Глава 37
Държейки едната си ръка около кръста на Джесами, с брутални, безпощадни черти, майстора на оръжия заобиколи Джесами от другата страна, за да може да погледне гърба ѝ. Усуканата част от крилото на Джесами се движеше. Движението беше леко, но го имаше.
– Движило ли се е някога преди? – Попита Елена и Джесами, и Гален. – Джес, успявала ли си някога да манипулираш тази част от крилото си?
Стиснала силно предмишницата на Гален, Джесами поклати глава.
– Сега го усещам. – Думите ѝ бяха задъхани, а болката капеше от всяка от тях. – Преди беше възел. Не ме болеше, освен странните спазми, но нямаше и гъвкавост. Това… Това е най-ужасяващата агония, която някога съм изпитвала.
Нарушавайки неписания ангелски закон, Елена притисна ръка към крилото на Джесами в тази чувствителна горна част.
– Спри.
– Елена – предупреди Рафаел, дори когато ръката на Гален се издигна към нея.
Елена прекъсна контакта.
– Джес, наистина, спри. – Тя се бореше за думите, с които да обясни. – Трябва да вкараме тук един от физиотерапевтите на Вивек. Независимо от крайния обхват на движенията ти, става дума за рехабилитация на част от тялото ти, която не е използвана от близо три хиляди години.
И тримата безсмъртни в стаята замръзнаха.
Джесами се обърна, за да се вгледа в нея. Очите ѝ бяха тъмни вдлъбнатини в лицето, болката – лилава синина под тях, а костите ѝ поразяваха.
– Физиотерапевт? – Толкова много недоверие, че във въздуха се стелеше сива мъгла. – Такива лекари не се използват от ангелския род.
– Хм, ние не сме точно в нормална ситуация. – Честно казано, ангелите понякога можеха да бъдат утежняващи. – Вивек ходи на физиотерапия всеки ден, понякога по два пъти на ден. Тук говорим за абсолютно същото нещо – да съживиш част от тялото си, която не е била използвана през целия ти живот. Това, че си ангел, може би означава, че процеса се движи по-бързо, не знам, но като се има предвид болката ти и начина, по който крилото ти изглежда с просто око, няма как да е незабавно.
– Елена е права. – Стиснал задната част на шията на Джесами при тези изненадващи думи, Гален притисна целувка към слепоочието ѝ. – Знам, че си нетърпелива, любов моя. Но трябва да действаме бавно.
Джесами кимна и притисна лице в гърдите на Гален.
– Чувствам го – прошепна тя отново, а гласа ѝ беше влажен. – Сякаш мога да го отворя, ако само се опитам достатъчно силно.
Гален прокара ръка по косата ѝ и нежно по болезненото крило, преди да погледне към Рафаел.
– Сир…
Рафаел поклати глава.
– Ако ти беше причинил болка на Елена, Гален, щях да откъсна главата ти.
И това беше всичко.
Елена се възползва от тези мигове, за да се обади на физиотерапевта – вампир с медена кожа и нежни мускули, роден в днешен Виетнам преди четиристотин години. Като старши член на екипа на Кулата, Нга беше напълно наясно с крилото на Джесами. Елена също така умишлено се беше обадила на нея, а не на мъжкия ѝ колега. Гален вече беше на предела на търпението си – а тя не смяташе, че Джесами ще се чувства толкова комфортно с мъж, особено след като лечението щеше да означава практически контакт.
Когато физиотерапевтката пристигна – облечена с клин и прилепнал потник – тя изслуша разказа на Елена за ситуацията, преди да заговори.
– Първо, имаме нужда от сканиране на крилото ти – каза тя директно на Джесами. – Има ли предишни сканирания за сравнение?
Джесами, която вече се владееше повече, каза:
– Да.
Никой нямаше да спи тази нощ и никой нямаше да чака още един ден за сканирането. Издириха квалифициран вампирски техник и започнаха. Машината беше модифицирана, за да може да побере ангел, но дори и така не можеше да направи цялото крило на Джесами наведнъж.
