Глава 47
Надигащият се вятър разпиля косата на Рафаел, докато пред тях се оформяше огромна армия. Но придържайки се към архангелските очаквания и „правилата“ на войната, Фаваши се откъсна, за да полети право към него. С нея дойдоха още двама души, ехо от Илиум и Джейсън.
Останалите сили бяха твърде бавни, за да могат да се справят с Фаваши и нейните секунданти, и затова, когато се срещнаха, това беше като равностойна групировка.
– Фаваши.
– Рафаел.
Кръвта му се смрази. Защото това не беше гласа на Фаваши. В него имаше смърт, шепот и писъци. Беше гласа на архангел, който трябваше да бъде изгубен в Съня, далеч от живия свят.
Що се отнася до останалата част от нея… Това също не бяха очите на Фаваши.
Бившият архангел на Персия и настоящ архангел на Китай нямаше черни очи. Очите ѝ бяха дълбоко, наситено кафяви.
– Променена си – каза и той.
– Аз съм повече. – Гласът на Фаваши беше залят от крещящ шепот, а когато тя вдигна ръка, тя се пропука от съществуване. Не толкова плавна промяна, колкото при Леуан, но Фаваши изобщо не би трябвало да има такава сила. Способността да преминава в безтелесно състояние не беше нейна.
Говореше се, че Фаваши е придобила власт над ветровете по време на Каскадата – което можеше да обясни виещата буря, която сега ги заобикаляше, но останалото… Това принадлежеше на бившия архангел на Китай.
Освен ако…
– Получи ли тази сила по време на последната вълна на Каскадата?
В отговор от пръстите на Фаваши изхвръкна черна мълния, която профуча над рамото на Рафаел и премина покрай Джейсън, който бе паднал, за да избегне удара.
– Само демонстрация – каза тя в последствие, докато черната енергия, която „миришеше“ на Леуан, се разби в океана и изчезна. – Сега аз съм сила и вие ще се преклоните пред мен.
В този миг Рафаел поиска Елена със свирепа нужда. Тя щеше да каже нещо за „Нейната гад“, която се върна от мъртвите, и вътрешно той щеше да намери забавление дори по време на прелюдията към войната.
„Сир, могат ли архангелите да бъдат обладани?“ – Гласът на Илиум, толкова различен от този на Елена, и все пак въпроса беше такъв, какъвто Елена можеше да зададе – имаше причина двамата да станат такива приятели.
Рафаел си помисли как се бе борил да задържи спомените на Елена, нейната същност, в себе си, но не успя. И си помисли за Холи Чанг, която беше преследвана от енергия, която трябваше да приключи с Урам. Леуан не беше обикновен архангел – а ние не знаем как Каскадата изкривява правилата на живота и смъртта и Съня.
Пренебрегвайки болката в гърдите си, сърцето му със смъртна сърцевина, което се напрягаше да поддържа архангелското му тяло, той извика в ръката си кълбо от див огън, цветовете се завихриха в блестящо бяло-златисто с дълбоки ръбове на полунощ и зора. Неговата Елена, вътре в него.
– Вече сме водили тази битка – каза той тихо. – Ти загуби.
Думите не би трябвало да имат никакъв смисъл за Фаваши, която никога не се беше изправяла срещу Рафаел в битка, но тя изпищя и пусна още един мълниеносен удар към него. Този път беше насочена директно към сърцето му – и му се стори, че Фаваши трепна… Точно преди да я прихване с див огън и тя да се разсее в нищото.
В него имаше още див огън, всичко, което се беше породило, преди да изтръгне сърцето му, но беше твърде изтощен, за да го управлява по своя воля. Ако почерпеше още много, рискуваше да го разбуни – полувъзстановеното му сърце със смъртна сърцевина не можеше да понесе напрежението на достъпа и контрола.
За да спечели тази битка, щеше да му се наложи да се бие с режещ интелект.
