Рафаел.
– Ловецо мой. Да не направим опит, би било лоша услуга за Джесами. Особено след като не можах да направя нищо първия път, когато се опитахме да облекчим малформацията, за да не я боли.
Дотогава Елена не знаеше, че крилото на Джесами ѝ причинява физически дискомфорт. Не ежедневно и болката беше по-скоро тъпо пулсиране, отколкото остро пробождане, което я караше да вика, но мускулите понякога се свиваха и блокираха. Историкът го беше описала като силен спазъм – за Елена това би било ужасна болка, но Джесами беше свикнала с нея през вековете и вековете на своето съществуване.
Изглежда, не разбираше какво говори това за нейната сила, тази стройна жена, която не беше воин и която и до днес се опитваше да избягва уроците по бой, които Гален ѝ даваше, за да не бъде никога безпомощна срещу противник.
– Господарю. – Твърд, но примирен глас на Гален разцепи тежката тишина. – Джесами желае да опита.
Рафаел се премести на гърба на Джесами без повече дискусии – и това също беше различно. Рафаел, когото тя обичаше, щеше да каже нещо, за да успокои своя оръжеен майстор. А може би тя просто беше нервна и Рафаел беше твърде загрижен да овладее тази дива сила, за да хаби енергията си за нещо, което не е строго необходимо.
– Трябва да разпериш крилата си колкото се може повече – нареди той на Джесами.
Едното силно крило прошепна в сияние от нежно пурпурно и сочно кремаво на фона на бледото небесносиньо на роклята на Джесами. Другото остана близо до гърба ѝ, костите, мускулите и сухожилията бяха оформени неправилно и не можеха да се разтегнат навън.
Елена и Гален се преместиха, за да могат да виждат какво прави Рафаел, единия от лявата му страна, другия от дясната.
– Опиши ми го – каза Джесами с разочарованието на историк, който пропуска това, което би могло да бъде създаването на част от ангелската история.
– Сир се взира в гърба ти – измърмори Гален лошо. – Ако не знаех, че е лудо влюбен в Елена, щеше да ми се наложи да го ударя по главата за това, че те гледа с такава интензивност.
Смехът на Джесами беше топъл, нежен.
– Сега ръцете му са пълни със светлина – промърмори Елена. – Това е като мълнията, която видяхме от покрива на Сара, а не синьото на обичайната му лечебна енергия. – Сърцето ѝ се разтуптя при вида на насилието, съвсем различно от нежните глухарчета, които се бяха върнали при него. – Архангеле?
– Господарю, това е архангелска енергия, предназначена да изравнява градове и да се бие с други от Кадрите – каза Гален сурово едновременно.
– Да – отвърна Рафаел с дистанциран тон – но тя е и моя, за да я формирам.
Пред тях мълнията се простреля с ивици лечебно синьо. Елена потръпна вътрешно от знака, че той продължава да носи в себе си нотка смъртност, нотка човечност. Винаги бе казвал, че способността му да лекува идва от любовта му към нея и как тя го е променила из основи.
– Някой да ми каже какво се случва.
Елена отговори на искането на Джесами. Гален беше твърде съсредоточен върху ръцете на Рафаел, голямото му тяло почти вибрираше в готовност. А Елена знаеше, че ако си помисли, че Рафаел наранява Джесами, той ще разкопчае меча си и сам ще се заеме с архангела.
– Светлината, идваща от Рафаел, вече е почти прекалено силна, за да се гледа през нея. – Очите на Елена се насълзиха, въпреки че ги беше стеснила, доколкото можеше, без да прекъсне напълно зрението си. – Той приближава ръцете си към крилото ти. – Тя примигна, за да отмие сълзите. – Енергията те докосва. Малки мълнии се стрелкат към крилото ти.
– Не усещам докосването – каза Джесами и се опита да погледне през рамо.
– Бъди спокойна.
Джесами остана неподвижна при командата, а Рафаел…
Всичко се размаза в нажежаването на огромно злато, светлината искреше зад клепачите на Елена, която инстинктивно затвори очи. Когато ги отвори отново милисекунда по-късно, светлината се прибра обратно в Рафаел, засмукана, докато вече не лежеше като втора кожа върху ръцете, косата и очите му.
Пукнатините в кожата му се запечатаха пред погледа ѝ.
Елена насочи вниманието си към крилото на Джесами. Разочарованието я блъсна в корема като грозен удар с два юмрука. Беше точно такова, каквото беше, и по гневната тъга на лицето на Гален тя видя, че той е на сантиметър от това да удари Рафаел.
Понечила да дръпне архангела си, за да може майстора на оръжия да се съсредоточи върху любимата си Джесами, тя се спря при един звук от страна на ангелския историк.
– Боли.
Гален се премести в прилив на сурова сила, притискайки треперещата ѝ форма към гърдите си.
– Къде? – Гласът му беше като каменен, убийство в бледозелените му очи.
Но Джесами се отдръпна от гърдите му, опряла ръце в тях, а ноктите ѝ се впиха в ризата му. Поредното животинско квичене от болка, безпомощно същество с крайник, хванат в капан.
– Господарю, трябва да поправите това – поиска Гален.
– Това е стар и стегнат мускул – каза Рафаел с неестествено спокойствие, а погледа му все още беше втренчен в крилото на Джесами. – Не е бил разтяган от близо три хиляди години.
– Господи. – Тогава Елена го видя, видя какво се случва. – Гален, погледни крилото ѝ.
Назад към част 36 Напред към част 38
