Глава 46
„Сир. Трябва да се събудиш.“
Гласът побутваше съзнанието му отново и отново, докато Рафаел не се размърда.
„Джейсън?“ В дъха му се долавяха миризми на стара кръв и отсъствие, а в гърдите му – тежка болка.
„Да, това е Джейсън. Трябва да се събудиш.“
Джейсън не беше ангел, за да казва такива неща без причина.
Отърсвайки се от тежестта на съня, Рафаел отвори очи. Крилото му вече не лежеше върху тялото на Елена. Там, където беше тя, имаше овална хриза. Бели нишки се стичаха от хрущяла като вода, падаха върху леглото и се разстилаха по килима.
Когато стана, трябваше да се откъсне от нишките, които се бяха стекли върху него в съня му.
– Бори се, ловецо-мой – каза той, без да знае дали тя го чува… Дали изобщо ще го чуе отново. – Ти винаги си писала собствената си история. Сега напиши нашата.
„Сир.“
Този път острата загриженост в гласа на Джейсън прозвуча. Протегнал безкрайно по-мощния си ум, за да долови слабия шепот на шпионина, Рафаел каза:
„Колко далеч си?“ – Джейсън трябваше да е невероятно далеч, за да бъде гласа му толкова слаб в съзнанието на Рафаел.
„Аз съм отвъд океана. Може би два часа на крило от Манхатън“ – каза му шпионина. – „Отне ми твърде много време да тръгна – не можех да тръгна, докато нямаше новини за теб или Елена. Възнамерявах първо да летя на територията на Тит, да взема оттам всички новини, а след това да летя за Китай.“ – Подсилен от архангелската сила на Рафаел, гласа му прозвуча силно и ясно. – „Току-що видях нещо, което изглежда е армия, насочена към Ню Йорк.“
Рафаел погледна надолу към гърдите си. Дупката беше останала, макар че беше покрита с паяжина от огън. Не беше завършил лечението си, имаше само половин сърце. Изглеждаше уместно да влезе в битка само с половин сърце, когато нямаше Елена до себе си.
– Ще държа хищниците далеч от вратата – обеща ѝ той. – Само се върни при мен.
Излизайки от леглото, той изми засъхналата кръв, след което се облече в кожи от стар и овехтял бронз, съчетани с износени ботуши. Не биваше да афишира, че е ранен. След това хвана два тежки меча и ги прибра в кръстосаните ножници на гърба си. Архангелите рядко се биеха с мечове, когато се налагаше, но Рафаел искаше да е готов за всичко.
– Колко дълго съм спал? – Попита той Първичния, защото неколцина от легиона седяха на балкона и наблюдаваха през стъклените врати.
„Четири дни. Не позволихме на никого да ви прекъсне.“
Рафаел кимна.
„Защитете я. Тя е единствения приоритет.“
Той дръпна вратата и я отвори.
Илиум стоеше на далечния край, с мечове в готовност и смъртоносно изражение. Когато видя Рафаел, той потръпна и очите му се затвориха за един удар на сърцето, преди отново да вдигне миглите си.
– Ели?
– Тя се бие – беше всичко, което каза, и видя как сърцето на Илиум се разбива пред него. – Ела. Джейсън казва, че към града се насочва армия. – С болка в гърдите той се издигна във въздуха.
„Вярваш ли, че Леуан се е събудила?“ – Попита Рафаел своя учител по шпионаж, докато двамата с Илиум летяха към морето.
„Не мога да я видя, но може да е скрита в масата на летящите.“
„Излизам при теб, Джейсън.“
– Господарю – каза Илиум през ледения зимен въздух между тях. – Предупредих ескадрилите да се присъединят към нас.
– Остани с мен. Кажи на другите да те последват.
Илиум беше един от най-бързите ангели в света, можеше да се мери с Рафаел. Не притежаваше издръжливостта на архангел, но тя нямаше да му е необходима за въпросното разстояние. Все пак му отнемаше усилия да се задържи до Рафаел, беше един от малкото случаи, в които Рафаел бе виждал синьокрилия ангел да диша тежко в полет, а по слепоочията му да се стичат капчици пот.
Навлязоха във водата, Ню Йорк бързо изчезваше зад тях, докато не се превърна дори в петно на хоризонта, но нямаше и следа от Джейсън или от армията, за която беше предупредил.