Изведнъж Фаваши изхвърли черната мълния от всеки пръст, атаката ѝ беше толкова жестока, че собствената ѝ охрана отстъпи назад, неспособна да пробие черната градушка, за да стигне безопасно до Джейсън или Илиум.
И двамата членове на неговата седморка паднаха на много по-малка височина. Междувременно Рафаел избягваше ударите, но не се опитваше да неутрализира всички. Той улавяше само тези, които рискуваха да попаднат в тялото му или в крилата му. И все пак беше почти на предела на силите си, сърцето му беше на път да откаже.
„Господарю, ескадрилите са близо“ – съобщи му Илиум. – „Но армията на Фаваши ще пристигне първа.“
Рафаел избегна още един изстрел – и разбра, че Фаваши се колебае, че целите ѝ се отдалечават. Както и защото сърцето му започваше да пропуска удари. Той избегна последните изстрели на Фаваши, преди те да се превърнат в нищо.
Насреща му Архангелът на Китай се поколеба във въздуха и очите ѝ се проясниха за секунда, за да разкрият дълбокото кафяво, което му беше познато.
– Рафаел. – Това беше шепот. – Не бива да ѝ позволяваш да ме вземе.
Черни ивици отново се промъкнаха по очите ѝ.
Рафаел се втурна напред. Придружителите на Фаваши се опитаха да го спрат, но Джейсън и Илиум вече бяха пресрещнали двамата. Удар на меч срещу меч отекна във въздуха, когато четиримата бойци се сблъскаха.
– Дай заповед – каза Рафаел на Фаваши, когато бяха само на косъм един от друг. – Бързо, докато можеш.
Фаваши сви пръсти в дланите си, стисна очи и не каза нищо. Но двамата ангели, които се бореха с Илиум и Джейсън, отстъпиха назад. Единият каза:
– Милейди?
Каквото и послание да им даде Фаваши, те отлетяха към останалата част от армията ѝ… Която започна да се обръща като едно цяло.
– Не съм смъртна, за да бъда взета – изсъска Фаваши. – Не съм звяр, който да бъде сломен. – Всяка дума беше червена от сила, гняв и ярост. – Аз съм архангел.
Черното отново се разнесе по ирисите ѝ. Както някога се бе опитало да заслепи Рафаел.
– Това част от Леуан ли е? – Урам беше оставил след себе си ехо от енергия, но жертвата му, Холи, беше млада и многократно по-слаба от Фаваши.
– Усеща се като инфекция. Вирулентна инфекция, създадена, за да пропълзи в костите на архангелите. – Тя се разтрепери силно, черни ивици преминаха през състарената слонова кост на крилата ѝ, преди да започнат да се прибират, сякаш водеше вътрешна битка.
– Не мисля, че може да те погълне, Рафаел. Ти я победи. Ето защо, когато ме тласна към лудостта на битката, се борих да отведа битката при теб. – Очите ѝ попаднаха на дивия огън, който танцуваше по върховете на пръстите на Рафаел. – Тази смърт е погребана в Китай. Не изпращай никого там. Нито един от нас. Тя е създадена за нас. – Гърбът ѝ се изви, от устата ѝ се изля писък и това беше писък на насилие, на лудост.
Рафаел постави ръката си директно върху сърцето на Фаваши, дланта му пламна с последните шепоти на див огън, които можеше да накара да изпълнят волята му. Вместо да се пребори с това, което можеше да се окаже смъртоносен удар, Фаваши сграбчи китката му, придържайки го към себе си.
И огънят се впи в нея.
Черното изчезна от крилете ѝ под изпепеляващия ръб на дивия огън, крещящата лудост спря и когато тя отново го погледна, очите ѝ бяха в онова познато наситено кафяво.
– Не мога да знам дали е унищожена. Прекалено дълго бях на това място.