Два часа по-късно имаха пълно сканиране.
Елена не беше медицински гений, но дори тя видя промяната.
При първоначалното сканиране, направено преди първия опит на Рафаел, мускулите, сухожилията и дори костите на крилото на Джесами бяха свързани в нещо, което Джесами наричаше възел. Сигурно се е случило на много ранен етап от растежа – всичко се беше сляло, вместо да се отдели.
При сегашното сканиране Елена можеше да види фините кости на крилото на Джесами като отделни парчета. Всичко си оставаше сбито и мускулите ѝ несъмнено бяха твърде къси след липсата на употреба, но в определени области имаше малки частици светлина, сякаш тези части на крилото се опитваха да се разтегнат.
В този момент Нга пое управлението, като преведе Джесами през редица тестови упражнения, за да прецени сегашната ѝ способност за движение. Джесами стисна зъби и премина през леката серия, но когато тя приключи, вече се потеше. Гален успя да не се намеси, макар че Елена видя как мускулите в челюстта му подскачат, докато се бори да не счупи бедната Нга наполовина.
– Мисля, че можем да накараме това крило да се отвори, но ще отнеме доста време – каза физиотерапевта по своя практичен начин. – Ако избързаш, рискуваш да разкъсаш нещо – тогава възстановяването ще е дълго и ще трябва да започнем отначало.
– Тя казва, че не можеш да вдигнеш меч, преди да си се научила да боравиш с нож, Джес – промърмори Гален срещу слепоочието на Джесами, тялото му беше нейната котва.
Обхванала с една ръка кръста му, Джесами преглътна.
– Не мога да остана в Ню Йорк. Вивек…
– Партньорът ми ще продължи да работи с него – Вивек няма да ти завижда за смяната на лоялността ми – прекъсна я Нга. – Всъщност той е известен с това, че ме нарича главен слуга на Сатаната, така че може да отпразнува заминаването ми. – Тя се обърна и се поклони дълбоко на Рафаел. – Ако сир разреши, ще се върна в Убежището с Джесами и ще започна да я измъчвам вместо Вивек.
Рафаел отново намести крилата си, но не се усмихна.
– Остани толкова дълго, колкото ти е необходимо.
Гален погледна Джесами.
– Доволна ли си, че ще летиш с пътник?
Тя се усмихна, макар че в очите ѝ се появи болка.
– С този пътник ще летя толкова пъти, колкото тя пожелае.
След като Нга излезе от стаята, за да събере багажа си, Джесами се премести да застане пред Рафаел.
– Когато ти беше момче, което не ме слушаше в училище и което бягаше със смях, когато се опитвах да те накажа, не можех да си представя, че един ден ще ми дадеш този дар без цена.
Пръстите ѝ разрошиха косата му с майчинската нежност на жена, която го е учила като дете и която го е виждала не само като архангела, в който се е превърнал, но и като смеещото се момче, което някога е бил.
– Когато влязох в твоя апартамент, бях дълбоко щастлива от живота си, но това приключение ще ме отведе на нови места. Пожелавам ти същото чудо, Рафаел.
Рафаел я прибра в прегръдките си, а момента беше пронизан от хиляди неизказани емоции – и облекчение за Елена. Той се държеше като нейния архангел, състрадание в сърцето му, независимо колко огромна е силата му.
Тя улови перото, което се готвеше да се изплъзне от крилото ѝ, и го прибра в джоба, преди някой да го види. Това беше момент, изпълнен със светлина. Тя не искаше да го помрачи със сенки.
Гален и Джесами тръгнаха на разсъмване – веднага щом Джесами се увери, че болката в крилото ѝ няма да попречи на способността ѝ да управлява самолета си. Двойката планираше да спре няколко пъти, за да може Джесами да разтегне крилото си според инструкциите на Нга, но целта им оставаше да стигнат до Убежището възможно най-бързо и безопасно.