„Джейсън, къде си?“
„Летя в твоята посока. Полетях обратно, за да видя дали мога да различа нещо повече.“
„Рискован ход“ – но ако някой можеше да го направи, това беше Джейсън. – „Видя ли Леуан?“
„Не, Фаваши е архангела, който лети в центъра.“
„Лети към мен колкото можеш по-бързо, Джейсън. Това е битка на архангели.“
„Сир.“
Напрегнал гърдите си от силата на полета, Рафаел разказа на Илиум какво беше споделил Джейсън. Синекрилият ангел се спусна по въздушното течение, като го яхна, за да запази енергията си, след което се издигна обратно. Крилете му заблестяха на слънчевата светлина. Вялата облачна покривка най-сетне се беше раздвижила и макар че морето би било ледена прегръдка за падналия ангел, от небето не падаше сняг.
– Сир – изрече на глас Илиум, двамата вече бяха достатъчно близо, за да могат отново да разменят думи. – Каква е причината Фаваши да предприеме нападение срещу Ню Йорк? Вие винаги сте били в добри отношения с нея.
– Тя няма никаква разумна причина да ме атакува, а ако нейния шпионин е дори наполовина толкова добър, колкото Джейсън, той трябва да знае, че територията ми е силно охранявана. – Рафаел не седеше на лаврите си; беше си взел поука от последната битка и беше поправил дупките в защитата си.
Освен това беше взел още воини. Много от тях бяха независими, на които Гален беше направил лично предложение. Очакваше, че може би една четвърт от тях ще се отзоват – понякога умората завладяваше и най-добрите мъже и те не изпитваха желание да взаимодействат със света. В крайна сметка повечето от тях заспаха.
Процентът на отговорите беше седемдесет и пет.
Оказа се, че скандалните постъпки като влюбването в смъртна и превръщането ѝ в ангел, последвано от победата над Леуан в битка, са превърнали Ню Йорк в нещо като „очарователна гореща точка“ за безсмъртните.
Думите на Елена.
Това, че и в техния град имаше барове за кренвирши, кафенета, дори колички за бургери по покривите – полети и вземи, както го беше нарекъл някакъв умен човек – се възприемаше като екзотично и необичайно и достойно за посещение.
Но ако старите вампири и ангели първоначално бяха дошли, за да задоволят любопитството си към територията на Рафаел, те останаха, защото Ню Йорк ги беше съблазнил. Нещо повече, Елена ги беше съблазнила. Тя дори не знаеше, че го прави, но той бе видял начина, по който старите я наблюдаваха – сякаш тя бе ново и ценно съкровище, изненадващо и неочаквано.
Три седмици преди всичко да започне да се обърква, той я беше видял да предлага на петхилядолетна жена-воин да я заведе в танцов клуб на покрива, след като ангела се замисли, че не е танцувала от векове. Воинът се бе върнал сияен, с ново чувство на вълнение от света, а в погледа му се долавяше шепотът на младостта, която някога е била.
Елена събуждаше хората със суровата си радост от живота, напомняйки им какво е да си жив. А сега неговия ловец се бореше с враг, който се опитваше да я заличи… И Рафаел влезе в битка със сърцето ѝ, притиснато в неговото, а крехката светлина на смъртността някак не бе угасена от жестоките сили в тялото му.
„Виждам крилата на Илиум.“
Рафаел забеляза Джейсън в същия момент, когато гласа на неговия шпионин изпълни съзнанието му. Черните крила на Джейсън бяха ясни на фона на зимното синьо небе, черните му дрехи бяха същите.
Колко далеч зад теб са те? Една армия никога не би могла да се движи толкова бързо, колкото един силен самотен воин.
„Поне двайсет минути“ – каза му Джейсън.
Тримата се срещнаха над океана, под тях нямаше нищо друго освен вълни, които бяха започнали да се разбиват в картина, която не отразяваше времето. Първо получи от Джейсън цифри за размера на армията; после попита дали Фаваши е довела висшите си хора. Един-единствен опитен и силен боец можеше да нанесе същите щети като стотина неквалифицирани воини.
– Това е странното – каза Джейсън. – От това, което можах да видя, всички онези, които са в челния край на формацията, са хора на Леуан, които са останали и са се присъединили към двора на Фаваши.
– Невъзможно. – Илиум поклати глава, а черните кичури на косата му със сини връхчета се развяваха бясно от започналия да се надига вятър. – Фаваши може и да е приела тези хора в двора си, но не би им се доверила, не достатъчно за подобно нещо.
– Съгласен съм – каза Джейсън, а силата му беше тиха, но силна тъмнина. – Но това е, което видях.
Нищо от това нямаше никакъв смисъл.
– Аз ще продължа – каза Рафаел на Джейсън и Илиум. – Заобиколете ме, но се дръжте достатъчно назад, за да не може тя да ви елиминира и двамата с един удар.
Двамата ангели кимнаха.
И Рафаил полетя към приближаващата се армия, докато тежко раненото му сърце се мъчеше да бие.
Назад към част 46 Напред към част 48