В какво се беше превърнала Леуан, че да е способна да остави след себе си вирус, който напада архангел? Дори болестотворните способности на Харизмон не се осмеляваха да достигнат до Кръга.
– Не мога да продължавам да вкарвам в теб див огън – каза той на Фаваши. – Ако си заразена със смърт, родена от Леуан, дивия огън в крайна сметка ще те убие.
Главата на Фаваши трепна, на лицето ѝ се появи внезапен далечен поглед.
– На твоята територия има и друг вид огън. Той ме зове.
Пред очите на Рафаел лицето ѝ започна да губи мекотата си, докато костите ѝ не изпъкнаха срещу кожата, ключиците ѝ се появиха също толкова внезапно, ръцете ѝ вече не бяха гладки, а назъбени с кости. Беше погълната, както беше погълната Елена.
– Отне ми цялата енергия да се боря с това – изръмжа тя, по костите ѝ вече нямаше мазнина, кожата ѝ държеше заедно само костите, мускулите и сухожилията. – Чувствам как твоят огън я разяжда, но трябва… – Тя се сгърчи.
Рафаел улови скелетната ѝ форма и след като потвърди, че армията ѝ изчезва в далечината, полетя директно към единствения огън в земята му, който можеше да говори с Фаваши. Илиум падна с него, а Джейсън се откъсна, за да поеме контрола над ескадроните, които се бяха отзовали на заповедта на Илиум.
Според плана, който Рафаел беше изготвил точно за такъв случай, сега силите на Ню Йорк щяха да се разпространят навън, като постоянно ще наблюдават всички свои граници, докато шпионите на Джейсън не докладват, че армията на Фаваши се е приземила в Китай.
Пътуването до дупката в подножието на Катскилс отново беше трудно за Илиум. Въпреки изтощението и разтуптяното си сърце Рафаел не даваше никаква отстъпка, трябваше да се върне при Елена. Когато пристигнаха, от синьокрилия ангел се стичаха капки пот.
„Ах, ти си дошла.“
– На ръба, синьокрил – това е въпрос между един архангел и един Древен сред Древните.
В изражението на Илиум се четеше бунт, но той кимна рязко и отиде да завие на самия ръб на дупката.
Лавата започна да бълбука и да се разпространява по модел, който образуваше водовъртеж в самия ѝ център. Елена щеше да го намери за изумително, помисли си той. Също така щеше да се зачуди с каква лудост ще се сблъскат сега.
„Зомбита, Архангеле. Огнедишащи.“
Да, тя щеше да промълви това, докато оставаше смело до него.
Но това не беше зомби, което се появи от пламъците. Беше жена, оформена от огън. Когато нажежената магма се отдръпна, за да се присъедини отново към вихъра, който представляваше потъналата дупка, той видя ангел, облечен в дълга рокля от бледозелено, която беше като въздух, получил форма; тя едновременно прилепваше и се отдръпваше от пищните извивки на тялото ѝ. Косата ѝ беше с цвят на люляк, а очите ѝ – празни, кървящи кълба. Тъмночервени сълзи се стичаха по бузите ѝ, а кожата ѝ беше безпощадно бяло платно за бруталността ѝ. За разлика от нея крилете ѝ бяха толкова дълбоки, че чак сини.
Достигайки Рафаел с меки удари на крилете си, тя го погледна с тези безизразни очи.
– Ти имаш половин сърце. – Пауза, намръщване. – А ти имаш две сърца. И все пак не си цял.
– Няма да бъда цял, докато моята Елена не се събуди. – Абсолютна истина. – Какво виждаш?
– Бъдещето се е изкривило. – Кървава сълза се отронва, за да изцапа роклята ѝ. – Виждам… Нищо. Виждам милион възможности. Виждам хаос и ужас. Виждам надежда и живот. Виждам всичко, което може да бъде.
„Ние се борихме със съдбата и променихме времето, Елена – моя.“ – Бъдещето вече беше тяхно, за да го оформят.
