Глава 1
„О, не бива.“
„Сълзите ти ме нараняват, но нямам избор. Не мога да продължа. Опитах, докато нямах повече дъх в обвивката на тялото си и сърце в сърцевината на същността си.“
„Реката – е вечна. Това, което пада, винаги ще се издига. Една или друга цивилизация, какво значение има това за мен?“
„Любов моя, никога не си бил толкова безсърдечен. Винаги си бил загрижен за народа си. Виждах как люлееш новородени смъртни в ръцете си и целуваш меките им бузки.“
„Виждаш защо трябва да го направя, любима. Не е ли така, аз бавно се превръщам в чудовище, студено и без съчувствие към онези, които са по-малки, по-слаби, моята черупка е всичко, което остава.“
„Ах, сърцето ми. Ела при мен. Ще лежим в огъня ми този ден, и следващия, и по-следващия, докато свърши вечността.“
„И в ударите на сърцето между животите ще погледна в очите ти и ще бъда цял.“
Назад към част 1 Напред към част 3
