Легионът
Първичните наблюдаваха как кръвта на Рафаел се процежда от тялото му по права линия към хризалиса, където се абсорбира без следа. Нишките от хризалиса на Елена се разпространиха върху него, обвивайки го в деликатно одеяло.
Легионът седна. Те пазеха.
Времето минаваше.
Други, верни на аекларите, дойдоха на мястото, където спяха, но не обезпокоиха спящата двойка. Този, когото легиона смяташе за Острието, влезе само веднъж, за да се увери, че архангела му е жив.
Той казал на Легиона, че архангела не е в аншара, дълбокия лечебен сън, който позволява и да се разсъждава. Сънят на Рафаел бил отвъд него. Той не дишаше. Сърцето му не биеше. Но той живееше, косата му беше среднощна под нишките на бялото, а кожата му – напукана със злато.
За Елена никой не знаеше. Пашкула бе непрозрачен за лечителя, който бе наблюдавал как Елена се превръща в ангел, и той си тръгна с дълбоки от скръб бразди по лицето.
Онзи, когото тя наричаше Блубел, често стоеше на балкона като мълчалив страж.
Веднъж в къщата дойде едно дете воин. То поиска да види сестра си, но Легиона знаеше, че това Елена никога няма да позволи. Те не бяха смъртни, но бяха прекарали достатъчно време в света на смъртните, за да разберат какво е да защитиш едно младо сърце. Но не трябваше да казват на детето воин, че не може да се вижда с Елена.
Онзи, който се казваше Монтгомъри и който често питаше легиона дали имат нужда от храна или питие, изпълни задачата с тих глас и нежни ръце, които притискаха детето воин, когато то плачеше. Но острието беше това, което говореше на останалите, защото те бяха дошли в Кулата да търсят Елена. Сара, приятелката на сърцето на Елена, която говореше от името на всички останали воини ловци. Джефри, бащата, който не беше баща. И Бет, сестрата, която толкова се страхуваше от Кулата, но която дойде да пита за Елена.
Другите не дойдоха, но Легиона чу Бурята с черните криле да говори с Острието и знаеше, че Кръга наблюдава Ню Йорк. Къде е Рафаел, попитаха те. Къде беше неговата съпруга? Когато онзи, който бе изпратил болестта в града на аекларите, си помисли да посегне на тази земя, архангела, който се смееше и караше жените да се усмихват, съсредоточи силите си на границата на болния архангел и мира се запази.
Майката дойде. Тя се сражаваше с Острието, за да види сина си. Острието не искаше да помръдне.
– Ти си архангел – каза ѝ той, когато тя заплаши живота му – но той е мой сир. Не мога да ти позволя да минеш.
Майката била много силна, но не се разсърдила. Не и в този живот. Тя се бореше ожесточено, но не унищожаваше. И даде ясно да се разбере на останалите от Кръга, че ако дойдат за Ню Йорк, ще дойдат и за нея. Генералът, който някога беше на Майката, изпрати грабливите си птици и дивите си котки в града в мълчалив символ на вярност.
И мира се запази.
Когато кралицата, която оплакваше дъщеря си и гледаше Рафаел с омраза, но понякога и с тъга, разказа на Острието за продължаващата странност в земята на дарителя на смъртта, който Спял, той ѝ каза, че ще каже на своя баща. Не каза нищо за това кога, а тя не попита.
И мира се запази.
Земетресения опустошават земите на архангела, който е от вода и острови. Такива неща не биваше да се случват, но се случваха. Ледени фурии удариха земите на архангела на слънчевата светлина и среброто. Жега попари планинската територия на архангела на красотата. А дълбоко в територията на дарителя на смъртта, който Спял, се разраствала пустота, хиляди хора изчезвали безследно.
Но мира, той се запази.
Онези от дома на аекларите приеха правото на Легиона да охранява мястото на съня, а дейността им беше приглушена и почти безшумна. Без архангела и неговата съпруга те се движеха като автомати, лишени от причината за съществуването си.
Легионът видя всичко това. Те бяха седемстотин седемдесет и седем и не можеха всички да стоят на стража, докато аекларите спят; изпълняваха много задачи и знанията се споделяха. Но винаги ядрото им бдеше и пазеше. Това беше тяхната истина. Това беше тяхното съществуване.
Хрисалисът растеше. Твърде бавно. Твърде малък. Все още твърде малък.
Легионът не се движеше.
Те се вслушваха в рестартирането на архангелското сърце.
Изчакаха да се отвори.
Те наблюдаваха.
Назад към част 49 Напред към част 51