Касандра докосна лицето му с пръсти, на които имаше инкрустирани с кръв нокти.
– Амброзията ще потече и един смъртен ще се превърне в ангел, когато един архангел обича истински. – Тя изрече думите с певчески глас. – Това е, което видях, това е, което написах, и това беше едно родено бъдеще.
– Елена е първия създаден ангел. – Това беше отговора на въпроса защо нямаше записи, нямаше пътна карта, която да се следва; легендата за амброзията беше родена от пророчество, изречено от ангел, толкова стар, че беше легенда.
Касандра протегна ръце.
– Това дете от родствена линия е мое. В този момент и в това време тя е моя.
Рафаел ѝ даде Фаваши, защото нямаше друг избор и защото Фаваши беше говорила за това място.
– Кога ще се върне?
– Лудостта идва. Животът идва. Чудото идва. Смъртта идва. Бъдещето се изкривява отново и отново. – Умора, такава болезнена умора. – Толкова се опитвам да заспя, но дори в съня си сънувам. Виждам. – Пауза. – Помогнах на твоята любов, това мое пророчество, да промени времето. Нова зора, която още не е видяна, още не е позната.
Тя прегърна крехкото тяло на Фаваши.
– Огънят прочиства. Знаех, че огъня ще бъде необходим. В този ден и в това време огънят щеше да е нужен. Защото ти сам не можеш да се пребориш с това, в което се е превърнала тя. Кръга сам не може да се пребори със злото, което Спи.
Касандра целуна челото на Фаваши.
– Архангел на смъртта. Богиня на кошмара. Вълшебница без сянка. Издигни се, издигни се, издигни се в своето Царство на смъртта. Защото твоя край ще дойде. Твоят край ще дойде. В ръцете на новите и старите. Архангел, целунат от смъртта. Среброкрил спящ, който се събужда, преди да е свършил съня му. Разрушен сън с огнени очи. Разбиване. Разбий. Разбийте се.
Още кървави сълзи.
– Това трябваше да бъде. Смърт, безкрайна смърт, последвана от победа. Но ти и крехкото, смело мое пророчество пренаписахте съдбата, заличихте бъдещето, което трябваше да бъде. Времето се изкривява и променя. Остава само една константа. Спящият, Обърканият, Богинята. Тя ще възкръсне и ще бъде чудовищна.
Касандра започна да се спуска в лавата. Преди да достигне разтопеното ядро, тя отново беше същество от течен огън, а Фаваши беше невидима срещу нея.
Ямата започна да се затваря пред очите им.
Две минути след срещата с Древната от ангелските митове там нямаше нищо, нямаше и следа, че някога е съществувала яма. Земята не беше гола. Растеше трева, по нея се търкаляха камъчета, а вятъра завихряше сняг срещу преградата на оградата.
Елена нямаше да е доволна, че е пропуснала такава гледка.
Вътре в гърдите му сърцето му даде бавен ритъм.
„Ела, Илиум. Трябва да внимаваш за моето падане днес.“
Синьокрилият ангел летеше под него по целия път към дома.
Но дори и благополучно приземен, Рафаел все още не можеше да си отдъхне. Първо, той трябва да предупреди Кръга за Китай. Той свика спешна среща, като използва сигнал, който никога не трябваше да бъде пренебрегван. Лицата им се появиха едно след друго на екрана в кабинета му, студени и безсмъртни и променени с родената от Каскадата сила.
Само Михаела, поразително красива и дълбоко манипулативна, беше различна. Тя изглеждаше… повяхнала, уморена.
Рафаел описа само случилото се с Фаваши, сподели само онова, което Касандра бе казала за Леуан като чудовищна сила, унищожаваща света, когато тя се събуди следващия път. Твърде голяма дори за Кръга.
Калиане беше тази, която наруши тишината, настъпила след краткия му, сбит доклад.