Можеше да отнеме години, докато крилото на Джесами се изправи напълно, но както самата Джесами беше отбелязала, дори едно десетилетие беше само миг в хилядите години живот.
– Покажи ми – каза Рафаел на своята съпруга, след като Гален, Джесами и Нга тръгнаха. Двамата с Елена стояха на покрива на кулата под изрисуваното небе на зората, а оранжевата светлина оцветяваше косата на Елена като акварел.
Лицето му беше тържествено, консорта му бръкна в джоба и извади перо от най-тъмно синьо с най-малък намек за индиго. То лежеше върху дланта ѝ, безмълвен свидетел на нейното спускане в смъртта. Отново наклони ръката си под ъгъл надолу и остави перото да затанцува по въздушните течения.
– Разпери крилата си, за да мога да преценя състоянието им. – Гневът продължаваше да гори в него, черен котел, но беше и странно далечен, оставяйки съзнанието му кристално.
– Не са на петна – каза той след внимателен преглед – но има места, където сега имаш само един слой пера, без да се припокриват.
– Да се надяваме, че няма да загубя повече там. Не искам да приличам на оскубано пиле. – Затваряйки крилата си, тя се обърна към него със свирепо изражение на лицето. – Тази сила, тя прави нещо с теб. Позволяваш ѝ да те манипулира.
– Нищо не ме манипулира – повтори Рафаел. – Позволявам ѝ свобода, защото тя ми дава яснота. – Иначе той не беше нищо друго освен гняв под кожата, постоянно се бореше с желанието да разруши света.
– Голяма. Гадост. – Елена притисна пръст в гърдите му. – Това ми напомня за времето, когато ти влезе в Тишината. Не толкова лошо, но същата плашеща липса на емоции.
Той я хвана за китката.
– Аз кипя от емоции, Елена. Не искаш да ги освободя. – Милосърдието вече нямаше да живее в него, ако беше принуден да я гледа как умира.
– Архангеле. – Силно поклащане на главата ѝ. – Не позволявай на Каскадата да открадне това, което си. Защити тази малка частица от смъртността в сърцето си. Моля те.
Той не ѝ даваше обещания, които можеше да не изпълни, ако я изгуби. Вътре в него клетките му се променяха под въздействието на яростната сила, която го правеше по-силен, по-смъртоносен.
– Арх! – Елена стисна ръката си, но не отдръпна китката си. – Понякога ме вбесяваш. – Целувката ѝ беше опустошителна, но тя се усмихна, когато се отдръпна. – Достатъчно си ядосан, за да ме накараш да се страхувам за теб, но все още имаш вкус на моя архангел. – Сви очи, когато той не отговори, гнева му към света беше толкова огромен и дълбок. – Проведох още един разговор с гласа в главата си. Казах му, че не вярвам в глупостите за предопределението и че ще променя бъдещето.
Думите го достигнаха със самата си наглост – само неговата Елена би спорила с архангел, който е роднина на Предците.
– Какъв беше отговора?
– Аз обърквам бъдещата времева линия. – Стегната, доволна усмивка. – Ще продължа да я обърквам, докато не се озовем от другата страна. – Предизвикателство в гласа ѝ. – Виждаш ли?
– Да. – Решителността избухна в него и той изтръгна силата на преобразяването обратно под властта си. – Пророчеството не е заложено в камъка. Ние ще го нарушим.
– Заедно.
Буреносните ветрове завиха около тях без предупреждение.
Елена оголи зъби.
– Изглежда, че това не се харесва на Каскадата.
– Майната ѝ на Каскадата. – Той целуна смеха ѝ в душата си и открадна част от човешката ѝ топлина, за да стопли ледения студ на силата, която се опитваше да го промени до форма, която не разбираше болката… Или любовта.
Назад към част 37 Напред към част 39