– Бих попитала дали си сънувал това, сине мой, но знам, че си твърде практичен и прагматичен воин, за да си създаваш фантазии – а аз видях странностите на Фаваши от първа ръка преди месец, когато долетях, за да ѝ предложа съвет.
Нейха беше следващата, която заговори.
– Аз също – каза архангела на Индия, а сарито ѝ беше жълто, от което кожата ѝ блестеше от светлина. – Исках да го изтръгна като арогантност, но в присъствието ѝ имаше фалш, сякаш над него лежеше сянка.
Рафаел съхрани енергията си и остави последвалата дискусия да тече със собствено темпо, докато Тит не каза:
– Китай не е безопасен.
Всички от Кръга кимнаха като един.
Дори изражението на Харизмон беше черно. В края на краищата архангелите не трябваше да бъдат плячка. Подобна граница никога досега не бе пресичана в историята им.
– Не може да бъде оставен без охрана. – Сребърните очи на Александър бяха болезнено ехо на сребърния пръстен около ирисите на Елена. – Видяхме какво се случи през краткия период, в който Леуан липсваше. Не можем да знаем колко дълго ще отсъства Фаваши.
– Тя беше категорична, че каквото и да е това, което Леуан е оставила на нейна територия, то засяга само архангелите – посочи Рафаел. – Фаваши има редица силни мъже и жени, които са ѝ верни и могат да управляват нещата междувременно. Освен това сме достатъчно на брой, за да можем да се редуваме в Китай, за да сме сигурни, че никой на нейна територия няма да забрави, че Кръга съществува, дори и да няма постоянно пребиваващ архангел.
Цикълът от полети беше бързо изработен. Нито един от тях нямаше да кацне в Китай, но един архангел нямаше нужда да каца, за да се усети силата му. Рафаел, Астаад – архангела на Тихоокеанските острови, и редица други щяха да останат в Япония, когато дойдеше време да се заемат с охраната на територията на Фаваши в нейно отсъствие.
Калиане се смяташе за неутрална територия. Тя не беше неутрална, разбира се, винаги щеше да се бие в ъгъла на Рафаел. Но също така не би приела зле, ако някой архангел гостуваше на нейна територия – може би заради любовта ѝ към Надиел, но майката на Рафаел можеше да понесе присъствието на друг архангел наблизо за сравнително дълъг период от време.
Освен това се съгласиха, че никой от тях няма да използва отсъствието на архангел от собствената му територия, за да се опита да се закрепи на тази територия. Останалите членове на Кръга ще се обединят срещу всеки подобен опит, независимо от приятелствата или съюзите. Това се отнасяше за контрола над вампирите; Кръга нямаше да позволи на света да потъне в жажда за кръв, независимо от другите им вражди.
Нейха се съгласи доброволно да поеме допълнителни смени.
– За мен разстоянието ще е по-малко, а и като ме видят, ще им напомня, че един архангел живее на една ръка разстояние.
Калиане също се съгласи да направи допълнителни смени.
– Пет години – каза майка му след това. – Ако Фаваши все пак заспи, трябва да направим дългосрочен план.
– Решено е – каза Кръга и срещата приключи.
Раната му кървеше под кожите, Рафаел се запъти нагоре по стъпалата. Такава рана се нуждаеше от дълбокото възстановяване в аншара, а не от битка срещу друг архангел.
„Сир. Сир. Сир.“ – Гласовете на Легиона изпълниха главата му, когато влезе в стаята. – „Хрисалисът е твърде малък.“ – Разочарование във всяка дума. – „Къде ще израснат крилата ѝ?“
Притиснал ръка към сърцето си, Рафаел се сгромоляса върху леглото и върху копринените нишки, които се стичаха от хризалиса, твърде малък, за да побере високото тяло и необикновените криле на ловеца. Собственото му крило падна върху хрущяла и сърцето му, то спря.
Назад към част 48 Напред към част 50
